Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………..
Гр. София, 17.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-21 състав, в
публично заседание на осемнадесети
декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Данаилова т.д.
№ 929/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл.95,ал.1, чл.95б, ал.1, т.2 и т.3 от Закона за авторското
право и сродните му права за осъждане на ответника да заплати на ищцата, в
качеството й на автор на статията „60 години ревност между Дора Габе и Багряна“
обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3500 лв. поради нарушение на правата й да бъде призната и посочена
като автор на статията и да иска запазване на целостта й, обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1500 лв. поради нарушаване на правото й да получи
възнаграждение за всяко използване на произведението под формата на пропусната
полза, които нарушения са извършени от ответника в качеството му на издател на
вестник „Минаха години“, в чиито бр.21-ви от 26.05.2014г. без разрешение от
ищцата, без да се споменава авторството й и без изплащане на възнаграждение е
публикувана статия под заглавие „Съпругът на Багряна изгаря стиховете й“, която
статия дословно възпроизвежда статията на ищцата, за осъждане на ответника да
преустанови нарушението и за постановяване изземването и унищожаването на целия
тираж на бр.21-ви от 26.05.2014г. на вестник „Минали години“.
Ищцата твърди, че е автор на статията
„60 години ревност между Дора Габе и Багряна“, публикувана на 25.01.2014 г. от
вестник „Монитор“ в секцията „Стара слава“, в който момент е работела като
журналист във вестника. Ответникът М. ООД, като издател на вестник „Минаха
години“ в бр.21/2014 г. , излязъл на 26.05.2014 г., на стр.35 е публикувал
статия, озаглавена „Съпругът на Багряна изгаря стиховете й“, която дословно
възпроизвежда с незначителни промени статията на ищцата, без нейно разрешение,
без да споменава авторството й и да е заплатил възнаграждение. Твърди, че
статията е обект на авторски права, създаден в резултат на творческата дейност
на ищцата, която е посочена като автор при първото й публикуване от вестник
Монитор, като ответникът е нарушил имуществените и неимуществените авторски
права на ищцата като е възпроизвел и разпространил чрез печатното си издание
статията с променено заглавие и незначителни промени в съдържанието, в което са
изпуснати няколко параграфа. Твърди ищцата да е пропуснала увеличение на
имуществото си под формата на дължимо възнаграждение за всяко използване на
произведението й, както и да е претърпяла неимуществени вреди изразяващи се в
постоянен стрес, засягане на мотивацията й да работи, негативни емоции, които
се отразяват на здравословното й състояние.
Ответникът не е депозирал отговор.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже
твърденията си да е автор на посочената статия, както и същата да е публикувана
от ответника с незначителни изменения, нарушаващи целостта на произведението,
но непроменящи творческата идея, настъпването на конкретни по изражение и
интензитет неимуществени вреди, както и пропускането на ползи в твърдените
размени в причинна връзка с публикацията във вестник „Минаха години“,
твърденията си ответникът да е издател на вестника към дата на същата
публикация.
От представеното от ищцата в заверен
препис копие от стр.34 на вестник „Монитор“ от броя, издаден на 24.01.2014 г.,
се установява в този брой на хартиеното издание на вестника да е публикувана
статия със заглавие „60 години ревност между Дора Габе и Багряна“, като непосредствено
под заглавието като автор е посочена ищцата Л. Г.. В приложение на презумпцията
по чл.6 ЗАПСП, при липсата на оспорване и проведено обратно доказване, съдът
приема за доказано по делото авторството на ищцата върху посочената статия, със
съдържанието, обективирано в представената извадка от вестник, която статия
представлява обект на закрила съгласно чл.3, ал.1, т.1 ЗАПСП.
Установява се от представеното в заверен
препис копие на стр.35 от бр.21 от 26.05.2014 г. на вестник „Минаха години“, че
в същия брой, в рубриката „Литературните скандали на миналото“, е публикувана
статия със заглавие „Съпругът на Багряна изгаря стиховете й“, без посочен автор.
При съпоставяне на текста на същата статия с тази, чиито автор е ищцата, се
установява без съмнение и без необходимост от специални знания, че публикацията
във бр. 21 на в.“Минаха години“ представлява съкратен вариант на статията на
ищцата, като е променено заглавието, използвани са чрез буквално възпроизвеждане
цели пасажи от произведението на ищцата, представляващи същностната смислова
част от съдържанието на темата, а останалата част от изложението й е съкратена
и предадена в сбит вариант, с други думи, но със същия смисъл и връзка с
буквално възпроизведените пасажи. Не се установява това да е станало със
съгласието или разрешението на ищцата, нито да й заплатено възнаграждение.
Следователно по делото се установява, че
са налице твърдените нарушения на авторските права на ищцата и в частност на неимуществените
й права по чл.15, ал.1, т.4 и 5 ЗАПСП да иска посочването на авторството и при
използване на произведението и да иска запазване на целостта му, като се
противопостави на промени, както и имущественото й право да получи
възнаграждение за всяко използване на произведението.
От представените писмени доказателства –
заверени копия на страница 55 от същия бр.21 от 26.05.2014 г. на вестник
„Минаха години“, се установява, че издател на вестника е именно ответникът М.
ЕООД, поради което и съдът приема, че именно той следва да отговоря за извършеното
нарушение на авторските права на ищцата, в качеството си на възложител на
работата по издаване на вестника, поради което и предявените искове за
преустановяване на нарушението и изземване и унищожаване на съответния брой на
вестник, с който е извършено нарушението, са основателни.
Във връзка с доказване на претърпените
неимуществени вреди са представени писмени доказателства относно здравословното
състояние на ищцата, като са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на
свидетеля Г.П.М.. Въз основа на тези доказателства съдът приема, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди под формата на душевни болки и страдания,
изразяващи в стрес, чувство на яд, разочарование и демотивация по отношение на
професионалните цели, тъй като свидетелят съобщава, че ищцата чувствала
безсилие, поставяла под съмнение смисъла от положените от самата нея
дългогодишни усилия по получаване на образование и повишаването на собствената
й квалификацията, както и конкретно
положените усилия по развитие на художествено-историческата темата на статията.
Не се доказват твърденията на ищцата, че
в причинна връзка с нарушението е настъпило влошаване на проявленията на нейно
хронично заболяване, нито че нарушението е повлияло на професионалната й
кариера. Установява се, че ищцата страда от неврологично заболяване с диагноза
"световъртеж от централен преходен окуловестибуларен и дискоординационен палео-
и неоцеребрален синдроми.“, която диагноза е поставена в епикриза за болнично
лечение, издадена на 29.09.2010 г. от УМБАЛ „Света Анна“, като препоръките при
изписването са за наблюдение от невролог и за „щадящ“ режим. Други медицински
документи не са представени, но от показанията на свидетеля, се установява, че
ищцата получава периодично пристъпи на световъртеж, като прилага медикаментозно
лечение. Свидетелят съобщава, че по времето, когато установила за извършеното
нарушение, което е предмет на исковете, ищцата получила пристъп със
световъртеж, гадене и повръщане и се наложило да посети Спешното отделение на
Окръжна болница, където да „поседи“. Същевременно свидетелят съобщава, че
ищцата получавала пристъпи и друг път, но оценява като по-тежък именно този,
който свързва с момента на узнаване на нарушението. Въз основа на тези
факти и с оглед обстоятелството, че се касае
за хронично заболяване, с периодични проявления на симптомите преди и след
периода на извършване на нарушението и при липсата на медицински данни, съдът
приема за недоказани твърденията на ищцата за причинна връзка между нарушението
на авторските й права и влошаване на здравословното й състояние, като
субективното отношение на свидетеля, който е нейн съпруг, относно такава връзка
се основава единствено на обективното настъпване на събитията в един и същи
времеви период, а не на специални знания, още повече, че свидетелят посочва, че
са налице и други случаи на нарушение на авторски права на ищцата върху други
произведения.
Не се доказва, че нарушението е повлияло
и на професионалната й кариера, като
показанията на свидетеля М. сочат, че тя е продължила да се упражнява същата
професия, не е променила навиците си, като дори спечелила конкурс в резултат на
което издала и книга, включваща разработка на същата тема, която е развита и в
статията.
Следователно не се установяват други
извън обичайните негативни психически изживявания, свързани с неправомерното
използване на авторския й труд и в частност накърняване на репутацията на
ищцата и промяна в здравословното й състояние, поради което и съдът приема, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва
да се определи в размер на 500 лв.
По отношение на имуществените вреди,
безспорно е налице причинна връзка между нарушението, извършен от ответника и
пропуснатата полза от получаване на възнаграждение за всяко използване на
произведението на ищцата, поради което и искът е доказан по основание. Не са
представени никакви доказателства относно размерът на вредите, поради което и
съдът приема, че сумата от 500 лв. би възмездила пропусната полза, тъй като се
касае за статия, която е вече публикувана, чрез печатно издание, като
независимо от вложената творческа дейност, произведението развива тема за вече
известни факти относно живота на Дора Габе и Елисавета Багряна, като общият
размер на обезщетението за имуществените и неимуществените вреди би подействал
възпиращо и предупредително на нарушителя и обществото и същевременно отговаря
и на предвидените
По изложените съображения исковете за
обезщетение следва да бъдат уважени частично.
Право на разноски при този изход от
спора имат и двете страни, като такива е претендирала само ищцата, на която
следва да се присъдят разноски в размер на 840 лв. за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА
М. ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.*********, бул.*********да заплати на Л.Н. Г. – М., ЕГН **********, със седалище и
адрес на управление:***, ж.к.Младост, бл.*********, в качеството й на автор на
статията „60 години ревност между Дора Габе и Багряна“ обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 500 лв. поради нарушение на правата й да бъде призната и
посочена като автор на статията и да иска запазване на целостта й, обезщетение за имуществени вреди в размер
на 500 лв. поради нарушаване на правото й да получи възнаграждение за всяко
използване на произведението под формата на пропусната полза, които нарушения
са извършени от ответника в качеството му на издател на вестник „Минаха
години“, в чиито бр.21-ви от 26.05.2014г. без разрешение от ищцата, без да се
споменава авторството й и без изплащане на възнаграждение, е публикувана статия
под заглавие „Съпругът на Багряна изгаря стиховете й“, както и на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 840 лв.,
представляваща разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 500 лв. до 3500 лв. и иска за имуществени
вреди за разликата над 500 лв. до 3500 лв.
ОСЪЖДА
М. ООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:***, ж.к.*********, бул.*********да
преустанови нарушението на правата на Л.Н. Г. – М., ЕГН **********, със седалище и
адрес на управление:***, ж.к.Младост, бл.*********, в качеството й на автор на
статията „60 години ревност между Дора Габе и Багряна“.
ПОСТАНОВЯВА
изземване на и унищожаване на всички
екземпляри на бр. 21-ви от 26.05.2014г. на вестник „Минаха години“, издаден от М. ООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, ж.к.*********, бул.*********Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му .
СЪДИЯ: