Решение по дело №4315/2020 на Районен съд - Перник

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№260126

гр. П., 05.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                                             Председател: Адриан Янев

                                                                                                                                                                

като разгледа гр. д. № 04315 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която се иска да се признае за установено по отношение на Р.Д.С., че дължи сума в размер на 48,41 лева, представляваща 1/12 от общия размер на дължимата главница (580,87 лева) за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., както и сумата от 7,65 лева, представляваща 1/12 от общия размер на лихвата за забава (91,85 лева) за периода от 10.07.2016 г. до14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Твърди се, че ответникът отговаря съобразно обема от правото на собственост върху имота.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище, че не е възразил срещу заповедта за изпълнение в частта за 15,48 лева – главница за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и 1,49 лева – лихва за забава, считано от 07.04.2017 г. до 14.11.2018 г. В тази част производството било недопустимо. Не оспорва, че до имота е доставяна топлинна енергия на обща стойност 580,87 лева за процесния период, както и че лихвата за забава е в общ размер на 91,85 лева, отнасяща за горепосочения период. Релевира се възражение за давност.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се, че „Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответникa, отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искови претенции. В тази връзка е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01488 по описа за 2020г. на Пернишки районен съд. В подаденото възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК не се оспорва заповедта за изпълнение в частта за 15,48 лева – главница за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и 1,49 лева – лихва за забава, считано от 07.04.2017 г. до 14.11.2018 г.

Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един местен ежедневник. 

Във връзка с направените в съдебно заседание изявления на страните е обявено забезспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че Р.Д.С. притежава 1/12 ид. ч. от правото на собственост върху жилище с адрес гр. П., ул. «***. Посоченото се подкрепя и от приложения препис на нотариален акт и удостоверение за наследници.                                                                                                         

Страните не спорят още, че до горепосочения имот е доставяна топлинна енергия на стойност 580,87 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., както и че общият размер на лихвата за забава възлиза на 91,85 лева, считано от 10.07.2016 г. до14.11.2018 г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца за стойността на доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение.

Констатира се частично влизане в сила на заповедта за изпълнениена парично задължение, отнасящо се до вземането в размер на 15,48 лева – главница за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и 1,49 лева – лихва за забава, считано от 07.04.2017 г. до 14.11.2018 г. Това е така, тъй като във възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК се признава дължимостта на вземанията в обсъжданата част, което води до влизане в сила на заповедта за тази част. С оглед горното липсва правен интерес за установяване на обсъжданата част от вземанията, поради което производството следва да се прекрати в обсъжданата част. 

В тази връзка разглежданите претенции са за следните размери на вземанията: 32,93 лева – главница за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. и 6,16 лева – лихва за забава, считано от 10.07.2016 г. до14.11.2018 г.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за  продажба на топлинна енергия.

По делото се установи, че ответната страна  притежава 1/12 ид. ч. от собствеността на имота. Това води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба.

Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 580,87 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.

Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Не се спори, че общият размер на лихвата за забава възлиза на 91,85 лева, считано от 10.07.2016 г. до14.11.2018 г.

Наличието на такова действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника възражение за погасяването на същото по давност. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).

С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на главницата за месец януари 2017 г. е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 01.03.2017 г. , а тригодишният давностен срок изтича на 01.03.2020 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 04.03.2020 г., т. е. след изтичане на давностния срок за този обсъждания месец януари 2017 г.  и предходните от исковия период. В този смисъл е погасено вземането за главницата за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017 г., което е в общ размер на 364,20 лева, което съобразно притежаваните 1/12 ид. ч. се равнява на 30,35 лева.

Вземането за лихви е погасено до размера от 71,04 лева, считано от 10.07.2016 г. до 31.01.2017 г., което съобразно притежаваните 1/12 ид. ч. се равнява на 5,92 лева.

            Непогасените вземания са следните: 216,67 лева – главница за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и 20,81 лева – лихва, считано от 01.02.2017 г. до 14.11.2018 г.

Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Това означава, че ответната страна за съответния периода отговоря съобразно притежавания обем от права върху имота, който е 1/12 идеална част. В този смисъл същата дължи 18,06 лева – главница и 1,73 лева – лихва за забава, считано от 01.02.2017 г. до 14.11.2018 г.  

От дължимите размери 18,06 лева – главница за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и 1,73 лева – лихва за забава следва да се извадят сумите, за които заповедта е влезнала в сила (15,48 лева – главница и 1,49 лева – лихва за забава), т. е. исковете са основателни за следните размери: 2,58 лева – главница и 0,24 лева – лихва, а в останалата част (непрекратената) са неоснователни.

По разноските:

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.

Ищецът има право на разноски в исковото производство съобразно уважената част на исковете, които възлизат на 6,29 лева, както и на разноски в размер на 26,48 лева в заповедното производство съответни на уважената част и на тази, за която не е оспорена с възражението.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно отхвърлената част на исковите претенции и прекратената част на производството. Ответникът има право да получи  284,91 лева – разноски в исковото производство съответни на отхвърлената част на исковете и прекратената част на производството. Същият има право да получи 129,40 лева – разноски в заповедното производство, но само съответни на отхвърлената част на исковете.

Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,

 

Р Е Ш И :  

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в ЧАСТТА, с която “Топлофикация – П.” АД, ЕИК ********* е предявило срещу Р.Д.С., ЕГН ********** иск за установяване съществуването на изискуемо вземане в размер на 15,48 лева – главница за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и 1,49 лева – лихва за забава, считано от 07.04.2017 г. до 14.11.2018 г. поради влизане в сила на заповедта за изпълнение в обсъжданата част, издадена по ч. гр. д. № 01488 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Д.С., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 2,58 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «***, за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и сумата от 0,24 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.02.2017 г. до 14.11.2018 г. , ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, и ОТХВЪРЛЯ поради погасяване по давност исковете за разликата от 2,58 лева до предявения размер 32,93 лева (непрекратената част) – главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017 г. и за разликата от 0,24 лева до предявения размер 6,16 лева (непрекратената част) – лихва, считано от 10.07.2016 г. до 31.01.2017 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01488 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд.

ОСЪЖДА Р.Д.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 6,29 лева – разноски в исковото производство и 26,48 лева – разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Р.Д.С., ЕГН ********** сумата в размер на 284,91 лева – разноски в исковото производство и 129,40 лева – разноски в заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 01488 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

 

Районен съдия:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.