№19
гр.
Силистра, 07.03.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА, Гражданско отделение, в
публичното заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КРАЕВА
Мл. с. РАЛИЦА РАЙКОВА
при секретаря Антоанета Ценкова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Райкова в. гр. дело № 4 по описа за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 64/09.04.2014г.,
постановено по гр. д. № 641/2013г. по описа на Районен съд – Дулово е отхвърeн предявеният от С.И.И. и А.А.К.
срещу Ахмет Ибрахим Шабан установителен иск за собственост с правно основание
чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за признаване на установено, че ищците са
собственици по давностно владение в съотношение ¾ ид.ч. за първата и
¼ ид.ч. за втората върху полумасивна жилищна сграда от три стаи, салон и
маза и кухненска постройка от две стаи, ведно с припадащата се част от правото
на строеж върху дворно място, находящо се в с. Чернолик, за което е бил отреден
парцел III-242, в кв. 27 по регулационния план на селото, с урегулирана площ от
1330 кв.м. при съседи на парцела: от двете страни улици, Халит Ибрахим Шабан и
Реджеб Раим Сюлюш.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от ищците С.И.И. и А.А.К., в която се излагат съображения за недопустимост
и неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Поддържа се, че съдът се е
произнесъл по непредявено искане относно установяване правото на собственост
върху припадаща се част от правото на строеж върху процесното дворно място,
вместо за собственост върху поземления имот. Въззивниците твърдят, че
първоинстанционният съд е обосновал своите изводи за неоснователност на предявения
от тях иск със събрани в нарушение на чл. 133 ГПК доказателства и също така
считат, че водените от ответника свидетели са пристрастни, поради което
изнесените от тях факти са недостоверни. Навеждат довод, че не е извършена
преценка на показанията на водените от ищците свидетели и съдът е направил
изводи, които са в противоречие с установените от тях обстоятелства. При тези
съображения молят решението да бъде отменено и съответно предявеният иск да
бъде уважен, като в частта, в която Районен съд – Дулово се е произнесъл по
непредявено искане да бъде обезсилено и върнато за ново разглеждане на
първоинстанционния съд, който да се произнесе по предявения иск.
Въззиваемият Ахмет Ибрахим Шабан не е
подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба.
С Решение № 188 от 12.11.2014г.,
постановено по в.гр.д. № 200/2014г. по описа на Окръжен съд – Силистра е
обезсилено Решение № 64/09.04.2014г., постановено по гр. д. № 641/2013г. по
описа на Районен съд – Дулово и делото е върнато на първоинстанционния съд за
ново разглеждане с участие на Юмгюлсюм Халит Шабан като необходим другар на страната
на ответника. Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна
жалба от ищците и в хода на касационното производство същите са депозирали
молба от 12.07.2017г., с която са посочили, че ответникът Ахмет Ибрахим Шабан е
починал на 18.04.2017г., а неговата съпруга Юмгюлсюм Халит Шабан е починала на
13.04.2017г., като са приложили към молбата съответните удостоверения за наследници.
С Определение № 134 от 17.08.2017г.,
постановено по гр.д. № 1539/2015г. на ВКС, II г.о. на основание чл. 227 ГПК в
правата на починалия ответник по жалбата Ахмет Ибрахим Шабан са конституирани неговите наследници по закон
С. Ахмет С. (дъщеря) и А.А.К. (внучка), която вече е страна по делото.
С Решение № 149 от 22.12.2017г.,
постановено по гр.д. № 1539/2015г. на ВКС, II г.о. е отменено Решение № 188 от
12.11.2014г., постановено по в.гр.д. № 200/2014г. по описа на Окръжен съд –
Силистра, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния
съд.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е недопустимо в частта, в която е разгледан и
отхвърлен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС от С.И.И. и А.А.К.
срещу Ахмет Ибрахим Шабан да бъде признато за установено, че ищците са
собственици на припадащата се част от правото на строеж върху дворно място,
находящо се в с. Чернолик, за което е бил отреден парцел III-242, в кв. 27 по
регулационния план на селото, с урегулирана площ от 1330 кв.м. при съседи на
парцела: от двете страни улици, Халит Ибрахим Шабан и Реджеб Раим Сюлюш.
Първоначално
с предявената от ищците искова молба същите са претендирали, че са собственици
по давност на полумасивна жилищна сграда, състояща се от три стаи, салон и
маза, и на кухненска пристройка от две стаи, ведно с припадащата се част от
правото на строеж върху поземления имот - парцел ІІІ-242 в кв. 27 по плана на с.
Чернолик, общ. Дулово, с площ 1330 кв.м. По указания на Районен съд – Дулово
исковата молба е уточнена с петитум: да се установи, че ищците са собственици
по давностно владение на полумасивна жилищна сграда от три стаи, салон и маза и
на кухненска пристройка от две стаи при дялове 3/4 за първата и 1/4 за втората
и на дворното място, в което е построена сградата, както е описано по-горе, при
дялове: 3/8 за първата ищца и 1/8 за втората ищца. Първоинстанционният съд,
обаче, е отхвърлил иска, така както е предявен по първоначалната искова молба,
вместо да се произнесе съобразно направеното уточнение за претендиране на право
на собственост върху поземления имот.
При тези
съображения се налага изводът, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
непредявен иск, поради което решението следва да бъде обезсилено в тази част, а
делото върнато на Районен съд – Дулово за произнасяне по предявения иск,
съгласно чл. 270, ал. 3, изр. трето ГПК.
В останалата обжалвана част решението е валидно и
допустимо.
Районен съд – Дулово е бил сезиран с установителен иск
с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС.
С уточняваща молба от 08.09.2014г. въззивниците-ищци
са индивидуалзирали подробно процесните сгради, като са посочили, че
претендират право на собственост върху полумасивна жилищна сграда, състояща се
от три стаи и салон, която е едноетажна и със застроена площ от 62 кв.м. и мазе
от 16 кв.м., намираща се в западната част на УПИ ІІІ-242
в кв. 27 по плана на с. Чернолик,
общ. Дулово и
е долепена до полумасивна жилищна постройка от две стаи и баня, за която нямат
претенции. Относно процесната кухненска постройка уточняват, че представлява
отделна постройка, състояща се от две стаи, с обща застроена площ от 30 кв.м.,
намираща се в средната част на поземления имот, видно от представената скица на
имота.
За да се уважи предявеният
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС, следва да са
налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ишците да са
упражнявали фактическата власт върху процесните имоти постоянно, непрекъснато,
несъмнено, явно и спокойно, като това фактическо господство като фактическо отношение
следва да се изразява в действия, които съответстват на вещните правомощия на
собственика (обективният признак на владението); 2) продължителността на това
давностно владение да е над 10 години; както и че 3) тази фактическа власт се
упражнява с намерение за своене, а именно да се държи вещта като собствена,
чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните
правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост
(субективният признак на владението).
Между страните не се спори, а и от представените
доказателства – Нотариален акт № 54, том III, дело № 651/1996г. от 11.09.1996г. и Нотариален акт № 176, том I, дело № 652/1996г. от 11.09.1996г., се установява, че починалият ответник Ахмет Шабан,
на чието място е конституирана въззиваемата С.С., е придобил правото на собственост върху процесните
сгради въз основа на давностно владение и наследство.
Не е спорно и обстоятелството, че през 1977г. ищцата С.И.
е заживяла в полумасивната жилищна сграда на ответника, заедно със съпруга си А.И.,
който е негов син, а впоследствие и заедно с дъщеря им – другата ищца А.К.,
родена през 1978г. Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. №
34/05.02.2013г. съпругът на ищцата С.И. и
баща на другата ищца А.К. – А.И. е
починал на 07.12.2012г.
Установява се от свидетелските показания на водената
от ищците свидетелка Хайрие Мехмед, че ищците и А. Шабан са заживели в имотите,
заедно с ответника Ахмет Шабан, неговата съпруга и още една баба, откакто
ищцата С.И. и синът на Ахмет Шабан са се оженили. Изяснява се от нейните
показания правнорелевантното обстоятелство, че преди да предприеме ремонтни
дейности в имотите, семейството на ищците е искало съгласие от ответника и само
след неговото позволение такива са били извършвани. Свидетелката пояснява, че
другата му дъщеря – въззиваемата в настоящото производство С.С., конституирана в качеството й на наследник на
ответника Ахмет Шабан, има собствена къща и Ахмет Шабан е разрешил на
семейството на сина му „каквото искат, това да правят“. Свидетелства също, че
отношенията им се развали след като се завърнали от Турция (заминали са през
1989г.), а възрастните са се преместили да живеят в другите постройки, като
последно Ахмет Шабан и съпругата му Юмгюлсюм Шабан са ползвали стая до обора.
Последните обстоятелства се потвърждават и от показанията на другите двама
свидетели на ищците - Мехмед Джамбаз и Зекие Рашид.
Свидетелката Зекие Рашид е заявила също, че родителите
на съпруга на ищцата С.И. не са й разрешавали да си сложи оранжерия в имота,
поради което свидетелката, тяхна съседка, е позволила на ищцата да ползва
нейната. Според същата двете семейства – на ищците и на ответника, са
обработвали заедно дворното място и съвместно са правили ремонти до влошаване
на отношенията им след завръщането им от Турция. Пояснява също, че след смъртта
на сина на ответника и съпруг на ищцата С.И., ответникът Ахмет Шабан е поискал
от ищцата да напусне къщата.
Водените от ищците свидетели са изложили пред съда, че
са чували от ищцата С.И. и съпругът й А.И., че са дали на ответника Ахмет Шабан
сумата от десет хиляди лева, за да извърши ремонт в имотите, но той не го е
сторил.
Настоящият съдебен състав намира възражението на
въззивниците за кредитиране от първоинстанционния съд на недопустими
доказателства, поради настъпила преклузия, за неоснователно. Срокът по чл. 131,
ал. 1 ГПК не е преклузивен по отношение на доказателствените искания, които
ответникът може да релевира – арг. чл. 146, ал. 3 ГПК. При неупражняване на правото на писмен отговор и
навеждане на определени процесуални искания в този срок настъпва първата
процесуална преклузия – по отношение материалноправните възражения; за
оспорване истинността на представени с исковата молба документи по реда на чл.
193 ГПК; за предявяване на насрещен или инцидентен установителен искове, за
привличане на трето лице-помагач и предявяване срещу него на обратен иск, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства – арг. чл. 133 ГПК.
Не се погасяват оспорванията относно основателността на иска, вкл. и
оспорването по същество на представените от ищеца документи (относно годността
им да установят обективираните в тях правнорелевантни обстоятелства), както и
искането по чл. 183 ГПК за представяне в оригинал или официално заверен препис
на оспорен документ за констатация.
В конкретния случай ищецът не е подал отговор на исковата
молба, а в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд се е явил
лично и с процесуален представител, който е заявил, че предявената претенция е
неоснователна. Посочил е, че ответникът е прехвърлил собствеността върху
процесните имоти с Нотариален акт № 86, том IX, рег. № 7604, нот. дело № 1421/2013г. от 27.12.2013г.
на сестрата на неговата съпруга срещу задължение за издръжка и гледане, тъй
като тя се нуждаела от грижи. Видно от представения нотариален акт,
прехвърлянето на спорното право е осъществено в течение на производството,
поради което, съгласно правилото на чл. 226, ал. 1 ГПК делото следва своя ход
между първоначалните страни. По силата на чл. 226, ал. 3 ГПК приобретателят на
спорното право е обвързан от решението по делото, макар и да не участвал като
страна по него. Следователно, възражението на ответникът, че искът неправилно е
насочен срещу него, е неоснователно.
В това съдебно заседание процесуалният представител на
ответника е поискал да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, което
доказателствено искане е било уважено от първоинстанционния съд. Във връзка с
наведеното от въззивниците възражение за настъпила процесуална преклузия,
следва да се изясни, че се преклудират доказателствените искания на страните
след първото редовно открито съдебно заседание, когато е изготвен пълният, конкретен,
точен, правилен доклад по делото. Районен съд – Дулово не е направил доклад по
делото, съгласно чл. 146 ГПК – не е посочил обстоятелствата, от които
произтичат претендираните права и възражения и не е разпределил
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Съдът трябва да
укаже на страните процесуалната тежест (настъпването на съответните преклузии
по отношение на доказателствените искания), ако не изложат становището си във връзка
с дадените указания и доклада по делото, и ако не предприемат съответните
процесуални действия – чл. 146, ал. 3 ГПК. Тъй като това не е направено, първоинтанционният
съд правилно е допуснал до разпит поисканите от ответника свидетели, поради
ненастъпването на процесуална преклузия за релевиране на доказтелствени
искания.
Разпитаните свидетели по искане на ответника –
неговата дъщеря С.С. и въззиваема в настоящото производство и неговия брат
Халил Шабан, заявяват обстоятелства, които частично подкрепят изнесените факти
от водените от ищците свидетели. Те акцентират върху влошаването на отношенията
между семейството и разделянето на ползването на отделните имоти, довело до
живеенето на възрастните хора в една стая в близост до животните в обора. С.С.
е изложила, че ищците не са се грижили за болната й майка, поради което
ответникът и съпругата му са преценили да прехвърлят имота на леля й. Тези обстоятелства
обаче не са обусловили решаващия извод на първоинстанционния съд, тъй като той
е приел, че ищците само са ползвали имота, защото поддържането му е ставало
след одобрението на собственика и липсва ясно изразена воля на владение над
точно определен имот.
Не се установява по безспорен начин от свидетелските
показания кога е започнало ползването на
кухненската постройка от ищците, тъй като свидетеля Мехмед Джамбаз е заявил
само, че от доста години живеят в кухненската постройка, а от друга страна,
свидетелката Зекие Рашид е посочила, че преди възрастните хора са живеели в
кухнята, но без да уточнила за какъв период.
При така изяснените обстоятелства въззивният съд
приема, че макар и да се установява, че ищците са осъществявали фактическа
власт над процесните имоти в продължение на повече от 10 годни, те не са
доказали наличието на субективния признак на владението. Намерението да се
държи вещта за себе си трябва да е изразено по ясен, несъмнен начин, който не
буди съмнение за отричане на чуждата власт по отношение на вещта и не допуска
чужди действия. Цялото поведение на
владелеца не трябва да изразява каквото и да е съмнение в намерението му да
упражнява фактическата власт единствено за себе си. Установява се по делото, че
ответникът Ахмет Шабан е предоставил на семейството на сина си да ползва
собствените му имоти, което е израз на нормални роднински отношения. Волята на
собственика не е била да изостави собствените си права, както считат
въззивниците. Волята на ползвателите също става ясна от действията им във
връзка с ремонтирането на имотите. Те изрично са искали разрешение от собственика
и само ако той е съгласен, ще бъде извършван ремонт. Обстоятелството, че
ответникът е разрешавал да се поддържа имота от страна на сина му, както и че
дъщеря му има собствен имот, не води до категоричен извод, че той се отказва от
правото на собственост върху вещта. Във въззивната жалба въззивниците са
посочили, че тълкуват тези факти като основание да се приеме, че в „бъдеще
време тя няма да конкурира брат си в наследството“, което отново подчертава
липсата на съзнание у ищците за своене на вещта, тъй като те са възприемали, че
имотът в бъдеще време ще бъде наследен от сина на ответника и неговата сестра
няма да има претенции към него, защото има своя къща. До настъпването на това
бъдещо събитие, обаче, те ползват и поддържат имота с одобрението и позволението
на неговия собственик. Изяснява се, че след смъртта на неговия син и поради
влошените им взаимоотношения, ответникът е пожелал ищцата С.И. да напусне
процесния имот, което също поддчертава неговото отношение на собственик, който
временно е позволил да бъде ползван недвижимия му имот.
Ирелевантни за предмета на делото са обстоятелствата
дали ответникът е продал други негови имоти, за да осигури средства за
лечението на болната си съпруга, и дали ищците са предоставили техни спестени
пари на ответника да извърши ремонт. Същественото в случая е, че ищците не са упражнявали
фактическата власт с намерение за своене, а именно да се държат вещта като
собствена, чрез извършване на фактически и правни действия, които съответстват
на вещните правомощия, част от предметното съдържание на сложното вещно право
на собственост. В този смисъл предявеният иск се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до
който въззивната инстанция е достигнала, относно предявения иск, съответства като
краен резултат на правните съждения на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в тази част, а въззивната жалба да се остави
без уважение.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство, въззиваемата има право на съдебни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, но видно от представения Договор за правна защита и
съдействие от 20.02.2018г. такова не е заплащано от страната, поради което и не
следва да се присъждат разноски. По отношение на частта, в която решението се
обезсилва като недопустимо, а делото се връща на първоинстанционния съд за
произнасяне по предявения иск, разноски ще се присъдят след разглеждането на
същия, с оглед изхода на спора по същество от съда, разгледал делото.
Така мотивиран, Окръжен съд – Силистра
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение
№ 64/09.04.2014г., постановено по гр. д. № 641/2013г. по описа на Районен съд –
Дулово, в частта, в която е
отхвърлен иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС от С.И.И., ЕГН **********,
и А.А.К., ЕГН **********, да бъде признато за установено по отношение на Ахмет
Ибрахим Шабан, ЕГН **********, че са собственици по давностно владение върху припадащата
се част от правото на строеж върху дворно място, находящо се в с. Чернолик, за
което е бил отреден парцел III-242, в кв. 27 по регулационния план на селото, с
урегулирана площ от 1330 кв.м. при съседи на парцела: от двете страни улици,
Халит Ибрахим Шабан и Реджеб Раим Сюлюш.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд – Дулово за
разглеждане на предявения иск от С.И.И., ЕГН **********, и А.А.К., ЕГН **********,
срещу С.А.С., ЕГН ********, конституирана в правата на починалия ответник Ахмет
Ибрахим Шабан, ЕГН **********, с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за
признаване на установено, че са собственици по давностно владение при дялове
3/8 ид.ч. за първата ищца и 1/8 за втората ищца на дворно място, находящо се в
с. Чернолик, за което е бил отреден парцел III-242, в кв. 27 по регулационния
план на селото, с урегулирана площ от 1330 кв.м. при съседи на парцела: от
двете страни улици, Халит Ибрахим Шабан и Реджеб Раим Сюлюш – от друг състав на
съда.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.