Решение по дело №8942/2019 на Районен съд - Варна

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О      Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            13.01.2020 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                                гражданско отделение

На деветнадесети декември                                                   две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Ана Ангелова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  8942 по описа за 2019 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от „В.и к.” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на  Ф.А.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, че съществува вземането, за което по ч.гр.д. № 1422/2019г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за следните суми:  2184.13 лева /две хиляди сто осемдесет и четири лева и тринадесет стотинки/ общо, в това число сумата от 1306.22 лева, представляваща главница дължима за периода от 05.02.2004г. до 20.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.01.2019г., до окончателно изплащане на вземането и сумата от 877.91 лева представляваща лихва за забава за периода от 30.04.2004г. до 28.01.2019г., както и да бъде осъден ответника да му заплати разноските за заповедното и настоящото производство.

            В исковата молба се сочи, че ищецът в качеството си на ВиК оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги предоставял ВиК услуги на ответника за периода от   05.02.2004г. до 20.12.2018г., в имот на адрес с гр. Варна, ул. „Пробуда“ №224, който в качеството си на потребител ги получавал и ползвал на същия адрес, като се отчитат по партида с абонатен № 1603742. За цената на доставената вода били издавани ежемесечни фактури за доставените Вик услуги, но плащания не били извършени в уговорения 30-дневен срок от издаването им. За събиране на вземането си ищеца депозирал заявление по чл. 410 ГПК, което било уважено, като по ч.гр.д. № 1422/2019г. по описа на ВРС е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Длъжникът възразил срещу заповедта, поради което за дружеството възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.  

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник. В проведеното по делото на 19.12.2019г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставки – ответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства – ч.гр.дело № 1422/2019г. по описа на ВРС; заверни копия от Общите условия за предоставянето на В и К услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к." ООД, с извадка от решения № Ц-009 от 28.01.2013г., № ОУ-09 от 11.08.2014г., № Ц-23 от 30.06.2016г., № БП-Ц-3 от 28.04.2017г. на ДКЕВР  с по два броя обяви; Справка за недобора на платец № 1163572 до 12.09.2017г.; карнет за абонатен № 1603742;   споразумителен протокол-спогодба за разсрочено плащане № *********/03.05.2018г., се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на иска с правно основание 422 вр. чл. 415 ГПК за вземане произтичащо от чл. 208 вр. чл. 200 ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване - вносни бележки за държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на осн. чл. 78 ал. 8 ГПК на 100 лв., са в общ размер от  158,57 лв. Следва да се присъди и пълния размер на разноските по заповедното производство в размер на 93,68 лева.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в отношенията между страните „В.и к.” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** и Ф.А.Ю., ЕГН **********, с адрес ***, че съществува паричното вземане, присъдено с издадена по ч.гр.д. № 1422/2019г. по описа на ВРС заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, за следните суми:  2184.13 лева /две хиляди сто осемдесет и четири лева и тринадесет стотинки/ общо, в това число сумата от 1306.22 лева, представляваща главница дължима за периода от 05.02.2004г. до 20.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 31.01.2019г., до окончателно изплащане на вземането и сумата от 877.91 лева представляваща лихва за забава за периода от 30.04.2004г. до 28.01.2019г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК Ф.А.Ю., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „В.и к.” ООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:*** сумата от 158,57 лева, представляващи разноски по настоящото дело и 93,68  лева разноски по ч.гр.д. № 1422/2019г. по описа на ВРС.

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: