№ 17554
гр. София, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НАДЕЖДА КР. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20251110107185 по описа за 2025 година
Предмет на делото са предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу З. Д. Д. с ЕГН: ********** кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено, че З. Д. Д. с ЕГН: ********** дължи на
ищеца Топлофикация София ЕАД сумата в размер на 709,53 лева
(седемстотин и девет лева и 53 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в апартамент № 88, находящ се в
гр. София, ж.к. Л., бл.***, ВХ *, *** за период от 01.05.2021 г. до 30.06.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата 141,95 лева (сто четиридесет и един лева и 95 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.11.2022 г. до 13.08.2024 г.,
11,99лева (единадесет лева и 99 стотинки), представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2022 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.09.2024 г. до изплащане
на вземането, сумата 2,43 лева (два лева и 43 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до 15.08.2024 г., за които вземания
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. №
54478/2024 г. по описа на СРС.
Ищцовото дружество обосновава иска си с твърденията, че ответникът
1
дължи претендираните суми, в качеството си на потребител на топлинна
енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е доставяло
топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била заплатена.
В законоустановения срок за отговор такъв е постъпил от ответника,
който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че цялата Етажна
собственост се е отказала от услугите на Топлофикация София. Оспорва да
ползва топла вода в имота, доставена от ищеца. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Прави възражение за прихващане с насрещно вземане от
изравнителна сметка.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ следва да се установи
кумулативното наличие на следните юридически факти: наличието на
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
между страните, количеството на реално доставената от ищеца по договора
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена. По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да докаже съществуването и
размера на главния дълг и изпадането на ответниците в забава.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че процесната сграда е топлоснабдена през исковия период.
Ответникът не доказа твърдението си, че всички етажни собственици са се
отказали от услугите не Топлофикация София ЕАД, като съдът изрично е
указал с доклада по чл. 140 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
това своя възражение. Поради изложеното съдът намира възражението за
недоказано.
От установените факти съдът прави извод, че сградата, с която се намира
процесния имот, е топлоснабдена.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
2
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
3
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
С оглед становището на страните в исковата молба и отговора на
исковата молба с доклада по чл. 140 ГПК съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е собственик на
процесния имот през исковия период.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
ответникът е потребител на топлинна енергия в процесния имот през исковия
период.
От приетото и неоспорено от страните заключение на съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено се установява, че доставената топлинна енергия за исковия период в
процесния имот е на цена от 780,87 лв.
С оглед принципа за диспозитивното начало, съдът намира предявения
иск за топлинна енергия за основателен в претендирания размер. При
формирания извод за основателност на иска, следва да бъде разгледано
възражението за погасяване на вземането по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат
4
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, т. е. три години назад от 09.09.2024 г. Размерът на непогасените
по давност вземания за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г. възлиза на
сумата 691,49 лева, установена от съда въз основа на приетото заключение от
съдебно-техническата експертиза, поради което искът за главница над тази
сума следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД с
изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на
претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на
задължението за заплащане на главницата, искът за лихва върху задълженията
за периода до 01.07.2021 г. е неоснователен, тъй като съгласно чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното задължение, се погасяват и произтичащите от него
допълнителни задължения, поради което съдът намира, че искът за мораторна
лихва следва да бъде уважен до сумата в размер на 137,69 лв., определен от
съда с електронен лихвен калкулатор, а за горницата да бъде отхвърлен.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006
г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. / се възлага отговорността за
5
извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по
дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците,
вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на
цената за услугата "дялово разпределение на топлинна енергия" е точно
определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който
се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие
към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в
сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да
сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане
на услугата дялово разпределение.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от 2016 г. /одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г. и в сила от 11.07.2016 г. /, клиентите заплащат цена за услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от тях търговец, като стойността
й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на клиента, включваща
изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3 допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача, за отчитане на уредите за дялово
разпределен, извън обявените от търговеца дати. Редът и начинът на
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били
изготвяни изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на
съответния отоплителен период въз основа на реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Въз основа на събраните писмени доказателства по
делото – документи за главен отчет и изготвените протоколи за достъп,
касаещ индивидуалните справки за отопление и топла вода, съдът приема, че
6
услугата дялово разпределение е била реално осъществена през исковия
период. Съдът намира, че са налице основанията за ангажиране на
отговорността на ответника за претендираната сума за главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане – чл. 422,
ал. 1 ГПК.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.
По евентуалното възражение за съдебно прихващане:
Предвид частичната основателност на иска за главница се е сбъднало
вътрешно – процесуалното условие за разглеждане на евентуалното
възражение за съдебно прихващане.
Характерно за действието на съдебното прихващане е, че настъпва
занапред – след установяване на съществуването на насрещното вземане и
неговата изискуемост с влизане в сила на съдебното решение. Страната,
позоваваща се на твърдението, че е носител на неликвидното насрещно
вземане, следва да докаже неговото основание и размер.
В случая, ответникът в законоустановения срок за отговор на исковата
молба е направили евентуално възражение за прихващане на претендираните
от ищеца суми за главница и мораторна лихва със сумата от 838,36 лв.
представляваща подлежаща на възстановяване сума от ищеца, възникнала в
резултат на извършени корекции след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за топлинна енергия за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.
Видно от представеното по делото съобщение към фактура, издадена от
ищеца, същият дължи на ответника сумата от 838,36 лв., представляваща
подлежаща на връщане сума от корекции на сметки за топлинна енергия за
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. Ищцовото дружество не оспорва
представената към исковата молба изравнителна сметка.
7
Съгласно чл. 32, ал. 4 от ОУ на ищеца от 2016 г. когато при издаването на
фактурата по чл. 32, ал. 3 се установи, че клиентът е заплатил сума, която е по
– голяма от сумата по фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения
към продавача, заплатената в повече сума се приспада от дължимите суми за
следващи периоди или по желание на клиента се възстановява от продавача.
Съгласно чл. 32, ал. 5 от ОУ когато при издаването на фактурата по ал. 3
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече
може да се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на
продавача. Всички останали суми, по желание на клиента, му се връщат или се
приспадат от дължимите суми за следващ/и период/и.
Доколкото по делото се установи, че ответникът има просрочени
задължения към продавача за топлинна енергия за периода от 01.07.2021 г. до
30.06.2022 г. в размер на 691,49 лева, мораторна лихва в размер на 137,69 лв.
и 11,99лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г.,, то са налице
предпоставките по чл. 103 - 104 ЗЗД и чл. 32, ал. 5 от ОУ на ищеца от 2016 г. за
извършване на съдебно прихващане на сумата от 838,36 лв., представляваща
подлежаща на връщане сума от корекции със сумата от 691,49 лева, мораторна
лихва в размер на 137,69 лв. и 9,18 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение, до размера на по – малката от тях.
В останалата част възражението за съдебно прихващане е неоснователно.
Предвид изложеното по – горе, искът за цена на извършена услуга за
дялово разпределение следва да се уважи в размер на 2,81 лв., а за горницата
да се отхвърли като погасен чрез прихващане. Като погасени чрез прихващане
следва да се отхвърлят и исковете за главница за топлинна енергия и
мораторна лихва за забава.
По разноските:
При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски.
Ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 1,38 лв. за исковото и 0,24
лв. за заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.
Ищецът дължи на ответника разноски в размер на 398,70 лв. за исковото
производство, съгласно отхвърлената част от исковете и представените
8
доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153
ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че З. Д. Д. с ЕГН: ********** дължи на ищеца
Топлофикация София ЕАД сумата в размер на 2,81 лв., представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение в апартамент
№ 88, находящ се в гр. София, ж.к. Л., бл.***, ВХ *, *** за период от
01.06.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 09.09.2024
г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. № 54478/2024 г. по описа на
СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу З. Д. Д. с ЕГН: ********** кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено, че З. Д. Д. с ЕГН: ********** дължи на
ищеца Топлофикация София ЕАД сумата в размер над 691,49 лева до пълния
предявен размер, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в апартамент № 88, находящ се в гр. София,
ж.к. Л., бл.***, ВХ *, *** за период от 01.05.2021 г. до 30.06.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата
над 137,69 лв. до пълния предявен размер, представляваща мораторна лихва
за период от 15.11.2022 г. до 13.08.2024 г., за които вземания е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. № 54478/2024 г. по
описа на СРС, като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу З. Д. Д. с ЕГН: ********** кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено, че З. Д. Д. с ЕГН: ********** дължи на
ищеца Топлофикация София ЕАД сумата в размер 2,43 лева (два лева и 43
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2022 г. до
15.08.2024 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение в апартамент № 88, находящ се в гр. София, ж.к. Л., бл.***, ВХ
9
*, *** за период от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г., за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. № 54478/2024 г. по
описа на СРС, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
********* срещу З. Д. Д. с ЕГН: ********** кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86
ЗЗД за признаване за установено, че З. Д. Д. с ЕГН: ********** дължи на
ищеца Топлофикация София ЕАД сумата в размер на 691,49 лева до пълния
предявен размер, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в апартамент № 88, находящ се в гр. София,
ж.к. Л., бл.***, ВХ *, *** за периода от 01.07.2021 г. до 30.06.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от
137,69 лв. до пълния предявен размер, представляваща мораторна лихва за
период от 15.11.2022 г. до 13.08.2024 г., сумата в размер над 2,81 лв. до пълния
предявен размер, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение в апартамент № 88, находящ се в гр. София, ж.к. Л.,
бл.***, ВХ *, *** за период от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 09.09.2024 г. до изплащане на вземането, за които вземания
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. №
54478/2024 г. по описа на СРС, като погасени чрез прихващане със сумата от
838,36 лв., представляваща подлежаща на връщане сума от корекции на
сметки за топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З. Д. Д. с ЕГН: **********
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер
на 1,38 лв. - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК З. Д. Д. с ЕГН: **********
да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в размер
на 0,24 лв. - разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК ********* да заплати на З. Д. Д. с ЕГН: ********** сумата в
размер на 398,70 лв. - разноски за исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
10
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11