Решение по дело №13437/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14694
Дата: 26 юли 2024 г. (в сила от 26 юли 2024 г.)
Съдия: Катя Николова Велисеева
Дело: 20231110113437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 14694
гр. ......, 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20231110113437 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „.............“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79
ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против И. И. И. за
сумата от 1463,94 лева, от която 1235,94 лева, представляваща цена на доставена топлинна
енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г. в имот, находящ се в гр. ......, .........., абонатен
№ 116747, сумата 175,17 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 22.07.2022 г.,
сумата 43,80 лева – главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.07.2019 г. - м.04.2021 г. и сумата 9,03 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва 31.08.2019 г. до 22.07.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.08.2022 г. до окончателното плащане, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №42756/2022 г., по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуването в
интернет страницата на продавача. Посочва, че фирма, извършва дялово разпределение на
ТЕ в сградата на базата на реален отчет на уредите за дялово разпределение, инсталирани на
отоплителните теле в имота. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главниците.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият
не е възразил и в заповедното производство, тъй като заповедта за изпълнение е била
връчена при условията на чл. 47, ал.. 5 ГПК, поради което на ищеца са били дадени указания
по чл. 415, ла. 1, т. 2 ГПК. В насроченото открито съдебно заседание не се явява, не изпраща
1
представител и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Ответникът
е редовно уведомен за последиците по чл.238 ГПК. В депозираната искова молба ищецът
чрез своя процесуален представител е направил искане да бъде постановено неприсъствено
решение срещу ответника, тъй като са налице предпоставките на чл.238 ГПК. Представя и
списък по чл. 80 ГПК.
След като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239,
ал. 1, т. 1 ГПК – ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията към нея
(връчени са по реда на чл. 45 ГПК), не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
представлява в първото заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му
в нейно отсъствие, указани са последиците от неспазването на срока за подаване на
отговор на исковата молба и от неявяването в първото заседание по делото и след като
прецени, че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявените искове са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение,
като уважи исковете. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на
чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми да бъдат
уважени изцяло.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. В полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените и
претендирани за двете производства разноски от които 79,28 лева - за платена държавна
такса и за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП в заповедното производство и сумата 129,28 лева за платена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25 НЗПП за настоящото производство.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. И. И. ЕГН **********, с адрес: гр. ......,
............ дължи на „.............“ ЕАД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление: гр. ......, ул.
„.......... сумата 1463,94 лева, от която 1235,94 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.4.2021 г. в имот, находящ се в гр. ......,
............, абонатен № 116747, сумата 175,17 лева, обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 22.07.2022 г., сумата 43,80 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от м.07.2019 г. - м.04.2021 г. и сумата 9,03 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва 31.08.2019 г. до 22.07.2022 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.08.2022 г. до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №42756/2022
г., по описа на СРС, 71 състав.
ОСЪЖДА И. И. И. ЕГН **********, с адрес: гр. ......, ............. да заплати на „.............“
ЕАД, ЕИК ........ със седалище и адрес на управление: гр. ......, ул. „.......... на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата 129,28 лева – разноски в настоящото производство и сумата 79,28 лева -
разноски в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3