№ 305
гр. Монтана, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241630100980 по описа за 2024 година
Правното основание на иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД. Дължи преюдициално
произнасяне и по чл.124 ГПК във връзка с чл.22 ЗПК.
Ищецът С. И. Г. твърди, че сключил с ответника договор за паричен заем
202211251251100059, по силата на който му била предоставена в заем сумата от ..... лева
за срок от 6 месеца. От датата на сключване на договора до 03.08.2023 година заплатил
на ответното дружество сумата от ...... лева. Тъй като договорът е нищожен, то
ответното дружество му дължи връщане на заплатената над главницата сума, като
платена без основание. Моли съда, да постанови решение, с което осъди ответника да му
заплати сумата от ..... лева, представляваща недължимо платена по договора за заем,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. След допуснато изменение в размера на предявения иск,
търсената сума е опредЕ. на ..... лева. Претендира и сторените в производството
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество ...... взема становище за
неоснователност на предявения иск. Признава факта на сключен договор, както и
получаване на сумата от ...... лева, изплатена за погасяване на главница в размер на .....
лева, възнаградителна лихва в размер на ... лева и обезщетение за забава в размер на .....
лева. Оспорва дружеството да е получило сумата от ..... лева (горницата над ...... лева до
сумата от ...... лева, която ищецът твърди да е заплатил). Оспорва и твърдението, че
договорът за кредит бил нищожен. Моли съда да отхвърли предявения иск и претендира
разноски по делото.
1
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е изслушано
заключение по назначена съдебно – икономическа експертиза, от които доказателства се
установява следното:
Няма спор между страните, че на 25.11.2022 година между тях бил сключен
договор за паричен заем с № 202211251100059, по силата на който ищецът получил сумата
от ..... лева. Последният се задължил да върне заетата сума в срок от една година,,
разпредЕ. на равни месечни вноски, всяка от които по 20.... лева. За целия период на
действие на договора се задължил и със сумата от ...... лева възнаградителна лихва.
В договорът освен това била включена клауза, според която заемателят се
задължава в срок до края на следващия ден от подписване на договора да представи на
заемателя обезпечение – чрез банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова
финансова институция, съгласно предвиденото в общите условия на договора. В общите
условия на договора се предвижда, че гаранцията може да бъде и чрез поръчителство на
две ФЛ, които да отговарят на определени условия и които да се явят лично в офис на
кредитора, за да бъдат одобрени. Ако заемателят не изпълни това задължение, то според
чл.6 от договора се начислява неустойка в размер на ..... лева, която се начислява месечно,
пропорционално на срока, за който не е осигурена и е платима с месечните погасителни
вноски по кредита.
От заключението на вещото лице, както и от представена справка от
дружеството - кредитор е видно, че за погасяване на вземането ищецът е направил две
плащания – едно за .... лева и едно за ..... лева или общо ..... лева. С тях е погасил всички
вземания към ответника за главница ..... лева, договорна лихва ... лева и сумата от ..... лева,
за която се твърди да е преведена от кредитора на дружество – гарант „.....“ ООД.
Съдът задължи ответника да представи процесния договор, погасителния план и
СЕФ към него. От представените по – горе писмени доказателства и експертно
заключение, съдът обосновава извод, че между страните на 25.11.2022 година е възникнало
облигационно отношение по повод предоставен потребителски кредит. Отношенията
между кредитора са подчинени на общите правила на Закона за задълженията и
договорите – договор за заем и на специалните разпоредби на Закона за потребителския
кредит.
Основателно е възражението на ищеца за недействителност на сключения договор
поради наличие на неравноправни клаузи.
В процесния договор за кредит и общите условия към него е предвидено начисляване
на неустойка, в случай на непредставяне на гаранция от страна на заемателя.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС неустойката следва
да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В цитираното
тълкувателно решение е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на
2
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии:
1. естеството им на парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението
на които се обезпечава с неустойка; 2. дали изпълнението на задължението е обезпечено с
други правни способи-поръчителство, залог, ипотека и др.; 3. вид на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част; 4. съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди
Следва да се посочи, че освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция,
на неустойката може да се придаде и санкционна функция. В случая неустойката е
уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното
задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на
обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното
удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това
задължение с фиксиран размер, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това
е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено допълнително възнаграждение
на кредитора, извън установения годишен процент на разходите. Според чл.11, т.12 ЗПК
към договора задължително следва да има погасителен план, който да съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Представеният сочи на неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 от Закона за
защита на потребителя. В него е включено заплащането на неустойка при
непредставянето на банкова гаранция или поръчител. Такава гаранция обаче е следвало
според договора да бъде предоставена най – късно в края на следващия ден от сключване на
договора.
Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на
практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси
паричен кредит в сравнително нисък размер (2000.00 лева). Предвид това, не само правно,
но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна
възможност да осигури две лица поръчители, които да отговарят на посочените
многобройни изисквания, или банкова гаранция за общо дължимата сума по кредита.
Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника,
то кредиторът цели да се обогати. Ето защо съдът намира, че неустоечната клауза,
посочена в чл.6 от договора е недействителна, поради което платеното по нея се явява
недължимо платено и подлежи на възстановяване.
Заплатената от ищеца сума в размер на ..... лева, установена от вещото лице по
3
предоставена изрично от кредитора справка, съдът приема, че е именно плащане за
неустойка, независимо от посоченото от ответното дружество, че е направено плащане
в полза на дружество – гарант „.....“ ООД. На първо място нито в исковата молба, нито в
отговора се съдържат твърдения за наличие на договор за поръчителство, сключен с
такова дружество. Липсват и представени по делото доказателства в такава насока.
Напротив. Единствен установен е фактът, че според договора ищецът дължи заплащане
на неустойка в случай на непредставяне на гаранция.
Недействителността на клаузата на чл.6 от договора не води до
недействителност на самия договор, поради което в случая е неприложимо правилото, че
при констатирана нищожност на договора за кредит, кредитополучателят дължи
връщане само на чистата сума по заема. Затова сумите, заплатени от
кредитополучателя за възнаградителна лихва и обезщетение за забава се явяват дължимо
платени и не подлежат на възстановяване. Предявеният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД е
основателен до размер на сумата от ..... лева и именно в този размер следва да бъде
уважен. Над него до размер от ..... лева искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед този изход на делото ответникът дължи заплащане на направените в
производството разноски: при условията на чл.38ЗА за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, пропорционално на уважената част от иска; .....
лева за заплатена ДТ и .... лева към бюджета на съда за изготвената експертиза, тъй като
ищецът е освободен от заплащане на разноски..
По горните съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..... ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град ...... ДА
ЗАПЛАТИ на С. И. Г. с ЕГН ********** от ...... сумата от ..... лева, представляваща
недължимо платена неустойка по договор за паричен заем № 202211251100059 от
25.11.2022 година, както и ..... лева направени в производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над уважения размер до предявения от ..... лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ..... ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град ...... ДА
ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество Е. И., БУЛСТАТ .... със съдебен адрес град
... сумата от .... лева за оказана безплатна правна помощ на материално затруднено лице
ОСЪЖДА ..... ООД с ЕИК ..... със седалище и адрес на управление град ...... ДА
ЗАПЛАТИ в полза на РС Монтана сумата от .... лева деловодни разноски, както и .... лева в
случай на служебно издаване на ИЛ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5