№ 23956
гр. София, 11.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20241110109359 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 140 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от ответника.
Към исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
С исковата молба е направено искане от ищеца за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза, която да даде отговор на конкретно поставени въпроси, като
искането е обусловено от подаването на отговор на исковата молба и само в случай че се
оспорва размерът на дълга. С оглед на факта, че ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба, на този етап това доказателствено искане следва да бъде отхвърлено.
Повод за образуване на настоящото производство е оспорена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 64266/2023 г. по описа на СРС, поради което същото следва да се приложи към
настоящето дело.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Водим от горното и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото представените към исковата молба писмени
доказателства по опис, обективиран в същата.
ПРИЛАГА ч.гр.дело № 31102/2017 г. по описа на СРС към настоящето дело за
послужване.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 03.09.2024 г. от
10:00 часа, за когато да се призоват страните, на които да се изпрати и препис от настоящото
определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
1
В исковата молба ищецът „***” ЕООД, гр.София твърди, че подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ***, по което му била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 1 203,10 лева,
представляваща частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от
14.12.2022 г. до 14.11.2023 г., дължими по договор за стоков кредит № 5299885 от
01.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2023 г. до изплащане на
вземането, за сумата от 554,30 лева, представляваща договорна лихва за периода от
14.12.2022 г. до 14.11.2023 г., за сумата от 91,61 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 14.12.2022 г. до 22.11.2023 г., за сумата от 1 674,02 лева, представляваща
частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 14.12.2022 г. до
14.11.2023 г., дължими по договор за стоков кредит № 5299846 от 31.10.2022 г. за периода от
14.12.2022 г. до 14.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 22.11.2023 г. до
изплащане на вземането, за сумата от 771,22 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 14.12.2022 г. до 14.11.2023 г., за сумата от 153,36 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 14.12.2022 г. до 22.11.2023 г., както и за държавна такса
и адвокатско възнаграждение. Тъй като издадената заповед била оспорена от длъжника,
ищецът обуславя правния си интерес от предявените искове. Поддържа, че на 01.11.2022г. е
сключен договор за стоков кредит № 5299885 между „***” АД и ответника ***, по силата на
който на ответника бил отпуснат стоков кредит в размер на 2743,98 лева за закупуване на
мобилни телефони и аксесоари. Сочи, че съгласно договора, ответникът се задължил да
погасява отпуснатия кредит на 24 месечни анюитетни вноски, с краен срок на погасяване –
14.11.2024 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал месечните
вноски, съгласно договора. Ищецът твърди, че на 31.10.2022 г. между горепосочените
страни е сключен договор за стоков кредит № 5299846, по силата на който на ответника бил
отпуснат стоков кредит в размер на 3817,96 лева за закупуване на климатична и
отоплителна техника. Сочи, че съгласно договора, ответникът се задължил да погасява
отпуснатия кредит на 24 месечни анюитетни вноски, с краен срок на погасяване –
14.11.2024 г. След усвояване на кредита, кредитополучателят не е погасявал месечните
вноски, съгласно договора. Твърди се, че по силата на договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 11.07.2023 г. и Анекс от 08.08.2023 г., сключен между „***” АД и
„***” ЕООД, задълженията на ответника били прехвърлени на ищцовото дружество. На
25.03.2022 г. на ответника било изпратено уведомление за извършената цесия, което било
върнато в цялост с отбелязване „непотърсено“. С оглед предходното, ищецът моли съда да
приема, че с връчването на препис от исковата молба, към която е приложено
уведомлението, последното е редвно връчено на ответника. По изложените в исковата молба
доводи и съображение ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи
заявените в заповедното производство вземания, съобразно конкретизацията им в исковата
молба. Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ вр. чл. 9
ЗПК, вр.чл.99 ЗЗД.
2
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между „***” АД и ответника е възникнало облигационно правоотношение по
процесните два договора за стоков кредит, по силата на които за ответника е възникнало
задължението за връщане на заетата сума и заплащане на възнаградителна лихва в
претендираните размери; настъпилата цесия между „***” АД и „***“ ЕООД за процесните
вземания, за която ответникът е уведомен.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3