Решение по КНАХД №444/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение № 222 от 20.08.2025 г., постановено по АНД № 678/2023 г. по описа на Ловешки районен съд, шести състав е отменил наказателно постановление (НП) № BG23022023/4000/Р8-167/10.07.2023 г. на директора на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на основание чл. 189е, ал. 12 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Заповед №РД-11-740/07.06.2023 г. на председателя на Управителния съвет на АПИ, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, на С. Ц. С., гражданин на Република България, с [ЕГН], с адрес: обл. Ловеч, гр. Луковит, [улица], вх. В, ап. 7, е наложена глоба в размер на 1 800,00 (хиляда и осемстотин) лева, като незаконосъобразно. Със същото решение е осъдена АПИ да заплати на С. С. сумата от 400,00 лв., представляваща разноски за един адвокат за осъществено процесуално представителство.

Така постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице, което е страна по АНД № 678/2023 г. по описа на РС Ловеч, чрез процесуалния му представител юрисконсулт М..

В касационната жалба са наведени доводи, че решението на районния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с искане да бъде отменено, а издаденото наказателно постановление (НП) потвърдено. Според касатора, НП и АУАН съдържат всички изискуеми реквизити и словесното описание на нарушението по начина, по който е формулирано, съдържа достатъчно фактически изложения относно конкретните съставомерни признаци и е налице достатъчно ясна индивидуализация на конкретното административно нарушение. В заключение, касаторът претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован – не изпраща представител. В писмена защита с вх. № 3132/19.11.2025 г. в АдмС Ловеч касаторът чрез упълномощен юрисконсулт поддържа касационната жалба, излага аргументи по съществото на спора и прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като релевира възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.

Ответната страна – редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. С писмено становище с вх. № 3174/25.11.2025 г. в АдмС Ловеч чрез адв. Р. М. от АК Ловеч не възразяват да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Изложени са и доводи по същество.

Окръжна прокуратура - Ловеч – редовно уведомена, не изпраща представител и не ангажира становище.

Административен съд - Ловеч, касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане в настоящето производство. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

РС приел за установено, че на 23.02.2023 год. бил съставен Акт № ВG23022023/4000/Р8-167/23.02.2023 г. за установяване на административно нарушение от свид. Б. в присъствието на свид. М., срещу С. Ц. С., за това, че на 23.02.2023 г. в 14:11:05 часа в направление излизане от територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт Оряхово - ферибот, е пристигнало пътно превозно средство с peг. № [рег. номер] вид: влекач, марка и модел ВОЛВО ФХ, с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 тона (над 12 тона). След извършена проверка било установено, че попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като на 08.02.2023 г. в 08:27:35 часа на Голец, път № I-4, отсечка 40+670, засечено с контролно устройство с идентификатор 40251 /АПИ/. За нарушението е генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението F4F653F4980A0A58E053011F160A1674.

В АУАН са възпроизведени текстовете на чл. 10б, ал. 1-3 от ЗП и чл. 10, ал. 1, т. 2, вр. чл. 10б, ал. 4 от ЗП, както и че проверката за заплатена такса е установена чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси на 23.02.2023 г., в направление излизане от територията на Република България ГКПП Оряхово – ферибот, С. като управлява пътно превозно средство пo път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, е извършил административно нарушение по смисъла на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното пред РС наказателно постановление.

Според районния съд, в НП административнонаказващият орган е посочил санкционната разпоредба, въз основа на която на жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, без да е посочил и уточнил конкретно какво нарушение е извършил С.. Видно от нормата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е, че тя е относима за водач, който управлява ППС без да е изпълнил задълженията си за установяване на изминато разстояние или не е имал закупена маршрутна карта за участъците по платената пътна мрежа, която ще ползва за управляваното от него превозно средство. Според съда, задължението на водача на ППС не е плащане на дължимата пътна такса, тъй като това е задължение на собственика или ползвателя на ППС, а задължение на водача на ППС, какъвто се явява С., е да извърши необходимите действия за установяване на дължимата пътна такса. В случая, съдът е приел, че е налице неяснота в атакувания акт каква е волята на наказващият орган и за какво точно нарушение санкционира жалбоподателя – дали за това, че ППС попада в категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП или за това, че не е изпълнил задълженията си за установяване на изминато разстояние, което задължение му е вменено в разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, като точното прецизиране на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е от значение за последния, за да може да разбере ясно и недвусмислено за какво точно е санкциониран и да организира защитата си по най-добрия начин.

С оглед на това, РС Ловеч е приел, че прилагането на процесната разпоредба от ЗДвП, касаеща управление на ППС, без водачът да е изпълнил задължението си за установяване на изминато разстояние или да няма закупена маршрутна карта за платената пътна мрежа, е неотносимо към приетата от органа фактическа обстановка, изразяваща се в неплащане на дължимата се тол такса.

По тези съображения, подробно мотивирани, решаващият състав е отменил обжалваното пред него НП.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на първоинстанционния съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Настоящият касационен състав споделя изцяло изводите на РС Ловеч, като следва да препрати към мотивите на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

От страна на АНО са допуснати процесуални нарушения, касаещи непълно и неточно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и дадената правна квалификация и неизяснената фактическа обстановка, като настоящият касационен състав също приема, че тези нарушения са съществени и са ограничили правото на защита на санкционираното лице, поради което обуславят отмяна на обжалваното НП. Доколкото установената в АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа обстановка касае неплащане на дължимата се тол такса, то несъответна на така установеното се явява приложената от АНО санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1 800,00 лв.

Като е достигнал до изводи като изложените и е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Отделно от горното, настоящият касационен състав намира и че наложената процесна санкция е несъответна на извършеното нарушение. Тъй като разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП не допуска извършването на преценка относно тежестта на санкциите и на елементите, които могат да бъдат отчитани при определяне на техния размер, а предвижда глоба в абсолютен размер, и доколкото в правомощията и компетенциите на съда не се включва определянето на подходящ санкционен режим, а само прилагането на приетия такъв от законодателните органи, не е възможно тълкуване на националния закон по начин, съответен на Директива 1999/62/ЕО, поради което и единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Европейския съюз резултат. В този смисъл е и Решение от 21.11.2024 г. на СЕС по дело С-61/23, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд.

При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.

С оглед изложените съображения, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

Въпреки изход на спора, доколкото от страна на ответника по касация не е направено искане за разноски, съдът не следва да присъжда такива.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Ловеч, касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 222 от 20.08.2025 г., постановено по АНД № 678/2023 г. по описа на Районен съд - Ловеч.

Решението е окончателно.