№ 1145
гр. Варна, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20223100500711 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба от Д. Г. Б., чрез адв. В. Г., против решение № 262988/23.12.2021г. по гр.д.№ 20150/ 2019г. на
Районен съд-Варна, с което е допусната делба на недвижим имот с идентификатор
10135.3515.328.1.76 по КККР на гр.Варна, представляващ апартамент № 76 в гр.Варна, район
Младост, ул.“ Тихомир“ бл.4, вх.Е , при квоти по ½ ид.част за съделителите К. К. Д. и Д. Г. Б., на
основание чл.34, ал.1 от ЗС, след като е постановено отхвърляне на насрещния иск на Д. Б. срещу
К. Д., да бъде призната за собственик на ½ ид. ч. от описания недвижим имот, на основание чл.124,
ал.1 ГПК.
Изложени са възражения за незаконосъобразност на съдебния акт, постановен при
съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния
закон, и необоснованост. Счита, че с оглед на събраните гласни доказателства е владяла целия
имот повече от 10 години, демонстрирайки намерение за своене на припадащата се на ответника
част от имота по ясен и недвусмислен начин. Ответникът не е предприел никакви действия след
като през 2003 г.е сменила входните врати и ключалката, лишавайки го от достъп до апартамента,
до оспорване на владението с предявената искова молба през 2019г. Твърди, че категорично му е
заявила, че не може да има претенции към него. Намира за неоснователни доводите, че не е
претендирал за собствеността си поради жилищната нужда на децата. Сочи, че доказано най –
малкото от тях е навършило пълнолетие през 2007 г., от когато също се установява изтекла 10
годишна давност до първото действие по оспорване, през 2019 г. До този момент не са извършени
действия, тълкувани като прекъсване на давността. Счита, че неправилно първоинстанционния съд
е обосновал своенето на имота от бившия съпруг със заплащането на местни данъци и такси, и
съответно консумативи, което в случая е еднократно извършено на 05.02.2020г. С изложените
аргументи отправя искане за отмяна и постановяване на решение, с което да се приеме за
установено, че ищцата е изключителен собственик на процесния имот и на това основание да се
отхвърли иска за делба. Претендира съдебно-деловодни разноски за пред двете инстанции.
Въззиваемата стрА. , чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на жалбата по направените възражения срещу решението.
Съдът, с оглед изразените становища от страните и доказателствата по делото, преценявани
при условията на чл. 269 и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира:
1
Производството е по иск за делба, на основание чл.34, ал.1 от ЗС, съединен с насрещен
установителен иск за собственост, на основание чл.124, ал. 1 от ГПК.
К. К. Д. претендира делба на съсобствен с ответника Д. Г. Б. недвижим имот, с
идентификатор 10135.3515.328.1.76, по КК и КР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-
64/16.05.2008 г. от ИД на АГКК, и адрес -гр. Варна, община Варна, област Варна, район Младост,
ул.“Тихомир“, бл.40, вх.Е, ап.76, ет.1, представляващ жилище- апартамент, с площ 57кв.м, с
граници- самостоятелни обекти с идентификатор 10135.3515.328.1.63,10135.3515.328.1.77 и
10135.3515.328.1.79, която да се допусне при квоти по 1/2 идеална част на страните.
Твърди, че имотът е придобит с договор за покупко-продажба от 25.02.1994г. , в режим на
съпружеска имуществена общност / СИО/. Бракът е прекратен с решение от 20.11.2000 г. по гр.д.
№92/2000г., на Районен съд- Варна. През годините ищецът многократно предлагал на бившата си
съпруга доброволно да уредят отношенията си по прекратяване на собствеността, и с нотариална
покА. предложил да изкупи неговия дял от имота, но получил категоричен отказ.
Д. Б. изразява становище за неоснователност на иска за делба относно имот, който не е
съсобствен на страните. Предявява насрещен иск, за признаване правото на собственост върху
частта на другия съпруг от процесното жилище, на основание придобивна давност, в резултат на
упражнявА. фактическа власт от 2003г., непрекъснато, явно и необезпокоявано, с намерение за
своене, което не оспорвано от ответника и обезпокоявано с конкретни действия в изискуемия
десетгодишен период.
Ответникът по насрещния иск e депозирал писмен отговор. Твърди, че след постановяване
на решението за упражняване на родителските права и ползване на семейното жилище от майката
и децата, е постигната устна договореност между страните, да го ползват след навършване на
пълнолетие, защото още учат и живеят там. През този период не е манифестирано поведение от
ищеца по насрещния иск, че упражнява фактическа власт за себе си, демонстрирайки намерението
си да свои и частта на другия съпруг. Към настоящия момент всички данъци и такси за имота били
заплащани от двамата собственици. Многократно от ищеца по иска за делба е отправяна покА. за
доброволно уреждане на имуществените отношения, но по молба на ответницата са разговаряли
това да стА., след като децата напуснат жилището. Поддържа искане за отхвърляне на претенцията
като неоснователна и недоказА..
Съдът, съобразно становищата на страните и доказателствата към делото,
преценявани на основание чл. 269 ГПК и чл. 235 ГПК, констатира :
Между страните не е спорно и представените доказателства установяват, че на 25.02.1994г.,
с договор за продажба по нотариален акт № 131, том VIII, дело 2745/ 94г. са придобили недвижим
имот- жилище в гр.Варна, ул.“Младежка“,бл.40, вх.Е, ет.1,, ап.76, състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ 78.38 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение №
76, с площ 7.50 кв.м., и 1.3191% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху общински парцел.
По кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
64/16.052008 г. от ИД на АГКК, процесното жилище е самостоятелен обект с идентификатор
10135.3515.328.1.76 в сграда с идентификатор 10135.3515.328 , брой нива 1.
Придобитият по време на брака имот представлява имуществена общност на двамата
съпрузи, която се трансформира в обикновена съсобственост с прекратяването на брачната връзка,
съгласно постановеното бракоразводно решение по гр. д. № 92/ 2000г. на ВРС. С решението
ползването на семейното жилище е предоставено на майката и двете деца във връзка с
постановените мерки за упражняване на родителските права.
Съгласно удостоверение с изх.№АУ073982МЛ/07.08.2020г. на Община Варна, е постоянен
адрес на К. Д. от 05.01.2001 г. до 07.08.2020г.
В периода след 2003г. до 2019 г. е обитавано от Б. и двете деца, а към настоящия момент
от ответницата и сина на страните. От изявленията на страните, подкрепени с показанията на
2
разпитаните свидетели, се установява, че през 2003 г. ищцата е започнала ремонт на апартамента,
входната врата е сменена и достъпът на ищеца до жилището ограничен.
С нотариална покА. от 26.11.2019 г., получена на 27.11.2019 г., ищецът е отправил
предложение за изкупуване на неговата ½ ид.ч. от апартамента, и искане за плащане на наем за
ползването й. Предупредил е, че ако не приеме доброволно прекратяване на съсобствеността,
спорът ще бъде решен по съдебен ред.
Спорни по делото са фактите по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, основани
на твърдения за изтекла придобивна давност в полза на ищцата по отношение частта на другия
съпруг от имота-предмет на делба.
Като свидетел на ищеца по насрещния иск е допусната К. Д.- дъщеря на страните. От
показанията й, преценявани при условията на чл.172 ГПК, се установява, че е живяла в процесното
жилище до 2019г. След развода майка й заминала за Италия, тя при леля си в друг град,а брат й на
село. Няколко месеца по-късно всички се върнали в гр.Варна и заедно с баща й живели две години
в апартамента . Напуснал го през 2003г., защото бившата му съпруга заявила, че ще прави
ремонт,а той не се интересувал от него. След ремонта сменили входната врата. Родителите са
във влошени отношения и не поддържат контакти. Твърди, че баща й не е идвал в жилището, но
гостувал на негов приятел- съсед от горния етаж. От майка си научила, че през 2019 г. е посетил
лабораторията, в която работи, за да си уредят отношенията със съсобствеността. Твърди, че
докато общували не е искал ключ от апартамента, но споделял, че му трябват пари и това трябва
да се уреди. Повече от десет години живее на семейни начала с друга жена- Н.. Сега в жилището
живее брат ѝ А..
Свидетел на ответника по насрещния иск е Н.К., с която живее на семейни начала. Знае, че
има апартамент в ж.к. Трошево,бл.40, но по съдебно решение там живеят бившата му съпруга, К. и
А.. Д. искал да си уредят отношенията, след като децата навършат пълнолетие, но тя не се
отзовавала на неговите молби. Не преставал да има интерес към апартамента и като съсобственик
участвал в погасяването на задължение към В и К за 10 годишен срок. С него живеят в апартамент
под наем, като са поели задължението да извършат основни ремонтни дейности за сметка на
наемна цена. Дълги години не предприемал действия за жилището, тъй като децата нямало къде да
живеят. Впоследствие научил, че там са К. и приятелят й, майка й с приятеля си, а в момента Д./
Б./ и А.. Решил по доброволен начин да се разберат, като една част от неговата собственост да е
на децата, но тя заявила, че това ще се реши по съдебен ред. После не била съгласна с
предложената цена.
Съвкупно с установените факти се преценяват и представените писмени доказателства,
удостоверяващи платени от страните местни данъци и такси за на процесния имот до 2021г.
включително, съответни на правата им като съсобственици.
А.лизът на данните обосновано по същество следните правни изводи:
Насрещният иск за собственост относно частта на другия съпруг от имота, е допустим и
разгледан по същество, неоснователен.
Процесният апартамент е семейно жилище на страните, придобит по време на брака в
режим на съпружеска имуществена общност, която на основание чл. 27, ал.1 СК е прекратена с
прекратяването на брака .
По силата на съдебното решение по чл. 56, ал.1 СК е предоставено за ползване на майката,
на която е възложено упражняването на родителските права. Решението за семейното жилище е
самостоятелно изпълнително основание в защита интересите на децата, с което другият родител и
съсобственик е длъжен да се съобразява.
След прекратяването на брака и на основание предоставеното ползване ищцата упражнява
3
владение на своята част от делбения имот и фактическа власт като държател за частта на другия
съсобственик. Според постановките на Тълкувателно решение № 1/ 6.08.2012г. на ВКС по т.д.№ 1/
2012г., в А.логични на разглеждания случаи, когато съсобственик е започнал да владее своята
идеална част, но да държи вещта като обща, той е държател на идеалните части на остА.лите
съсобственици, поради което презумпцията по чл. 69 ЗС се счита оборена.
В установителното производство ищецът носи доказателствената тежест да установи,
главно и пълно, че са настъпили предпоставки за преобразуване на държането във владение, чрез
промяна на субективният елемент, в намерение да свои целия имот само за себе си,
противопоставяйки го на другия съсобственик по категоричен начин, и също, че фактическото
владение е продължило явно, необезпокоявано и непрекъснато в нормативния изискуем срок, на
основание чл.79, ал.1 във връзка чл. 68, ал.1 от Закона за собствеността.
Обсъдените факти и обстоятелства не обосновават категоричен извод за настъпила
трансформация в своителния анимус на ищцата, демонстриран недвусмислено пред другия
съсобственик, след 2003г. Правилно е преценявано, че напускането на жилището поради
предстоящ основен ремонт не доказва отказ от права за този имот. Действията по благоустрояване,
включително с подмяната на входната врата, са извършени с цел подобряване на ползването и не
доказват промяна в своителното намерение на ползващия го съсобственик.
Между страните няма спор, че К. Д. е търсил бившата си съпруга за доброволно уреждане
на имотния въпрос, а през 2019г. е предложил изкупуване на неговата част от жилището при цена,
посочена в нотариалната покА..
Не се оспорва наличието на постигнали устна договореност, жилището да се ползва от
децата след навършване на пълнолетие, докато учат и се устроят със свои домове, което съдът
възприема като житейски логично и оправдано, с оглед на обстоятелствата след раздялата на
страните, потвърдено със свидетелски показания.
По изложените съображения приема, че ищцата е установила фактическа власт върху
частта на другия съсобственик като държане по смисъла на чл.68, ал. 2 ЗС, на основание
предоставено право на ползване с решението за прекратяване на брака. Не е доказала
трансформиране на държането във владение след 2003г., чрез действия демонстриращи промяна в
намерението й да владее тази част, отричайки недвусмислено правата на другия съсобственик.
Решението, с което искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно, с препращане към мотивите в тази част.
Решението по допускане на делбата е законосъобразно, обусловено от заключението по
установителния иск, при наличието на доказА. съсобственост относно предмета на делба и квотите
на страните , на основание чл. 34, ал.1 ЗС.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се уважи искането на въззиваемата стрА. за
разноски, които са доказани в размер на 300лв.- заплатено адвокатско възнаграждение .
Съдът, на основание чл. 271 ГПК и чл. 280 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262988/23.12.2021г. по гр.д.№ 20150/ 2019г. на Районен съд-
Варна.
ОСЪЖДА Д. Г. Б., ЕГН-**********, да заплати на К. К. Д., ЕГН- 56099144020, сумата 300
лв./ триста лева/- съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5