Р Е Ш Е Н И Е
№ V-99 22.06.2020 г. Град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На осми юни през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: Таня Михова
Прокурор: -
като
разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело № 791 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №422 от 31.01.2020г. по гр.д.*** Главна
Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на Министерство на
вътрешните работи – с адрес: град София, ул.”Пиротска“ №171-а, е осъдена да
заплати на Я.С.С., ЕГН ********** ***, сумата от 1716,77 лв., представляваща
възнаграждение за извънреден труд- общо 250,54 часа, получен вследствие
преизчисление с коефициент 1,134 на положения нощен труд- 1752 часа, за периода
от 01.07.2016г. до 31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.08.2019г. до окончателното изплащане, както и 228,30 лв.- сборна
мораторна лихва за периода 31.08.2016г. до 15.08.2019г.
ГД „ПБЗН“ на МВР е осъдена да заплати на ищеца и сумата
от 350 лв.- разноски по делото, а в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на БРС сумата от 118,67 лв.- държавна такса и 200 лв.- разноски за
експертиза.
Против решението е постъпила въззивна жалба
вх.№7813/14.02.20г. по описа на РС-Бургас, подадена от Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ на Министерство на вътрешните работи, чрез
юрисконсулт Стойкова. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са
оплаквания, че същото е неправилно и необосновано, поради което се иска да бъде
отменено, а вместо него да се постанови друго, с което исковете бъдат
отхвърлени изцяло. Неправилно била тълкувана от съда нормативната уредба, касаеща
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чийто
служебни правоотношения са уредени от ЗМВР. Неправилен бил изводът на съда, че
са исковия период действало правилото на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 от
11.08.2014г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 0,143 и че
тя е запазила действието си след постановеното решение по адм.д.№5450/2016г. на
ВАС до приемането на новата наредба №8121з-776 от 29.07.2016г. Изтъква, че
последното било обнародвано в ДВ бр.59 от 29.07.2016г. и съгласно чл.195, ал.1
от АПК като подзаконов нормативен акт наредбата се смятала за отменена от тази
дата, на която влизало в сила решението. Новата наредба№8121з-776 била
обнародвана на 2.08.2016г., като с §4 от същата се отменяла наредба №8121з-407.
Следователно последната била действаща за четири дни от исковия период.
Втората съществена грешка на съда била, че допуснал
субсидиарно прилагане на НСОРЗ. Препраща към мотивите за неприложимостта на
тази Наредба, изложени в отговора на исковата молба. В допълнение е извършен
преглед на нормативната уредба, въз основа на който са изведени следните
изводи: 1/ законотворческият разум предполагал изброяването на видовете
възнаграждения да е изчерпателно, поради което било безсмислено в ЗМВР от
2006г. да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, а
същото да се дължало по силата на КТ или ЗДСл ; 2/ Допълнението на чл.202, ал.5
от ЗМВР от 2006г., касаеща характера на изброяването, на текста „за държавните
служители от МВР“ показвало желанието на законодателя да лиши служителите в МВР
от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не
били насочени специално към служителите в МВР. Приложението на общите правила
на ЗДСл /съответно на КТ и актовете по прилагането му/ било отклонено с чл.211,
ал.7 от ЗМВР от 2006г. и чл.187, ал.9 от ЗМВР-2014г., които делегирали на
министъра на вътрешните работи издаването на подзаконов нормативен акт. С оглед
нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им, не били
налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ и ЗДСл, и актовете, към
които препращали те. Освен това в ЗМВР имало изрично преплащане към КТ само за
конкретни норми. Понеже редът за полагане, отчитане и заплащане на нощен и извънреден
труд бил изрично уреден в ЗМВР, а препращане за тези елементи на служебните
правоотношения към КТ нямало.
Неясно бил мотивиран изводът на съда, че при
преизчисляване на положените от
служителите на МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължало заплащане
като за извънреден труд. Мотивите на съда били противоречиви и
непоследователни- веднъж приемал, че на ищеца се полага възнаграждение за нощен
труд, а след това постановил решение, че се дължи заплащане на извънреден труд.
Не били обсъдени доказателствата на въззивника, че исканото преизчисление се
основавало на различна продължителност на дневния и нощен труд, която по ЗМВР
била еднаква и била в размер на 8 часа. Не било обсъдено и писмо от 2011г. на
МТСП, според което превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ,
била установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд, като от мотивите на писмото се изяснявало, че в тези случаи
работникът не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. Подчертава, че
извънреден труд би бил налице само ако работниците или служителите действително
работят извън установеното за тях работно време. Извършеното от съда
преизчисление на часовете нощен труд към дневен с коефициента, положен от ищеца
означавало, че с неприложим към материята подзаконов акт се дерогирала
действащата в случая законова норма на чл.187, ал.3 от ЗМВР, която
регламентирала специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата,
назначени по ЗМВР и работещи на смени, което било недопустимо и противоречало
на принципа на йерархията на нормативните актове. Освен това съдът излизал в
мотивите си извън рамките на своята компетентност, като приемал, че в
последните две наредби, приложими към процесния период липсата на изрична
норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 не следвало да се
тълкува като забрана за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент
1,143, тъй като същата би била противоконституционна и щяла да постави
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители.
Акцентира, че разпоредбата на чл.187 от ЗМВР е действаща и не е подлагана на
проверка за противоконституционност, поради което изводите на районният съд,
съдържащи предположение за противоконституционност били несъстоятелни и излизали
извън компетентността му. Цитирана е съдебна практика на различни по степен
съдилища в подкрепа на доводите на въззивника.
На трето място са оспорени констатациите на вещото лице
относно положен от ищеца извънреден труд, послужили като доказателство за
постановяване на обжалваното решение, като най-общо сочи, че експертизата е с
манипулативен резултат, предвид неправилно формулирани въпроси към експерта.
Изложени са конкретни оспорвания, но не е направено искане за допълнителна,
повторна или тричленна експертиза. В заключение е направен извод, че с
постановеното решение съдът е присъдил на ищеца повече от дължимото, без да е
отчел, че част от положения нощен труд вече е заплатен като извънреден.
Претендират се разноски. Направено е евентуално възражение
за прекомерност на разноските на въззиваемата страна.
Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната
жалба от адв. Златина Билянова, пълномощник на въззиваемия, с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Намира решението на РС- Бургас за правилно
и законосъобразно. Изводите на съда били съобразени със събраните по делото
доказателства, като не били допуснати процесуални нарушения. Преповторени са
доводите, изложени в исковата молба, въз основа на които страната обосновава
претенцията си.
Твърди, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане
на труд през нощта, в рамките на процесния период се определят от няколко
наредби. Посочва, че в Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-779/29.07.2016г. липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., според която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. се преобразува с коефициент 1,143.
Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време на
процесния период, не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата
представлявала празнота в нормативната уредба, поради което се прилагала общата такава.
Действително ЗМВР и ЗДС съдържали специални норми и уреждали специфични
правоотношения, но не следвало да се приеме, че тези норми следва да поставят
техните адресати в по-неизгодно положение от правоотношения по КТ. Констатираната непълнота следвало да се преодолее със
субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Сочи, че според чл.9г от НРВПО, ако отработените часове от
работника в края на периода, за които е установено сумирано изчисляване на
работното време са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, се отчитат за
извънреден труд по реда на чл.149 КТ без превръщане на нощните часове в дневни.
В последствие думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличават,
от което следва, че волята на законодателя е да признае за извънреден труд
часовете получени след преобразуване на нощните часове в дневни. Независимо, че
горното изменение на НРВПО било направено по време на процесния период, то през
целия период действало правилото на чл.18, ал.3 от НСОРЗ. Цитира и нормата на
чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, според която
нощните часове труд също се превръщат в дневни. Ето защо счита, че общия разум на закона е да признае нощните часове преизчислени
в дневни с коефициент 1,143, както за брой отработени дни, така и за пресмятане
на трудов стаж, така и за отчитане на извънреден труд.
Иска от съда атакуваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
По допустимостта на производството:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалване на решението. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и
е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
Предявеният главен
иск е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, а
претенцията за обезщетение за забавено плащане е с правно основание чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в процесния период е полагал труд
като държавен служител на длъжността „младши експерт“ в Районна
служба „Пожарна безопасност и защита на населението“- Карнобат към Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“- Бургас, която е на
структурно подчинение към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” при МВР. Работил на 24- часови дежурства, съгласно определен
график /7 или 8 пъти месечно/, отчитани на тримесечие, като полагал труд и през
нощта. Претендира /след изменение по чл.214 ГПК на първоначалната си претенция/
за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 1716,77 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за 250,54
часа извънреден труд за периода от 1.07.2016 г. до 31.07.2019 г., получени при
преизчисляване на положения от него нощен труд в дневен с коефициент 1,143 съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане,
както и сумата от 228,30 лв.- сборно обезщетение за забавена плащане в размер
на законната лихва върху главницата за периода 31.08.2016г. до 14.08.2019г.
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът
- Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението” - МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил
предявените искове като неоснователни и недоказани по размер.
Посочил е, че положеният
от ищеца извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е бил надлежно начислен и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/
29.07.2016г. Съгласно чл.31,
ал.2 от първата наредба, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период, което според ответника било в
несъответствие с ЗМВР. В следващите наредби този пропуск бил поправен и подобна разпоредба липсвала. Нормативната
база изчерпателно уреждала основанията и редът за изплащане на възнагражденията
за нощен труд на държавните служители в МВР, не намирала приложение Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ,
понеже съгласно §1, т.2 от ЗР на кодекса същата се прилагала само за работници
и служители по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/, какъвто не е бил ищецът
през процесния период. Развити са подробни съображения. Направено е и
възражение за изтекла давност за евентуалните вземания на ищеца за периода
преди 15.08.2016г. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Районният съд е приел, че в действалите в част от процесния период наредби
на министъра на МВР
не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен с коефициент 0,143, каквото е съществувало
по Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. /действала до 2.08.2016г. поради отмяната на наредбата
от 2015г. с решение на ВАС/. Счел е, че е налице празнота в специалната правна
уредба, поради което субсидиарно приложение намира чл.9, ал.2 от общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Посочил е, че трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено
почасово заплащане на нощния труд, а от друга задължавало работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато нормата била надвишена, очевидно се касаело за
извънреден труд, който следвало да бъде компенсиран. Т.е. налице били две различни основания за
заплащането на допълнителни възнаграждения, които обаче се прилагали
едновременно. Съобразно приетото експертно заключение съдът е счел исковете за
основателни и доказани в установения от вещото лице размер, поради което
исковата претенция е уважена в претендирания размер /съобразно приетото
изменение/, ведно с акцесорните претенции за мораторна и законна лихва,
съответно начислени върху главницата за периодите до и след предявяването на
иска.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното решение
се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника.
Бургаският
окръжен съд намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по същество-
правилно.
Както пред първата, така и пред въззивната инстанция
страните не спорят по фактите, изложени в исковата молба, относно
съществуващото между тях служебно правоотношение, заеманата от ищеца длъжност,
организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния
период, както и за това, че на същия е начислявано и заплатено допълнително
възнаграждение за нощен труд- 0,25 лв. на час.
Районният съд е обсъдил всички относими и
допустими доказателства- писмени и съдебно-икономическа експертиза, въз основа
на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти.
Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което
настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание
чл.272 ГПК, поради което не е необходимо същата да се преповтаря в настоящото
решение. Въззивната инстанция споделя
изцяло и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав.
Бургаският
окръжен съд намира за неоснователни изложените във въззивната жалба оплаквания.
Съгласно разпоредбата
на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР,
към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за за извънреден труд.
Дефиниция за понятието „извънреден
труд” се съдържа в нормата на чл.143, ал.1 КТ. Това е трудът,
който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Идентична е разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета в процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.) - извънреден е
трудът, който се полага от държавния служител извън установеното за него
работно време, освен в случаите по чл. 50, въз основа на мотивирана писмена
заповед на органа по назначаването. От съществено значение за настоящия казус е ал.2 на чл.50а
от ЗДСл, тъй като ищецът има качеството на държавен служител в системата на
МВР. Според тази норма относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд
се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.
Според чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР, който е приложимият закон спрямо държавните служители по чл.142, ал.1,
т.1 от ЗМВР, какъвто несъмнено е ищецът /виж чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР/, работата извън редовното
работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на
смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва дефиниция за понятието
извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да се направи извод, че за
държавните служители в МВР, работещи на смени, това е времето до 70 часа на
тримесечие, което надвишава редовното им работно време.
В случая, съгласно чл.187, ал.1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
8 часа дневно и
40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие.
При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период- така чл.187,
ал.3 ЗМВР. Използваният от законодателя термин „е
възможно” сочи, че осемте часа нощен труд са максимално допустимите с оглед
продължителността на двадесет и четиричасовото дежурство, но не означава, че
това е нормативно установения размер на нормалната продължителността на нощния
труд на държавните служители от системата на МВР, работещи на смени /още повече
на 8 и 12-часови такива/, тъй като всъщност няма фиксирана нормална
продължителност на нощния труд.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период са действали правилата на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. на министъра на вътрешните работи. Цитираните наредби съдържат аналогични текстове относно възможността на държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл.31, ал.3 от последните две наредби е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число. В тях обаче липсва изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била уредбата в Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (отм.) – чл.31, ал.2 от същата, който гласи, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период.
При съпоставката на нормите, регламентиращи извънредния труд /цитирани по-горе в изложението/, се налага извод, че законодателят се е стремил към идентичност по отношение на основните характеристики на извънредния труд спрямо всички категории работници / служители, както по КТ и по ЗДСл, така и спрямо тези по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР- касае се за труд над установената за работника/ служителя продължителност на работното време (терминология според КТ и ЗДСл), или над редовното работно време до 70 часа на тримесечие (терминология според ЗМВР). От съществено значение е идентичността в заплащането на извънредния труд /когато по ЗМВР той се компенсира в пари/ - така чл.187, т.6 от ЗМВР, чл.150 КТ вр. чл.262, ал.1, т.4 от КТ и чл.50а, ал.2 от ЗДСл.
Дали е превишена установената за съответния служител продължителност на работното време следва да се преценява с оглед установената в съответните закони /подзаконови нормативни актове/ отчетност на работното време за съответната категория лица, изхождайки от нормалната му продължителност, която гарантира както ефективното изпълнение на служебните задължения, така и запазване здравето на работника/ служителя.
Принципът на отчитане на работното време
е обективиран в чл.142, ал.1 и 2 от КТ-
в работни дни - подневно. Според ал.2 от същата норма работодателят може да
установи сумирано изчисляване на работното време - седмично, месечно или за друг
календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца. В ЗМВР- чл.187,
ал.3, регламентацията е сходна- работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период
/преди изменението от 2016г. периодът е едномесечен/.
Редът и
начинът на отчитане на работното време при сумирано работно време не е
установена в закона /КТ, ЗДСл и ЗМВР/, а се съдържа в съответните подзаконови
нормативни актове- НРВПО /наредбата за работното време, почивките и отпуските/
и НСОРЗ /наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ за
работещите по трудово правоотношение и в наредбите на министъра на МВР,
издадени въз основа на законовата делегация по чл.187, ал.9 ЗМВР за държавните
служители в МВР.
Съгласно чл.9а, ал.4 от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./, когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал.3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Съответно чл.9г от НРВПО /в сила от 1.01.2018г./ предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл.9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред инспекцията по труда.
Макар такава препращаща към чл.9, ал.2 от НСОРЗ норма да липсва преди приемането й през 2017г. /т.е. за част от процесния период, преди м.януари 2018г./, доколкото разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ е съществувала още от приемането на наредбата през 2007г., няма основание да се изключи нейното приложение при изчисляване на работното време на работниците/ служителите, работещи по трудово правоотношение и преди 2017г., когато същите работят на сумирано работно време, предвид нормата на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, която също изисква превръщането на нощните часове в дневни. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира процесния коефициент 1,143.
Съгласно чл.21, ал.2 от Наредбите на министъра на вътрешните работи, действали през процесния период- Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г., работното време на държавните служители, работещи на смени, се изчислява в часове, сумирано за едномесечен / респективно тримесечен/ период. Идентична е разпоредбата и на Наредбата от 2015г., както и чл.18, ал.2 от Наредбата, издадена през 2014г. Чл.31 от наредбите предвижда, че отработеното време между 22.00 и 06.00 часа се отчита с протокол, който се изготвя до десето число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, като при отчитане на броя часове време на труд между 22.00 и 06.00 часа, в протоколите за отчитането им броят часове се посочва само в цяло число.
Видно е, че в приложимите към казуса Наредби от 2014г., 2016 и 18г., издадени на основание чл.187, ал.9 от ЗМВР, липсва норма, аналогична на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Затова и правния спор по делото се свежда до това дали уредбата по тези наредби на министъра на вътрешните работи изключва приложението на чл.9а, ал.4 от НРВПО и чл.9, ал.2 от НСОРЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.
Както и по-горе се посочи, в ЗМВР, както и издадените въз основа на него наредби, не е определена нормалната продължителност на нощното работно време на държавните служители в МВР. Това, че според изготвените заповеди и графици на дежурства, държавните служители при МВР, които работят на 12 или 24- часови смени, е следвало да полагат и реално са полагали 8 часа нощен труд не означава, че това е нормалната продължителност на нощния труд. След като в специалния закон за МВР липсва ясна и категорична норма, която да фиксира нормалната продължителност на нощния труд на служителите в МВР, то съгласно чл.46, ал.2 ЗНА за неуредените от него случаи следва да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Именно такъв е и настоящият случай. С оглед безспорния факт, че служителите в МВР са държавни служители, то за неуредените в специалния закон отношения следва да се приложи общия закон, а именно Закона за държавния служител (ЗДСл). В този смисъл са и задължителните указания на ВКС, дадени в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които ЗДСл се прилага субсидиарно за правоотношенията на служителите на МВР и при липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в него, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Следователно, разпоредбите на чл.67, ал.3 ЗДСл и чл.50а, ал.2 от ЗДСл, които препращат към уредбата по КТ, респективно- към тази по чл.9, ал.2 от НСОРЗ, за процесния период намират субсидиарно приложение при изчисляване отработеното работно време от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи при сумирано работно време, съответно- и при определяне дали същите са положили извънреден труд за съответния едно /три/- месечен/ период на отчитане.
Въззивната инстанция намира още, че прилагането на коефициент 1,143 не се отнася само до случаите, когато през нощта работникът работи по-малко часове от нормалната продължителност на дневното работно време, а намира приложение и когато продължителността на положения нощен труд надхвърля нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, тъй като нормата на чл.9а, ал.4 от НРВПО, в последното си изречение, изрично предвижда кои са изключенията от това правило, като понастоящем приложението на чл.9, ал.2 НСОРЗ е изрично уредено в чл.9г от НРВПО. Отново следва да се подчертае, че отчетността на работното време е свързана с нормалната му продължителност, която следва да е установена със закон, тъй като законодателната уредба, в съответствие с международните ангажименти на страната, следва да осигурява както ефективното изпълнение на служебните задължения, така и опазването здравето на работника / служителя. Няма спор, че продължителното полагане на нощен труд оказва неблагоприятно влияние върху здравето на работника/ служителя, поради което и в КТ е законоустановена нормална продължителност на нощния труд от 7 часа. Възприетият в чл.9, ал.2 от НСОРЗ принцип на отчетност на нощния труд чрез приравняването му към дневен с коефициент 1,143 не просто запазва размера на трудовото възнаграждение на работника служителя, полагащ нощен труд, а по мнение на настоящият съдебен състав е израз на разбирането, че 7 часа нощен труд, положен в часовете от 22.00 до 6.00 се равняват като въздействие върху човешкия организъм на 8 часа дневен труд /което рефлектира върху способностите на работника/ служителя да изпълнява с необходимата бързина и качество служебните си задължения/, а това налага и преобразуването на положените часове нощен труд в дневен при смесените смени /когато се полага както дневен, така и нощен труд/, когато работното време се изчислява сумирано. В подкрепа на това е и разпоредбата на чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, съгласно която нощните часове следва да се превръщат в дневни.
С оглед изложените съображения и предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че исковата претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на реално положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. По отношение на размера на претенцията, съдът съобрази приетата в първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 и приравнен на дневно работно време възлиза на 2002,54 часа, като разликата от 250,54 часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността им в размер на 1716,77 лв. не е начислена и не е изплатена на ищеца. Ето защо, предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан в претендирания размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорните претенции за присъждане на мораторна и законна лихва върху главницата, начислени съответно за периода до и след подаването на исковата молба.
По повод оплакванията в жалбата, че съдът е основал изводите си на манипулирано заключение на експертизата, следва да се отбележи, че въззивникът е имал възможност да постави „правилните“ според него въпроси към експертизата в първата инстанция, но не се е възползвал от тази възможност, а оплакването му за допуснато процесуално нарушение не е подплатено с доказателствено искане пред въззивната инстанция. На основание чл.162 от ГПК за съда съществува задължение при доказан по основание иск и липсващи достатъчно данни за неговия размер, да определи размера по своя преценка, което в случая е сторено.
Предвид горното,
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна, а поради
съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на районния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход
на делото на въззивника не се дължат
разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на
въззиваемия разноските за въззивната инстанция в размер на 350 лв., съобразно
приложения договор за правна защита и съдействие. Неоснователно е възражението
на въззивника за прекомерност на възнаграждението, тъй като същото е близко до
минималния размер според Наредба №1/2004г. на ВАдвС и е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от
горното и на основание чл.271, ал.1, т.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №422 от 31.01.2020г. по гр.д.***.
ОСЪЖДА Главна дирекция
,,Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, адрес: гр.София,
ул,,Пиротска“ №171- а, да заплати на Я.С.С., ЕГН ********** ***, сумата от
350 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.