Р Е Ш Е Н И Е
№.........................
гр. Кюстендил, 14.05.2019 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилски
районен съд, III- ти състав , в открито
съдебно заседание на четиринадесети май , две хиляди и деветнадесета
година , в състав :
Председател:
Мая Миленкова
при секретаря: Цветанка Александрова
Като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 659 по описа за 2019 година на КРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК и е образувано по жалба на Й.П.К. *** против издадената от полицейски орган при РУ-Стражица- мл. разузнавач, група „ПИмП“, сектор „КП“ Заповед за задържане рег. № …зз-88/13.04.2019 г. С развити в жалбата доводи за незаконосъобразност се иска отмяна на обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбата се поддържа от жалбоподателя.
Ответникът А.А. , в качеството му на полицейски орган по задържането, чрез упълномощен процесуален представител – гл.ю.к. Б., изразява становище за отхвърляне на жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От служителя при РУ-Кюстендил -мл.разузнавач в група „ПИмП“, в сектор „Криминална полиция“ при РУ К. е издадена Заповед за задържане рег. № ….зз-88/13.04.2019 г., според съдържанието на която в 11:00 ч. 13.04.2019 г. е задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР лицето Й. П.К., с ЕГН-**********. Заповедта е връчена незабавно на задържаното лице, което е попълнило и подписало декларация/ представена по делото от представляващия ответника-ю.к.Б./, с посочените в нея права. Деянието, по повод на което е издадена заповедта е описано в съставена от полицейски инспектор П. Д.докладна записка от 13.04.2019г. /л. 14/, съгласно която на 13.04.2019 г., около 12:30 ч.в ОДМВР Кюстендил е получена информация, че в с. Р. Г. служители от СДВР са задържали лице, укриващо противозаконно отнето МПС от територията на гр.С..
Служители на РУ К., вкл. мл. разузнавач А., посетили посочения от колегите им адрес. На място било установено, че пред прилежаща постройка /гараж/ до къщата , на ул. „9-ти септември“ №.. е задържано лице, с поставени белезници. Лицето било жалбоподателят по настоящото дело Й.П.К., живущ на същия адрес. При извършените процесуално-следствени действия в постройка, обособена като гараж, прилежащ към къщата е открито МПС – лек автомобил м.“Опел“, модел“Корса“, без регистрационни табели, с посочена рама № , който автомобил е обявен за издирване на 01.04.2019 г.
Открити са също така подробно описани в ДЗ обекти, иззети като имащи значение за разследвано престъпление по чл. 346, ал.1 от НК.
При физическото задържане на лицето същото оказало съпротива, което наложило да бъдат използвани помощни средства – белезници.
На същата дата, на осн. чл. 212, ал.3 от НПК, е образувано ДП№404/2019 г. за извършено престъпление по чл. 215, ал.1 от НК.
Задържаното лице е освободено в 11:00 ч. на 14.04.2019 г.
При така установените обстоятелства, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА, а разгледана по същество тя е неоснователна.
По своята правна природа издадената от органите на МВР заповед за задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна мярка, законността на която подлежи съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР на съдебен контрол по отношение на всички основания за оспорване, регламентирани в общата разпоредба на чл. 146 от АПК.
Разглеждайки тези основания, съдът приема от правна страна следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен полицейски орган по смисъла на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР – безспорно установено е от събраните в хода на делото доказателства, че издателят на заповедта А.А.А. заема длъжността "младши разузнавач в група „ПИМП“, в сектор „Криминална полиция“ при РУ К. /в тази връзка удостоверение от 14.05.2019 г. / приложено по делото/.
Формата на обжалваната заповед е уредена в действащата към датата на издаването й норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, която в случая се явява специална разпоредба спрямо общата такава на чл. 59, ал. 2 от АПК, поради което първата представлява приложимото към казуса право. Заповедта съдържа всички изброени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР реквизити, включително спорните такива относно основанията за задържането – последните са посочени като чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР има предвид наличието на данни за извършено престъпление, като в тази връзка заповедта посочва престъпление по чл. 215, ал.1 от НК. Спорният в тази връзка въпрос е дали изискванията за форма в частта им относно основанието за задържането предполагат пълно фактическо описание в заповедта на данните за престъплението по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/ в този смисъл са и възраженията на жалбоподателя/. Изхождайки от константната съдебна практика, чието начало е дадено с тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, споделена по –късно в редица решения на ВАС – напр. решение № 1824/10.02.2014 г. по адм. дело № 5608/2013 г., V о. на ВАС, настоящият съд приема, че е допустимо фактическите съображения да бъдат изложени в отделни съдържащи се в преписката документи, каквито органите на МВР съставят и изготвят съобразно установените техни вътрешни правила, а именно докладни записки. Такива безспорно по делото са приложение / ДП 404/2019 г., съдържащо съответно докладни записки, обяснения и показания/. По тези съображения съдът намира, че не са налице нарушения относно формата на оспорения административен акт. В заповедта за задържане подробно също така е описано, че на посочената дата задържаното лице е държало в постройка, обособена като гараж, прилежаща към къщата, в която живее противозаконно отнет лек автомобил.
На следващо място, съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила – спазени са изискванията на чл. 74, ал. 6 от ЗМВР и заповедта е връчена на задържаното лице, чийто права са подробно и пълно разяснени с попълнената и подписана от него декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР.
Що се касае до приложението на материалния закон – в случая това е разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, то съдебната практика е категорична относно смисъла на понятието "данни за извършено престъпление" – приема се, че същото не е идентично с понятието по НПК за наличието на достатъчно данни за извършено престъпление, т. е. в сравнение с второто, първото има значително по-ограничен обхват, който придава законосъобразност на издадената на това основание заповед за задържане, включително когато наличните данни за престъпление не са достатъчни за образуване на наказателно производство. В тази връзка, след като от събраните по делото доказателства – приложеното ДП, се установява наличието на образувано досъдебно производство относно деянието, описано в заповедта, то очевидно за издаването на последната са били налице данни за престъпление по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Въпросът, дали тези данни са достоверни и дали на тях им е дадена правилна правна квалификация, остава извън кръга на подлежащата на съдебен контрол от административния съд законосъобразност на заповедта за задържане. За материалната законосъобразност на оспорения акт е достатъчно същият да е основан на данни за възможно по НК престъпление – в случая това изискване за материална законосъобразност е.
На последно място, обжалваната заповед е издадена при пълно съответствие с целта на закона – принудителната административна мярка е послужила за предотвратяване на действия, които биха затруднили разкриването и доказването на престъплението.
Така установеното по гореизложените съображения отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 от АПК, налага жалбата да бъде отхвърлена
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.П.К. *** против издадената от полицейски орган при РУ Кюстендил - мл. разузнавач, група „ПИмП“, сектор „КП“ Заповед за задържане рег. № …зз-88/13.04.2019 г.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от днес, доколкото бе съобщено на страните в съдебно заседание
Районен съдия :