№ 483
гр. К., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20215510102674
по описа за 2021 година
Ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Н. Ш. заявява:
За предпочетен номер +***:
На *** г. между Е. С. Г. и „Т." ЕАД е сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план
„Тотал 30,99 с неограничени нац. мин и роуминг в зона ЕС" със стандартен
месечен абонамент в размер на 30,99 лв. Г. не е изпълнявала задълженията си
по договора в общ размер 113,80 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 05.06.2019 г. – 04.09.2019 г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между "Теленор" и
КЗП, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 39,89 лв., равна
на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №
**********/05.11.2019 г.
За предпочетен номер +***:
На *** г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал
30,99 с неограничени нац. мин и роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен
абонамент в размер на 30,99 лв. Г. не е изпълнявала задълженията си по
договора в общ размер 125,33 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 05.06.2019 г. – 04.09.2019 г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно спогодбата между "Теленор" и
КЗП, мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 56,87 лв., равна
на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №
**********/05.11.2019 г.
За предпочетен номер +***:
1
На *** г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Интернет
15,99" със стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лв. Г. не е
изпълнявала задълженията си по договора в общ размер 48,84 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.06.2019г.
- 04.09.2019г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора,
мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 39,96 лв., която не
надвишава размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във
фактура № **********/05.11.2019г.
На същата дата - *** г. и по повод горепосочения договор с
предпочетен номер +***, мобилният оператор е предоставил на Е. С. Г.,
устройство марка Т. на преференциална цена, посочена в т. 7 от договора. В
същата точка е посочена и стандартната цена на устройството без абонамент
и размерът на направената отстъпка. Вследствие на неизпълнението по
договора за мобилни услуги Г. дължи сума в размер на 81,74 лв., начислена
във фактура № **********/05.11.2019 г., представляваща съразмерна част от
направената отстъпка, като е взет предвид периодът, през който длъжникът е
изпълнявал задълженията си по договора.
За предпочетен номер +***:
На ***г. между същите страни е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал
49,99 с неограничени нац. мин и изх. роуминг в зона ЕС" със стандартен
месечен абонамент в размер на 49,99 лв. Г. не e изпълнявала задълженията си
по договора в общ размер 151,01 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 05.06.2019г. - 04.09.2019г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният
оператор е начислил неустойка в размер на 124,98 лв., която не надвишава
размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура
№**********/05.11.2019г.
На същата дата - ***г. и по повод горепосочения договор с предпочетен
номер +***, мобилният оператор като лизингодател, е сключил с Е. С. Г. –
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил
за временно и възмездно ползване устройство марка Н. с обща лизингова цена
в размер на 1218,77 лв., дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски,
всяка една в размер на 52,99 лв. По договора за лизинг Г. дължи заплащане на
сума в общ размер на 1 059,80 лв., формирана от лизинговите вноски за
отчетен период 05.06.2019г. - 04.11.2019г., а именно:
- 52,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
05.06.2019г. -04.07.2019г., начислена във фактура № ***/05.07.2019г.;
- 52,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
05.07.2019г. -04.08.2019г., начислена във фактура № ***/05.08.2019г.;
- 52,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
05.08.2019г. -04.09.2019г., начислена във фактура № ***/05.09.2019г.;
- 52,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
05.09.2019г. -04.10.2019г., начислена във фактура № ***/05.10.2019г.;
- 847,84 лв. - сбор от 15 лизингови вноски, начислени накуп,
поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия
2
към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска в пълен размер, начислена
съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен период 05.10.2019г. -
04.11.2019г., начислени във фактура № **********/05.11.2019г.
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, Г. дължи сума в размер на 398,68 лв.,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг
и начислена във фактура № **********/05.11.2019г.
За предпочетен номер +***:
На ***г. между страните е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал
26,99 с неограничени нац. мин и изх. роуминг в зона ЕС" със стандартен
месечен абонамент в размер на 26,99 лв. Г. не е изпълнявала задълженията си
по договора в общ размер 83,49 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 05.06.2019г. -04.09.2019г.
Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора, мобилният
оператор е начислил неустойка в размер на 67,47 лв., която не надвишава
размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура №
**********/05.11.2019 г.
На същата дата - ***г. и по повод горепосочения договор с предпочетен
номер +***, мобилният оператор като лизингодател, е сключил с Е. С. Г. –
лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят е предоставил
за временно и възмездно ползване устройство марка Н. с обща лизингова цена
в размер на 1448,77 лв., дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски,
всяка една в размер на 62,99 лв.
По договора за лизинг Г. дължи заплащане на сума в общ размер на
1201,41 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.06.2019г.
- 04.11.2019г., а именно:
- 56,26 лв. - остатък от лизингова вноска след извършено частично
плащане за отчетен период 05.06.2019г. - 04.07.2019г., начислена във фактура
№ ***/05.07.2019г.;
- 62,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
05.07.2019г. -04.08.2019г., начислена във фактура № ***/05.08.2019г.;
- 62,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период
05.08.2019г. -04.09.2019г., начислена във фактура № ***/05.09.2019г.;
- 11,33 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на
предплатени при сключването на договора за мобилни услуги суми, дължима
за отчетен период 05.09.2019г. -04.10.2019г., начислена във фактура №
***/05.10.2019г.;
- 1007,84 лв. - сбор от 15 лизингови вноски, начислени накуп,
поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия
към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска в пълен размер, начислена
съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг, за отчетен период 05.10.2019г. -
04.11.2019г., начислени във фактура № **********/05.11.2019г.
Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, Г. дължи сума в размер на 260,58 лв.,
3
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг
и начислена във фактура № **********/05.11.2019г.
По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски е
налице обща изискуемост, поради изтичане на сроковете на договорите за
лизинг, посочени в чл. 2 от същите. Към настоящия момент и въпреки
неизплатените общи лизингови цени по договорите, предоставените
устройства не са върнати на мобилния оператор.
Горепосочените задължения са индивидуализирани следните фактури:
1. фактура № ***/05.07.2019г. за отчетен период 05.06.2019г. -
04.07.2019г.. срок за плащане - 20.07.2019г.. издадена за сумата от 296.43 лв..
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски, както следва:
- 40,51 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +***;
- 46,98 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +***;
- 15,98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
- 49,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
- 52,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***;
- 26,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
- 62,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***;
Фактурата претендират в размер на 289,70 лв., поради извършено
плащане в размер на 6,73 лв., което погасява частично задължението за
лизингова вноска за предпочетен номер +*** до размер на 56,26 лв.
2. фактура № ***/05.08.2019г. за отчетен период 05.07.2019г. -
04.08.2019г., срок за плащане - 20.08.2019г., издадена за сумата от 303.07 лв..
представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и
лизингови вноски, както следва:
- 42,31 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +***;
- 47,36 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +***; -16,88 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
- 51,03 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +3 59897418711;
- 52,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***;
- 29,51 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен
номер +***;
- 62,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***;
3. фактура № ***/05.09.2019г. за отчетен период 05.08.2019г. -
04.09.2019г., срок за плащане - 20.09.2019г., издадена за сумата от 270.91 лв..
представляваща неплатени абонаментни такси и лизингови вноски, както
следва:
- 30,98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
4
- 30,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
- 15,98 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
- 49,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
- 52,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***;
- 26,99 лв. абонаментна такса за предпочетен номер +***;
- 62,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***;
4. Фактура № ***/05.10.2019г. за отчетен период 05.09.2019г. -
04.10.2019г.. срок за плащане - 20.10.2019г.. издадена за сумата от 64.32 лв..
представляваща неплатени лизингови вноски, както следва:
- 52,99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +***;
- 11,33 лв. остатък от лизингова вноска за предпочетен номер
+***;
5. фактура № **********/05.11.2019г. за отчетен период
05.10.2019г. - 04.11.2019г.. срок за плащане - 20.11.2019г.. издадена за сумата
от 2925.85 лв.. представляваща неплатени неустойки, лизингови вноски и
дължими суми за мобилни устройства, както следва:
- 39,89 лв. неустойка услуги за предпочетен номер +***;
- 56,87 лв. неустойка за предпочетен номер +***;
- 39,96 лв. неустойка за предпочетен номер +***;
- 81,74 лв. дължима сума за мобилно устройство за предпочетен
номер +***;
- 124,98 лв. неустойка за предпочетен номер +***;
- 847,84 лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен
номер +***;
- 398,68 лв. дължима сума за мобилно устройство за предпочетен
номер +***;
- 67,47 лв. неустойка за предпочетен номер +***;
- 1007,84 лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен
номер +***;
- 260,58 лв. дължима сума за мобилно устройство за предпочетен
номер +***.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови съдебно решение, с
което да признае за установено, че „Т." ЕАД, ЕИК *** има следните вземания
срещу Е. С. Г., а именно:
- суми в общ размер на 3 853,85 лв., представляващи неплатени
месечни абонаменти, използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***; неплатени месечни абонаменти,
използвани услуги и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +***; неплатени месечни абонаменти, неустойка и дължима сума за
мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***; неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и
дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
към него; неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, неустойка и
5
дължима сума за мобилно устройство по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
към него;
- законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на вземането;
Претендира присъждането на разноски в настоящото и в заповедното
производство.
На основание чл. 142 от ГПК, моли, след като бъде определена дата за
провеждане на съдебно заседание, съдът да даде ход на делото, като разгледа
същото в отсъствието на ищеца.
Сочи банкова сметка, по която могат да бъдат преведени
претендираните суми: IBAN: *** при "С.а" АД.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения
особен представител на ответника адвокат М. С., който заявява, че счита
предявените искове за допустими, но по своята същност неоснователни по
посочените по-долу съображения:
Сочи, че разпоредбата на чл. 26 от Общите условия на „Т." ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефони услуги предвижда,
че заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя, като
неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане. В чл. 27 от Общите условия е посочено, че плащането на
посочената във фактурата суми се извършва в срока, указан на фактурата, но
не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Така ищецът е издал
описаните в исковата молба фактури.
Заявява, че договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са
договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл.
258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е
да докаже както възникването на валидно правоотношение по договор за
предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.
Договорът за лизинг пък намира своето правно основание в чл. 342, ал. 1 ТЗ,
който гласи, че „с договора за лизинг лизингодателят се задължава да
предостави за ползване вещ срещу възнаграждение".
От представените по делото договори за мобилни услуги и договори за
лизинг, ведно с приложенията към тях, подписани от ответницата се
установяват възникналите облигационни правоотношения между страните по
договорите, но същите договори по никакъв начин не установяват
получаването на устройствата. В чл. 1, ал. 1 от договорите за лизинг е
посочено, че лизингодателят се задължава да предостави на лизигополучателя
за временно възмездно ползване описаните устройства. Нещо повече в чл. 5
от приложените към исковата молба Общи условия към договори за лизинг от
*** г. и от *** г. - изрично е уговорено, че същите ще бъдат получени от
потребителя в еднодневен срок от подписване на договорите за лизинг от
магазин. Ищецът не е представил никакви доказателства, че е изпълнил
задължението си да предаде на потребителя техническите устройства.
Следователно няма и как да търси тяхната стойност и лизинговите вноски.
Счита за спорен и въпроса дължи ли ответницата суми за предоставени
6
услуги, тъй като няма никакви доказателства, че са предоставени такива.
Издадените от ищеца фактури са без подпис на получател и по никакъв начин
не удостоверяват получаване на услугата. Фактурите са частен документ,
издаден от ищеца, носещ негов подпис и понеже удостоверяват благоприятни
за него факти и обстоятелства няма как да бъдат приети като доказателство за
предоставени услуги и по тях да се дължи възнаграждение.
По отношение на предявените искове за присъждане на неустойка
относно услуги за посочените предпочетени номера счита, че същите са
допустими, но по своята същност неоснователни.
Ищецът не е представил никакви доказателства, че изявлението му за
прекратяване на описаните по-горе договори е достигнало до ответницата,
поради което счита, че договорите не са прекратени и не се дължат
уговорените неустойки, поради което искът за заплащане на неустойки се
явява неоснователен.
С оглед гореизложеното, моли съда да отхвърлите изцяло като
неоснователни предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното частно гражданско дело №1190/2021 г. по описа
на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за
изпълнение №80/13.04.2020 г. за изпълнение на парично задължение срещу
длъжника Е. С. Г., за сумата в размер на 3 853.85лева, законна лихва върху
главницата, считано от 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 514.94 лева разноски по делото. Посочено е, че
вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +***; Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+***; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и Договор за
лизинг към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** и
Договор за лизинг към него.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което
съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Представените по делото са писмени доказателства Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** от *** г., Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** от *** г., Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** от ***г. и сключен към него договор за лизинг от *** г., Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от ***г. и Договор за лизинг
към него, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от ***г г. и
Договор за лизинг към него. Съгласно Общите условия и клаузите на
договорите и договорите за лизинг от ***г., ***г. ***г. на клиента са
предоставени устройство марка Т., мобилен апарат Н. с обща лизингова цена
в размер на 1 218,77 лева, дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски,
всяка една в размер на 52,99 лева. и мобилен апарат Н. с обща лизингова
цена в размер на 1 448,77 лева, дължима чрез внасянето на 23 лизингови
7
вноски, всяка една в размер на 62,99 лева и е предвидено те да се фактурират
заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни
услуги.
За предоставените услуги ищецът е издал следните фактури: фактура №
***/05.07.2019г. за отчетен период 05.06.2019г. - 04.07.2019г.. срок за
плащане - 20.07.2019г.. издадена за сумата от 296.43 лв.. представляваща
неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски,
фактура № ***/05.08.2019г. за отчетен период 05.07.2019г. - 04.08.2019г.,
срок за плащане - 20.08.2019г., издадена за сумата от 303.07 лв.. /месечни
абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги, лизингова
вноска/, фактура № ***/05.09.2019г. за отчетен период 05.08.2019г. -
04.09.2019г., срок за плащане - 20.09.2019г., издадена за сумата от 270.91 лв..
/месечни абонаментни такси за потребените от абоната по договора услуги,
лизингова вноска/, Фактура № ***/05.10.2019г. за отчетен период 05.09.2019г.
- 04.10.2019г.. срок за плащане - 20.10.2019г.. издадена за сумата от 64.32 лв..
незаплатени лизингови вноски и фактура № **********/05.11.2019г. за
отчетен период 05.10.2019г. - 04.11.2019г.. срок за плащане - 20.11.2019г..
издадена за сумата от 2925.85 лева включваща 1 070.17 лева неустойки за
предсрочно прекратени договори за мобилни услуги и 1 855.68 – лизингови
вноски.
По делото е назначена и изслушана съдебно - икономическа експертиза,
чието заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема като
компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението на експертизата се
установява, че по процесните фактури фактура № ***/05.07.2019г., фактура
№ ***/05.08.2019г., фактура № ***/05.09.2019г., Фактура № ***/05.10.2019г.
и фактура № **********/05.11.2019г. няма извършени плащания. По фактура
№ ***/05.07.2019г. – е приспаднато сума в размер на 6.73 лева,
представляваща надвнесена сума /авнс/ за предходен период. В заключението
на експертизата е посочено, че общия размер на задълженията за неустойка е
1070.17 лева за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги.
Посочено е, че размерът на неплатените от ответника задължения по фактура
№ **********/05.11.2019г. към датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК е 3 853.85 лева, калкулирани по елементи както следва: 1 070.17 лева –
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги,
1 855.68 лева – вноски по договори за лизинг, 928 лева - задължения по
фактури по предходен период.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
В производството по чл. 422 ГПК взискателят следва да докаже факта,
от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу
вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде
разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните. Твърденията на
ищеца са, че е изпълнил задълженията си по договора за мобилни услуги,
като е предоставил посочените услуги, от което следва, че в тежест на
ответника възниква задължението за заплащане на цената.
Видно от представените договори, между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения, по силата на които операторът е
8
предоставил на абоната телефонни номера, при съответни месечни такси и
срокове на действие на договорите, срещу задължението за заплащане на
уговорената цена на услугата - абонаментни такси. В договорите се съдържа
описание на тарифния план, ценовите условия, като са посочени и
задълженията на абоната и последиците от неизпълнението им, свързани с
начисляване на неустойки. Договорите откъм съдържание отговарят на
законовите изисквания за договори, сключени при общи условия, като те
включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите
условия, които са неразделна част от тях. Те са приети с положения подпис на
абоната, който не е оспорен и по този начин лицето е декларирало, че е
запознато с тях и е получило екземпляр от същите.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза
установява, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите, като е
предоставил съответните услуги на ответника, който ги е ползвал за периода,
определен във фактурите. В тежест на абоната е да докаже, че е изпълнил
задълженията си по договорите да заплаща месечните такси. С подписването
на договорът за мобилни услуги, абонатът се е съгласил с условията на
същите. Безспорно установено е, че, тъй като ответникът не е изпълнил
задължението си по цитираните договори за заплащане в срок на
предоставените услуги, в съответствие с уговореното в договорите и
регламентираното в Общите условия, ищецът е прекратил едностранно
същите.
Ето защо съдът намира, че абонатът е неизправна страна по договора,
поради което дължи на ищеца сумата 928 лева главница за ползвани мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги от *** г., Договор за мобилни услуги
от ***г., Договор за мобилни услуги от *** г., Договор за мобилни услуги от
*** г., Договор за мобилни услуги от *** г.
По иска с правно основание чл. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от
ЗЗД, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищцовото дружество е да установи
основанието, на което възниква вземането: договор за лизинг, по силата на
който лизингодателят се е задължил да предостави на лизингополучателя
лизинговата вещ за временно ползване срещу уговорено възнаграждение и
изпълнение на задължението на лизингодателя.
Не е спорно, че между страните са сключени договори за лизинг от
***г., ***г. ***г. за устройство Т., мобилен апарат Н. и мобилен апарат Н.,
съгласно който ищцовото дружество, в качеството му на лизингодател, е
предоставило на ответника, в качеството му на лизингополучател, за
временно и възмездно ползване процесните мобилни устройства. Месечните
лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на получателя в качеството му на абонат на мобилни услуги
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги и Общите условия на „Т.“ ЕАД.
Именно предвид неизпълнение на задълженията си по договора за
9
лизинг, съгласно ОУ към договора за лизинг месечните му вноски за
изплащане на устройствата са станали предсрочно изискуеми и са дължими в
пълен размер. Няма данни ответникът да е върнал лизинговите вещи при
предсрочното прекратяване на договорите за лизинг, което означава, че
продължава да ги ползва и дължи заплащането на всички лизингови вноски
по договора. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че размерът на лизинговите вноски дължими за цената на
устройствата Т., Н. и Н. е в размер 1 855.68 лева.
Ищецът претендира и неустойка за предсрочно прекратяване на
Договор за мобилни услуги от *** г., Договор за мобилни услуги от ***г.,
Договор за мобилни услуги от *** г., Договор за мобилни услуги от *** г.,
Договор за мобилни услуги от *** г., в размер на 1 070.17 лева.
Неустойката е договорна клауза, с която страните уговарят, че в случай
на виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава
да престира на кредитора имуществено благо. По аргумент от чл.9 от ЗЗД
страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока на договора по волята, на която и да е
от страните или на едната от тях. Уговарянето на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга е допустимо, но само
в рамките на присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, в противен случай, неустоечната клаузата би била
нищожна, поради накърняване на добрите нрави. В случая се претендират
неустойки в размер на 1 070.17., която се формира, както следва: 39,89 лева -
неустойка за услуга - за предпочетен номер ***, 56,87 лева - неустойка за
услуга - за предпочетен номер ***, 39,96 лева - неустойка за услуга - за
предпочетен номер ***, 81,74 лева - дължима сума за мобилно устройство за
предпочетен номер ***, 124,98 лева - неустойка за предпочетен номер ***,
398,68 лева - дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер ***,
67,47 лева - неустойка за предпочетен номер ***, 260,58 лева - дължима сума
за мобилно устройство за предпочетен номер ***.
От доказателствата се установи, че ответникът е неизправна страна по
процесните договори поради което следва да се приеме, че като абонат не е
изпълнил поетите към ищеца задължения да заплаща ежемесечно
уговорените абонаментни такси и лизингови вноски. Надлежното
упражняване на потестативното право за разваляне на договорите е елемент
от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка.
Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното
упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на
чл.87, ал.1 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване/разваляне
с изявление в същата форма. В клаузата на чл.19б от ОУ на ищеца е
предвидена възможността за едностранно прекратяване на договора от
оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но тази клауза съдът
приема, че неравноправна, съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП и
съответно нищожна, съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като категорично не е
уговорена индивидуално, а е бланкетен, типов текст, присъстващ във всички
договори, предлагани и сключвани от оператора и е единствена в негов
интерес. Следва да се посочи, че в т.31а от Общите условия е регламентирано
задължението на оператора Теленор предварително и по подходящ начин
10
/чрез кратко тестово съобщение- смс, писмо с обратна разписка, записващ се
телефонен разговор, писмо по електронната поща на посочен от абоната
електронен адрес за контакти, чрез писмо, доставено с куриер и др. / да
информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на
негови неплатени парични задължения, включително и когато за целта ще се
ползват услугите на трети лица/ кредитни бюра, агенции за събиране на
вземания и др./. От чл.87, ал.2 от ЗЗД следва, че когато развалянето на
договора се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от
момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на
срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на
уведомлението до длъжника. Изложеното води до извода, че правото да се
развали/прекрати договора е преобразуващо субективно право, което се
упражнява чрез едностранно изявление на кредитора, отправено до
неизправния длъжник, без да е необходимо съдействието на насрещната
страна. Упражняването на правото е насочено към правна промяна -
прекратяване на облигационната връзка /Решение №76/13.07.2017 г. по т.д.
№1037/2016 г. на ВКС, I т.о./. В случая ангажираните от ищеца доказателства,
не водят до извода да е уведомил ответника за прекратяването на договорната
връзка. Следва да се посочи, че в процесните договори и в ОУ на оператора,
не се съдържа постигнато между страните съгласие, кореспонденцията между
тях да се счита за връчена с достигането й до адресите им т.е. „фингирано“
връчване. В ОУ на ищеца прекратяването и спирането на достъпа до услугите
са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че
преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване
на облигационната връзка. Връчването на длъжника на издадената заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК при условията на чл.47, ал.5 от ГПК не може да
замести отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй
като тя представлява акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по
договора. Ищецът не е навел доводи, а и не е представил доказателства с
оглед на чл.127, ал.2 от ГПК/, че е изпращал кратки тестови съобщения /смс/
до ответника, с уведомление за намерението му да прекрати договорите при
неизпълнение на задължението му да заплати месечните такси и абонаменти
респ. че прекратява договорите, поради което съдът приема, че като кредитор
ищецът не е упражнил надлежно правото си да прекрати процесните
договорите поради виновно неизпълнение на ответницата на задълженията й.
Според решение №178/12.11.2010 г. по т.д.№60/2010 г. на ВКС, II т.о. при
наличие на останалите предпоставки по чл.87 от ЗЗД е възможно договорът
да бъде развален с връчване на препис от исковата молба на ответника. В
случая исковата молба не може да послужи като изявление за разваляне на
договора, тъй като препис от нея не е получен от ответника, а от назначен
особен представител и то след като са изтекли сроковете на договорите за
мобилни услуги. Поради изложеното претенцията за неустойка в размер на
1 070.17 лева формирана както следва : 39,89 лева - неустойка за услуга - за
предпочетен номер ***, 56,87 лева - неустойка за услуга - за предпочетен
номер ***, 39,96 лева - неустойка за услуга - за предпочетен номер ***, 81,74
лева - дължима сума за мобилно устройство за предпочетен номер ***, 124,98
лева - неустойка за предпочетен номер ***, 398,68 лева - дължима сума за
мобилно устройство за предпочетен номер ***, 67,47 лева - неустойка за
предпочетен номер ***, 260,58 лева - дължима сума за мобилно устройство за
11
предпочетен номер ***, е неоснователна и следователно не се дължи.
По отношение на претендираните от ищеца разноски, съдът възприема
следното:
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.дело № 4/2013 г., на Общото събрание на Гражданска и Търговска
колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производства, включително и когато не изменя разноските по издадена
заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва,
въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния
иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото
производство.
Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на
разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с
уважената част от иска. Предвид изложеното и изхода на спора, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с
уважената част от иска както следва: в заповедното производство - в размер
на 371.94 лева, представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение,
както и в настоящото производство - в размер на 994.35 лева, представляващи
държавна такса, възнаграждение за особен представител, възнаграждение за
един адвокат и възнаграждение за вещо лице.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до
приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен
случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В
настоящия случай ищецът е представил списък на разноските.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Е. С. Г., ЕГН **********,
с адрес град К., улица *** съществуването на вземането на „Й.“ ЕАД ЕИК ***
(с предишно наименование „Т.“ ЕАД, ЕИК ***), със седалище и адрес на
управление град С., ж.к. ***, представлявано от Д.К.К. – Изпълнителен
директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, съдебен адрес град
С., улица ***, чрез адвокат Н. Ш. за сумата от общо 2 783.41 лева, главница
за неизпълнено задължение за заплащане на цената на предоставени мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги от *** г., Договор за мобилни услуги
от ***г., Договор за мобилни услуги от *** г., Договор за мобилни услуги от
*** г., Договор за мобилни услуги от *** г. и неплатени лизингови вноски
по договори за лизинг от ***г., ***г., ***г. за устройство Т., мобилен апарат
Н. и мобилен апарат Н., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 09.04.2021 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска в частта за
12
разликата над 2 783.41 лева до 3 853.85 лева явяваща се: 1 070.17 лева
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
80/13.04.2021 г. по частно гражданско дело № 1190/2021г. по описа на
Районен съд – К..
ОСЪЖДА Е. С. Г., ЕГН **********, с адрес град К., улица *** да
заплати на „Й.“ ЕАД ЕИК *** ( с предишно наименование „Т.“ ЕАД, ЕИК
***), със седалище и адрес на управление град С., ж.к. ***, представлявано от
Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на
директорите, съдебен адрес град С., улица ***, чрез адвокат Н. Ш., сумата от
371.94 лева, представляваща разноски направени по частно гражданско дело
№ 1190/2021 г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Е. С. Г., ЕГН **********, с адрес град К., улица *** да
заплати на „Й.“ ЕАД ЕИК *** ( с предишно наименование „Т.“ ЕАД, ЕИК
***), със седалище и адрес на управление град С., ж.к. ***, представлявано от
Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на
директорите, съдебен адрес град С., улица ***, чрез адвокат Н. Ш., сумата от
994.35 лева, представляващи направени по настоящото делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
13