РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 447
10.03.2023г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, трети състав, в
публично заседание на втори март, две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г..
Като разгледа
докладваното АД № 187 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано
е по жалба на Б.С.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №90 от 23.12.2022г. на старши полицай в 04
РУ-Пловдив при ОДМВР-Пловдив- А.М.М., с която на ч.
171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на Б.С.Р. с ЕГН **********, е наложена
принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик за срок от шест месеца.
Жалбоподателят намира оспорената заповед
за незаконосъобразна като излага съображения в тази посока. В съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, навежда оплаквания, обосноваващи
незаконосъобразност на атакуваната заповед.
Претендира отмяната на оспорения
административен акт и разноски по делото.
Ответникът
по жалбата, в нарочна молба-становище,
намира жалбата за неоснователна, а оспореният административен акт за правилен и
законосъобразен. Възразява относно прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя.
Пловдивският
административен съд, в настоящия състав, намери, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, чийто
права и законни интереси са неблагоприятно засегнати от акта и в
срок, следователно е допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна поради следните съображения:
От
събраните по делото писмени доказателства: АУАН серия АД № 317159 от
23.12.2022г. се установи, че на 23.12.2022г., около 14.30 часа, в гр. Пловдив,
на бул. „Хр. Ботев“ № 61 а, Б.С.Р. с ЕГН **********, като водач на МПС „Волво“ модел ХЦ90,
с рег. № ***, лична собственост, отказва да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества или техните аналози с дрегер дръг тест 5000 с фабричен номер ARLK
0008. Отнети са документите: СРМПС ********* и два броя рег. табели. Издадено е НП № 22-0441-000327 от
16.01.2023г.
Административният
орган с процесната заповед е наложил на жалбоподателя санкция
по чл. 171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП, а именно прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик за срок от шест месеца.
В
хода на съдебното производство, предвид изричните указания на настоящия съдебен
състав за компетентността на административния орган, издател на оспорения акт, е
представена оправомощителна Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директора на
ОДМВР-Пловдив, с която са оправомощени длъжностните лица от ОД на МВР-Пловдив
да прилагат ПАМ по чл. 171, т.1, т.2а, т.2а, т.4, т.5, б.а, т.6 и т.7 от ЗДвП,
от която се установи, че издателят на акта е оправомощен да издава актове по
коментираната правна норма.
В хода на съдебното производство от процесуалния представител на
жалбоподателя са представени писмени доказателства : удостоверения за раждане,
за сключен граждански брак, договор за покупко-продажба на МПС,свидетелство за
регистрация, издадено от МВР, амбулаторен лист
и др./от л. 69-л. 107/, които съдът намира за ирелевантни към настоящия
правен спор.
При така установеното от фактическа страна,
съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни
последици не представляват административни наказания, а принудителна
административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето
правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален
административен акт и се регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, което се установи от приетата по
делото оправомощителна Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директора на
ОДМВР-Пловдив. Същата е мотивирана като са посочени фактически и правни
основания.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Издадена е въз основа на акт за установяване
на административно нарушение, съставен от компетентен орган, съгласно приетата
по делото Заповед № 317з-11675 от 31.12.2021г. на Директор на ОДМВР-Пловдив,
при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му. Б.Р. е подписал АУАН като е посочил, че
докато шофира без никакви нарушения по бул. „Хр. Ботев“ е отбит от екип на
полицията, за да му бъде направена проверка. Не е посочил други възражения.
Процесната заповед е издадена в
писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 от АПК. Пълно и точно
са изложени фактическите основания, обосноваващи налагането на принудителната
административна мярка и са посочени съответните правни норми, представляващи
основание за издаването на заповедта.
При наличието на предвидените в
закона материалноправни предпоставки, административният орган няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание, тоест той действа при
условията на обвързана компетентност.
Фактите
по делото са категорично установени и жалбоподателят не ангажира доказателства
в хода на съдебното производство, които да оборят установеното в
административната фаза. Това, че се е движил по бул. „Хр. Ботев“ и според него
не е извършил нарушение, не е обстоятелство изключващо контрол от страна на
органите на МВР.
Съгласно чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо
средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
От доказателствата по делото е
видно, че е налице отказ на лице, което управлява моторно превозно средство, да
бъде проверено с техническо средство. Разпоредбата не изисква наличието
кумулативно на отказ за проверка с техническо средство и на отказ да се даде
кръв за медицинско изследване. И единият отказ е достатъчен, ясно в
разпоредбата е използван съчинителен съюз „и“ , съответно алтернативен съюз
„или“.
Съдът намира, че в случая
административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл.
171, т. 2а от ЗДвП и обуславящи прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство за срок от 6 месеца на собственик, който управлява моторно превозно
средство и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози. Установеният отказ на жалбоподателя за
извършване на проверка с техническо средство е една от хипотезите на чл. 171,
т. 2а,б. „б“ от ЗДвП.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, акцентиращи върху немотивираност на заповедта. Административният
акт съдържа необходимия обем мотиви, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от
административната преписка. АУАН има характер на официален писмен документи по
смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и се ползва с обвързваща
съда доказателствена сила относно отразените в него факти и обстоятелства,
поради което наведените от жалбоподателя възражения в тази насока са
неоснователни.
Административният
орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на
предвидената в чл.171, т.2а от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията
на задължителна администрация както се коментира вече. Т.е. преценката и
мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при
създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в
заглавната част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че се
касае за Заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл.171 т.2а
б. „б“ от ЗДвП, посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за
издаването й.
За разлика от реализирането на административно-наказателната
отговорност по конкретно административно-наказателно производство, наложената
принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване
възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. От друга страна мярката
има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието,
осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния
закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните
действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително
условие – за срок от 6 месеца до една година. При произнасянето на компетентния
орган относно осъществяването на административната или наказателна отговорност
на водача или след изтичане на определения срок, ако до този момент въпросът за
отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала, с
оглед настъпилото прекратително условие, с което е
обвързано нейното действие. Също така с прилагането на ПАМ се изпълнява целта
на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП, а именно да се осигури
безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните
нарушения от водача, управлявал пътно превозно средство.
По изложените съображения, следва
да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя
оспорената принудителна административна мярка, след като е установил наличието
на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а, б.
„б“ от ЗДвП, а подадената жалба като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Не са претендирани разноски от ответника и Съдът не дължи произнасяне в
тази посока.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.С.Р. с
ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №90 от 23.12.2022г. на старши полицай в 04 РУ-Пловдив при ОДМВР-Пловдив- А.М.М..
Решението е окончателно.
Административен съдия: