Присъда по дело №936/2021 на Районен съд - Търговище

Номер на акта: 24
Дата: 17 юни 2022 г.
Съдия: Анета Иванова Петрова
Дело: 20213530200936
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Търговище, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Ив. П.
СъдебниЗина М.а Й.а

заседатели:Нели Иванова Илиева
при участието на секретаря Анна Г. А.
и прокурора Т. М. В.
като разгледа докладваното от Анета Ив. П. Наказателно дело от общ
характер № 20213530200936 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата С.М.Я., *******, родена на **********
година в ***, с постоянен адрес в **********, в**************, ЕГН
**********, за ВИНОВНА в това, че в периода от 09.06.2017 година до
21.12.2018 година включително, в гр. Търговище при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на ******** – ******* на
Дневен център за възрастни хора с увреждания /с променено наименование
през 2018 година на ДЦПЛУ/ и Дневен център за стари хора, лично и при
условията на посредствено извършителство чрез А.А.Я. и Д. П. Д. - двамата
от *******, и заемащи длъжност ********** в центовете, присвоила чужди
пари в размер на 2 253.29 лева и климатик марка „Кобе“ на стойност 400,00
лева, всичко на обща стойност 2 653.29 лева, собственост на Община
Търговище, връчени й в качеството й на ******* и поверени и да ги пази и
управлява, поради което и на основание чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК, Я ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на
1
наложеното наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
ПРИЗНАВА подсъдимата С.М.Я., *******, родена на **********
година в ***, с постоянен адрес в *********, в**************, ЕГН
**********, за НЕВИННА в това, че на 09.06.2017г. в гр. Търговище
присвоила чужда вещ – бойлер „Елдом 80 литра“на стойност 245 лева,
собственост на Община Търговище, връчена й в качеството й на ******* и
поверена й да я пази и управлява, като я ОПРАВДАВА по обвинението чл.
201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК в тази му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимата С.М.Я. със снета по-
горе самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на Община Търговище, със седалище и
адрес на управление гр. Търговище, пл. „Свобода“ № 1, представлявана от
кмета *********, сумата в размер на 2 274.29 /две хиляди двеста седемдесет
и четири лева и 29 ст./лева, представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди от престъплението по чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК, ведно със законната лихва от 21.12.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за
сумата от 624/шестстотин двадесет и четири/ лева и в частта за
претендираната законна лихва за периода от 09.06.2017г. до 21.12.2018 г.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК във връзка с чл. 88 ал.1
НПК вр.с чл. 78, ал. 8 и ал.1 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 22, ал. 1, вр. чл. 17, т. 2 от Наредба за заплащането на правната
помощ подсъдимата С.М.Я. със снета по-горе самоличност, да заплати на
Община Търговище, със седалище и адрес на управление гр. Търговище, пл.
„Свобода“ № 1, представлявана от кмета *********, сумата в размер на 327
/триста двадесет и седем/лева, представляваща определено съразмерно на
уважената част от гражданския иск юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата С.М.Я., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОДМВР – Търговище,
сумата от 571,20 лева /петстотин седемдесет и един лева и двадесет
стотинки/, представляваща направени разноски за извършена съдебна
експертиза на досъдебното производство.
2
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимата С.М.Я., със
снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на РС – Търговище, сумата
от 90.97/деветдесет лева и 97 ст./лева , представляваща държавна такса
върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата в размер на
30/тридесет/лева, представляваща направени разноски за изплатено
възнаграждение на вещо лице.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Окръжен съд – Търговище.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда №24/17.06.2022г. по НОХД №936/2021г. по
описа на РС - Търговище:
Подсъдимата СВ. М. Я. от град Т., е предадена на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК за
това, че в периода от 09. 06. 2017г. до 21. 12. 2018г. включително, в
********** при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице - ******* на Дневен център за възрастни хора с увреждания
/в последствие през 2018г. наименованието е променено на ДЦПЛУ/ и Дневен
център за стари хора, лично и при условията на посредствено извършителство
чрез А. АЛ. ЯК. и Д. П. Д. и двамата от **********, и двамата, работещи като
главен счетоводител в центровете, присвоила чужди пари в размер на 2 498,29
лева и климатик марка „Кобе“ на стойност 400,00 лева, всичко на обща
стойност 2 898,29 лв., собственост на Община Търговище, връчени й в
качеството й на ******* и поверени и да ги пази и управлява
Представителят на Районна прокуратура – Търговище, в хода на
съдебното производство поддържа изцяло внесеното обвинение.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е допуснат предявения
от Община Търговище, представлявана от Кмета д-р Д. Д., против
подсъдимата по настоящото дело граждански иск за сумата в размер 2 898,29
лева, представляваща претндирано обезщетение за причинени имуществени
вреди от деянието, описано в обвинителния акт като престъпление по чл. 201,
ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законната лихва, считано от
09.06.2017г. до окончателното плащане на сумата.
Гражданският ищец Община Търговище, представлявана от Кмета д-р
Д. Д., участва в делото чрез процесуалните пълномощници ю.к. В.Г. и ю.к.
В.К., надлежно упълномощени, които поддържат предявения иск.
По време на съдебното следствие подсъдимата дава обяснения по
обвинението, в което е привлечена, но не се признава за виновна и настоява
да бъде оправдана като предявеният срещу нея граждански иск бъде
отхвърлен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за
установена следната фактическа обстановка:
През 2008г. към Община Търговище били създадени Дневен център за
пълнолетни лица с увреждания /ДЦПЛУ/ и Дневен център за стари хора
/ДЦСХ/, които се помещавали в обща сграда, находяща се в **********, ул.
„К.Д. № .... Двата центъра били включени в одобрения от ОбС – Търговище
списък на второстепенни разпоредители с бюджет за 2016г., както и в
утвърдения списък на второстепенни разпоредители с бюджет за 2018г.,
Приложение №12 към Решение №2 по протокол №32/31.01.2018г. на ОбС –
Търговище, като изрично е прието, че второстепенен разпоредител с бюджет
е *******ът на ДЦВХУ /преименуван през м.март 2018г. на ДЦПЛУ/или
заместващото го лице. Действащите в ********** ДЦПЛУ и ДЦСХ били
1
делегирани от държавата дейности и се финансирали от държавния бюджет,
чрез бюджета на Община Търговище. Финансирането се предоставяло на база
стандарт за издръжка, определен чрез РМС за съответната година и бил
различен за всеки период. Средствата постъпвали по сметка на Община
Търговище и от там по сметките на двата центъра съгласно регламентираното
процентно разпределение по тримесечия. Вещите, придобити за нуждите на
двата центъра, били собственост на Община Търговище. Финансовите
средства за заплати и за придобиване на активи били предоставени на
центровете като трансфер от държавния бюджет чрез бюджета на Община
Търговище. Основната дейност на двата дневни центъра била обслужване на
възрастни хора през деня чрез предоставяне на храна и задоволяване на
ежедневните, здравните, образователните и рехабилитационните
потребности, както и организация на свободното време и личните контакти.
С трудов договор № 17/16.06.2008 г., сключен между Кмета на Община
Търговище и подсъдимата, последната била назначена по трудово
правоотношение в Община Търговище с място на работа : Дневен център за
възрастни хора с увреждания /със сменено през м.март 2018г. наименование
на ДЦПЛУ/ и Дневен център за стари хора, на длъжността „*******“.
Мястото на работа било в сградата на центровете, намираща се в **********,
ул. „К.Д. № .... Подсъдимата се запознала и подписала длъжностна
характеристика, според която като ******* на ДЦПЛУ и ДЦСХ тя носела
отговорност за цялото имущество, оборудване и ресурси в центровете.
Според индивидуалната длъжностна характеристика основната цел на
заеманата от подсъдимата длъжност била да организира, ръководи и
контролира цялостната работа на ДЦВХУ и ДЦСХ и носи отговорност за
хората, ползващи услугите на двата дневни центъра. Предвид заеманата от
подсъдимата длъжност и произтичащите от същата задачи, задължения и
отговорности, за времето от назначаването и встъпването в длъжност на 16.
06. 2008г. до прекратяване на трудовото й правоотношение, считано от
14.05.2019г. със Заповед № 12/ 13.05 2019г. на Кмета на Община Търговище
подсъдимата е притежавала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.
93, т. 1, б. „б” НК, т. к. тя изпълнявала със заплата ръководна работа и работа,
свързана с управление на чуждо имущество в юридическото лице Община
Търговище.
В ДЦВХУ/преименуван по – късно на ДЦПЛУ/бил монтиран в зала за
отдих на първи етаж климатик, стенен тип, марка „Кобе“, закупен за нуждите
на центъра през 2011г.от „Р.и“ООД – град Търговище. През есента на 2017г.
подсъдимата се обърнала към „Р.и“ ООД с искане за извършване на
профилактика и диагностика на наличните климатици в двата центъра. На
29.09.2017г. служители на „Р.и“ ООД извършили профилактика на
намиращите се в центровете климатици като по време на извършване на тази
услуга подсъдимата им казала, че климатикът марка „Кобе“ не работи добре и
поискала да установят какъв е проблема. Свид. М.Р. – техник в посоченото
дружество, установил, че компресорът на климатика е загрял и доверявайки
2
се на казаното от подсъдимата, че преди прегледа климатикът не е работел,
приел, че компресорът е блокирал и електронната платка е повредена.
Подсъдимата поискала да разбере цената на ремонта и след като същата й
била посочена, тя преценила, че ремонтът не е рентабилен, поради което
поискала да й бъде издаден от дружеството протокол с описание на повредата
и с препоръка за бракуване на климатика. На 29.09.2017г. от „Р.и“ООД – град
Търговище бил издаден протокол, в който било отразено, че климатик KOBE-
KF18CN е дефектирал и не работи поради повредени компресор и електронна
платка, и други компоненти по електрическата схема и заради общата
износеност на всички елементи климатикът не подлежи на ремонт. След
около месец подс. Я. се обадила на „Р.и“ ООД за извършване на демонтаж на
климатик. В неустановен ден на месец ноември 2017г. към края на работния
ден служители на „Р.и“ ООД отишли в ДЦПЛУ, за да извършат поръчания
демонтаж. По указания на подсъдимата, която присъствала там, бил
демонтиран климатика „Кобе“, за който вече била направена препоръка за
бракуване, след което отново по нейни указания същият климатик бил
закаран от служителите на „Р.и“ ООД в жилището й, намиращо се в
**********, ул. „Н.С.№ ............. Техниците от „Р.и“ ООД оставили
вътрешното и външното тела на демонтирания климатик в посочения
апартамент и се върнали в ДЦВХУ, където върнали ключа за апартамента на
подсъдимата. За извършената услуга от „Р.и“ ООД била издадена фактура №
**********/ 09.11.2017г. за демонтаж на климатик за сумата от 50 лева, която
следвало да се заплати от Община Търговище – ДЦВХУ. Банковият превод по
тази фактура бил извършен на 21.11.2017г. от бюджета на ДЦВХУ по сметка
на „Р.и“ ООД. След около два месеца, в средата на м.януари 2018г.
подсъдимата отново се обадила на „Р.и“ ООД с искане да се извърши монтаж
на климатик в жилището й, намиращо се в **********, ул. „Н.С.№ .............
При пристигане на посочения адрес техниците установили, че ще монтират
демонтирания преди няколко месеца от ДЦВХУ климатик марка „Кобе“.
Свидетелите С.Б. и К.Р. монтирали климатика в апартамента на подсъдимата.
Впоследствие от „Р.и“ ООД била издадена фактура № **********/ 02. 03.
2018г. за сумата от 130,00 лева, която следвало да се плати от Община
Търговище – ДЦВХУ. Банковият превод по тази фактура бил извършен на
20.03.2018г. от бюджета на ДЦВХУ по сметка на „Р.и“ ООД. На въпросите на
работещите в дневните центрове служители за това къде е климатика марка
„Кобе“, подсъдимата отговаряла, че същият е на ремонт. Докато в
инвентаризационния опис за 2017г. от извършена през м.декември
2017г.инвентаризация климатик „Кобе“ е бил наличен, то в
инвентаризационния опис за 2018г.от извършена през м.февруари 2019г.
инвентаризация този климатик вече липсва, като няма издаден акт за
бракуването му. Според изготвеното в ДП заключение на съдебно –
счетоводната и оценъчна експертиза средната пазарна цена на климатик
марка „Кобе 18“ е в размер на 400 лева.
До месец февруари 2018г. счетоводител на двата центъра бил свид.
3
А.Я., а от месец февруари 2018г. като такъв бил назначен и свид. Д.Д.. Със
заповед №3-01-2/02.01.2014г. на Кмета на Община Търговище били
утвърдени Вътрешни правила за работната заплата на второстепенните
разпоредители с бюджетни кредити в Община Търговище. Според тези
вътрешни правила индивидуалните основни месечни заплати на работещите
по трудово правоотношение се договарят между тях и работодателя в
рамките на средствата за работна заплата при спазване изискванията на
Кодекса на труда и посочените вътрешни правила. Промяна на трудовото
възнаграждение на *******а на ДЦПЛУ и ДЦСХ можела да се направи само
след подписване на допълнително споразумение към трудовия договор с
кмета на Община Търговище и това обстоятелство било известно на
подсъдимата. При наличие на достатъчно средства в бюджета на двата
центъра *******ът на същите имал правомощието да увеличи
възнаграждението на служителите като сключи за целта допълнителни
споразумения към трудовите договори с всеки служител. Досежно
увеличението на индивидуалното трудово възнаграждение на *******а на
дневните центрове преценката за това била на Кмета на Община Търговище
като при положителна преценка следвало да се сключи допълнително
споразумение към трудовия договор между кмета на общината и *******а на
центровете. Съгласно чл. 8 ал.3 от Вътрешните правила за работната заплата
на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в Община Търговище
по решение на кмета и/или по мотивирано предложение на ресорен заместник
– кмет, в което са изложени конкретните мотиви и предложения за
увеличение на индивидуалната основна месечна заплата на *******а, може да
се увеличи в рамките на разходите за трудови възнаграждения за текущата
година, след представена справка за налична икономия на средства от
счетоводителя на второстепенния разпоредител с бюджетни кредити.
Длъжностното разписание, съдържащо длъжностите в центровете, се
изготвяло в Община Търговище, и в него се посочвали видовете длъжности,
броят им, минималните изисквания за заемането им и основната месечна
заплата. Същото се изработвало от *******а и главния счетоводител на
центровете и се утвърждавало от ресорния заместник – кмет. Въз основа на
утвърденото длъжностно разписание се изготвяли поименни щатни
разписания за длъжностите в двата центъра, като същите се изготвяли от
главния счетоводител и се утвърждавали от *******а на центровете. Тези
щатни разписания се изготвяли всяка година и при настъпила промяна във
възнаграждението на работещо в центровете лице. С допълнително
споразумение № 33/01.02.2016г., сключено към трудовия договор на
подсъдимата, основното й месечно възнаграждение било променено от 770,
00 лева на 840, 00 лева. С допълнително споразумение №52/31.01.2017г., към
трудовия й договор, основното трудово възнаграждение било запазено в
размер на 840 лева като било увеличено само допълнителното
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Не било сключено
друго допълнително споразумение за увеличение на основното й месечно
4
възнаграждение. От началото на 2018г. били увеличени заплатите на
служителите в центровете с 10 процента. Подсъдимата преценила, че нейната
заплата също следва да бъде увеличена както заплатите и на останалите
служители на центровете. В разрез с изискването за сключване на
допълнително споразумение към трудовия й договор, с което да се измени
двустранно основното й трудово възнаграждение, което изменение съгласно
утвърдените вътрешни правила става по решение на кмета на общината, и
въпреки липсата на изготвено и подписано такова допълнително
споразумение, подсъдимата разпоредила на главния счетоводител - свид. Я.,
да начисли и нейната заплата с 10-%-но увеличение като му казала, че е
разговаряла със заместник – кмета на Община Търговище и е получила
устното му одобрение за това увеличение. Свид. Я. без да се усъмни в
намеренията на подсъдимата и следвайки нейните указания, изготвил
ведомост за заплати за месец януари 2018г., в която начислил увеличено с
10% основно трудово възнаграждение на подсъдимата в размер на 924, 00
лева, както и ДТВ за ПО и ТС в размер на 83.16 лева, или брутно трудово
възнаграждение в размер на 1007.16 лева, при което подсъдимата получила на
31.01.2018г. с 91, 56 лева в повече от полагащото й се възнаграждение, от
които 84,00 лева като основна работна заплата и 7,56 лева като допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Поради заложения по -
висок размер на основната заплата, съответно бил начислен и по – висок
размер на допълнително трудово възнаграждение за професионален опит и
трудов стаж с 7,56 лева в повече от полагащото се. От начислената в повече
сума подсъдимата получила чисто като изплатена сума в размер на 71.05 лева,
а сумата от 20.51 лева представляват удръжки от начислената в повече сума
за сметка на служителя, които са отнесени по партидата й във фондовете на
ДОО, ФТЗПБ, ДЗПО, ЗО и за данък по ЗДДФЛ. След като била променена
фактически по посочения начин, заплатата на подсъдимата била заложена в
новия размер и в програмния продукт, с който работел счетоводителят в
центровете. Тази заплата се запазила в този нов размер и автоматично била
начислена и през следващия месец февруари 2018г., когато като главен
счетоводител започнал работа и свид. Д.. Последният не се усъмнил в
заложените от свид. Я. размери на заплатите в счетоводната програма и
приел, че отразените във ведомостите заплати са прецизно определени.
Същият нямал достъп до досието на подсъдимата и след устното уверение от
страна на последната, че всички заплати, вкл.и нейната, са увеличени и са в
заложения вече в програмата размер, свид. Д. начислявал и през следващите
месеци на 2018г. по – високо от полагащото се на подсъдимата основно
трудово възнаграждение, което пък е водело и до начисляване на по – висок
размер ДТВ за ПО и ТС. На подсъдимата била начислена основна заплата за
месец февруари в размер на 924,00 лева, както и ДТВ за ПО и ТС в размер на
83.16 лева, или брутно трудово възнаграждение в размер на 1007.16 лева, при
което на 02.03.2018г. тя получила с 91, 56 лева в повече от полагащото й се
възнаграждение, от които 84,00 лева като основна работна заплата и 7,56 лева
5
като допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. От
начислената в повече сума подсъдимата получила чисто като изплатена сума
в размер на 71.05 лева, а сумата от 20.51 лева представляват удръжки от
начислената в повече сума за сметка на служителя, които са отнесени по
партидата й във фондовете на ДОО, ФТЗПБ, ДЗПО, ЗО и за данък по ЗДДФЛ.
На подсъдимата била начислена основна заплата за месец март в размер на
924,00 лева, както и ДТВ за ПО и ТС в размер на 83.16 лева, или брутно
трудово възнаграждение в размер на 1007.16 лева, при което на 04.04.2018г.
тя получила с 91, 56 лева в повече от полагащото й се възнаграждение, от
които 84,00 лева като основна работна заплата и 7,56 лева като допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. От начислената в
повече сума подсъдимата получила чисто като изплатена сума в размер на
71.05 лева, а сумата от 20.51 лева представляват удръжки от начислената в
повече сума за сметка на служителя, които са отнесени по партидата й във
фондовете на ДОО, ФТЗПБ, ДЗПО, ЗО и за данък по ЗДДФЛ. На подсъдимата
била начислена основна заплата за месец април в размер на 924,00 лева, както
и ДТВ за ПО и ТС в размер на 83.16 лева, или брутно трудово
възнаграждение в размер на 1007.16 лева, при което на 30.04.2018г. тя
получила с 91, 56 лева в повече от полагащото й се възнаграждение, от които
84,00 лева като основна работна заплата и 7,56 лева като допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. От начислената в
повече сума подсъдимата получила чисто като изплатена сума в размер на
71.05 лева, а сумата от 20.51 лева представляват удръжки от начислената в
повече сума за сметка на служителя, които са отнесени по партидата й във
фондовете на ДОО, ФТЗПБ, ДЗПО, ЗО и за данък по ЗДДФЛ. На подсъдимата
била начислена основна заплата за месец май в размер на 924,00 лева, както и
ДТВ за ПО и ТС в размер на 83.16 лева, или брутно трудово възнаграждение
в размер на 1007.16 лева, при което на 05.06.2018г. тя получила с 91,56 лева в
повече от полагащото й се възнаграждение, от които 84,00 лева като основна
работна заплата и 7,56 лева като допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит. От начислената в повече сума подсъдимата
получила чисто като изплатена сума в размер на 71.05 лева, а сумата от 20.51
лева представляват удръжки от начислената в повече сума за сметка на
служителя, които са отнесени по партидата й във фондовете на ДОО, ФТЗПБ,
ДЗПО, ЗО и за данък по ЗДДФЛ. На подсъдимата била начислена основна
заплата за месец юни в размер на 924,00 лева, както и ДТВ за ПО и ТС в
размер на 83.16 лева, или брутно трудово възнаграждение в размер на 1007.16
лева, при което на 05.07.2018г. тя получила с 91,56 лева в повече от
полагащото й се възнаграждение, от които 84,00 лева като основна работна
заплата и 7,56 лева като допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит. От начислената в повече сума подсъдимата получила
чисто като изплатена сума в размер на 71.05 лева, а сумата от 20.51 лева
представляват удръжки от начислената в повече сума за сметка на служителя,
които са отнесени по партидата й във фондовете на ДОО, ФТЗПБ, ДЗПО, ЗО
6
и за данък по ЗДДФЛ. На подсъдимата била начислена основна заплата за
месец юли в размер на 924,00 лева, както и ДТВ за ПО и ТС в размер на 92.40
лева, или брутно трудово възнаграждение в размер на 1016.40 лева, при което
на 31.07.2018г. тя получила с 92,40 лева в повече от полагащото й се
възнаграждение, от които 84,00 лева като основна работна заплата и 8,40 лева
като допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. От
начислената в повече сума подсъдимата получила чисто като изплатена сума
в размер на 71.70 лева, а сумата от 20.70 лева представляват удръжки от
начислената в повече сума за сметка на служителя, които са отнесени по
партидата й във фондовете на ДОО, ФТЗПБ, ДЗПО, ЗО и за данък по ЗДДФЛ.
На подсъдимата била начислена основна заплата за месец август 2018г. в
размер на 642.78 лева на база основно трудово възнаграждение в размер на
924,00 лева, сумата от 309.34 лева – възнаграждение за ползван платен
отпуск, както и ДТВ за ПО и ТС в размер на 64.28 лева, или брутно трудово
възнаграждение в размер на 1016.40 лева, при което на 04.09.2018г. тя
получила с 92,40 лева в повече от полагащото й се възнаграждение, от които
58,43 лева основна работна заплата, 5,85 лева допълнително възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит и 28,12 лева възнаграждение за платен
годишен отпуск. От начислената в повече сума подсъдимата получила чисто
като изплатена сума в размер на 71.70 лева, а сумата от 20.70 лева
представляват удръжки от начислената в повече сума за сметка на служителя,
които са отнесени по партидата й във фондовете на ДОО, ФТЗПБ, ДЗПО, ЗО
и за данък по ЗДДФЛ. На подсъдимата била начислена основна заплата за
месец септември в размер на 924,00 лева, както и ДТВ за ПО и ТС в размер на
92.40 лева, или брутно трудово възнаграждение в размер на 1016.40 лева, при
което на 05.10.2018г. тя получила с 92,40 лева в повече от полагащото й се
възнаграждение, от които 84,00 лева като основна работна заплата и 8,40 лева
като допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. От
начислената в повече сума подсъдимата получила чисто като изплатена сума
в размер на 71.70 лева, а сумата от 20.70 лева представляват удръжки от
начислената в повече сума за сметка на служителя, които са отнесени по
партидата й във фондовете на ДОО, ФТЗПБ, ДЗПО, ЗО и за данък по ЗДДФЛ.
На подсъдимата била начислена основна заплата за месец октомври 2018г. в
размер на 522.26 лева на база основно трудово възнаграждение в размер на
924,00 лева, сумата от 441.91 лева – възнаграждение за ползван платен
отпуск, както и ДТВ за ПО и ТС в размер на 52.23 лева, или брутно трудово
възнаграждение в размер на 1016.40 лева, при което на 31.10.2018г. тя
получила с 92,40 лева в повече от полагащото й се възнаграждение, от които
47, 48 лева основна работна заплата, 4,75 лева допълнително възнаграждение
за трудов стаж и професионален опит и 40,17 лева за платен годишен отпуск.
От начислената в повече сума подсъдимата получила чисто като изплатена
сума в размер на 71.70 лева, а сумата от 20.70 лева представляват удръжки от
начислената в повече сума за сметка на служителя, които са отнесени по
партидата й във фондовете на ДОО, ФТЗПБ, ДЗПО, ЗО и за данък по ЗДДФЛ.
7
На подсъдимата била начислена основна заплата за месец ноември в размер
на 924,00 лева, както и ДТВ за ПО и ТС в размер на 92.40 лева, или брутно
трудово възнаграждение в размер на 1016.40 лева, при което на 05.12.2018г.
тя получила с 92,40 лева в повече от полагащото й се възнаграждение, от
които 84,00 лева като основна работна заплата и 8,40 лева като допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. От начислената в
повече сума подсъдимата получила чисто като изплатена сума в размер на
71.70 лева, а сумата от 20.70 лева представляват удръжки от начислената в
повече сума за сметка на служителя, които са отнесени по партидата й във
фондовете на ДОО, ФТЗПБ, ДЗПО, ЗО и за данък по ЗДДФЛ. На подсъдимата
била начислена основна заплата за месец декември 2018г. в размер на 410.67
лева на база основно трудово възнаграждение в размер на 924,00 лева, сумата
от 564.67 лева – възнаграждение за ползван платен отпуск, както и ДТВ за
ПО и ТС в размер на 41.07 лева, или брутно трудово възнаграждение в размер
на 1016.40 лева, при което на 21.12.2018г. тя получила с 92,40 лева в повече
от полагащото й се възнаграждение, от които 37,33 лева основна работна
заплата, 3,74 лева допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит и 51,33 лева за платен годишен отпуск. От начислената в
повече сума подсъдимата получила чисто като изплатена сума в размер на
71.70 лева, а сумата от 20.70 лева представляват удръжки от начислената в
повече сума за сметка на служителя, които са отнесени по партидата й във
фондовете на ДОО, ФТЗПБ, ДЗПО, ЗО и за данък по ЗДДФЛ.
В резултат на по - високата заплата, която подсъдимата разпоредила да
й бъде начислена, на същата било начислявано и тя получавала всеки месец
завишено без основание допълнително трудово възнаграждение за
професионален опит и трудов стаж, а през месеците август, октомври и
декември 2018г. получила без основание и начисленото й в повече
възнаграждение за ползван платен годишен отпуск, както следва: за месец
август били начислени 309,34 лева вместо 281,22 лева или 28,12 в повече,
през месец октомври били начислени 441,91 лева вместо 401,74 лева или 40,
17 лева в повече, и през месец декември били начислени 564,67 лева вместо
513,34 лева или 51,33 лева в повече.
От кредитираното заключение на изготвената съдебно - счетоводна
експертиза общият размер на сумите, които през 12-те месеца на
2018г.подсъдимата е получила в повече от полагащото й се по трудов
договор,е в размер на 1 103, 76 лева, която включва 899, 25 лева начислени в
повече суми за основно месечно възнаграждение, 84, 89 лева начислени в
повече суми за допълнително трудово възнаграждение за професионален
опит и трудов стаж и 119, 62 лева начислени в повече възнаграждения за
ползван платен годишен отпуск. От тази сума подсъдимата е получила като
чисто възнаграждение общата сума от 856.50 лева, а сумата от 247.26 лева
представляват удръжки от начислените в повече суми, които са отнесени по
партидата й във фондовете на ДОО, ФТЗПБ, ДЗПО, ЗО и за данък по ЗДДФЛ.
Съгласно чл.11 ал.1 от утвърдените със Заповед №3-01-2/02.01.2014г. на
8
Кмета на Община Търговище Вътрешни правила за работната заплата на
второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в Община Търговище,
допълнителното възнаграждение за постигнати резултати на *******а се
определя със заповед на кмета на общината по мотивирано предложение от
ресорен заместник кмет и секретаря на община Търговище за делегираните
му дейности. Съгласно чл. 12 от посочените правила допълнителното
възнаграждение за постигнати резултати може да се изплаща на четири пъти
годишно – през април, юли, октомври и декември. През 2018г. били изготвени
и входирани в Община Търговище три докладни записки с предложения за
изплащане на допълнителното възнаграждение за постигнати резултати на
*******а на ДЦПЛУ – С.Я.. Въз основа на докладна записка с вх.№29-00-
181/16.04.2018г., с която било предложено изплащане на подс.Я. ДВПР за
първото тримесечие от м. януари до м.март 2018г. в размер на 615.58 лева,
била издадена Заповед №03-01-262/26.04.2018г. на Кмета на Община
Търговище, с която било определено изплащане на ДВПР в размер на 615.58
лева на подсъдимата. Определената като ДВПР сума била начислена във
ведомостта за заплати за м.април 2018г.и получена от подсъдимата на
30.04.2018г. На 24.10.2018г. в Община Търговище била входирана докладна
записка, изготвена от свид. А.Я. и подписана от подсъдимата, с която се иска
определяне на ДВПР на *******а на ДЦПЛУ за третото тримесечие от м.юли
до м.септември 2018г. в размер на 346 лева. По същата не е била издадена
заповед, с която кметът на Община Търговище да определи ДВПР на
*******а на центровете. Липсва такава заповед и за определяне на ДВПР на
*******а на двата центъра и за второто тримесечие на 2018г. Въпреки
липсата на издадени заповеди съгласно Вътрешните правила за работната
заплата на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити в Община
Търговище, подс. Я. преценила, че й се следва плащане на допълнително
възнаграждение за постигнати резултати. По нейни изрични указания свид. Д.
начислил във ведомостта за м.юли 2018г. и в индивидуалния фиш на
подсъдимата ДВПР за второто тримесечие в размер на 415, 00 лева, в
резултат на което тя получила на 31.07.2018г. чистата сума от 322, 03 лева.
Отново по указания на подсъдимата свидетелят Д. начислил във ведомостта
за м. октомври 2018г. и в индивидуалния фиш на подсъдимата ДВПР за
третото тримесечие в размер на 346, 00 лева, в резултат на което тя получила
на 31.10.2018г. чистата сума от 268,50 лева. По описания начин подсъдимата
получила без основание ДВПР в общ размер от 590.53 лева.
В началото на 2018г. подсъдимата Я. решила да си купи готварска
печка, но със средства от бюджета на ръководените от нея центрове. На
24.02.2018г.същата избрала в Онлайн – магазина на „Техномаркет“ готварска
печка „Eldom 201 VFEN“ с цена 379, 00 лева и я поръчала по електронен път.
След приемане на поръчката била издадена проформа фактура
№201801012404257. Предвид подадените от подсъдимата данни при
поръчката, като клиент – купувач бил записан Община Търговище – ДЦВХУ,
МОЛ: С.Я., като получател на стоката подсъдимата посочила себе си, а като
9
адрес на доставка - домашния си адрес в **********, ул. „Н.С.№ ............. и
избрала начин на плащане : по банков път. Приетата поръчка била изпълнена
от „Техномаркет – Велико Търново“. Закупената готварска печка била
заплатена със средства на ДЦВХУ – град Търговище по банков път на
01.03.2018г., за което била издадена и фактура № **********/ 01.03.2018г.
Печката била доставена на указания от подсъдимата неин личен адрес в
**********, ул. „Н.С.№ .............на 05.03.2018г. в 17.51 часа. Въпреки
закупуването й със средства от бюджетната сметка на ДЦВХУ, посочената
готварска печка не била отразена счетоводно като актив на този център.
Същата не била занесена от подсъдимата в някой от дневните центрове. При
извършения през лятото на 2018г. вътрешен одит, разпореден от кмета на
Община Търговище по отношение на дейността на ДЦСХ и ДЦПЛУ през
периода 01.01.2017г.-31.07.2018г., е установена липса на закупена печка
„Елдом 201“за 379 лева, която не е намерена като налична при проверката в
дневните центрове. Проверяващите установили наличието на само една
готварска печка в кухнята на центровете, която била стара и не съответствала
на описанието на закупената ел.печка. Пред проверяващите работещите в
кухнята лица и счетоводителите на центровете заявили, че не са виждали
закупената нова готварска печка „Eldom 201 VFEN“. След приключване на
одита през м.ноември 2018г. била извършена инвентаризация на активите на
двата центъра през периода от 23.01.2019г. до 22.02.2019г. Тогава отново
била установена липсата на закупената готварска печка „Eldom 201 VFEN“
като било казано на подсъдимата за тази липса. След около две седмици в
сградата на центровете се появила нова черна готварска печка „Елдом“ се
керамични плочи, която била отразена в инвентаризационния опис като печка
„Eldom 201 VFEN“ на стойност 379 лева и отбелязана като налична.
Гореописаната фактическа обстановка се установи от събрания по
делото доказателствен материал: събраните на съдебното следствие
свидетелски показания и приобщените по реда на чл. 281 ал.4 във връзка с
ал.1 т.1 и т.2 НПК свидетелски показания, дадени на досъдебното
производство; заключението от извършената на досъдебното производство
съдебна счетоводно – оценъчна експертиза, потвърдено и доразвито от
вещото лице при разпита му в съдебно заседание, както и от събраните
писмени доказателства по делото и проведените очни ставки. Относно
действията на подсъдимата, свързани с климатика „Кобе – 18“, съдът
кредитира показанията на свидетелите М.Р., С.Б. и К.Р., които ясно и
последователно описват искането на подсъдимата да бъде издаден от
„Р.и“ООД протокол с препоръка за бракуване на климатика, след това да
демонтират същия и да го пренесат в дома й, а след известно време да отидат
в дома й и да монтират климатика там. Свидетелят С.Б. дори посочва, че
преди демонтажа на климатика последният бил включен в работен режим и
работел нормално. От показанията на тримата посочени свидетели се направи
извода, че климатикът, който те са отишли да монтират в дома на
подсъдимата, е бил този, който те са демонтирали от дневния център.
10
Приложените по делото платежни нареждания установяват, че сумите за
демонтажа и монтажа на климатика са били платени със средства от бюджета
на дневните центрове, управлявани от подсъдимата. Свидетелите Е.И. и Р.Н.
установяват, че при извършения през лятото на 2018г. одит в центровете е
констатирана липсата на водения в счетоводството климатик „Кобе“ като за
същия липсвал протокол за брак. Свидетелите Н.К., П.А., П.Т., Св.П., В. Т.
сочат, че след демонтажа му този климатик повече не се появил в центровете.
От инвентаризационния опис за 2017г. за извършена през м.декември 2017 г.
инвентаризация следва, че климатикът е бил наличен, а в
инвентаризационния опис за 2018г. за извършена през м.януари – февруари
2019г. инвентаризация климатикът е отразен като липсващ. При извършения
оглед по ДП на 24.04.2019г. климатикът е липсвал, като на стената са стояли
четирите отвора на мястото, на което е бил монтиран.
Досежно начислените в повече трудови възнаграждения, ДТВ за ПО и
ТС, както и възнаграждения при ползван платен отпуск съдът основа
присъдата си на заключението от извършената на досъдебното производство
съдебна счетоводно – оценъчна експертиза, в което при анализ на наличните
счетоводни документи вещото лице е установило размерите на дължимите и
реално начислените и изплатени суми на подсъдимата. Показанията на
свидетелите Е.И. и Р.Н., извършили одита в центровете, установяват също
констатираното при проверката неоснователно начисляване на заплатата на
подсъдимата през 2018г. с 10% над уговореното в последното сключено
допълнително споразумение към трудовия договор. Събраните писмени
доказателства и съдебно – счетоводната експертиза по ДП водят до извода за
липса на сключено допълнително споразумение, с което основното трудово
възнаграждение на *******а на дневните центрове да е увеличено от 840 лева
на 924 лева, както реално е било начислено по ведомостите за 2018г. Освен
наличните поименни длъжностни разписания за 2018г., подписани надлежно
от изготвил, главен счетоводител и утвърдени от *******а на двата центъра, в
които основното трудово възнаграждение на подсъдимата е фиксирано в
размер на 840 лева, по делото е налице и поименно длъжностно разписание за
ДЦВХУ в сила от 01.06.2018г., на което няма подписи на изготвил и
гл.счетоводител, но е утвърдено само от подсъдимата в качеството й на
*******, и в същото нейното индивидуално основно месечно възнаграждение
е вписано в размер на 924 лева, а това показва намерението на подсъдимата да
създаде някакво основание за увеличението на заплатата си. В обясненията си
подсъдимата сочи, че свид. А.Я. разговарял със заместник – кмета на Община
Търговище - свид. В.В., за увеличението на заплатите на работещите в
дневните центрове като последният устно разрешил пред свид. Я. увеличение
на заплатите на *******а и служителите, след което свид. Я. предал на
подсъдимата тази информация. За разлика от тези обяснения, в показанията
си свидетелите Я. и Д. сочат, че именно подсъдимата им е разпоредила да й се
начисли 10%-но увеличение на ОТВ, като свид. Д. дори не поставил под
съмнение заложеното от свид. Я. в счетоводната програма увеличение на
11
заплатата на подсъдимата, тъй като той нямал достъп до трудовото досие на
последната. Свид. Я. отрича да е водил визирания от подсъдимата разговор
със заместник – кмета на Община Търговище. Относно тази част от
обвинението съдът се съобрази и с проведените в съдебното заседание на
16.06.2022г. очни ставки между подсъдимата и всеки от двамата свидетели
А.Я. и Д.Д.. И в очната ставка свид. Я. е категоричен, че не е провеждал
подобен разговор със заместник – кмета и не е предавал на подсъдимата
указания за увеличение на заплатите, вкл.и на нейната. И при това
процесуално действие свид. Я. поддържа казаното в показанията му, че е
начислил увеличението на заплатата на подсъдимата и е начислявал ДТВ на
същата само въз основа на устните й разпореждания без да изисква издадени
в този аспект заповеди. Свидетелят Д. също поддържа в проведената очна
ставка позицията си, че подсъдимата му е разпоредила устно да залага по –
висока от полагащата й се заплата, както и да й начислява ДТВ без той да е
разполагал с писмени документи, които да дават основание за това.
Допуснатият от съда свидетел В.В., заемал длъжността Заместник - кмет на
Община Търговище през инкриминирания период, е категоричен в
показанията си, че не е давал устни разпореждания за увеличаване заплатата
на подсъдимата за 2018г., както и за изплащане на ДТВ на същата през 2018г.
Същият заявява, че има разписани правила и процедури за определяне на тези
увеличения и ДТВ и съгласно същите той няма право да разпорежда това
устно. Обсъдените гласни и писмени доказателства обуславят направения от
съда извод, че именно подсъдимата е разпоредила на счетоводителите на
двата центъра да й начислят 10% увеличение на ОРЗ от началото на 2018г.,
както и да и начислят ДТВ за ПО и ТС за второто и третото тримесечия на
2018г. без да има издадени и подписани съответно допълнително
споразумение към трудовия й договор и заповеди на кмета на Община
Търговище.
Относно деянието, свързано с ел.печка „Eldom 201 VFEN“. Съдът
съобрази писмените доказателства, представляващи документи по
закупуването на тази вещ – фактура, предоставените от продавача данни за
направената от подсъдимата поръчка и за начина на доставяне и плащане на
стоката. Показанията на свидетелите И., Ц., Д., К., Х., А. и Т. установяват
изначалната липса на закупената печка в центровете. Установените факти, че
печката е поръчана лично от подсъдимата, платена със средства на дневните
центрове по банков път, доставена на домашния адрес на подсъдимата
съобразно нейните указания, и липсата на тази печка в дневните центрове от
закупуването й до края на 2018г., водят в своята съвкупност до извода, че
подсъдимата е поръчала вещта за себе си и я е заплатила с бюджетни
средства.
От изложената и приета от съда фактическа обстановка следва, че
подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на престъплението
по чл. 201 ал. 1 във вр.с чл. 26 ал.1 НК. Изпълнителното деяние по този
състав е длъжностно присвояване и се изразява във външно проявена от дееца
12
промяна на отношението му към повереното му имущество, което той
управлява и което е собственост на съответното юридическо лице или
държавно предприятие, в което работи той, като тази промяна се изразява в
противозаконно разпореждане с поверените му вещи в негов личен интерес
или в интерес на другиго, така че тази вещ да бъде изведена от патримониума
на юридическото лице – неин собственик. Съгласно тълкуването, дадено в т.4
на ППВС №3/1970г. по смисъла на чл. 201 НК присвояване се извършва
както, когато длъжностно лице се разпореди като със свои с обществено или
частно имущество, връчено в това му качество или поверено му да го пази
или управлява, така и когато ръководно лице от държавно учреждение,
предприятие или обществена организация се разпореди по същия начин с
тяхно имущество, тъй като това имущество му е поверено за управление. В
случая е безспорно качеството на длъжностно лице на подсъдимата по делото,
която заема ръководна длъжност, т.е. изпълнява със заплащане ръководна
работа и работа, свързана с управление на чуждо имущество в юридическо
лице, каквото е Община Търговище, към която са разкрити и развити
дейностите на ДЦПЛУ и ДЦСХ. От изложената фактическа обстановка следва
извода, че с действията си подсъдимата се е разпоредила като със свои в
личен интерес с принадлежащия към имуществото на Община Търговище
климатик KOBE-KF18CN на стойност 400 лева, както и с паричните средства,
предоставени по бюджета на дневните центрове, в общ размер от 2 253.29
лева, включващи платени суми за демонтаж/50 лева/ и монтаж/130 лева/ на
климатика в жилището на подсъдимата, за закупуване на ел.печка „Eldom 201
VFEN“- 379 лева, която е получена лично от подсъдимата и не е внесена в
инвентара на центровете, както и начислените и получени от подсъдимата без
основание суми за увеличение на заплатата й в общ размер от 1103.76 лева и
изплатени и получени от нея ДТВ в общ размер от 590.53 лева. В сумата от
1103.76 лева са включени освен неследващото се увеличение на основната
заплата на подсъдимата за цялата 2018г., съответното неследващо й се
увеличение на размера на ДТВ за ПО и ТС и неследващото й се увеличение
на възнаграждението за ползван платен годишен отпуск, и размерът на
удръжките върху размерите на тези увеличения за сметка на служителя, които
са отнесени по партидата на подсъдимата във фондовете на ДОО, ФТЗПБ,
ДЗПО, ЗО и за данък по ЗДДФЛ. С тези удръжки, отнесени по нейните
партиди, подсъдимата се облагодетелства в свой интерес, поради което дори
и да не е получила лично като чиста изплатена сума тези удръжки в общ
размер от 247.26 лева, те се явяват предмет на извършеното от нея
присвояване, тъй като са разнесени по нейните лични осигурителни и
данъчни партиди. По аналогия следва да се цитира т.8 от ППВС №3/1970г.,
съгласно която ако с цел да погаси свое или чуждо задължение деецът внесе
присвоеното от едно учреждение имущество в друго учреждение,
предприятие или обществена организация, присвояването е налице,
независимо дали задължението е установено, или не е установено; в
последния случай разпореждането като със свое имущество се осъществява с
13
внасянето на общественото имущество в другото учреждение, предприятие
или организация с такава цел. В случая подсъдимата, разпореждайки да й се
начисли по – високо възнаграждение, е била наясно за следващите се върху
това по – високо възнаграждение по – големи като размер удръжки, които се
внасят по нейните партиди за данъци и осигуровки. Изпълнителното деяние
на присвояването е извършено не лично от подсъдимата, а при условията на
посредствено извършителство чрез преките извършители свидетелите А.Я. и
Д.Д.. Следва да се отбележи, че в хипотезата на посредственото
извършителство деецът използва наказателнонеотговорни лица за
фактическото осъществяване на деянието, а именно малолетни, невменяеми
или лица, въведени в заблуждение от подсъдимия относно фактическите
обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението. От
установените факти следва, че подсъдимата е разпоредила на двамата
свидетели да й начислят увеличение на основната заплата, респ. да й начислят
ДТВ, като ги е заблудила, че е налице разпореждане от заместник – кмета в
този смисъл.
От приетата фактическа обстановка следва, че подсъдимата е
извършила няколко отделни деяния – присвоявания през непродължителен
период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,
като последващото се явява от обективна и субективна страна продължение
на предшестващото. В съответствие с трайно установена съдебна практика за
„непродължителен период от време“ по смисъла на чл. 26 ал.1 НК да се
приема периода от една година между отделните деяния – в т.см. е
произнасянето в Тълкувателно решение № 52 от 9.XI.1988 г. по н. д. № 34/88
г., ОСНК, е и прилагането в настоящия случай на института на
продължаваното престъпление по чл. 26 ал.1 НК.
От субективна страна всички отделни деяния в рамките на
продължаваното престъпление са осъществени виновно и под формата на
пряк умисъл от подсъдимата. Същата е съзнавала, че извършва
противозаконно, без правно основание разпореждане със средства на
юридическото лице, в което работи, и то в свой личен интерес, съзнавала е
общественоопасния характер на действията си, предвиждала е
общественоопасните последици от същите и е искала настъпването на тези
последици. Ето защо съдът призна подсъдимата за виновна в извършено
престъпление по чл. 201 ал.1 във вр.с чл. 26 ал.1 НК, изразяващо се в това, че
в периода от 09.06.2017 година до 21.12.2018 година включително, в
********** при условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице – ******* на Дневен център за възрастни хора с увреждания
/с променено наименование през 2018 година на ДЦПЛУ/ и Дневен център за
стари хора, лично и при условията на посредствено извършителство чрез А.
АЛ. ЯК. и Д. П. Д. - двамата от **********, и заемащи длъжност „главен
счетоводител“ в центовете, присвоила чужди пари в размер на 2 253.29 лева и
климатик марка „Кобе“ на стойност 400,00 лева, всичко на обща стойност 2
653.29 лева, собственост на Община Търговище, връчени й в качеството й на
14
******* и поверени и да ги пази и управлява.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът се
съобрази с изискванията на чл.54 от НК и отчете степента на обществена
опасност на деянията и извършителя. Степента на обществена опасност на
престъплението не може да бъде определена като ниска, предвид конкретното
длъжностно качеството на дееца и факта, че за постигане на престъпния
резултат и за реализиране на престъплението извършителството е опосредено
чрез други лица. Досежно обществената опасност на подсъдимата съдът
съобрази чистото й съдебно минало, което сочи на ниска степен на
обществена опасност. Отегчаващи отговорността на подсъдимата
обстоятелства са броят на отделните деяния в състава на продължаваното
престъпление и техният различен предмет: пари и движима вещ/климатик/,
както и продължилият общо една година и шест месеца период на
извършване на престъплението. Като смекчаващо обстоятелство по
отношение отговорността на подсъдимата съдът отчете сравнително ниския
общ размер на присвоените пари и вещи, който е около 5-кратния размер на
утвърдената към 2018г. минимална работна заплата. Смекчаващо
обстоятелство се явява и липсата на данни за други подобни прояви на
подсъдимата, която е на 51-годишна възраст понастоящем и е работила в
продължение на 10 години на посочената позиция. При съвкупната преценка
на данните за обществената опасност на деянието и на подсъдимата, и на
определящите вината обстоятелства съдът наложи на същата наказание около
и над законовия минимум в разпоредбата на чл. 201 ал. 1 НК, а именно една
година лишаване от свобода . Тъй като прецени, че в случая са налице
предпоставките на чл.66 ал.1 от НК - подсъдимата не е осъждана на наказание
“лишаване от свобода” за престъпление от общ характер и наложеното
понастоящем наказание лишаване от свобода е до три години, както и това, че
за поправянето й предвид характеристичните й данни и възраст не е
наложително да изтърпи ефективно наложеното й наказание от една година
лишаване от свобода/въпреки допуснатата техническа грешка и неточност в
диспозитива, където вместо една година е посочено шест месеца/, съдът
отложи изтърпяването на последното за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в законна сила. Предвид обсъдените смекчаващи
отговорността обстоятелства при определяне на наказанието и наличните
данни за имущество на подсъдимата, която според приложената на лист 171
от том VII на ДП декларация е посочила само месечен доход от трудово
правоотношение в размер на 750 лева и притежаван един апартамент от 32
кв.м.в **********, ул. „Н.С.№ ............. който се явява единственото й
жилище, съдът прецени за лишено от основание с оглед постигане цените на
специалната превенция налагането на допълнително предвидените като
възможни наказания в разпоредбата на чл. 201 ал.1 НК – конфискация до ½ от
имуществото на виновния и лишаване от права по чл. 37 ал.1 т.6 и 7 НК.
Въз основа на установената и изложена по – горе фактическа
обстановка съдът призна подсъдимата за невинна и я оправда по обвинението
15
по чл. 201, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК в частта му относно деянието,
изразяващо се в това, че на 09.06.2017г.подсъдимата е присвоила чужда
движима вещ - бойлер „Елдом 80 литра“ на стойност 245,00 лева –
собственост на Община Търговище, връчена й в качеството на ******* и
поверена й да я пази и управлява. По делото е налице фактура № **********/
09.06.2017г. за закупуване на един брой бойлер на стойност 245,00 лева от
купувача Община Търговище – ДЦВХУ от продавача „Авита“ООД –
Търговище, като в същата не е посочен модела на бойлера. Във фактурата е
отразен начин на плащане по банков път, а като получател на същата се е
подписала подсъдимата Я.. Видно от приложеното по ДП платежно
нареждане от 14.06.2017г. сумата за покупката на бойлера в размер на 245
лева била преведена от банковата сметка на ДЦВХУ – Търговище по сметката
на продавача. По делото липсват конкретни данни кой е взел бойлера и къде
го е поставил. В инвентаризационните описи на двата дневни центъра за
2017г., изготвени през м.декември 2017г. липсва описан бойлер. Едва в
извършената в началото на 2019г. инвентаризация в описите на позиция 242 е
заведен бойлер 80 литра на цена 245 лева, но същият е отразен като липса
поради това, че не е намерен от комисията в центровете. Свид. Е.И. описва в
показанията си, че по време на извършения одит през лятото на 2018г. е
установено, че в центровете има закупен актив – бойлер 80л., но същият не
бил наличен, докато единственият монтиран и работещ бойлер там бил 200 –
литров като по документи същият се водел бракуван, но въпреки това се
ползвал. По гаранционната карта на новозакупения бойлер проверяващите
разбрали, че той е марка „Елдом 80л“, но категорично такъв не бил наличен. В
същия смисъл са и показанията на свидетелите Д., Н.К., Г.Х.. Освен тези
данни, в показанията на свидетелите А., Т., С.П., С.Х., В. Т. и М.С. се
съдържат сведения за внезапната поява на нов бойлер „Елдом“, 80-литров, в
края на м.април 2019г. като предния ден била задействана СОТ на сградата на
двата центъра от влизането на подсъдимата в нея – факт, който се
потвърждава и от разпечатката, предоставена от „Ловец – 01“ЕООД, според
която на 24.04.2019г. в 17.55ч. е регистрирано проникване без код за достъп в
сградата. Въпреки тези писмени и гласни доказателства липсват категорични
доказателствени източници, въз основа на които може да се направи извода,
че след покупката му със средства от бюджета на двата център бойлерът е
присвоен от подсъдимата. Липсват доказателства, че именно подсъдимата е
внесла появилия се през м.април 2019г. нов бойлер в дневните центрове.
Влизането й без код за достъп в сградата би могло да доведе до
предположение за внасяне на новия бойлер, но само на предположение не
може да се основава осъдителна присъда. Наред с това, дори и да бе
установен факта на внасяне на новия бойлер от подсъдимата, този факт не би
могъл да се ползва и като косвена индикация за установяване на
присвояването, в което тя е обвинена, защото внесеният в края на м.април
2019г. нов бойлер е с фабричен номер от 28.03.2019г., видно от фабричния му
стикер/ФК №4 от фотоалбума на л.67 от том VII на ДП/, т.е. произведен е
16
близо две години след покупката на липсващия бойлер. Съгласно чл. 303 ал.1
НПК присъдата не може да почива на предположения, а съгласно чл. 303 ал.2
НПК съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано
по несъмнен начин. В настоящия случай тези законови изисквания не са
изпълнени по отношение на обвинението за присвояване на сумата за покупка
на бойлер „Елдом 80литра“ от страна на подсъдимата. При съобразяване на
нормата на чл. 304 НПК съдът призна подсъдимата за невинна, тъй като не се
установи че същата е извършила деянието по присвояване на сумата от 245
лева от бюджета на дневните центрове, за да закупи за свои лични нужди
бойлер „Елдом 80литра“. По изложените съображения съдът постанови
оправдателна присъда по отношение на тази част от обвинението.
По предявения граждански иск – Реализирането на наказателната
отговорност на подсъдимата за престъпление по чл. 201 ал.1 НК предполага и
решаване на въпроса за деликтната отговорност на причинителя на вредата
относно причиненото на увреденото лице непозволено увреждане по реда на
чл. 45 ЗЗД. От събраните писмени доказателства, отнасящи се до
разкриването и статута на двата дневни центъра, и от заключението на
извършената по ДП съдебна счетоводно – оценъчна експертиза следва, че
финансовите средства за заплати и придобиване на активи от ДЦПЛУ и
ДЦСХ в град Търговище са предоставени от държавния бюджет чрез
бюджета на Община Търговище, като ежегодно МС определя стандарта за
издръжка на тези делегирани от държавата дейности, паричните средства се
превеждат ежемесечно на общините под формата на трансфери, а общините
превеждат получените трансферни суми в банковите сметки на съответните
второстепенни разпоредители. ДЦПЛУ и ДЦСХ в град Търговище са
второстепенни разпоредители с бюджетни средства към Община Търговище,
а ползваните и стопанисвани в тези центрове вещи са собственост на Община
Търговище. Поради тези данни в обвинителния акт е прието, че присвоените
от подсъдимата средства и вещи са собственост на Община Търговище, която
е конституирана като граждански ищец по делото. След като съдът призна
подсъдимата за виновна в присвояването на чужди пари в размер на 2 253.29
лева и климатик марка „Кобе“ на стойност 400,00 лева, всичко на обща
стойност 2 653.29 лева, собственост на Община Търговище, връчени й в
качеството й на ******* и поверени да ги пази и управлява, и предвид
факта, че от тези средства не са възстановени понастоящем от подсъдимата на
гражданския ищец присвоените суми за трудови възнаграждения и ДТВ,
както и климатика „Кобе“ с обща стойност 2 274.29 лева, прецени като
основателен предявения граждански иск до размера от 2 274.29 лева,
представляващ обезщетение за причинени имуществени вреди от
престъплението и включващ сумата в размер на 50,00 лева за демонтаж на
климатична система “KOBE – KF – 18CN“, сумата в размер на 400,00 лева за
присвоена климатична система “KOBE – KF – 18CN“, сумата в размер на
130,00 лева за извършен монтаж на климатична система “KOBE – KF –
18CN“, сумата в размер на 1103,76 лева – начислени в повече суми за основно
17
месечно възнаграждение, за допълнително трудово възнаграждение за
професионален опит и трудов стаж и за възнаграждение за ползван платен
годишен отпуск, както и сумата в размер на 590,53лева, представляваща
получени допълнителни възнаграждения за постигнат резултат през 2018
година. Ето защо осъди подсъдимата да заплати на гражданския ищец сумата
в размер на 2 274.29 лева, представляваща обезщетение за причинените с
престъплението по чл. 201 ал.1 във вр.с чл. 26 ал.1 НК имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 21.12.2018 г./момента на довършване
на продължаваното престъпление/ до окончателното изплащане на сумата.
Съдът отхвърли като неоснователен предявения граждански иск за сумата от
624 лева, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди
от присвояване на сумата от 245 лева за покупка на бойлер „Елдом 80литра“ и
на сумата от 379 лева за покупка на готварска печка „Eldom 201 VFEN“.
Относно сумата за покупка на бойлер съдът отхвърли гражданския иск
поради недоказаност на извършено от подсъдимата деяние по присвояване на
тази сума, поради което и същата е призната за невинна и оправдана по
обвинението в тази му част. Следователно липсва деянието на подсъдимата,
от което в причинно – следствена връзка да е причинена като вредоносен
резултат щета в размер на 245 лева за гражданския ищец. Относно сумата от
379 лева за покупка на готварска печка „Eldom 201 VFEN“ съдът прие, че
понастоящем причинената щета е възстановена, тъй като след откриване като
налична в сградата на центровете готварска печка, съответстваща на данните
на закупената от подсъдимата с бюджетни средства, същата е заведена
счетоводно, отразена е в инвентаризационния опис за 2018г. като печка
„Eldom 201 VFEN“ на стойност 379 лева и е отбелязана като налична. Поради
това, че престъплението е продължавано и включените в него деяния се
разглеждат в тяхната съвкупност, съдът присъди законната лихва върху
уважения размер на гражданския иск от датата на довършване на
престъплението – 21.12.2018г., като отхвърли иска в частта му за
претендираната законна лихва за периода от 09.06.2017г. до 21.12.2018г. като
неоснователен.
Предвид признаването на подсъдимата за виновна съдът осъди същата
на основание чл. 189 ал.3 НПК да заплати по сметка на ОД на МВР – град
Търговище сумата в размер на 571,20 лева, представляваща направени
разноски за извършена съдебна експертиза на досъдебното производство, а по
сметка на Районен съд – Търговище сумата в размер на 90.97лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
както и сумата в размер на 30/тридесет/лева, представляваща направени
разноски за изплатено възнаграждение на вещо лице.
По направената от гражданския ищец претенция за присъждане на
съдебни разноски и по – конкретно за юрисконсултско възнаграждение, съдът
взе предвид факта, че същият е представляван по делото от юрисконсулт,
участвал във всички проведени по делото съдебни заседания. Като се
съобрази с разпоредбата за отговорността за разноски на признатия за
18
виновен подсъдим съгласно чл. 189 ал.3 НПК и с препращащата към ГПК
норма на чл. 88 ал.1 НПК относно разглеждането на гражданския иск, съдът
се основа на нормите на чл. 78, ал. 8 и ал.1 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ, вр. чл. 22, ал. 1, вр. чл. 17, т. 2 от Наредба за заплащането
на правната помощ и съразмерно с уважената част на гражданския иск
определи като дължимо на гражданския ищец юрисконсултско
възнаграждение в размер на 327 лева/равнява се на 78% от предвиденото в
НЗПП максимално възнаграждение предвид уважаването на предявения
граждански иск до 78% от претендирания му размер/и осъди подсъдимата да
заплати същото на Община Търговище.
С така наложените наказания съдът счита, че ще бъдат изпълнени
специалната и генералната превенции по чл.36 от НК.
Поради тези фактически и правни съображения съдът и в този смисъл
постанови настоящата си присъда.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
19
Съобщи за изтекли лични данни