РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 856
гр.
Пловдив, 11.05.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІ състав, в открито
заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при секретаря
Р. П. и участието на
прокурора ДАНИЕЛА СТОЯНОВА, като
разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм.дело № 1668
по описа за 2022 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, исковете и становищата на страните:
1. Производството по делото
е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ЗИНЗС).
2. Образувано е по искова молба, предявена от Д.Н.Д., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си
адвокат В.С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.
Ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за претърпени
от него неимуществени вреди,
изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт,
в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив през периода от 01.01.2018
г. до 08.01.2021 г., изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на
човек“), лоша хигиенна - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; без течаща
топла вода; работел в обособено производство без да му е осигурявана предпазна
маска и дрехи, и без право на каре; в работното помещение било задушно и студено,
и понеже работил не му е осигуряван престой на открито, с което са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека /ЕКЗПЧ/. Претендира се присъждане на
разноските по делото.
3. Ответникът - Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител,
оспорва предявените искови претенции по основание и размер. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
4. Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на предявения иск, но поради силно завишен
размер на поисканото обезщетние, същия следва да се уважи частично.
ІІ.
За фактите:
5. От данните по
делото (справка от ИСДВР И. при Затвора Пловдив– лист 52) се установява, че Д.Д.
е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив в периода от 06.03.2018 г. до 04.12.2018 г. и от
18.02.2020 г. до 08.01.2021 г. (края на исковия период).
5.1.
По отношение пребиваването на ищеца в Затвора гр.Пловдив,
от постъпилите по делото: Становище към рег. № 4095/09.08.2022 г. от 08.08.2022
г., изготвено от инспектор СДВР Г.А.(л. 52); Становище към рег. № 4095/09.08.2022г. от 11.07.2022 г., изготвено от
ИСДРВ В. И.; Становища към рег. № 5247/07.07.2022 г., и към рег. №
9192/24.11.2022 изготвено от специалист ТРЗ К. В. (л.58 и 80); Становище към рег № 5247/07.07.2022 от 11.07.2022 г. от
ИФЗ НС „ФЛКР“ инсп. Е К. (л. 59); и Становище от 28.11.2022 г., изготвено от началник
склад И. С.(л. 81), се установява
следното:
5.2. При постъпването си в
Затвора – Пловдив на 06.03.2018 г., ищецът е настанен в Приемно отделение стая
ОП 3 до 08.03.2018 г.(вкл.) с площ от 11,63 кв.м., с един прозорец - с размери
1,19 x 0,99 м. В това помещение има санитарен възел с размери 3 кв.м., и разполага
с отдушник с размери Ф-100. На 06.03.2018 г. в
помещението, са били настанени 2 лишени от свобода; на 07.03.2018 г. 1 лишен от
свобода и на 08.03.2018 г. - 1 лишен от свобода.
Със Заповед №
393/09.03.2018 г. Д. е настанен в трета група, стая № 24, с площ от 30,95
кв.м., с два прозореца - с размери 1,20 x 1,20 м. и 0,65 х 1,20 м. В това
помещение има санитарен възел с размери 4,44 кв.м., с един прозорец - с размери
0,50 x 0,40 м. На 16.03.2018 г. отново с заповед № 420/16.03.2018 г. Д. е
преместен в трета група, стая № 21, с площ от 27,10 кв.м., с два прозореца - с
размери 1,19 x 1,19 м. и 0,58 х 1,19 м. В това помещение има санитарен възел с
размери 4,50 кв.м., с един прозорец - с размери 0,43 x 1,19 м., където лишения
от свобода е пребивал до 04.12.2018 г., когато е освободен от Затвора – гр.
Пловдив.
От страна на
ответника не се сочи колко човека са били настанени в спално помещение №24 и №
21 за периода от 09.03.2018 г. до 04.12.2018 г. В тази връзка е уточнил в
становището си, че за горепосочения период не разполага с подробна информация,
тъй като последната се съхранява за срок от три години съгласно „Номенклатура
на делата със срокове за съхранение на ГДИН и териториалните й поделения“.
Тоест за времето от 09.03.2018 г. до 04.12.2018 г. (268 дни)
ответникът не доказва спазване изискването на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС.
5.3. В периода 18.02.2020 г. – 08.01.2021 г., Д. е
настанен, както следва:
- От 18.02.2020
г. до 20.02.2020 г. в Приемно отделение стая ОП 2 с площ от 26,28 кв.м. и два
прозореца - с размери 0,44 x 1,18 м. и 0,98 х 1,18 м., със санитарен възел с
размери 2,70 кв.м., с един прозорец - с размери 0,35 x 1,18 м. На 18.02.2020 г.
в помещението са били настанени 8 лишени от свобода, на 19.02.2020 г. и на 20.02.2020 г. – 7 лишени от
свобода.
- С протокол № 1122/21.02.2020
г. Д. е преместен в трета група, стая № 21, с площ от 27,10 кв.м. (без площта на санитарния възел), с два прозореца - с размери 1,19 x 1,19
м. и 0,58 х 1,19 м. В това помещение има санитарен възел с размери 4,50 кв.м.,
с един прозорец - с размери 0,43 x 1,19 м. В помещението за периода от 21.01.2020
г. до 24.09.2020 г. са били настанени между 7 и 11 човека, при максимален капацитет
при 4 кв.м. жилищна площ 6 лишени от свобода.
- С протокол №
5135/25.09.2020г., Д. е преместен в стая № 35, с площ от 27,91 кв.м(без площта
на санитарния възел)., с един прозорец - с размери 1,20 x 1,20 м. В това помещение
има санитарен възел с размери 4,60 кв.м., с един отваряем прозорец - с размери
1,20 x 1,20 м. В помещението за периода от 25.09.2020 г. до 21.12.2020 г. са
били настанени между 8 и 10 човека, при максимален капацитет при 4 кв.м.
жилищна площ 6 лишени от свобода.
- С протокол №
7680/22.12.2020 г., лишения от свобода бил настанен отново в стая № 21, където
пребивавал до освобождаването му на 08.01.2021г. За този период в помещението
са били настанени 8 човека, при максимален капацитет при 4 кв.м. жилищна площ 6
лишени от свобода.
От посоченото се установява, че за този период на
пребиваване в Затвора гр. Пловдив (18.02.2020
г. – 08.01.2021 г.), ответникът не успява да докаже, че е осигурил 4 кв. м. жилищна площ
на ищеца, тъй като наличните данни сочат,
че е налице пренаселеност в помещенията – за целия период от време - 324 дни.
5.4. От цитираните
по-горе справки и становища се установява, че през периодите на изтърпяване на
наказанието на ищеца в Затвора гр. Пловдив, не са правени основни ремонти на килиите,
в които е пребивавал, но са извършвани текущи ремонти – извършвана е
своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни са
осветителни тела, като не се допуска да има счупени прозорци, тъй като същите
се подменят своевременно. През 2017 г. е извършено боядисване на общите
помещения на л.св., дограмата е подменена с нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в
общите умивални.
По отношение на банята се установява, че същата е обща,
подът на която е с мозайка, а стените – с фаянсови плочи, като се ползва по
утвърден график. Всички работещи л.св. имат осигурена възможност всеки работен
ден да използват баня след приключване на работния ден. Л.св. Д.Н.Д. когато е
работил е имал възможността да използва баня всеки работен ден.
Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен
възел и лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Отоплението се
извършва посредством централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с
отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването се извършва от
лишените от свобода, настанени в помещенията, като няма проблем стаята да бъде
проветрявана, респ. не би следвало да има мухъл. В спалните помещения няма
топла течаща вода, но л.св. имат достъп до студена течаща вода и могат да
ползват нагревателни уреди – бързовари по всяко време.
С постъпването си в затвора на всеки л.св. се осигурява
комплект спално бельо и завивки, като при желание от страна на л.св. домакинът
осигурява колкото комплекта са му необходими, отделно от това имат право да
получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични
такива в ротация със служебни, като прането става по усмотрение на самия л.св.
– в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.
ГДИН сключва централен договор за ДДД обработки на всички
помещения в затворите, като има утвърден график, по който се извършва
дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора, в потвърждение на което са
приложени Договор за възлагането на обществена поръчка за услуги рег. № 10812/08.11.2016 г., и Договор за
възлагането на обществена поръчка за услуги рег. № 11179/13.11.2018 г.,сключени между ГДИН
и „ДДД-1“ и протоколи от извършени ДДД обработки, както следва: от 01.2018г.;
от 03 2018г.; от 05.2018г.; от 07.2018г.; от 09.2018г.; от 11.2018г.; от 01.2020г.; от
03.2020г.; от 03.2020г.; от 05.2020г.; от 08.2020г.; от 09.2020г.; от 02.2021г.
Л.св. Д.Н.Д. е назначен със Заповед № Л-751/18.05.2018г.
на работа в обособено производство към ДП ФЗД – ТП Пловдив като ръчник /зачистване
на детайли от термоактивна пластмаса/ и е работил до м. октомври 2018 г. При
назначаване на работа на л.св. се прави инструктаж, раздава им се работно
облекло (тениски) и периодично им се дават ръкавици и маски срещу подпис. Към
становището, липсват предоставени от ответника писмени доказателства за
предоставяне на предпазни средства и маски на л. св. Посочено е, че подобна
информация се съхранява от 2019 г. Относно отоплението на работните зали е
посочено, че някой от тях са климатици, други са с печки на твърдо гориво,
както и че има вентилатори.
6. По делото като
свидетели са разпитани следните лишени от свобода лица:
6.1 Н.Е.Ц.: Същият заявява,
че познава Д., тъй като са били два-три пъти в една килия. В килиите били по 8, 9 души, при
капацитет 6 души. В престоя му заедно с ищеца имало дървеници, имало ги от 7,8
години. Свидетелят посочва, че се пръска против хлебарки и дървеници периодично
се минавало, обаче ефектът не бил добър, тъй като не се слагало достатъчно
препарати, и продължавало да си има хлебарки и дървеници, бълхи. Светлината не
била достатъчно. В килията нямало топла вода. Само като ходели да се къпят
имали достъп до топла вода. Къпели се два пъти в седмицата – вторник и
четвъртък по график по 30 минути в общата баня в затвора. Нямало гардероби, направили си
простори от връзки вътре в стаята за да сушат дрехите си. Това правило въздухът
по-неприятен, заради изпаренията от сушенето, което оказвало влияние. Имало
мухъл и влага. Свидетелят посочва, Д.
е работел в по предна присъда като бояджия в обособеното производство-боядисвал
шкафове. За работещите нямало регламентиран престой на открито/каре/.
6.2 В.Т.К.: същият заявява,
че познава Д., тъй като били в една стая, в затвора Пловдив през 2018г. и 2019г. Посочва, че в килията били по
7,8 души, при капацитет 6 човека. Топла вода нямало в килията, имало само
студена вода, дървеници има, гризачи и хлебарки също. Дрехите сушали в килията
и това се отразявало на въздуха, ставало влага, мухъл и плесен. Посочва, че
светлината е горе-долу нормална. В спалните помещения чистят лишените от
свобода.Мисли, че ищецът работел в цех, във фирма АБВ. Твърди, че там маски и
ръкавици не са давали. За работещите нямало каре, не е имало престой на
открито, когато е работил. Цялата работа във фирма АБВ е свързана с прах, свидетелят
работил там 3 месеца. Всичко било прашно, мръсно, нямало вентилация, нищо. Нямало
маски и предпазни средства.
ІІІ. За правото:
7. Ищецът претендира
обезщетение за понесени неимуществени вреди в общ размер на 50 000 лв. по
периода от 01.01.2018 г. до 08.01.2021 г. С оглед представените
от ответника доказателства съдът констатира, че ищецът е пребивавал в Затвора-Пловдив
от 06.03.2018 г. до 04.02.2018 г. и от 18.02.2020 г. до 08.01.2021 г. /справка
л. 52 и л. 54-55/, поради което исковата претенция по отношение Затвора-Пловдив,
която е за период от от 01.01.2018 г. до 05.03.2018 г. вкл. и от 05.12.2018 г.
до 17.02.2020 г. следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в така
посочения период лицето да е било на територията на Затвора-Пловдив.
В тази връзка и
съдът ще се произнесе конкретно по същество по основателността на оплакванията
на ищеца, наведени в исковата му молба единствено по отношение на периодите на
престоя на ищеца в Затвора Пловдив от 06.03.2018 г. до 04.12.2018 г. и от
18.02.2020г. до 08.01.2021 г., за
Затвора-Пловдив, като ще обсъди конкретно всяко от оплакванията на ищеца,
формулирани в исковата молба и с оглед установеното по отношение наличието или
липсата на всяко от тях, ще осъществи и преценката си за кумулативното
въздействие върху ищеца на условията, в които се е изтърпявало задържането под
стража, съответно наказанието лишаване от свобода, като вземе предвид и
продължителността на престоя му в място за лишаване от свобода, както и други
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, което пък е
предвидено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС.
8. На първо място следва
да бъде съобразено, че разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС предвижда, че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл. 3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1
се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а съгласно чл. 205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби "Изпълнение на
наказанията" съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на
затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" и
длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за
процесния период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да
отговаря по предявения иск.
9. На следващо място е
необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не
въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за
обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени
като противоправни с административен или съдебен акт.
За да бъде приета
основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, следва
кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе
казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както и при
поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
"лишаване от свобода" или "задържането под стража",
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност /чл. 3, ал. 2/.
Ефектът от
неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека
/решение от 10.02.2012 г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на
исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за
лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на
възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване
релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане
и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези
условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по
правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от
оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на
съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл. 3 от
Конвенцията. Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2 от с. з. съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
10. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г. / осъдените
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. В
ал. 2 на същата разпоредба е указано, че за изтезания, жестоко или нечовешко
отношение се смятат: 1. /всяко умишлено действие или бездействие, което
причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в този
закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2. /умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3. /унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Като съгласно ал. 3, за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно чл. 3,
ал. 1 ЗИНЗС /в редакцията ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г. /
осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение. В ал. 2 от същата разпоредба е
указано, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
11. Разпоредбите на чл. 3 и
чл. 43, ал. 2, ал. 4 и ал. 5 /предишна ал. 4 от ЗИНЗС са законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода. Тези
разпоредби са действали през процесния период, което е основание за преценка
във всеки конкретен случай при предявен иск за обезщетение на това основание
доколко тази законова гаранция е реализирана в конкретната битова среда на
конкретното място, където ищецът изтърпява наказание "лишаване от
свобода".
Все в тази насока
следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 ЗИНЗС, всяко място за лишаване от
свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за
осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на
физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на
задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС /в сила от 07.02.2017 г./ е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.
м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието "жилищна
площ", то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като
се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени
и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н.
Според чл. 43,
ал. 5 ЗИНЗС /предишна ал. 4 – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г./,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
12. Относима към спора е и
материалноправната разпоредба на чл. 3 от Европейската конвенция за защита
правата на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през
1992 г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е част
от вътрешното право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които и противоречат. Според посочената разпоредба от
Конвенцията, никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или
унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957 г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977 г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите: "10. Всички помещения, от които се
ползват лица, лишени от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва
да отговарят на всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото
внимание на климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на
тяхната минимална площ, осветление, отопление и проветряване. 11. Във всички
помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода: а) прозорците
трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и работят на
дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че да
осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба; б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да
могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното
зрение. 12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено
от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато
изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност. 13. Къпалните помещения
и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко лице, лишено от
свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ при подходяща за
съответния климат температура и толкова често, колкото това се изисква от
общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест във всеки
случай поне един път седмично в районите с умерен климат. ".
По казуси като
процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища/решение № 10166
от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от
15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007
г. /, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен
достъп до санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност
за проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата
жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са
действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна
площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят
условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване
на настоящия правен спор следва да се има предвид и съдържанието на множество
решения на Съда по правата на човека по дела, заведени пред този съд от
български граждани срещу България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от
Конвенцията, произтичащо от битовите условия в местата за лишаване от свобода
/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу България,, решение от 27 януари
2015г. по шест съединени дела Н. и други срещу България/.
13.По отношение
оплакването относно пренаселеността на местата, в които е бил настаняван,
претенцията на Д. е отчасти доказана.
13.1.По делото, от страна на
ответника, чиято е доказателствената тежест да установи конкретните условия на
задържане и тя му е била надлежно указана, не са представени конкретни
доказателства за част от периода по настаняване на ищеца, а именно времето от
09.03.2018 г. до 04.12.2018 г. като са посочени данни само за помещенията, в
които е бил настанен ищеца, но не и за броя настанени лица в тях. С оглед
горното, са налице условията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС за приемане за доказан
твърденият факт на пренаселеност на помещенията за изтърпява не наказание
лишаване от свобода на ищеца за тези периоди. Съдът намира за доказано
твърдението на ищеца за пренаселеност в спалните помещения, в които е бил
настанен в посочените по-горе периоди, в подкрепа на което са и показанията на
разпитания свидетел-К..
13.2.Оплакването относно
пренаселеността на местата, в които е бил настаняван Д. е основателна и по
отношение на престоя му в помещения ОП-2, №35 и № 21, за периодите от
18.02.2020г. до 20.02.2020г.; от 21.02.2020г. до 24.09.2020г.; от 25.09.2020г.
до 21.12.2020г.; от 22.12.2020г. до 07.01.2021г. За посочените периоди, ищецът
е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м.,
Единствено в
периода от 06.03.2018г. до 08.03.2018г., в стая ОП-3 на Приемно отделение в
Затвора-Пловдив, ищецът е пребивавал в помещение, в което жизненото му
пространство изцяло е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета
на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
14.Неоснователни са
оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки през разглеждания тук исков
период. Установява се от представените и приети писмени доказателства за исковия
период, че ежегодно по няколко пъти са се извършвали дейности по дезинсекция и
дератизация на помещенията на Затвора Пловдив, включително и спалните такива,
което е доказано от приложените протоколи, в част от които включително с
отразяване и че след извършване на обработката не е установено наличието на
вредители. Очевидно, въпреки положените в тази насока усилия паразитни насекоми
– дървеници и хлебарки, за които са свидетелствали разпитаните свидетели - не
са изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на
специализираната администрация в местата за лишаване от свобода за посочените
искови периода. Освен това, както става ясно от приложената по делото справка,
налице е утвърден график и за изпиране на спалното бельо, а при неговото
захабяване, лишеният от свобода може да подаде молба за замяната му с ново,
което освен изпрано е и обезпаразитено. Затова и въпреки, че принципно
наличието на инсекти в спалните помещения е от естество да води до неприятни
усещания, то същото не може да се приеме за пряка последица от
незаконосъобразно поведение на ответника за посочения исков период, доколкото
се установява същият да е положил необходимата и дължима грижа за справяне с
този проблем, който е трудно и бавно отстраним и извън условията на затвора. Не
е установено изобщо от доказателствата в помещенията по настаняване на ищеца да
е имало гризачи. Както вече бе казано, въпреки че, принципно наличието на гризачи
в спалните помещения е от естество да води до неприятни усещания, то същото не
може да се приеме за пряка последица от незаконосъобразно поведение на
ответника, доколкото се установява същият да е положил необходимата и дължима
грижа за справяне с този проблем, който е известно, че не е лесно отстраним и
извън условията на затвора.
15. Съдът не приема
оплакванията на ищеца в частта относно липсата на постоянен достъп до течаща
вода в Затвора-Пловдив. Помещенията, в които е
пребивавал ищецът през периода от 06.03.2018 г. до 04.12.2018 г. и от 18.02.2020г.
до 08.01.2021 г. вкл. в Затвора гр. Пловдив са разполагали със санитарен възел
и постоянно течаща студена вода.От писмените доказателства приложени по делото
се установява, че е въведен график за използването на банята по съответните
отделения в затвора, което е направено именно с оглед съобразяване факта на
ползването ѝ от значителен брой лица. Също така е посочено, че на
лишените от свобода на практика е предоставена възможност да поддържат лична
хигиена, ползвайки топла вода за миене /къпане/ и в съответните спални
помещения, при самостоятелно загряване на водата. Сиреч налице са активни
действия по въвеждане на съответна организация при ползването на банята.
Отделно, от показанията на свидетелите става ясно, че лишените от свобода са
можели да ползват банята по предназначение и не е посочил да не е имало вода в
банята, или тя да не е била годна за ползване именно по предназначение. Освен
всичко останало, установява се, че в периодите от време когато ищецът е бил
работещ му е предоставяна възможност извън определения график, ежедневно да се
ползва от банята на Затвора.
16. По отношение на
следващото твърдение на ищеца, а именно, че е работил в задушно и студено
работно място, без да му е осигурявана предпазна маска и без разходка на каре,
е необходимо да се съобрази следното:
Участието в
трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и
ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода,
минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд,
условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото
законодателство (чл. 79, чл. 175 ал. 2 ЗИНЗС, чл. 59-61, чл. 172, чл. 174
ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите лишени от
свобода е различен от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС,
по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат
определените от администрацията работни места, което изключва възможността им
да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т.нар. в
исковата молба „разходка на каре“ или престой на открито. За сметка на това пък
на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите
получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване
срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от
свобода (чл. 41, ал. 3 НК). При това положение, не може да се приеме, че с
назначаването на работа (от която е можел да се откаже по всяко време), ищецът
е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, още повече, че започването на работа е по желание на съответния
лишен от свобода (чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС).
Недоказано остана
и следващото твърдение, че работното място е задушно и студено. На първо място, установява се от представените от ответника писмени
доказателства, че в някои от работните помещения има климатици,а в други печки на
твърдо гориво, както и че навсякъде има вентилатори. Поради това твърдения, че в помещенията е студено и задушно, като се има
предвид, че се касае до характерни температурни стойности за съответния сезон и
съответния производствен процес, не може да бъдат свързани пряко с неизпълнение
на задължения на администрацията на Затвора Пловдив и в тази насока да
съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно
бездействие.
Съдът, обаче
счита за основателни твърденията на ищеца че не са му предоставяни предпазни
маски и дрехи. По делото се установи, че
Д. е назначен на 18.05.2018 г. на работа като "ръчник" и е
осъществявал трудова дейност по зачистване на детайли от термоактивна пластмаса
до освобождаването му(октомври 2018г.). По делото, от
страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи конкретните
условия на здравословни и безопасни условия на труд и тя му е била надлежно
указана, не са представени конкретни доказателства. Единствено в становището, изготвено
от специалист ТРЗ се посочва, че при започване на работа на лишените от свобода
се прави инструктаж по безопасност на труда, раздава им се работно облекло и
периодично им се дават маски и ръкавици, но не е представен документ съдържащ
имената и подписите на лишените от свобода, работещи в „Обособено производство“
към ДП ФЗД – ТП – Пловдив, на които са раздадени ръкавици, работно облекло и
маски срещу подпис. С оглед на гореизложеното съдът приема за доказано, че
поради липсата на здравословни и безопасни условия на труд, на ищецът са
нанесени твърдените в исковата молба неимуществени вреди, и в тази част
исковата претенция на ищеца е основателна.
17. Горното, води до
извода, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС.
Ето защо, съдът
намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника ГД "Изпълнение на наказанията" само по отношение на
конкретно установените факти по делото, които водят до извода, че битовите
условия създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените
от свобода, създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни стандарти за живот.
По изложеното
съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на
служителите на ответника, свързано с нарушение на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС по
отношение на установените факти за недостатъчната жилищна площ за обитаване от
страна на л. св. Д.Н.Д., както и за липса на здравословни и безопасни условия
на труд, от които са настъпили като последица посочените неимуществени вреди,
изразили се в уронване на човешкото му достойнство и са породили чувство на
страх, незащитеност и малоценност.
В случая
безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие
от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено да
осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на наложено с
присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на ищеца в
посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към човешкото
му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв. м. в спалните
помещения, в които е бил настанен, необходима за спокойното му биологично
съществуване, както и за липса на здравословни и безопасни условия на труд,
които да не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото му
здраве и за нарушаване на забраната, установена в чл. 3 ЕКПЧ. Недостатъчното
жизнено пространство поради пренаселеността в спалните помещения, в което е бил
настанен ищецът и липсата на здравословни и безопасни условия на труд са
предизвикали такова ниво на страдание за Д., което надвишава това, присъщо на
лишаването от свобода. Според практиката на ЕСПЧ, начинът на изтърпяване на
наказанието не трябва да излага лишения от свобода на отчаяние или изпитание,
които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на страдание при престой в
затвора.
При това положение,
правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 ЗИНЗС налага да се приеме, че Д.
е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния. Така, съгласно чл. 52 ЗЗД,
обезщетението за неимуществените вреди се присъжда от съда по справедливост,
като неговият размер зависи от степента и характера на вредите и от
продължителността на периода, през който са били претърпени.
С оглед характера
на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, през който е търпял неприемливите условия при изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода" в Затвора-Пловдив, според настоящия
състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
размер на 3000 /три хиляда/ лева при съобразяване на съдебната практика по
идентични дела. Според този съд, именно посоченият размер най-точно и съответно
ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно
съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените
по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.
Съответно, спрямо
този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната претенция
за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в
размер на законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2022 г. – датата
на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
В останалата част
за разликата над 3000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева, в резултат
на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
"Лишаване от свобода" в Затвор-Пловдив, искът следва да бъде
отхвърлен.
IV. За разноските.
18. С оглед изхода от
спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса
разноски, съгласно разпоредбата на чл. 286, ал. 3 ЗИНЗС, съгласно която, когато
искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Констатира се, че
разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената държавна
такса.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 ЗИНЗС, а в ал. 2
от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или
частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето
защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран,
Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието,
гр. София, да заплати на Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, обезщетение в
размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на
чувство на малоценност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в
периодите от 06.03.2018 г. до 04.12.2018 г. и от 18.02.2020г. до 08.01.2021 г.,
при изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, изразяващи се в пребиваване в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло
на предвидените стандарти и липсата на здравословни и безопасни условия на труд,
както и обезщетение за забавено плащане на това парично задължение, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2022г. – датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция до пълния й
размер от 50 000 лева, както и по отношение на останалите оплаквания за
нарушения по чл.3 от ЗИНЗС за посочените периоди, като неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, иск с правно основание
по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за причинени му неимуществени вреди в размер на 50 000
лева, като резултат от бездействия на
администрацията на Затвора Пловдив, довели до нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, за
периода от от 01.01.2018 г. до 05.03.2018 г. вкл. и от 05.12.2018 г. до
17.02.2020 г., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министъра на правосъдието,
гр. София, да заплати на Д.Н.Д., ЕГН **********, сумата от 10 лв.,
представляваща заплатената държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на
Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му
до страните по реда на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: