Определение по дело №418/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 418, ал.4 от ГПК и е образувано по частна жалба на Е. Г. С., чрез представител по пълномощие, против разпореждане № 1218 от 03.06.2014 г. по ч.Г.д.№ 593/2014 г. на С. районен съд, с което е отхвърлено заявлението на Е. Г. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу К. В. С. от Г. за заплащане на паричната сума в размер на 844.50 лева, ведно с разноските по делото. Неоснователно районния съд приел, че от текста на споразумението с нотариална заверка на подписите от 09.02.2009 г. не ставало ясно кой е изпълнител и кой е длъжник по него. Твърди, че от текста на споразумението било съвсем ясно кой е задължен, тъй като в т.2 от него била предвидена неустойка за забава в размер на 5% за лицето К. С. в случай на неизпълнение в срок на основното задължение. По отношение довода на съда, че не било ясно в чия полза се иска издаването на заповед за изпълнение, следвало да се има предвид, че на същата дата – 09.02.2009 г., пред нотариус бил сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот № 160, с № 241 от дв.вх.регистър на имота, който бил посочен в т.1 от споразумението. В качеството си на продавач на имота Е. С. била и в качеството си на кредитор спрямо лицето К. С., тъй като споразумението включвало задължения на С. към С. заради извършени в имота подобрения (монтиране на нова дограма, монтиране на външни и вътрешни врати, прокарване на нова ел.инсталация), които били извършвани в хода на договарянията за продажба на имота. Това споразумението включвало задълженията само за тези СМР. Видно било също така, че в заявлението по чл.417 от ГПК се искало издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за 1/2 от посочената в него сума, поради наличие на други уговорки в последния абзац на т.1 от споразумението. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на Е. Г. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу К. В. С. от Г., като се върне делото на Районен съд – С. за издаване на исканите документи.

Въззивният съд, при извършената преценка по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбоподател, констатира следното:

Жалбата е подадена от лице, подало пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, което като такова има интерес от обжалването, както и в срока, посочен от първоинстанционния съд, поради което е допустима.

Производството по ч.Г.д.№ 593/2014 г. на С. районен съд е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от Е. Г. С. от Г., чрез пълномощник, с което се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу К. В. С. от Г. С. за сумата в размер на 844.50 лева, въз основа на приложено споразумение от 09.02.2009 г. с нотариална заверка на подписите. С обжалваното разпореждане № 1218 от 03.06.2014 г. С. районен съд е отхвърлил заявлението на Е. Г. С. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу К. В. С. от Г. за заплащане на паричната сума в размер на 844.50 лева, претендирана на основание приложеното споразумение. За да отхвърли молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, районният съд е приел, че представеното споразумение не представлява редовен от външна страна документ, въз основа на който да се издаде заповед за изпълнение и да се постанови незабавно изпълнение.

Така постановеното разпореждане е правилно.

От гореизложеното е видно, че частният жалбоподател е поискал пред С. районен съд издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а именно – споразумение от 09.02.2009 г. с нотариална заверка на подписите. Съгласно чл.418, ал.1 от ГПК, когато със заявлението е представен документ по чл.417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист, като съгласно алинея втора на посочения член, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Във връзка с горното, следва да се посочи, че от приложеното към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК споразумение от 09.02.2009 г. не се установява по несъмнен и безспорен начин задължение на К. В. С. за заплащане на сумата за която се иска издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 844.50 лева, на заявителя Е. Г. С.. Така, съгласно споразумението от 09.02.2009 г., страните се задължават да уредят финансовите си взаимоотношения, произтичащи от извършени строително – монтажни работи (посочени в споразумението), доказани с фактура, „издадена от изпълнител от А.А. И.А.”, в индивидуализиран в споразумението обект, както следва: в срок до 31.05.2009 г. – сумата от 1 689 лева. Страните са се договорили също така, че в случай на некачествено изпълнение или дефекти от страна на изпълнителя, както и при недоказване или неизпълнение на същите, сумата се дължи в размер намален с 1/2 от уговореното. В т.2 от споразумението е уговорено, че К. В. С. ще заплати допълнителна неустойка за забава в размер на 5% в случай на неизпълнение в срок на основното задължение.

От горното е видно, че в цитираното споразумение не се съдържа изрично посочване кой е изпълнител и кой е длъжник, респективно – коя от страните поема задължението да плати паричната сума, посочена в споразумението. За да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание документ по чл.417, т.3 от ГПК, същият следва ясно и недвусмислено да посочва чие е задължението за заплащане на паричната сума и какъв е нейния размер, като волята на страните трябва да е ясно изразена, а не да подлежи на тълкуване от съда. В тази връзка, несъстоятелно е позоваването на частният жалбоподател на т.2 от споразумението, доколкото същата не съдържа ясни и конкретни уговорки относно поетото парично задължение за заплащане на СМР и неговия размер, а следва да се тълкува заедно с другите разпоредби на споразумението.

Неоснователно е и позоваването на частния жалбоподател на сключен между страните на същата дата договор за покупко – продажба на недвижим имот, за което с частната жалба представя справка от Служба по вписванията, доколкото такива твърдения не са релевирани и такова доказателство не е представено със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция приема, че приложения към заявлението документ – споразумение от 09.02.2009 г., не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу К. С. в претендирания размер, поради което правилно районния съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу К. С. за сумата от 844.50 лева.

Ето защо подадената частна жалба против разпореждане № 1218 от 03.08.2014 г. по ч.Г.д.№ 593/2014 г. на С. районен съд, с което е отхвърлено заявлението на Е. Г. С. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу К. В. С. за заплащане на паричната сума в размер на 844.50 лева, както и за присъждане на съдебните разноски в размер на 175 лева, е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Е. Г. С. от Г., У.И. К. № *, с ЕГН *, против разпореждане № 1218 от 03.08.2014 г. по ч.Г.д.№ 593/2014 г. на С. районен съд, с което е отхвърлено заявлението на Е. Г. С. за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу К. В. С. от Г., У.Б. № *, с ЕГН * за заплащане на паричната сума в размер на 844.50 лева, както и за присъждане на съдебните разноски в размер на 175 лева.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.