№ 323
гр. София, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря З.Ш.
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110216478 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 145 от АПК, във вр. чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Същото е образувано по жалба на Д. В. В., чрез адв. А. К. от САК, срещу Заповед за
задържане на лице за 24 часа с рег. № 230зз-1572 от 07.11.2023 г., издадена от Д. И. Д. от 06
РУ-СДВР.
В жалбата и по същество в с. з. се изтъква, че заповедта за задържане не отговаряла на
изискванията на закона, включително на нормите от Европейското законодателство, както и
на практиката на СЕС, тъй като не съдържала каквито и да е фактически основания за
издаването й. Моли се за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
750 лева.
Ответникът Д. И. Д. от 06 РУ-СДВР се явява лично и без упълномощен представител,
като заявява по същество, че бил изпратен от дежурната част на 06 РУ-СДВР по сигнал за
побой пред баничарница „Евразия“. При пристигането си на място не е имало лица, искащи
съдействие, но на ответника било разказано за приключил скандал с побой. Задържани били
три лица, като задържането на тези лица и изготвянето на трите заповеди за задържане били
по разпореждане на дежурната част на 06 РУ-СДВР.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената административна
преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от адресат на оспорваната заповед, поради което е
допустима. По смисъла на чл. 72, ал. 4, изр. 1 от ЗМВР, компетентен да се произнесе по така
подадената жалба е именно Софийски районен съд – по седалище на органа, издал заповедта
- Д. И. Д. от 06 РУ-СДВР.
С атакуваната Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 230зз-1572 от
07.11.2023 г., издадена от Д. И. Д. от 06 РУ-СДВР, жалбоподателят Д. В. В. е бил задържан
на 07.11.2023 г. в 18:10 часа в арестните помещения на 06 РУ-СДВР – обстоятелство, което
1
не се оспорва и се подкрепя от приложените в оригинал обжалвана заповед (видно от която
В. е бил освободен на 08.11.2023 г. в 18:00 часа), декларация от задържания от 07.11.2023 г.,
протокол за личен обиск от 07.11.2023 г. и извлечение от книгата за задържани лица в 06
РУ-СДВР.
В случая Съдът намира, че липсват приложени доказателства за това, че
оспореният административен акт е постановен от оправомощен за това орган. При
окомплектоването на преписката от 06 РУ-СДВР не са изпратили документи, доказващи
материалната компетентност на ответника Д. Д. по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Такива документи
изрично са изискани и от Съда с разпореждането от 01.12.2023 г., но нито са изпратени
такива, нито се представят лично от ответника в с. з. В тази връзка липсват доказателства за
това, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР
орган.
Извън горното оспореният административен акт е незаконосъобразен и по
същество, тъй като е немотивиран и издаден, без да са посочени по какъвто и да е начин
фактическите основания за задържане на жалбоподателя.
Съгласно отразеното в заповедта правно основание за задържането по чл. 72, ал. 1,
т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР изрично изисква като
елемент от съдържанието на заповедта посочването на фактическите и на правните
основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на
общото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочването им в заповедта представлява
излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви Съдът
не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания административен акт
и същият подлежи на отмяна като незаконосъобразен, поради неспазване на установената
форма по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК и, съответно, издаден в нарушение на чл. 74, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР. Следва да се има предвид също, че конкретната хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 1
от ЗМВР задължава органа по издаване на административния акт да посочи кумулативно
(макар и накратко) обективните характеристики на извършеното от задържания
престъпление и неговата правна квалификация. При осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразност преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса
доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за
издаване на заповедта и доколко могат да се свържат с посочените от издателя правни
норми.
Съобразно гореизложените уточнения, в графата за фактическите и правни
основания за задържането в оспорената заповед в случая е посочено: „чл. 325 от НК
хулиганство“. Тоест, твърди се за събрани данни за престъпление, което е с правна
квалификация по чл. 325 от НК, но не е изложена текстово, макар и кратка, каквато и да е
фактическа обстановка (време, място, конкретни действия на задържаното лице и
пострадали лица), която да даде възможност за преценка дали тези обстоятелства
действително могат да бъдат отнесени към правната квалификация за „хулиганство“ по чл.
325 от НК или не. Допустимо е мотивите, т. е. фактическите основания, да се съдържат и в
друг документ, към който да има препращане в самата заповед за задържане. Такова
препращане в атакуваната заповед обаче липсва.
В допълнение следва да се акцентира и на сведенията, които депозира в с. з.
ответника Д. Д., а именно, че той лично не е възприел противоправни действия от конкретни
лица при пристигането му на място по сигнал, а е съставил процесната заповед по указание
на дежурната оперативна част. Тоест, освен че липсват доказателства за материалната
компетентност на ответника, издаването на процесната заповед не се базира на лични
впечатления и не е издадена по волята на ответника, поради което проверката по същество
на законосъобразността на заповедта е изначално невъзможна.
2
По гореизложените мотиви съдът намира оспорената заповед за задържане за
незаконосъобразна, което налага нейната отмяна.
С оглед отмяната на заповедта за задържане и съобразно разпоредбата на чл. 143,
ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски. Съобразно представените пълномощно и договор за правна помощ и съдействие,
както и списък за разноски, жалбоподателят е заплатил на адв. А. К. и адв. П.С. от САК
адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева, който размер е напълно съобразен с
разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. В този смисъл МВР следва да заплати на Д. В. В.
сторените от последния разноски в общ размер на 750 лева, доколкото същите
кореспондират на стандартите, заложени в Наредбата.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР,
Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице за 24 часа с рег. № 230зз-1572 от
07.11.2023 г., издадена на Д. В. В. от Д. И. Д. от 06 РУ-СДВР.
ОСЪЖДА МВР, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, да заплати на Д. В. В.
направените от последния разноски в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София-град в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3