№ 19123
гр. София, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110131172 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „ЗД Евроинс“ АД срещу ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 541,09 лв., с включени
ликвидационни разноски, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди, настъпили от
пътнотранспортно произшествие на 27.05.2024 г. в гр. София, на бул. „Михай Еминеску“,
причинени виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег.
№ ЕН 0593 КМ, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била
застрахована при ответника. Претендира и законната лихва от подаване на исковата молба в
съда до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 27.05.2024 г. в гр. София, на бул. „Михай Еминеску“, е
настъпило ПТП по вина на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 0593
КМ, който поради управление с несъобразена скорост, удря движещия се пред него лек
автомобил „Мазда“. Вследствие на посоченото на лек автомобил „Мазда“ са причинени
имуществени вреди.Твърди, че към датата на ПТП лек автомобил „Мазда“, с рег. № СВ 1580
НА, е имал сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
застрахователна полица № 00500100539519/24.10.2024 г., валидна към датата на
застрахователното събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на
застрахования при него автомобил. Твърди, че за отстраняване на щетите, застрахователят е
платил на автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил сумата от общо 9 905,99
лв. Предявил с нарочно писмо своята претенция, с доказателства за настъпилото ПТП и
размера на причинените вреди, като до този момент ответникът му възстановил сумата от 7
364,90 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно вземане за остатъка
от платеното обезщетение в размер на 2 541,09 лв. спрямо ответника като застраховател на
гражданската отговорност на делинквента. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗАД
1
„ОЗК – Застраховане“ АД, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма
на настъпване на процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между
процесното ПТП и твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на водача на увреждащия автомобил. Счита, че в случая отговорността
на ответника се равнява на платената от негова страна вече сума в размер на 7 364,90 лв.
Сочи, че вредите, чието репариране се търси с настоящия иск, не са се намирали в зоната на
контакт между двата автомобила. Обръща внимание, че застрахователното обезщетение,
дължимо по застраховка „Каско“, може да е по-голямо от онова, дължимо от застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва и размера на вредите, като счита същият
за прекомерно завишен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ между ищцовото дружество и собственика на увредения лек автомобил „Мазда“, с
рег. № СВ 1580 НА към момента на реализиране на риска; наличието на валидно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното
дружество и собственика на лек автомобил „Фоксваген Голф“, с рег. № ЕН 0593 КМ; както и
частично плащане от страна на ответника на застрахователното обезщетение в размер на 7
364,90 лв.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от 27.05.2024 .г. се установява, че на посочената дата, около 8:50 часа, в град София,
на бул. „М. Еминеску“ е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Мазда“, с рег. № СВ
1580 НА, управляван от Катя Попова, и лек автомобил „Фоксваген Голф“, с рег. № ЕН 0593
КМ, управляван от Пламен Николов. Отразена е схема на произшествието, с което е
обозначена зоната на удара, както и видимите щети по автомобилите, като лек автомобил
„Мазда“, с рег. № СВ 1580 НА това са: задна броня и капак заден, а за л.а. „Фоксваген Голф“,
с рег. № ЕН 0593 КМ: предна броня и решетка. Протоколът е подписан от двамата водачи,
като Пламен Николов е посочил в частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е
негова.
Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ,
съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не
е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т.
е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.
Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно
убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на
документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3,
2
б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между
участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без
възражения, като съдържа и изрично признание на водача на лек автомобил „Фоксваген
Голф“, с рег. № ЕН 0593 КМ относно неговата вина за настъпване на процесното
произшествие и механизма според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно
признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото.
По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От него се установява, че на 27.05.2024 г, около 08:50 часа л.а. „Фоксваген Голф“, с рег. №
ЕН 0593 КМ се движи по бул. „Михай Еминеску“, където водачът реализира ПТП с
движещия се пред него л.а. „Мазда“, с рег. № СВ 1580 НА. Експертът констатира, че
уврежданията по л.а. „Мазда“, с рег. № СВ 1580 НА се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 27.05.2024 г. произшествие в град София. Изчислява, че
стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Мазда“, с рег. № СВ 1580 НА, изчислена
на база на средни пазарни цени към датата на ПТП е 10 533,11 лв. От техническа гледна
точка и от уврежданията, които е получило процесното МПС, вследствие на удара –
облицовка задна броня за подмяна, рог заден за ремонт, може да се направи извод, че детайл
RVM модул заден ляв може да бъде увреден вследствие на процесното ПТП. Вещото лице
информира, че по делото не са налице доказателства, сочещи, че това увреждане е
съществувало преди датата на процесното ПТП.
От представените по делото писмени доказателства – опис заключение по щета №
**********/28.05.2024 г., след извършен оглед и оценка на щетите по застрахования
автомобил, се установява, че ищецът е определил застрахователно обезщетение в размер на
9 890,99 лв., видно от издадена фактура от15.08.2024 г., която сума е изплатена от
застрахователя – ищец.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на
ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др./ при съдебно предявена претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН.
3
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на л.а. „Мазда“, с рег. № СВ 1580 НА, изчислена на база
средни пазарни цени към датата на ПТП е 10 533,11 лв. Така определената от експерта
стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли,
възстановяване на увредените детайли, боядисване, камера и труд.
С оглед изложеното, и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява
основателен в пълния предявен размер от 2 541,09 лв. (остатък от регресно вземане в общ
размер на 9905,99 лв.), с включени 15 лв. обичайни ликвидационни разноски. Като законна
последица от уважаване на иска за главница, върху същата следва да се присъди и законна
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.05.2025 г. (дата на пощенско
клеймо) до окончателното плащане.
Акцесорната претенция за плащане на лихвата за забава, начиная подаването на
исковата молба в съда до окончателното погасяване на вземането, е основателна и също
следва да бъде удовлетворена.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищеца, с оглед правилото на чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият претендира разноски в размер на 101,64 лв. – държавна такса, 200 лв. –
депозит САТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда служебно в размер на
200 лв., на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Наредбата за правната помощ или общо
501,67 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, да заплати на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
на основание чл. 411 КЗ сумата от 2 541,09 лв., с включени ликвидационни разноски,
представляваща непогасен остатък от регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди, настъпили от пътнотранспортно
произшествие на 27.05.2024 г. в гр. София, на бул. „Михай Еминеску“, причинени виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. № ЕН 0593 КМ, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда /29.05.2025 г. –
дата на пощенско клеймо/ до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света
София“ № 7, ет. 5, да заплати на „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 501,67 лева, представляваща сторени
разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5