№ 11409
гр. София, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110170541 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на ***** срещу С. И. П., с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за следните суми: 1
598.74 лв. – цена на доставена и потребена електрическа енергия за периода от 30.10.2021 г.
до 28.02.2022 г. за обект с клиентски № ***, представляващ електроснабден имот, находящ
се в ****, ведно със законната лихва от 11.04.2022 г. до окончателното плащане; 24.44 лв. –
мораторна лихва за периода от 15.12.2021 г. до 29.03.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19280/2022 г.
по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски за заповедното и исковото
производства.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на електрическа енергия за процесния имот,
присъединен към неговата разпределителната мрежа, като облигационните отношения
между тях се регулират от публично известните общи условия на ищеца. Излага, че е
доставял на ответника електрическа енергия през исковия период на претендираната
стойност, но той не е заплатил нейната цена в посочения в общите условия срок.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответника С.
И. П., но във възражението по чл. 414 ГПК той е посочил, че задължението е платено.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
1
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19280/2022 г.
по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1
ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед.
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и
главно доказване на следните обстоятелства: съществуване през исковия период на валидно
облигационно правоотношение с ответника по договор за продажба на електрическа енергия
за процесния обект на потребление и неговото съдържание; количеството на реално
доставената от ищеца по договора електрическа енергия за процесния период и нейната
стойност; изпадането на ответника в забава в плащането на главното задължение; размера
на обезщетението за забава.
В случая с Определение № 15901/12.04.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният от
съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване съществуването през исковия период на
облигационно отношение между страните по договор за продажба на електрическа енергия
за процесния обект на потребление. Съгласно разпоредбите на чл. 98а, ал. 1 и ал. 4 ЗЕ
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия,
които след публикуването им влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане.
Страните не спорят, че в случая приложение към възникналото между тях и съществуващо
през исковия период договорно правоотношение имат представените към исковата молба
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ****, одобрени с
Решение № ОУ-059/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени с Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на
ДКЕВР.
С Определение № 15901/12.04.2024 г. е обявена за безспорна и ненуждаеща се от
доказване реалната доставка на електрическа енергия в имота през процесния период на
претендираната стойност.
От изложеното следва, че по делото е установено възникването за ответника на главно
задължение в размер на 1 598.74 лв. за цената на доставената в процесния имот през
заявения период електрическа енергия.
Единственото спорно обстоятелство е дали главното вземане е погасено чрез плащане.
От неоспореното от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира изцяло като пълно, обективно и компетентно изготвено, се установява, че
главното вземане е начислено по представените по делото фактури, като те са отразени в
счетоводството на ищеца, което е водено редовно съгласно приложимото счетоводно и
данъчно законодателство и приложимите счетоводни стандарти. Изяснява се, че в
счетоводството на ищеца няма отразено плащане по процесните фактури. Въз основа на
експертното заключение и доколкото ответникът не ангажира никакви доказателства за
2
извършено плащане, съдът приема, че възражението му за плащане е неоснователно.
По изложените съображения съдът намира, че искът за стойността на доставената
електрическа енергия е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като върху сумата от
1598.74 лв. ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 11.04.2022 г., до окончателното плащане.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му. В случая е
установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на ответника
електрическа енергия през исковия период. Съгласно чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Именно тази разпоредба следва да намери приложение в случая, имайки предвид клаузата на
чл. 19, ал. 6, т. 2 от приложимите общи условия и обстоятелството, че в съответствие с тях в
процесните фактури е посочен срок за плащане до 14-о число на месеца, следващ отчетния
период. Съгласно чл. 35 от общите условия потребител, който не изпълни задължението си
за плащане в срок на дължимата сума за използваната електрическа енергия, дължи на
продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен
ден. Ето защо съдът намира, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на главното
задължение, началото на която е 15.12.2021 г. Размера на обезщетението за забава за
периода от 15.12.2021 г. до 29.03.2022 г. се установява от заключението на съдебно-
счетоводната експертиза и възлиза на сумата от 24.08 лв. Следователно акцесорният иск е
частично основателен – за сумата от 24.08 лв., а за разликата до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Независимо от частичното отхвърляне на единия иск съдът намира, че на ищеца се
дължат на основание чл. 78, ал. 1 ГПК всички сторени от него разноски за заповедното и за
исковото производства, доколкото отхвърлената част от математическа гледна точка е
пренебрежимо малка /под 1 % от цената на исковете/. Ето защо съдът счита, че на ищеца се
разноски за заповедното производство в общ размер на 128.46 лв., включващи: 32.46 лв. –
държавна такса, и 96 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, и разноски за исковото
производство в общ размер на 887.24 лв., включващи: 32.46 лв. – държавна такса, 300 лв. –
депозит за вещо лице, и 554.78 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че С.
И. П., ЕГН **********, с адрес: ****, дължи на *****, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 1 598.74 лв. – цена на доставена и потребена електрическа енергия за периода от
3
30.10.2021 г. до 28.02.2022 г. за обект с клиентски № ***, представляващ електроснабден
имот, находящ се в ****, ведно със законната лихва от 11.04.2022 г. до окончателното
плащане; 24.08 лв. – мораторна лихва за периода от 15.12.2021 г. до 29.03.2022 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
19280/2022 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОТХВЪРЛЯ частично иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 24.08 лв. до пълния предявен размер от 24.44 лв.
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН **********, с адрес: ****, да заплати на *****, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 128.46
лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 887.24 лв. – разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4