№ 22975
гр. С, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20241110113723 по описа за 2024 година
Производствотo е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на П. Б. Б. с ЕГН **********, срещу М. К. Р. с ЕГН
********** и срещу В. С А. с ЕГН **********, с която се предявяват искови претенции за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в общ
размер на 5000 лв., или по 2500 лв. за всяка една от двете ответници, за периода от
10.03.2019г. -08.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и за обезщетение за мораторна лихва
върху главницата, за периода от 08.03.2021г. до 08.03.2024г., в общ размер на 1674,84 лв.,
или по 837,42 лв. за всяка една от двете ответници. Отправя се и искане за присъждане на
сторените в производството, разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените
искове се оспорват по основание и по размер, като са изложени съображения за тяхната
неоснователност, поради което се моли да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се и
разноските по производството.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните
по делото писмени и гласни доказателства, по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа страна и правна страна следното:
1.Фактическа страна.
На 10.03.2019 г., около 17:00ч. в гр. С, кв. Х, по бул. „Б“, към спирката на трамвай №5,
ищцата П. Б., отивайки към детската площадка срещу ресторант „А“, заедно с петгодишния
си тогава внук, била пресрещната от ответницата М. Р., която се отправила към нея с думите:
„А, ето те и теб!“, на което ищцата отговорила: „да, ето ме!“, след което ответницата Р.
безпричинно се нахвърлила върху ищцата, хванала я за дясното ухо, където имала обеца и
1
започнала да го стиска и дърпа, отправяйки заплахи към ищцата. Ищцата изпитала силна
болка и започнала да пищи, а внукът й започнал да плаче. Ищцата се опитала да телефонира
на сина си за помощ, но ответницата Р. издърпала телефона й от ръцете, с цел да й попречи,
а ищцата започнала да й крещи и да вика за помощ. Ответницата Р. прибрала мобилния
телефон на ищцата в джоба си и отказвала да й го върне. Ищцата крещяла на ответницата Р.
да й върне телефона, но последната отказвала. Случаен минувач видял случващото се и
попитал дали да викне полиция, като казал на ответницата Р. да върне телефона, но
последната отказала. В резултат на създалата се суматоха от близкото заведение „А“
започнали да се събират хора, като русо момиче от заведението дръпнало настрани внука на
ищцата, който пищял и плачел от страх. В този момент се появила другата ответница – В. А.,
която директно се нахвърлила върху ищцата и започнала да я блъска и да й крещи да не
тормози майка й /другата ответница/, както и да спре да пише доноси срещу майка й, че ще
„ни унищожат и ще съсипят заведението на сина ми“. Заради настояванията на събралите се
хора, ответницата Р. върнала мобилния телефон на ищцата, която го включила на запис и
попитала ответниците дали ще повторят думите си за нея, ако са верни. Ответниците отново
се нахвърлили върху ищцата, бутнали я на земята, в резултат на което телефонът й
изхвърчал на асфалта. Ответницата А. взела телефона на ищцата и го прибрала в раницата
на гърба си. Ищцата успяла да стане сама и направила опит да си вземе телефона, като най –
накрая телефона й бил върнат от ответницата А.. Ищцата взела телефона и внука си на ръце,
като започнала да го успокоява. Отишла в заведението на сина си, което се намирало на
около 50 метра, където плачейки, разказала за случилото се, обадила се на 112 и разказала на
полицията. При падането си на земята, ищцата изпитала болки, както и била одрана по
шията. През цялото време била обиждана от двете ответници.
Ищцата била освидетелствана от съдебен лекар, който констатирал наличието на две
дъговидни групирани охлузвания по шията, непосредствено над гръдната кост, покрити с
червеникава засъхнала повърхност, с дължини 0,5 – 0.6 см., както и зачервяване около тях с
диаметър 2,5 см., като констатира, че същите могат да бъдат получени по механизма,
съобщен от ищцата, както и че в резултат на тях са претърпени болки и страдания.
Ищцата понесла емоционално тежко преживяното, тъй като ходила да помага в заведението
на сина си, намиращо се в близост до мястото, където се случило нападението. Била под
постоянно напрежение, будила се нощем, изпитвала страх да се разхожда на същото място.
При проведен преглед се установило, че същата страда от умерено депресивен епизод, като
се наложило да приема антидепресанти ежедневно. Психологическото състояние на ищцата
не се подобрявало, като през 2022г., същата била освидетелствана от психиатър с остра
стресова реакция и посттравматично стресово разстройство с протрахиран ход на протичане.
Случката се отразила негативно на психиката и на петгодишния тогава внук на ищцата,
който станал непосредствен свидетел, като питал ищцата дали „лошите госпожи ще се
появят отново и ще бъдат нападнати“. Наложило се родителите му да го водят на психолог.
От заключението по приетата съдебно-психологическа експертиза, се установява, че и към
датата на изготвяне на заключението и провеждане на събеседването с клиничен психолог-
вещо лице по делото, оплакванията на ищцата, изразяващи се в нервност, липса на
2
настроение, социална отдръпнатост, чести самообвинения, лесна плачливост и чувство на
вина, все още са налице. Вещото лице е посочило още и че е налице силна фиксация у
ищцата към процесната случка от 10.03.2019г., като на базата на направените
психологически изследвания се установява, че преди това ищцата не е имало други събития
от подобен тип, които да атакуват обществения й престиж. Вещото лице сочи, още и че при
провеждане на психологическото интервю с ищцата и проведения разговор, касаещ
процесната случка от 10.03.2019г., се наблюдава реактуализиране на спомените и
предизвикване на негативните емоции на ищцата, като ситуацията се разказва с оживен
емоционален заряд, на фона на често и продължително разплакване, което навежда на
заключението, че събитието не е интегрирано и преодоляно. Посочено е още, че психо-
емоционалното състояние на ищцата е неустойчиво, като при непредприемане на
подходящите мерки от специалист, включващи провеждане на психотерапия и евентуалното
й съчетаване с прилагане на медикаментозна терапия, хронифицирането на това състояние,
каквито тенденции се наблюдават понастоящем, би било положително повлияно. Както
отбелязва вещото лице- клиничен психолог и в рамките на изслушването му в о.с.з., ищцата
категорично не страда от психическо заболяване и/или гранично психологично
разстройство, т.нар. "личностна патология", а се касае за особености на психотипа на
личността на ищцата, с оглед на който същата с по-голям психологически интензитет и
травмираност преживява настъпването на отделно стресогенно събитие, каквото процесното
безспорно се явява за нея.
Приетата от настоящия съдебен състав, фактическа обстановка, се установи от събраните
по делото писмени доказателства, както и от събраните гласни доказателствени средства -
показанията на свидетелите Д и Б. По отношение на твърденията на ответниците във връзка
с евентуалната заинтересованост на свидетеля И Д, съдът намира, че същите са
неоснователни и недоказани, поради което показанията на св. Д следва да бъдат изцяло
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства, още повече, че същият свидетел непосредствено е
възприел настъпването на фактите и обстоятелствата, за който е разпитан в това
процесуално качество. Колкото до показанията на св. Н Б, преценени по реда на чл.172 от
ГПК, съдът намира, че следва да кредитира същите. Макар и косвени, свидетелските
показания на св. Б, по обективен начин възпроизвеждат психо-емоционалното състояние, а и
физическото състояние на ищцата непосредствено след процесния инцидент, както и
развитието във времето на нейното състояние, на чувството на вина, срам и неудобство,
което е изпитала, поради това, че при инцидента ищцата е била със своя внук. От
показанията на св. Б се установява и начинът, по който се е отразило процесното събитие на
психиката на внука на ищцата и негов син, който към онзи момент е бил на петгодишна
възраст.
Следва да бъде ценено и представеното и прието като писмено доказателство, съдебно-
медицинско удостоверение, издадено на ищцата, от което е видно, че същата е имала и
физически увреждания в резултат на претърпяното, които факти и обстоятелства се
потвърждават и от показанията на св. Б, като в тази връзка не следва да бъдат споделени
3
възраженията на ответната страна, че между процесната случка и освидетелстването е
изминал период от повече от 24 часа, през който е възможно да са настъпили уврежданията.
По отношение на приетото за установено относно психо-емоционалното състояние на
ищцата, съдът изцяло кредитира като пълно, обективно и безпристрастно изготвено,
заключението по приетата съдебно-психологическа експертиза, извършено от вещо лице-
клиничен психолог, в т.ч. с уточненията, дадени в рамките на о.с.з., като за да формира
изводите си, вещото лице се е запознало с наличните по делото книжа, в т.ч. с историята на
придружаващите заболявания, от които страда ищцата. Проведено е и психологическо
интервю лично с ищцата, като вещото лице надлежно е отразило непосредствените си
наблюдения в изготвеното и прието заключение, посочвайки че от психологическа гледна
точка, с относително голяма степен на вероятност следва да се заключи, че състоянието, в
което се намира ищцата и понастоящем, е провокирано именно от настъпване на процесната
случка на 10.03.2019г. С оглед на приетото от вещото лице, съдът намира, че твърденията на
ответната страна, че влошеното психологическо състояние на ищцата е в резултат не от
събитието на 10.03.2019г., а на придружаващите заболявания, от които същата страна,
следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.
2. Правна страна.
Предявени са пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.45,
ал.1 от ЗЗД за сумата в общ размер на 5 000 лв. /претендирана при условията на разделност
по 2500 лв. от всяка една от ответниците/, представляваща обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, уронване на честта,
достойнството и доброто й име, причинено унижение, обида и емоционален стрес,
вследствие на осъществено от ответниците на 10.03.2019г. в гр. С, кв. Х, физическо и
вербално посегателство, ведно със законната лихва, считано от 11.03.2024г., до
окончателното изплащане.
С исковата молба се предявява и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД, за обезщетение за мораторна
лихва върху главницата, за периода от 08.03.2021г. до 08.03.2024г., в общ размер на 1674,84
лв., или по 837,42 лв. за всяка една от двете ответници.
Фактическият състав на отговорността по чл.45, ал.1 ЗЗД, включва наличието на
противоправно поведение, осъществено под формата на конкретно/и действие/бездействие,
в резултат на което са настъпили конкретни вреди - имуществени и/или неимуществени
такива, като наличието на вина се предполага.
От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на вещото лице, съдът приема, че са налице елементите от фактическия състав
за възникване на отговорността на ответниците по чл.45, ал.1 ЗЗД. Установи се по безспорен
начин, че на 10.03.2019г. в гр. С, кв. Х, ответниците по делото са осъществили спрямо
ищцата противоправно поведение, изразяващо се във физическо и вербално посегателство, в
резултат на което на ищцата били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, уронване на честта, достойнството и доброто й име, причинено унижение, обида
и емоционален стрес.
От събраните по делото доказателства се установява интензитета и характера на болките и
4
страданията, претърпени от ищцата. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, като следва да
бъдат съобразени всички относими факти и обстоятелства, свързани с естеството на
причинените вреди, тяхната продължителност, продължителността на възстановителния
процес и пр. При определяне на размера на обезщетението, решаващият съдебен състав
съобрази всички относими факти и обстоятелства. Съдът съобрази изложените от вещото
лице- клиничен психолог, особености на психотипа на ищцата, обстоятелството, че към
момента на извършване на деликта същата е била придружавана от своя петгодишен внук,
върху психиката на когото, процесното събитие също е намерило отражение. Следва да се
има предвид и обстоятелството, че ищцата е работила дългогодишно като педагог, поради
което се е ползвала с уважение и социален престиж в обществото, в т.ч. е разполагала и с по-
голяма степен на критичност към подобни прояви на поведение у други лица. От друга
страна, следва да се има предвид, че между ответницата М. Р. - от своя страна също педагог,
и ищцата, преди това са били налице колегиални отношения, което предполага наличието на
една по-висока степен на толерантност и уважителност между двете, присъща на
обществената роля и фукция, която са изпълнявали в обществото, каквато в настоящата
хипотеза не само, че не е налице, ами се проявява по един недостоен и несъответстващ на
установения обществен ред, начин. Не на последно по важност място, при определяне на
справедливия размер на обезщетението, следва да се има предвид, че състоянието на
ищцата, както и отключването на стресова реакция, в резултат на настъпилия на
10.03.2019г., деликт следва да се има предвид, че същото е достигнало до степен на
хроничност, поради което съдът намира, че за ищцата същото е било с относително по -
висок психо-емоционален интензитет, в сравнение с подобни случаи.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав при отчитане на всички относими
обстоятелства, намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по
см. на чл.52 ЗЗД, сумата в общ размер на 5000 лв., /претендирана при условията на
разделност по 2500 лв. от всяка една от ответниците/, като предявената искова претенция
следва да бъде уважена в своята цялост.
По отношение на претенцията за обезщетение на мораторна лихва върху главницата за
обезщетение, с оглед приетото, че последната се явява основателна в пълния предявен
размер, то основателна се явява и претенцията за мораторна лихва. Същата се дължи от
момента на настъпване на деликта, като не е необходимо ответната страна да бъде поставена
в забава с изпращането на покана за доброволно изпълнение, но с оглед принципа на
диспозитивно начало, претенцията за мораторна лихва следва да се уважи за периода, за
който е предявена, в посочения размер, изцяло.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени разноските, в общ размер на 1769,99 лв.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, М. К. Р. с ЕГН ********** и В. С А. с ЕГН
**********, да заплатят на П. Б. Б. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 5 000 /пет
хиляди/ лева, претендирана при условията на разделност по 2500 лв. от всяка една от
ответниците, представляваща обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, уронване на честта, достойнството и доброто й име,
причинено унижение, обида и емоционален стрес, вследствие на осъществено от
ответниците на 10.03.2019г. в гр. С, кв. Х, физическо и вербално посегателство, ведно със
законната лихва, считано от 11.03.2024г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, М. К. Р. с ЕГН ********** и В. С А. с ЕГН
**********, да заплатят на П. Б. Б. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 1674,84 лв.,
или по 837,42 лв. за всяка една от двете ответници, обезщетение за мораторна лихва върху
главницата, за периода от 08.03.2021г. до 08.03.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. К. Р. с ЕГН ********** и В. С А. с ЕГН
**********, да заплатят на П. Б. Б. с ЕГН **********, сумата в общ размер на 1769,99 лв.,
или по 884,99 лв, за всяка от тях, разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6