№ 23570
гр. С., 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20231110171331 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Г. В. К. срещу Прокуратура на
Република България.
Ищецът твърди, че на 18.12.2023г. получил постановление на СГП от
08.12.2023г. по пр. пр. № 22211/2023г. по описа на СГП вр. с пр. пр. № 49652/2023г. по
описа на СРП на прокурор Л. Д.. В постановлението било използван латински термин
„non bis in idem“, което било неразбираемо за ищеца, защото не познавал латински, а
постановлението следвало да бъде написано на разбираем език. Счита, че умишлено
били използвани латински термини, които не разбирал, като не било образувано
досъдебно производство и не бил даден отговор на конкретно поставен от него въпрос.
Изтъква, че са нарушени чл. 6, пар. 3 ЕКПЧ, тъй като не е информиран за
съдържанието на цитираното прокурорско постановление на разбираем за него език,
което довело до постоянен психически стрес и морални вреди в размер на 24 300лв.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати посочената сума.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в
който оспорва иска като неоснователен. Отрича да са нарушени правата на ищеца,
както и счита претендирания размер за завишен.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52
ЗЗД.
В съдебната практика е възприето, че отговорност за вреди от дейност на
правозащитни органи, извън случаите уредени в ЗОДОВ, се осъществява по реда на
чл. 49 ЗЗД по иск, предявен срещу правозащитния орган /Определение №
42518.09.2017г. по ч. гр. д. № 3490/2017г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Определение №
1
5624/03.12.2024г. по гр. д. № 4905/2023г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и др./. Настоящата
хипотеза попада именно в приложното поле на чл. 49 ЗЗД, тъй като случаят е извън
хипотезите, изброени в ЗОДОВ.
Съгласно чл. 49 ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Тази отговорност е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тя
има гаранционно-обезпечителна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
За да бъде уважен предявеният иск, от страна на ищеца следва да бъде доказано
противоправно поведение на служител на ответника, вреда, причинна връзка между
вредата и противоправното поведение на физическото лице и вина, като вината се
предполага до доказване на противното, а оборването на презумпцията по чл. 45, ал. 2
от ЗЗД е в тежест на ответника.
По делото е представен сигнал от дата 11.09.2023г., подаден от Гемран К. до
Прокуратурата на Република България, в който се твърди за упражнен натиск над
Александър Крихтин чрез осъществяване на беседа с него от полицейски служител.
С постановление от 08.11.2023г. по пр. пр. № 49652/2023г. по описа на СРП е
отказано образуване на наказателно производство. Мотивите са, че по идентична
жалба от лицето е образувана пр. пр. № 30235/2023г. по описа на СРП, по която след
извършени по реда на ЗМВР и ЗСВ проверки е отказано образуване на наказателно
производство. Този акт е бил ревизиран от горестоящата прокуратура и е потвърден.
Прокурорът е приел, че в тази хипотеза приложение намира чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК,
според който се преклудира възможността за предприемане на процесуални действия
по идентичен казус.
Постановлението на СРП е обжалвано от К. пред СГП, като на 08.12.2023г.
прокурор от СГП се е произнесъл с постановление по образуваната пред него пр. пр.
№ 22211/2023г. по описа на СГП. Градският прокурор е приел , че прокурорът при
СРП правилно е преценил, че не следва да се образува досъдебно производство,
доколкото по изнесените в сигнала на К. факти вече има извършена проверка и
произнасяне на прокурор с акт по същество. Посочил е, че съгласно разпоредбата на
чл. 24, ал. 1, т. 6 не се образува наказателно производство (а образуваното се
прекратява), когато срещу определено лице, за същото деяние има извършена проверка
и произнасяне на прокурор с акт по същество. Преценката за наличието на това
основание се прави съобразно установените факти, а не според правната квалификация
на деянието. Посочено е, че в случая и двата компонента съвпадат, респ. и двете
образувани в СРП преписки имат еднакъв предмет. Изхождайки от това и с оглед
спазване правилото „non bis in idem”, втората по време на завеждане преписка, а
именно преписка № 49652/2023г. по описа на СРП, следва да се прекрати чрез
постановяване на отказ да се образува наказателно производство. Вследствие на тези
мотиви е потвърдено постановлението на СРП.
Както се посочи, първият елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане е наличието на извършено противоправно поведение от страна на прокурор
от Прокуратурата на Република България, каквото настоящият съдебен състав намира,
че не е сторено. Прокурорът от СГП в съответствие със своите правомощия и
прилагайки нормата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК е приел, че образуването на наказателно
производство за същото деяние, за което е подаден идентичен сигнал, който е
проверен и приключил с отказ за образуване на досъдебно производство, е
недопустимо. Употребата на латинския термин „non bis in idem” не може да се приеме
за противоправно поведение, тъй като мотивите, поради които прокурорът смята, че
постановлението на долустоящия прокурор е правилно и следва да бъде потвърдено,
2
са изложени ясно на български език, който е официалният език в Република България.
Следва да се има предвид, че К. няма качеството на обвиняем по посочената преписка,
а на жалбоподател, поради което хипотезата на чл. 6, пар. 3, б. „а“ от ЕКПЧ е
неприложима, тъй като се отнася за обвинено в извършване на престъпление лице. Ето
защо, съдът намира, че с използвания латински термин не е допуснато противоправно
поведение, след като при прочита на цялото постановление несъмнено се установява
какви са мотивите и изводите на прокурора от СГП на ясен и разбираем български
език.
С оглед изложеното и при липсата на първия елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане, предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., бул. „Ген.
Столетов“ № 21, срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул.
„Витоша“ № 2 иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от
24 300лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от това,
че не е информиран за съдържанието на постановление на СГП от 08.12.2023г. по пр.
пр. № 22211/2023г. по описа на СГП на разбираем за него език, тъй като били
използвани латинските думи „non bis in idem”.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните чрез техните представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3