РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Карлово, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20215320100772 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1, предл. 2-ро от
ЗЗД, вр. чл.91, ал.1 от Закона за туризма от А. Е. Д., ЕГН: **********, чрез
пълномощника си адв. Л. Д. и Л. В. Д., ЕГН: **********, двамата с настоящ
адрес: гр. К., ул. „Г. М.“ №* против „О. Т.“ ЕООД, ЕИК: ***********,
седалище и адрес на управление: гр. С. ****, р-н С., бул. „П. Е.“ №**, ет.*,
ап.*, представлявано от управителя С. В. Г., съдебен адрес: гр. С., ж.к. „К.
П.“, бл. **-*, вх. *, ет. **, aп. ***, чрез адв. М. К..
Ищците твърдят, че с Договор за туристически пакет
№17054/14.01.2020 г. двамата закупили от „О. Т.“ ООД, ЕИК: ***********
пакетно туристическо пътуване – ЕКСКУРЗИЯ ДО Б., А., В. И., У. И П. за
двама души.
Освен стандартния туристически пакет, обявен от туроператора на
сайта му с цена 2.490 евро на човек, двамата ищци уговорили с туроператора
да тръгнат 3 дни преди основната група, за да посетят У., като заплатят
допълнително самолетни билети Б. – А. - У. и билети за бизнес класа по
маршрута С. – Р. - Б. А., за сумата 3.740 евро на човек.
1
Впоследствие се споразумели туроператорът да им организира и
престоя в У. (трансфер, нощувки, екскурзии описани в т.12 от Договора), като
за двамата платили общо сумата 18 330 лв., която сума включвала и
допълнителни мероприятия към стандартния пакет в размер на 726 евро за
двамата, описани в т.7 от Договора. Допълненият договор с всички
допълнителни услуги бил изведен от туроператора със същия номер и дата.
Договорът бил подписан чрез разменени копия по и-мейл.
Ищците твърдят, че уговорената цена заплатили изцяло по банков
път на два превода – на 15.01.2020 г. превели сумата 7 315 лв. и на 05.02.2020
г. превели сумата 11 015 лв.
На 08.03.2020 г. пътували по маршрут С. – Р. - Б. А., и Б. А. - У., като
допълнително уговорената и платена от тях част от екскурзията в У., вкл.
самолетните билети Б. А. - У. и обратно, била изпълнена изцяло.
На 12.03.2020 г. се присъединили в Б. А. към основната група,
пътуваща от България по стандартния пакет, предлаган от туроператора на
цена 2490 евро, където останали до 15.03.2020 г. според обявената програма.
На 15.03.2020г., когато трябвало да пътуват от Б. А. до И.,
екскурзията била прекратена. Екскурзоводът им обяснил, че екскурзията се
прекратява, поради наложена карантина от страна на А. власти във връзка с
обявената от СЗО глобална пандемия от COVID-19. На 15.03. пренощували
извънредно в Б. А. и на 16.03. тръгнали обратно за България, като били
премаршрутирани през Ф..
Предвид непредоставянето на по-голямата част от услугите от
туристическия пакет по договора, ищците поискали на основание чл.91 от
Закона за туризма „О. Т.“ ООД да им възстанови съответната част от
платената за екскурзията цена с и-мейл, изпратен на 30.03.2020 г. При
проведен телефонен разговор с тогавашния управител на ответното
дружество – В. Г.а, същата им обяснила, че не била отправяла никакви
претенции за връщане на суми от партньорите си, тъй като туроператорът не
дължал връщане на пари на потребителите, когато прекъсването на
екскурзията се дължала на форсмажорни обстоятелства. По същото време
вече всички авиокомпании връщали суми за отменени пътувания поради
пандемията, като напр. на сайта на L. A., от която компания били издадени
билетите Б. А. - И. и И. -Р. Д. Ж., били публикувани форми за претенции във
2
връзка с отменени полети поради пандемията.
На 02.04.2020 г. туроператорът отговорил, че е завел претенцията им
с входящ № 128 от 30.03. и щял да им отговори в 30 дневен срок според
общите си условия.
На 15.06.2020 г. ищците получили писмо от туроператора, че е
получил частично възстановяване на платените суми от своите партньори в
А. и след приспадане на направените допълнителни разходи за допълнителна
нощувка в Б. А. и за две премаршрутирания през А. и през Ф., можел да им
възстанови сумата по 450 лв. на човек.
С писмо от 09.07. ищците отхвърлили това предложение, тъй като то
не отговаряло на изискването на чл. 91, ал.1 от Закона за туризма, който текст
предвиждал право на пътуващия „на подходящо намаление на цената за
времето, през което е имало несъответствие на предоставените услуги с
договора за туристическия пакет“. С писмото също така напомнили на
ответника, че премаршрутирането през А. не се отнасяло за тях, тъй като не
пътували с основната група по маршрут С. - А. -Б. А. на 12.03.2020 г.
На 31.07.2020 г. получили отговор от туроператора, че не им дължи
връщане на суми за отменената част от екскурзията, тъй като отмяната се
дължи на форсмажор.
Ищците опитали да решат извънсъдебно спора с ответното
дружество, като със заявление вх.№ С-02- 6225/23.10.2020 г. поискали от
Общата помирителна комисия към КЗП съдействие за разрешаване на спора.
С писмо от КЗП изх. №0-03-6225/29.12.2020 г., изпратено по и-мейл, от КЗП
ги уведомили, че е постъпило писмено изявление от ответника за отказ да
участва в така образуваното помирително производство.
Ищците считат, че „О. Т.“ ООД следва да им възстанови част от
платената за екскурзията цена, съответстваща на неизползваната част от
пакета. Цената за стандартния туристически пакет, без допълнително
платеното от тях пътуване до У., за което нямат претенции, била 2.490 евро на
човек. От тази сума следвало да се приспадне половината от самолетния
билет С. - Б. А. и обратния маршрут за връщане Р. Д. Ж. - С., тъй като билетът
за връщане не бил използван (връщането при отмененото пътуване следвало
да е за сметка на туроператора). Тази сума била приблизително ½ от 800 евро
или по 400 евро на човек. Другата ползвана услуга от туристическия пакет
3
били 3 нощувки в Б. А. в хотел Е. H. C.. При направена от ищците справка в
B..c., установили, че обявената цена за една нощувка за двойна стая в този
хотел е 35 евро. Както било известно, B..c. удържал по 15% за направени чрез
сайта резервации, поради което платената от туроператора цена за трите
нощувка за двойна стая била не повече от 90 евро. Тоест от целия пакет от
2.490 евро на човек ищците използвали част, представляваща не повече от 490
евро. От допълнително платените от тях мероприятия по т.7 от Договора, не
използвали „самба шоу с двупосочен трансфер“ в Р. Д. Ж. в размер на 115
евро на човек. Ето защо считат, че намалението на цената, което следва да им
бъде предоставено съгласно чл.91 от Закона за туризма за отменената част от
туристическия пакет, било в размер на 2.115 евро на човек.
От тази сума не следвало да се приспадат направените от
туроператора разходи за връщането им до началния пункт, по-конкретно –
самолетния билет от Ф. до С., тъй като съгласно чл.90, ал.12 от Закона за
туризма тези разходи били за сметка на туроператора. Освен това
премаршрутирането в такива случаи следвало да е за сметка на
авиокомпанията – A., а не на туроператора, но вероятно ответникът не бил
положил усилия да преговаря в тази връзка.
Не следвало да се приспада и допълнително платената от
туроператора нощувка в Б. А. на 15.03.2020 г., тъй като съгласно чл.90, ал.13
от Закона за туризма „Когато поради непреодолими и извънредни
обстоятелства не е възможно да се осигури завръщането на пътуващия, както
е предвидено в договора за туристически пакет, туроператорът поема
разходите за настаняването на пътуващия по възможност в равностойна
категория място за настаняване за срок не повече от три нощувки“.
Не следвало да се приспада и цената на самолетни билети С. - А.,
тъй като те, двамата ищци, не били пътували през А.. През А. била
премаршрутирана основната група, пътуваща на 12.03.2020г. от С., докато те
пътували по маршрут С. - Р. - Б. А. на 8.03.2020 г.
Според ищците, отменената част от туристическия пакет, която била
платена, но неизползвана, включвала следните услуги:
- самолетни билети за 15.03.2020 г. в 13.35 ч. – Б. А. - П. И.;
- самолетни билети за 17.03.2020 г. в 16.30 ч. – Ф. до И. - Р. Д. Ж.;
- самолетни билети за 21.03.2020 г. в 16.05 ч. – Р. Д. Ж. – Р., летище
4
Ф.;
- самолетни билети за 22.03.2020 г. в 15.20 ч. – Р., летище Ф. - С.;
- 2 (две) нощувки в И. – I. - N. C. h. 4*;
- 4 (четири) нощувки в Р. Д. Ж. – B. W. P. C. D. h. 4*;
- целодневен тур на В. И. от аржентинска страна с включен входен
билет;
- полудневна екскурзия до П.;
- полудневен тур на В. И. от бразилска страна с включен входен
билет;
- посещение на П. п. от бразилска страна с включен входен билет;
- полудневен тур в Р. до планината К. и статуята на Х. – изкачване с
железница, с включени билети;
- посещение на стадион М. (обявена входна такса – 19 щ. д.);
- полудневна обиколка на Р. с посещение на хълма З. г. – изкачване с
кабинков лифт;
- самба шоу с двупосочен трансфер;
- местни екскурзоводи по време на всички трансфери и екскурзии по
програмата;
- екскурзовод – преводач на български език.
Тъй като сключили договор за туристически пакет, а не за отделни
услуги, то единственият начин, по който можели да определят стойността на
неизползваните услуги, бил да извадят стойността на ползваните услуги от
цената на пакета.
В допълнение следвало да се подчертае, че намалението на цената за
неизползваната част от пакета, което туроператорът дължи, не било в
зависимост от това дали туроператорът е поискал или е получил връщане на
платените от него суми от неговите партньори или авиокомпании.
Твърдят, че съгласно чл.25 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците туроператорът
възстановява до 12 месеца, считано от датата на отмяната на извънредното
положение, всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово
5
име. Тъй като този срок изтекъл през м. март 2021 г., то ищците претендират
и законна лихва върху дължимата ни сума, считано от датата на подаване на
исковата молба.
Предвид гореизложеното и с оглед заявения отказ от ответното
дружество, за тях съществувал правен интерес от предявяване на настоящия
иск. Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.91 от Закона
за туризма да осъди ответното дружество да заплати на всеки от тях сумата
4.330 лв. (четири хиляди триста и тридесет лева), представляваща левова
равностойност на EUR 2.115 (две хиляди сто и петнадесет евро), която сума
съставлява намаление на цената на организирано от ответника туристическо
пътуване, за времето, през което е имало несъответствие на предоставените
услуги с Договор за туристически пакет №17054/14.01.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба –19.05.2021 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
Ответното дружество, представлявано от управителя С. Г., чрез
пълномощника си адв. М. К., оспорва иска по основание и по размер.
Счита, че ищците не са конкретизирали непредоставените услуги, за
които претендират намаление на цената в размер на 2.115 евро на човек.
Претендирали, че имат право на подходящо намаление на цената за времето,
през което е имало несъответствие на предоставените услуги с договора за
туристическия пакет, без обаче да конкретизират в какво се състои то, кои
точно услуги не са били предоставени и как се определя тяхната стойност
(съответното намаление на цената). Доколкото ищците твърдели (но не
обосновавали с конкретизация) наличие на предпоставките на чл. 91 от ЗТ, то
тяхна била и доказателствената тежест да ги докажат.
Разпоредбата на чл. 91 от ЗТ намирала приложение, когато обаче не
се е сбъднала хипотеза на чл. 90, ал. 3 от ЗТ. Това било изрично предвидено в
нормата на чл. 90, ал. 4 от ЗТ. §1, т.68е от ДР на ЗТ определял като
„несъответствие“ неизпълнението или неточното изпълнение на
туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет. От
комплексния анализ на тези разпоредби се изяснявало, че когато някоя от
туристическите услуги не отговаря на предвиденото в договора за
туристическия пакет, туроператорът е длъжен да отстрани несъответствието,
6
освен когато това не е възможно или е свързано с непропорционално високи
разходи предвид степента на несъответствието и стойността на засегнатите
туристически услуги. И именно в хипотезата на невъзможност да се отстрани
несъответствието (безвиновна невъзможност) законът разпореждал, че чл. 91
от ЗТ не се прилага.
Твърди се, че преди отлитането на групата туристи, включително
ищците, по програма на 15.03.2020 г. от Б. А. до гр. И. за посещение на
национален парк И. в аржентинската част на парка, на летището в Б. А.
властите уведомили пътниците за ограниченията на полетите, наложени от
аржентинските и бразилските власти, както и за ограничения, свързани с
карантинни мерки. Тъй като пътниците се намирали на територията на
летището, туроператорът организирал връщането им в града и настаняването
им за негова сметка за една нощувка в други хотели в Б. А., тъй като вече
било невъзможно да се ползва предплатеният от туроператора хотел в И.. На
следващия ден – 16.03.2020 г., от туроператора бил осигурен трансфер на
всички пътници от хотелите до летището в Б. А., както и самолетни билети за
връщане на туристите от А. до С. през Ф.. За премаршрутирането на полета
преди датата, на която е следвало по програма да се състои той – 22.03.2020
г., туроператорът положил неимоверни усилия, тъй като всички полети за Е.
от А. били пълни, поради наложените ограничения.
Твърди се, че относимите разпоредби от Закона за туризма
определят претенцията на ищците за неоснователна, доколкото и твърдението
им за несъответствие с договорените услуги не е за виновно поведение на
туроператора или негови доставчици на услуги, а за обективна невъзможност
за изпълнение на договора след неговото сключване и частично изпълнение
поради наложен ограничения от страна на аржентинските и бразилските
власти във връзка с обявената от СЗО глобална пандемия от COVID-19.
Следователно, хипотезата на приложимата в случая норма на 90, ал. 3, т. 1 от
ЗТ била доказана от писмените доказателства по делото, което правело
претенцията на ищците изцяло неоснователна на основание 90, ал. 4 от ЗТ.
Освен, че липсвала конкретизация на твърдението в исковата молба
за непредоставените услуги от туроператора, което пречело на упражняване
на правото на защита, твърденията за стойността на предоставените според
ищците услуги от туроператора също противоречали на фактите и
7
доказателствата, които се представят с отговора на исковата молба.
Сключеният на 14.01.2020 г. между страните договор за
туристически пакет бил с определена програма, включваща дестинация,
престой, видове туристически услуги и обща цена. Пътуването започнало на
08.03.2020 г., а датата на завръщане била 22.03.2020 г. Общата цената на
пакета за двама души била определена на 18330 лв., представляваща левовата
равностойност на 9372 евро. В нея била включена пакетната цена на човек
4323.00 евро, т. е за двама души – 8646.00 евро, както и цената на
допълнителните услуги: 1. Танго шоу с вечеря и двупосочен трансфер – цена
на човек: 115.00 евро или 230.00 евро за двама; 2. Екскурзия до ранчо С. С. –
цена на човек: 133.00 евро или 266.00 евро за двама; 3. Самба шоу с
двупосочен трансфер – цена на човек: 115.00 евро или 230.00 евро за двама.
Твърди се, че цената за пътуването на ищците била образувана не по
начина, по който е образувана тази за останалите туристи по програмата на
туроператора „Б., А., В. И., У. И П.“ от 11.03.2020 г. и това се признавало и от
тях. Програмата им, видно и от представянето й с отговора на исковата молба,
започвала на 08.03.2020 г. и включвала допълнително посещение в У. до
11.03.2020 г., включително с туристически услуги през този период, посочени
в т. 12 от договора. В цената на техния пакет били включени 2 броя
самолетни билети: С. - Р. - Б. А. - Р. Д. Ж. - Р. - С., които за разлика от
билетите на останалите пътуващи, били за бизнес класа и били на обща
стойност 5960.70 лв., което било с 3216 лв. в повече за билети за двама
отколкото за туристите по програмата на туроператора „Б., А., В. И., У. И П.“
от 11.03.2020 г. Ищците доплащали и 2470 лв. за 2 билета за маршрута Б. А. -
У. - Б. А. в периода 08.03.2021 г. – 12.03.2021 г., т. е общата стойност на
билетите им била 8430.70 лв.
Не било вярно твърдението, че ищците не ползвали самолетните
билети за връщане. Туроператорът премаршрутирал за своя сметка
заплатените от ищците билети вместо през Р. през Ф., но дестинацията до С.
била изпълнена по билета, заплатен от ищците по договора. Туроператорът
имал задължение, когато договорът за туристически пакет включва и превоз
на пътници, да осигури връщането на пътуващия до началния пункт на
пътуването с равностоен вид транспорт, без необосновано забавяне и без
допълнителни разходи за пътуващия, каквито в случая не били направени от
8
ищците. Допълнителните разходи за премаршрутиране поради наложилите се
обективни обстоятелства през Ф. били за сметка на туроператора, но това не
означавало, че туроператорът дължи връщане на заплатените от пътуващите
суми за превоза със самолет. Под „допълнителни“ разходи се имало предвид
извън стойността на вече заплатените суми. Освен това, съгласно чл. 90, ал.
13 от ЗТ, когато поради непреодолими и извънредни обстоятелства не е
възможно да се осигури завръщането на пътуващия, както е предвидено в
договора за туристически пакет, туроператорът поемал разходите за
настаняването на пътуващия по възможност в равностойна категория място за
настаняване за срок не повече от три нощувки. Това било извършено от
туроператора с настаняването на пътуващите за негова сметка в хотел в Б. А.
на 15.03.2020 г., което се установявало от представеното към отговора на
исковата молба платежно нареждане.
Ищците признавали, че са ползвали в пълен размер туристическите
услуги в периода 08.03.2020 г. - 15.03.2020 г., които възлизали обаче на обща
стойност 13127.53 лв., вкл. връщането на ищците на 16.03.2020 г. в С. (без
цената за премаршрутирането през Ф.), а не както те твърдели – без
стойността на полета за завръщането от Б. А. до С..
Ответникът оспорва верността на твърдението, че ищците са
заплатили, но не са използвали услугата „посещение на стадиона М.“. Видно
от предварителната информация по пакета – стр. 6, тази услуга не била
включена в цената (както и доста други) и се заплащала допълнително от
пътуващия, а видно от т.6 от договора на ищцата такова посещение не било
заплатено.
Оспорва и твърдението, че ищците са заплатили, но не са
използвали местни екскурзоводи по време на всички трансфери и екскурзии
по програмата, както и екскурзовод-преводач на български език. Самите
ищци в исковата молба признавали, че са имали и екскурзовод, и гид. Такива
имали и по време на престоя им в У., след това и в Б. А..
Оспорва и твърдението, че не били предоставени и следните услуги:
- Самолетни билети за 15.03.2020 г. в 13.35 ч. – Б. А. - П. И.;
- Самолетни билети за 17.03.2020 г. в 16.30 ч. – Ф. до И. - Р. Д. Ж.;
- 2 (две) нощувки в И.;
- 4 (четири) нощувки в Р. Д. Ж.;
9
- целодневен тур на В. И. от аржентинска страна с включен входен
билет;
- полудневна екскурзия до П.;
- полудневен тур на В. И. от бразилска страна с включен входен
билет;
- посещение на П. п. от бразилска страна с включен входен билет;
- полудневен тур в Р. до планината К. и статуята на Х. – изкачване с
железница, с включени билети;
- полудневна обиколка на Р. с посещение на хълма З. г. – изкачване с
кабинков лифт;
- самба шоу с двупосочен трансфер.
Това не били непредоставени услуги по смисъла на несъответствие с
договореното, защото задължението на туроператора за отстраняване на
несъответствие било само в случай, че това е възможно – чл. 90, ал. 3, т. 1 от
ЗТ. Относимите разпоредби от Закона за туризма определяли претенцията на
ищците като неоснователна, доколкото и твърдението им за несъответствие с
договорените услуги не било в резултат на виновно поведение на
туроператора или негови доставчици на услуги, а в резултат на обективна
невъзможност за изпълнение на договора след неговото сключване и
частично изпълнение поради наложен ограничения от страна на
аржентинските и бразилските власти във връзка с обявената от СЗО глобална
пандемия от COVID-19. Следователно хипотезата на приложимата в случая
норма на 90, ал. 3, т. 1 от ЗТ била доказана от писмените доказателства по
делото, което правело претенцията на ищците изцяло неоснователна на
основание 90, ал. 4 от ЗТ.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и във връзка със становищата на страните, съдът намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори и се установява от писмените доказателства, че между
страните е сключен договор за туристически пакет № 17054/14.01.2020 г.
двамата ищци закупили от „О. Т.“ ООД, ЕИК *********** пакетно
туристическо пътуване - Екскурзия до Б., А., В. И., У. и П. за двама души.
Цената на стандартния туристически пакет, обявен от туроператора на сайта
10
му, е била 2 490 евро на човек. От представените два договора с един и същ
номер и от една и съща дата, е видно, че двамата ищци са уговорили с
туроператора да тръгнат 3 дни преди основната група, за да посетят У., като
заплатят допълнително самолетни билети Б. А. - У. и билети за бизнес класа
по маршрута С. - Р. - Б. А., за сумата 3 740 евро на човек. Ищците са се
споразумели туроператорът да им организира и престоя в У. (трансфер,
нощувки, екскурзии описани в т.12 от договора), като за двамата платили
общо сумата 18 330 лева, включваща и допълнителни мероприятия към
стандартния пакет в размер на 726 евро за двамата, описани в т.7 от договора.
Допълненият договор с всички допълнителни услуги е изведен от
туроператора със същия номер и дата и е подписан чрез копия, разменени по
електронна поща.
Тези факти са безспорни в процеса, както и факта на плащане от
страна на ищците на цялата пакетна услуга, установено и с представената по
делото фактура.
Предмет на спора е претендираното от ищците намаляване на цената
на туристическата услуга по реда на чл. 91, ал.1 от ЗТ, поради
несъответствие. Иска се единствено намаляване на основната цена,
определена в размер на 2490 евро на човек и изцяло възстановяване на една от
допълнителните суми, равняваща се на 115 евро на човек, за неползвано, но
платено от ищците допълнително мероприятие „самба шоу с двупосочен
трансфер“ по чл. 7 от договора. Предметът на спора се определя от ищците,
като същите заявяват, че нямат претенции за намаляване на цената на
допълнително организираното пътуване до У., което не спорят, че е било
изцяло осъществено.
От изявленията на страните в хода на делото е видно, че
туристическият пакет не е бил изпълнен от ответника изцяло, че екскурзията
е била прекратена на 16.03.2020 г. поради световната пандемия COVID-19,
като не е осъществено плануваното за 15.03.2020 г. пътуване по маршрут Б. А.
- И..
От приложената кореспонденция между страните се установява,, че
ищците са отправили до оператора искане за намаляване на пакетната цена и
същият първоначално е отказал, а впоследствие е предложил обезщетение в
размер на по 450 лева на човек, което предложение не е било прието.
11
Съдът напълно споделя доводите на ищците, че приложимите в
случая разпоредби са посочени в чл. 90, ал. 7-12 от ЗТ. На първо място следва
да се отбележи, че възражението на ответника, че същият е освободен от
отговорност да плати обезщетение за вреди, поради непреодолими и
извънредни обстоятелства по смисъла на §1, т.68д от ЗТ, е неприложимо в
настоящия случай, доколкото ищците не претендират обезщетение за вреди
по реда на чл. 91, ал.2 от ЗТ, а намаляване на цената по чл. 91, ал.1 от ЗТ.
Единствената хипотеза, уредена от законодателя за освобождаване на
туроператора от отговорност в този случай е, ако последният докаже, че
липсата на съответствие се дължи на пътуващия. По делото такива факти
нито се твърдят, нито се установяват. Разпоредбата на чл. 91, ал.3, т.3 от ЗТ
урежда случаите, в които туроператорът е освободен от задължението да
плати обезщетение за вреди, но такова не се претендира по делото.
Безспорно е по делото, че от общо предвиден престой по основния
туристически пакет от 9 дни (в програмата са посочени общо 9 нощувки и
осигурена храна), ищците са ползвали 3 дни – 12.03.2020 г., 13.03.2020 г. и
14.03.2020 г., т.е. непредоставената туристическа услуга е в размер на 6 дни,
уговорени в основния туристически пакет. Не се спори, че ищците са се
присъединили към основната група в Б. А. на първия ден, в който същата е
пристигнала – 12.03.2020 г., т. е. основателни са доводите на ищците, че се
касае до хипотезата на чл. 90, ал.7 от ЗТ и значителна част от туристическите
услуги не може да се изпълни съгласно предвиденото в договора за
туристически пакет, както и че в конкретния случай не е било възможно да се
предложат други туристически услуги за продължаване на договора по
смисъла на ал.11 на същата разпоредба, поради безспорно установения и
ноторно известен факт – настъпилата извънредна епидемична обстановка в
голяма част от света във връзка с пандемията COVID-19.
По изложените съборения, съдът намира, че за ищците е възникнало
правото да искат намаляване на цената и/или на обезщетение за претърпените
вреди в съответствие с чл. 91 от ЗТ, без да се прекратява договорът за
туристическия пакет, в какъвто смисъл е разпоредбата на ал. 11 на чл. 90 от
ЗТ. Налице е несъответствие (неизпълнение или неточно изпълнение на
туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет) по
смисъла на §1, т. 68е от ДР на ЗТ и искът се явява доказан по своето
основание.
12
Съдът не споделя подхода, избран от ищците, при определяне цената
на иска, чрез приблизително изчисление на разходите, които евентуално
ответникът е направил и тези, представляващи стойността на неползваните
услуги. В конкретния случай, според настоящия съдебен състав, следва да се
приложи разпоредбата на чл. 162 от ГПК, даваща право на съда, когато искът
е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, да
определи размера по своя преценка или да вземе заключението на вещо лице.
В конкретния случай експертното заключението не може да бъде ползвано,
тъй като същото не установява по размер цената на всяка една от
неползваните услуги и това е изрично посочено от вещото лице. Според съда
същото не е и необходимо, тъй като страните са договаряли пакетна цена и
без правно значение е ответникът - туроператор коя услуга на каква стойност
е заплатил, дали е заплатил изцяло или отчасти, тъй като същият не е
освободен от отговорността да намали цената при посочените обстоятелства.
По тази причина съдът не обсъжда представените по делото писмени
доказателства за платени суми и експертното заключение на вещото лице,
което се оспорва. Съдът избира първият подход, посочен в чл. 162 от ГПК и
счита, че справедливото намаляване на цената, заплатена от ищците следва да
се определи пропорционално на броя на дните, за които не им е била
предоставена туристическа услуга. От общо девет дни, касателно основния
заплатен от ищците туристически пакет, извън екскурзията до У., ищците не
са ползвали шест, поради което съдът намалява цената от по 2490 евро на
човек с 6/9 и или със сумата от по 1660 евро в тяхната левова равностойност
съгласно фиксинга на БНБ (1.95583 лева). Отделно, цената следва да се
намали с единствената доказана по размер услуга, която е неползвана –
сумата от 115 евро, заплатена от всеки ищец за „самба шоу с двупосочен
трансфер“ в Р. Д. Ж.. При това положение, цената за туристическия пакет
следва да се намали с по 1775 евро и следва да се осъди ответникът да заплати
на всеки от ищците сумата от по 3471.60 лева, представляваща левовата
равностойност на намалената цена, като за разликата над този размер до
пълния предявен такъв от по 4 330 лева, представляващи левовата
равностойност на по 2115 евро, исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
Следва да се отбележи, че срокът, установен с разпоредбата на чл.
13
25 от ЗМДВИПИПП е изтекъл преди предявяване на иска, поради което
ответникът не може да се позовава на освобождаване от отговорност на това
основание.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК,
ответникът следва да заплати на ищците разноски, съразмерно с уважената
част от иска. Ищците са доказали разноски в размер на 546.40 лева и
съразмерно с уважената част от иска им се полагат разноски в размер на
438.08 лева. Ответникът също претендира разноски и на основание чл. 78 ал.3
от ГПК следва да му се заплатят разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Ответникът е доказал разноски в размер на 900 лева и съразмерно с
отхвърлената част от иска му се полагат разноски в размер на 178.42 лева.
При това положение следва да се осъди ответникът да заплати общо на
ищците разноски по компенсация в размер на 259.66 лева.
Следва, на основание чл. 38 ал.1 от ЗА, да се осъди ответникът да
заплати на адв. Л. Д. адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство на ищеца А. Д., в размер на 348.29 лева, определено по реда
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения върху интерес от 3471.60 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 91, ал.1 от ЗТ, „О. Т.“ ЕООД, ЕИК:
***********, седалище и адрес на управление: гр. С. ****, р-н С., бул. „П. Е.“
№**, ет.*, ап.*, представлявано от управителя С. В. Г., съдебен адрес: гр. С.,
ж.к. „К. П.“, бл. **-*, вх. *, ет. **, aп. ***, чрез адв. М. К. да заплати на А. Е.
Д., ЕГН: ********** и Л. В. Д., ЕГН: **********, двамата с настоящ адрес:
гр. К., ул. „Г. М.“ №*, на всеки от тях сумата по 3 471.60 лв. (три хиляди
четиристотин седемдесет и един лева и шестдесет стотинки), представляваща
левова равностойност на EUR 2.115 (две хиляди сто и петнадесет евро), която
сума съставлява намаление на цената на организирано от ответника
туристическо пътуване, за времето, през което е имало несъответствие на
предоставените услуги с Договор за туристически пакет №17054/14.01.2020
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба –19.05.2021 г., до окончателното й изплащане, като за
14
разликата над 3471.60 лева до пълния предявен размер от 4330 лева за всеки
от тях (левова равностойност на 2115 евро), ОТХВЪРЛЯ исковете като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА „О. Т.“ ЕООД, ЕИК: ***********, седалище и адрес на
управление: гр. С. ****, р-н С., бул. „П. Е.“ №**, ет.*, ап.*, представлявано от
управителя С. В. Г. да заплати на А. Е. Д., ЕГН: ********** и Л. В. Д., ЕГН:
**********, двамата с настоящ адрес: гр. К., ул. „Г. М.“ №* деловодни
разноски по компенсация в размер на 259.66 лв. (двеста петдесет и девет лева
и шестдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА „О. Т.“ ЕООД, ЕИК: ***********, седалище и адрес на
управление: гр. С. ****, р-н С., бул. „П. Е.“ №**, ет.*, ап.*, представлявано от
управителя С. В. Г. да заплати на адвокат Л. В. Д. от С. а. к., с личен номер
******************и адрес на упражняване на дейността: град С., ул. „Х. Б.“
№ * ет.*, адвокатско възнаграждение за осъществено в полза на ищеца А. Е.
Д., ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото, в
размер на 348.29 лева (триста четиридесет и осем лева и двадесет и девет
стотинки), определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред О. с. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ЦЧ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
15