№ 4337
гр. С., 27.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. М.
като разгледа докладваното от В. М. Гражданско дело № 20231110131898 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. А. Н., БУЛСТАТ *********, с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК срещу С. „Д. А.“,
БУЛСТАТ ********** обективно кумулативно съединени установителни
искове за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца на
основание договор за наем № ДН-***/13.09.2016 г. следните суми: сумата в
общ размер от 1440 лв., представляваща сбор от дължимата наемна цена по
договора за периода от м. 03.2017 г. до м. 06.2017 г. включително – иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 228
ЗЗД; сумата в общ размер от 3332,54 лв., представляваща сбор от дължими
суми за изразходвана електрическа енергия за м. 09.2016 г. и за периода от
м. 12.2016 г. до м. 07.2017 г. – иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 228 ЗЗД; сумата в общ размер от 219,41 лв.,
представляваща консумативни разходи за потребена вода за периода от
30.06.2016 г. до 28.10.2016 г. и за периода от м. 02.2017 г. до м. 06.2017 г. –
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл.
228 ЗЗД; сумата от 39,80 лв., представляваща незаплатен остатък от
дължимата за имота такса смет за периода от 01.07.2016 г. до 31.12.2016 г.
– иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл.
228 ЗЗД; сумата в общ размер от 2221,20 лв., представляваща неустойка,
дължима на основание чл. 6.1 от договор за наем № ДН-***/13.09.2016 г. за
периода от 11.03.2017 г. до 12.06.2019 г. включително – иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД; ведно със законната лихва върху вземанията
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.06.2019 г., до
окончателното плащане, както и за сумата в общ размер от 807,21 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
вземанията за консумативни разходи, от която: лихва за забава върху
главницата за електрическа енергия в размер 746, 09 лв. за периода от
22.10.2016 г. до 12.06.2019 г. включително – иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД; лихва за забава върху главницата за вода в размер 50, 47 лв. за
1
периода от 26.11.2016 г. до 12.06.2019 г. включително– иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; и лихва за забава върху главницата за такса смет
в размер 10, 65 лв. за периода от 22.10.2016 г. до 12.06.2019 г. включително –
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 33874/2019 г.
по описа на СРС, 119 състав.
В исковата молба се твърди, че ищецът в качеството си на наемодател,
сключил с ответника, в качеството му на наемател, договор за наем № ДН-
***/13.09.2016 г. за отдаване под наем на недвижим имот, находящ се в гр. С.,
ул. „А.. Г. Б.“, бл. 30 (№ 4), представляващ едноетажна сграда (тип метална
конструкция) със застроена площ от 209 кв. м и оградена дворна площ от 866
кв. м за срок от една година, считано от 01.07.2016 г. до 01.07.2017 г. Посочва,
че била уговорена наемна цена от 360 лв. на месец с вкл. ДДС, дължима
ежемесечно до десето число на месеца, за който се дължи съответният наем.
Сочи, че е изправна страна по договора, като липсват оплаквания от каквото и
да било естество от страна на наемателя, които да водят до извод за
неизпълнение от ищеца. Твърди, че ответникът не е изпълнявал поетите с
договора задължения за заплащане на наемната цена и консумативните
разноски, поради което счита, че същият е неизправна страна по договора. С
оглед изложеното, предявява претенция за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в общ размер от 1440 лв.,
представляваща сбор от дължимата наемна цена по договор за наем № ДН-
***/13.09.2016 г. за периода от м. 03.2017 г. до м. 06.2017 г. (или четири месеца
по 360 лв. с ДДС), сумата в общ размер от 3332,54 лв., представляваща
незаплатен остатък от стойността на изразходвана електрическа енергия за м.
09.2016 г. и за периода от м. 12.2016 г. до м. 07.2017 г., сумата в общ размер от
219,41 лв., представляваща незаплатен остатък от консумативни разходи за
потребена вода за периода от 30.06.2016 г. до 28.10.2016 г. и за периода от м.
02.2017 г. до м. 06.2017 г., сумата от 39,80 лв., представляваща незаплатен
остатък от дължимата за имота такса смет за периода от 01.07.2016 г. до
31.12.2016 г. Твърди, че в чл. 6.1 от договора страните уговорили, че
наемателят ще дължи неустойка в размер на 0,1 % върху сумата на наема,
ведно с начисления ДДС за всеки просрочен ден до петнадесетия ден забава, а
от шестнадесетия ден насетне наемателят ще дължи неустойка в размер на 0,2
% върху сумата на наема, ведно с начисления ДДС за всеки просрочен ден до
окончателното изплащане на сумата, предвид което претендира
установяването на дължима от ответника неустойка в общ размер от 2221,20
лв. за периода от 11.03.2017 г. до 12.06.2019 г. включително. Посочва, че в чл.
6.3 от договора страните са постигнали съгласие за заплащане на законна
лихва от наемателя при допусната от него забава в плащанията на дължимите
суми за консумативни разходи, с оглед което ищецът претендира и
заплащането на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главниците за консумативни разходи в общ размер от 807,21 лв. за периода от
22.10.2016 г. до 12.06.2019 г., подробно описани в уточнителна молба от
24.07.2023 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е постъпил
2
отговор на исковата молба от ответника.
Правна квалификация на предявените искове – чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо вр. чл. 232, ал. 2 вр. чл. 228
ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по
исковете с правно основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 228 ЗЗД е да установи при
условията на пълно и главно доказване съществуване на валидно наемно
правоотношение в рамките на процесния период, по което е предал на
ответника за ползване процесния недвижим имот срещу поето от ответника
задължение за заплащане на наемна цена в претендирания размер, както и на
консумативните разходи за електрическа енергия, вода и такса смет.
Ответникът следва да установи фактите, от които произтичат
възраженията му.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по иска с
правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи наличие на предпоставките
за възникване в негова полза на вземане за неустойка като докаже
съществуването на уговорена валидна клауза за неустойка в конкретен размер
и настъпване на наведеното основание за нейната дължимост – неизпълнение
на поетите с договора задължения за заплащане на наемна цена от страна на
ответника.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при установяване
на посочените по-горе факти и обстоятелства, следва да докаже, че е погасил
претенцията на ищеца за заплащане на неустойка.
На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищеца по
исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, а при установяване
на фактическия състав на вземанията в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По доказателствените искания:
Ищецът с исковата молба е представил писмени доказателства, които са
относими, необходими и допустими.
Следва да се приложи ч. гр. д. № 33874/2019 г. по описа на СРС, 119
състав.
По искането на ищеца за назначаване на ССчЕ съдът ще се произнесе в
открито съдебно заседание след изслушване становището на страните.
На страните следва да се разяснят последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3
ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
3
19.02.2025 г. от 14.30 часа, за което страните да бъдат призовани.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. д. № 33874/2019 г. по описа на СРС, 119
състав.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените с исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото,
обективиран в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че доброволното/извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, в
което е обективиран проектът за доклад по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4