№ 3161
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Георги Стоев
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502700 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20000790/06.01.2022 г. по гр. д. № 59526/2020 г. по описа
на СРС, 43 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД
против Ц. Н. К. искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1612,12 лева, представляваща главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2016 до 30.04.2019 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, сумата от 228,59 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2017-05.06.2020 г.,
сумата от 51,27 лева, представляваща главница за услугата дялово
разпределение, начислено за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., както и
сумата от 11,72 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
за дялово разпределение, начислено за периода от 01.05.2017 г. до 05.06.2020
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане, за които
1
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 24164/2020 г. по описа на СРС, 43 състав.
Против решението е подадена въззивна жалба вх. №
25002890/17.01.2022 г. от „Т.С.“ ЕАД, в която са изложени съображения за
неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че
неправилно съдът е приел, че ответникът не е потребител на топлинна
енергия, независимо, че по делото бил представен договор за доброволна
делба, но това било станало пет години преди исковия период. Не било
съобразено също така, че ответникът не е представил отговор на исковата
молба, но независимо, че не следвало да се възприемат правоизключващи
възражения, то съдът направил точно обратното. Повратно съдът оценил
доказателствата като изградил неправилно вътрешно убеждение. Моли
обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира направените по
делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от въззимаемия
Ц. Н. К..
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
следното:
Производството по гр.д. № 59526/2020 г. по описа на СРС, 43 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Ц. Н. К., с която
е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за
енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за
установяване съществуването на парично задължение на ответниците, за
което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. №
24164/2020 г. по описа на СРС, 43 състав.
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като
собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. ****, абонатен №
181885. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата
на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се
2
осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са
одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали
търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата
и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответницата не е упражнила правата си по чл. 150,
ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в
сила спрямо нея. Твърди, че тя е имала задължение да заплати дължимите от
него суми в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
като с Общите условия от 2014 г. било установено, че клиентите са длъжни
да заплащат месечните суми в 30 – дневен срок от датата на публикуването на
фактурата на интернет страницата на дружеството, както и че задължението
за заплащане на обезщетение било за задълженията по изравнителната сметка.
От 12.03.2014 г. дружеството удостоверявало публикуването на фактурите в
присъствието на нотариус. Твърди, че сградата, в която се намира
топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД. Поддържа, че
ответницата не е изпълнила задълженията си да заплати исковите суми за
доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ж.к. ****, абонатен №
181885. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2016-м.
04.2019 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната
страна, но ответницата не е заплатила дължимата за това цена в общ размер
на 1612,12 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 51,27 лева
– сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури.
Поддържа, че за периода от 15.09.2017 – 05.06.2020 г. са изпаднали в забава
за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължали
обезщетение в размер на 228,59 лева и 11,72 лева, обезщетение за забава
върху дължимата сума за дялово разпределение за периода от 01.05.2017-
05.06.2020 г. Твърди, че по гр.д. № 24164/2020 г. по описа на СРС, 43 състав е
издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено
съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в
исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от Ц. Н. К..
3
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
25164/2020 г. по описа на СРС, 43 състав. По заявление от 15.06.2020 г.,
подадено от “Т.С.” АД е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, с която е разпоредено на Ц. Н. К. да заплати на кредитора сумата
от 1612,12 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 15.06.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер
на 228,59 лева за периода от 15.09.2017 – 05.06.2020 г., сумата от 51,27 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода
от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 15.06.2020 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 11,72 лева за периода
от 01.05.2017 г. до 05.06.2020 г. и направените в заповедното производство
разноски в общ размер на 38,07 лева и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 50 лева. В изпълнение на указанията съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 от
ГПК заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, както и заключения на съдебно-техническа експертиза и
съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното:
Като доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на
топлинна енергия от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с
Решение по т. 7 от Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
„Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на ДКЕВР.
Съгласно чл. 31, ал. 1 от тях клиентите заплащат топлинната енергия по един
от следните начини: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска;
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една
изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите, когато
дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за
отчетния период се издават кредитни известия за стоиността на издадените
фактури за прогнозните стойностти и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33, ал. 1 е предвидено, че Клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (за реално
потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен срок след изтичане
4
на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите след
издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода,
за който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за месечните задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след
издаване на изравнителните сметки), като ал. 5 посочва, че обезщетение за
забава се начислява и върху сумите, които са дължими след издаване на
изравнителните сметки.
Във връзка с установяване на правото на собственост върху
топлоснабдения имот е представен Договор за доброволна делба от
19.08.2011 г., по силата на който Ц. Н. К. е придобила правото на собственост
върху апартамент № 1 в гр. София, ж.к. ****, вх. Б.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства е изготвено
заключение на съдебно -техническа експертиза, от което се установява, че
количеството топлинна енергия за абонатна станция на адрес гр. София, ж.к.
**** се измерва и отчита от общ топломер ежемесечно. Установява се, че
извършеното от „Т.С.“ ЕООД дялово разпределение на ТЕ през отчетния
период се основава на общите условия на „Т.С.“ ЕАД , както и на Закона за
енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Вещото лице установява, че за
абонат 181885 топлинната енергия е формирана за компонетна за БГВ.
Установява се, че абонатът не е предоставил достъп за отчитане на водомера
за топла вода в процесния период, като в този случай разходът е определен на
база 1 ползвател при раз0ход 140 л на денонощие. След изготвяне на
изравнителните сметки е имало сума за доплащане в размер на 515,75 лева.
Вещото лице дава заключение, че сумата, която е дължима за топлинна
енергия за исковия период е в размер на 1450,28 лева.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че при извършена проверка в отдел съдебни вземания към Правна
дирекция на ищцовото дружество не се установяват данни, че са постъпили
суми за покриване на начислените за процесния период задължения.
Установява се, че начислените суми са в размер на 1663,39 лева, от които
51,27 лева – дялово разпределение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
ПРАВНА СТРАНА следното:
5
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка
с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес
от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 24164/2020 г. по
описа на СРС, 43 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на
ответниците топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1,
т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
6
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна енергия
могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали
реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при
топлофикационното дружество.
Неправилно в първоинстационното решение съдът е приел, че от
събраните по делото доказателства не се установявало, че ответникът е
собственик на процесния имот. На първо място, ответникът не е подал
отговор на исковата молба и не са въведени твърдения, че след придобиване
на имота през 2011 г. той се е разпоредил с него.
Следователно и с оглед събраните по делото доказателства и липсата
на изрично оспорване, настоящят съдебен състав намира, че по делото са
налице достатъчно доказателства, които водят до единствения възможен
извод, че ответницата собственик на апартамент № 1 в гр. София, ж.к. ****,
вх. Б.. Доколкото по делото не се установява (не са въведени и твърдения), че
се е разпоредила с него в исковия период, то за нея е възникнало и
задължението в качеството й на собствени да заплати доставената до имота
топлинна енергия. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че
ответницата няма качеството потребител на топлинна енергия, поради което и
е достигнал до неправилния извод относно неоснователността на предявения
иск на това основание.
С оглед неправилността на решението в тази част, то следва да се
обсъдят събраните по делото доказателства във връзка с другите правно-
релевантни факти, доводи и възражения.
От приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническа
експертиза се установява, че в процесния период до имота, собствен на
ответницата е доставена топлинна енергия, която е отчетена съобразно
предвидените в приложимите подзаконови нормативни актове правила.
Установява се, че искът е установен и по размер, доколкото се установява, че
задължението в исковия период е в общ размер на 1450,28 лева по издадените
фактури и изравнителни сметки.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
7
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение а
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от закона). Установено по делото е, че
дяловото разпределение в сградата, в която се намира процесния апартамент
се извършва от „Т.С.“ ЕООД, което дружество е вписано в публичния
регистър към Министерство на енергетиката. Размерът на възнаграждението
е установен от приетите по делото писмени доказателства и той е 51,27 лева.
По отношение на претендираното с исковата молба обезщетение за
забавено плащане, настоящият състав намира следното:
Съгласно нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му (не
е нужно отправянето на покана). С оглед правилата за разпределение на
доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: че главните парични задължения са възникнали, че е
настъпила тяхната изискуемост, както и че размера на лихвата за забава
възлиза именно на спорната сума. По отношение на задълженията в
процесния период са били приложими Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г., като в чл. 33, ал. 4 е предвидено, че клиентът дължи
обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща фактура,
за която също е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на
периода, за който се отнася. На основание чл. 162 от ГПК размерът на
обезщетението за забава, определено въз основа на данните от съдебно-
счетоводната експертиза е 209,42 лева.
Неоснователен е искът за заплащане на обезщетение за забавено
плащане върху стойността на услугата дялово разпределение, тъй като не са
ангажирани доказателства, че ответникът е изпаднал в забава за плащането
му. В приложимите към договора общи условия не е предвиден срок за
плащане на това задължение, а с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от Закона
за задълженията и договорите ответникът би изпаднал в забава след покана,
каквато не е представена по делото. Предвид на изложеното, предявеният иск
по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се явява основателен
8
само за сумата от 209,42 лева за исковия период, а за разликата до предявения
размер, както и за това върху стойността на услугата за дялово разпределение
искът се явява неоснователен.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
отменено до размер на сумите от 1450,28 лева за периода от 05.2016-04.2019
г., за сумата от 51,27 лева – стойност на дялово разпределение за периода от
03.2017 г. до 04.2019 г. и за сумата от 209,42 лева – обезщетение за забава
върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 –
05.06.2020 г.
С оглед основателността на предявения иск за част от претендираната
сума на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ц. Н. К. следва да бъде осъдена да
заплати сумата от 985,03 лева, представляващи направени разноски в
исковото и заповедното производство, както и сумата от 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на въззивника „Т.С.“ ЕАД
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 129,26
лева, както и сумата от 150 лева, представляващи направени във въззивното
производство разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20000790/06.01.2022 г. по гр. д. № 59526/2020 г.
по описа на СРС, 43 състав в частта, с която е отхвърлен предявения от
„Т.С.“ ЕАД против Ц. Н. К. с искане да бъде признато за установено, че Ц. Н.
К. дължи на ищеца сумата от 1450,28 лева– топлинна енергия, доставена за
имот в гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2016 до 30.04.2019 г.,
абонатен № 181885, сумата от 51,27 лева, представляваща стойност на услуга
дялово разпределение за периода от 03.2017 г. –м. 04.2019 г. и за сумата от
209,42 лева – обезщетение за забава върху задължението за топлинна енергия
за периода от 15.09.2017 – 05.06.2020 г. и вместо него постановява:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.422,
ал.1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите във връзка с чл. 149, ал. 1 от Закона за
енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, предявен от
„Т.С.” ЕАД, с ЕИК-****, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Красно село, ул. **** против Ц. Н. К., ЕГН-**********, гр. София,
ж.к. ****, че Ц. Н. К. дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 1450,28 лева– топлинна
енергия, доставена за имот в гр. София, ж.к. **** за периода от 01.05.2016 до
30.04.2019 г., абонатен № 181885, ведно със законната лихва от 15.06.2020 г.
до окончателното й изплащане, сумата от 51,27 лева, представляваща
стойност на услуга дялово разпределение за периода от 03.2017 г. –м. 04.2019
г., ведно със законната лихва от 15.06.2020 г. до окончателното й изплащане и
за сумата от 209,42 лева – обезщетение за забава върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 – 05.06.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 24164/2020
г. по описа на СРС, 43 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20000790/06.01.2022 г. по гр. д. №
59526/2020 г. по описа на СРС, 43 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК Ц. Н. К.,
ЕГН-**********, гр. София, ж.к. **** да заплати на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК-****,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Красно село, ул. ****
сумата от 985,03 лева, представляваща направени в заповедното и
първоинстанционото производство, сумата от 129,26 лева, разноски във
въззивното производство, както и сумата от 450 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД-трето
лице помагач на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11