Номер 127330.10.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасIII въззивен граждански състав
На 29.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Кремена И. Лазарова
Йорданка Г. Майска
Секретар:Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20202100502091 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 4038/04.06.2020г.
на НРС от Драгомир Енев, в качеството му на управител на Етажна собственост /ЕС/ на
ж.к.“Ливи Парадайс“, с администратвен адрес: гр.Несебър, КК“Слънчев бряг, кв.Камелия №
173 против Решение № 63/05.03.2020г. по гр.д. № 173/2019г. на РС-Несебър, с което е
признато за установено по отношение въззивника, че Е. А. А. с ЕГН-********** и Д. И. А. с
ЕГН-********** не дължат на ЕС „Ливи Парадайс“ с адрес КК“Слънчев бряг-запад“,
общ.Несебър кв.Камелия № 173, представлявана от управителя Драгомир Енев сума от общо
14564,30лв., представляваща претендирани от ЕС такси за управление и поддръжка на
общите части на сградата, формирани както следва: сумата от 3949лв. за 2010г.; сумата от
3949лв. за 2011г.; сумата от 3949лв. за 2017г. и сумата от 3273,60лв. за 2018г..
Твърди се, че в обжалваното решение сторените изводи по фактите и по правото
са неправилни. Счита, че е неправилен извода на съда, че не са налице валидни правни
основания ЕС да претендира посочените суми за посочените години от ответниците, в
качеството им на етажни собственици. Твърди, че неправилно не е кредитиран от съда
договор за създаване на гражданско дружество от 16.03.2009г. между собствениците на
обекти в сградата, в който са регламентирани таксите за поддръжка на комплекса, платими
от тях, като е проведено и на 19.01.2010г. заседание на ОС на съдружниците, когато е
прието вноската да е в размер на 3евро за кв.м., включващо общите части, като опредЕ.та
такса се заплаща още от 2010г. от всички собственици, изключая въззиваемите-ищци.
Коментират се ОС на създадената ЕС от 24.06.2017г., 30.03.2018г. и 11.05.2018г.. Твърди, че
задължението на всеки етажен собственик да заплаща своята част от разноските по общите
части произтича от закона, а не от решение на общото събрание на ЕС за определяне
размера на вноската. Сочи, че процедурата за събиране на дължимите такси по чл.38, ал.2
ЗУЕС, препращаща към чл.410 ГПК е твърде тромава, поради което не се прилага често,
поради което и представляващият ЕС е отправил до въззиваемите нотариални покани за
заплащане на дължимите такси.
Моли, обжалваното решение да бъде изцяло отменено, като се постанови ново
такова, с което претенцията по чл.124 ГПК да бъде отхвърлена като неоснователна.
1
Претендира за присъждане на разноски. Не сочи доказателства. Не са направени с
въззивната жалба доказателствени искания.
Въззиваемите Д. и Е. А., чрез своя процесуален представител адв.Г.Несторов от
АК-Пловдив, са подали отговор, с който въззивната жалба се намира неоснователна и се
моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и
законосъобразно. Излага насрещни твърдения по всеки един от доводите във вззивната
жалба, считайки ги за неоснователни, включително и за твърдяната релевантност на
задълженията към гражданското дружество по ЗЗД, с аргумент, че етажната собственост не
е негов правоприемник. Счита, че изложените в жалбата аргументи не кореспондира и не
намират опора в събраните по делото доказателства. Не ангажира нови доказателства, няма
доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК против акт на съда,
подлежащ на обжалване, от легитимирано лице, поради което е допустима.
В с.з. се явява управителя на въззивната ЕС с процесуален представител, който в
рамките на пренията по същество навежда, че обжалваното решение е недопустимо и следва
да бъде обезсилено, тъй като е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
от първостепенния съд, свързани с призоваването и връчването на съдебни книжа на
ответната етажна собственост, което е довело до ограничаване правото им на защита, че
управителя на ЕС само си е мислел, че е упълномощил адвокат, но реално не бил сторил
такова упълномощаване и в резултат му е било нарушено правото на защита и по-конкретно
ЕС е била лишена от възможност да участва в събирането на доказателства. В случай, че се
пиреме, че решението е валидно и допустимо се моли същото да бъде отменено като
неправилно. Не се сочат доказателства. Не са направени доказателствени искания.
Въззиваемите Е. и Д. А. се представляват в с.з. от пълномощнища
адв.Г.Несторов, който поддържа подадения писмен отговор на въззивната жалба, счита, че
не са налице твърдяните пороци в обжалваното решение и моли за неговото потвърждаване
като правилно и законосъобразно. Намира за преклудирана възможността на въззивника да
навежда нови основания за първи път едва в рамите на устните състезания пред въззивната
инстанция за процесуални нарушения, за които липсва оплакване във въззивната жалба.
Счита, че така това оплакване е заявено извън срока и не подлежи на разглеждане.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложенията първоинстанционното производство е било образувано
по искова молба от Е. и Д. А. в качеството им на етажни собственици в ответната ЕС
ж.к.“Ливи парадайс“ гр.Несебър, с която са опискали съдът да приеме за установено по
отношение ответната етажна собственост, че ищците не дължат следните суми, както
следва: за сезон 2010 г. сума от 3 949.00 лева; за сезон 2011 г. сума от 3 949.00 лева; за
сезон 2017 г. сума от 3 949.00 лева; за сезон 2018 г. сума от 3 273.60 лева, претендирани от
ЕС като неплатени такси за поддръжка и управление на ЕС.
В исковата молба ищците твърдят, че не дължат претендираните от управителя
на ответната етажна собственост такси за управление и поддръжка на общите части, поради
липса на основание - източник на задължение за заплащането им в претендирания размер -
за 2017г. или с други думи липсата на изрично Решение на Общото събрание на етажните
собственици на основание чл.11, ал.1 т.5 от ЗУЕС за определяне на размера на дължимите
разноски за управление и поддръжка общите части за 2017 г.. Сочат, че през 2018 г. са били
взети решения на Общото събрание на ЕС/съответно от 30.03.2018г. и от 11.05.2018г./, с
които бил определен размер от 5.00 лева на кв.м. от общите части - такса за поддръжка и
управление, поради което дължимата сума за поддръжка и управление от тяхна страна не е в
2
претендирания от управителя размер. Твърдят, че за сезон 2018г. са заплатили такса
поддръжка и управление съгласно взетите решение от 5лв. на квадратен метър или общо
556,30лв. съобразно притежаваните от тях общи части от 111,23кв.м. от общите части.
Досежно претенциите за изпълнение на задължения за 2010 г. и 2011 г. заявяват, че същите
били недължими поради липса на каквото и да било решение на общото събрание на
етажната собственост, гласувани на основание чл.11, ал.1 т.5 от ЗУЕС и евентуално поради
изтичане на законовата погасителна давност. С допълнителна молба посочват, че решението
на ОС на ЕС от 30.03.2018г. е отменено с влязло в законна сила решение № 33/15.12.2019г.
по гр.д. № 362/18г. на РС-Несебър, потвърдено с Решение № II-71/29.07.2019г. по в.гр.д. №
816/19г. на ОС-Бургас.
Извеждат правния си интерес от изпращани им от управителя на ответната ЕС
покани за доброволно изпълнение за заплащане на горните суми, както и нотариална
покана, със срокове за заплащане и предупреждения за съдебно преследване.
В месечния срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от управителя на
ответната Етажната собственост, с който исковата претенция е оспорена. Не се оспорва, че
ищците са етажни собственици, извършеното от тях плащане на такса поддръжка и
управление за 2018г. в размер на 556,30лв., както и изпращането на покани за доброволно
плащане, включително и нотариална покана до ищците за процесните суми, които се считат
за дължими в посочените размери и за съответните години. В отговора се твърди, че на
16.03.2009г. било създадено чрез договор Гражданско дружество между съдружниците в
комплекс „Ливи Парадайс", гр.Несебър, КК "Слънчев бряг", кв."Камелия" № 173, в който
били регламентирани таксите за подръжка на комплекса, платими от съдружниците. Твърди
се, че през 2010 г. /на 19.01.2019г./ било проведено ОС на съдружниците на комплекса, на
което била приета чрез гласуване вноската в размер на 3 евро за кв. м., включващо общите
части, взето с единодушно решение. Таксата останала непроменена до настоящият момент.
Твърди се също така, че общи събрания на ЕС са провеждани на 26.06.2017г., на
30.03.2018г. и на 11.05.2018г., на които са вземани решения за дължимите от етажните
собственици такси за поддръжка и управление на общите части на ЕС. Представени са
писмени доказателства.
С обжалваното решение НРС е уважил обективно съединените искове, като е
приел, че действително липсват доказателства по делото да взети решения на ОС на ЕС за
2010г., 2011г. и 2017г., с които да е опредЕ. дължимата такса от етажните собственици за
поддръжка и управление на общите части на етажната собственост; прието че етажната
собственост учредена през 2017г. не е правоприемник на посоченото от ответника
гражданското дружество, а опредЕ.та такса от 5лв. на кв.м. в решение на общото събрание
от 2018г. е заплатена от ищците.
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално
легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на
районния съд в рамките на правомощията му, мотивирано и разбираемо. Същото е и
допустимо като постановено по предявените допустими искове.
3
Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото
доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.
Изложените в заключителната пледоария доводи за процесуални нарушения, настоящият
състав намира за преклудирани, такива липсват във въззивната жалба и са сторени за първи
път едва в съдебните прения. Независимо от това следва да се добави и следното: Съдът
приема, че новите доводи, изложени в рамките на устните състезания за допуснати
процесуални нарушения от НРС са без значение към законосъобразността на обжалваното
решение. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно-
отменителна, поради което ирелевантни са процесуални нарушения, които не водят до
нищожност или недопустимост на обжалваното решение. Процесуалните нарушения могат
да бъдат само основание за събиране на нови доказателства от въззивния съд, но във
въззивната жалба не са направени никакви доказателствени искания, такива както изрично е
заявено в с.з. пред въззивния съд страната е заявила, че няма да сочи, нито има други
доказателствени искания. Съдът приема, че доводите изложени в устните състезания за
допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за
допускане на изрично посочени от страната доказателства пред въззивната инстанция, в
случай на направено искане за събирането им на основание чл. 266 от ГПК, но в случая
такова искане не е направено. С оглед на което доводите на ищеца за допуснати
процесуални нарушения от НРС, изложени в рамките на съдебните прения се явяват
неоснователни.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК,
препраща своята към нея. В допълнение може да се посочи, че от представените писмени
доказателства правилно е установено, че ответната етажна собственост е била учредена на
ОС на ЕС от 24.06.2017г., съгласно взетото по т.1 от дневния ред решение за учредяване на
етажна собственост. В представения от ответната страна с писмения отговор протокол това
общо събрание липсва отразяване решение, с което да е определен размера на дължимата от
етажните собственици такса за поддръжка и управление на общите части, както и за начина
на определянето й. Решенията на ОСЕС от 30.03.2018г., включително и за дължимите такси
за поддръжка и управление са изцяло отменени с влязло в законна сила решение №
33/15.12.2019г. по гр.д. № 362/18г. на РС-Несебър, потвърдено с Решение № II-
71/29.07.2019г. по в.гр.д. № 816/19г. на ОС-Бургас. Така по взетото решение по т.5 от
ОСЕС от 11.05.2018г. за заплащане на такса от 5лв. за кв.м., страните не спорят, че от страна
на ищците е заплатена такса от общо 556,30лв.. Липсват основания да се търсят от името и в
полза на етажната собственост суми за 2010г. и 2011г., т.е. от преди учредяването й.
Липсват и основания да се приеме, че приеме ответната етажната собственост е
правоприемник на създаденото на 16.03.2009г. Гражданско дружество между съдружниците
в комплекс „Ливи Парадайс", гр.Несебър, още повече, че липсват доказателства за
прекратяването му, съобразно раздел VII, чл.19. Според разп. на чл.11 ал.1 т.5, Общото
събрание на Етажната собственост определя размера на паричните вноски за разходите за
управление в поддържането на общите части на сградата, а съгл. ал. 7, в правомощията на
ОС е: да определя размера на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване”. Ответната
страна не установява основанията за претендираните суми от по 3949лв. годишно, като не е
ясно как са формирани, на каква база и с какъв акт на ОСЕС. ЗУЕС урежда строго формална
процедурата по свикване и провеждане на общо събрание на собствениците в етажната
собственост, изхождайки от принципа, че решенията на общото събрание засягат правната
сфера на всички собственици, в това число и на тези, несъгласни със съответното решение.
4
Преодоляването на несъгласието на тези собственици и задължаването им да се съобразят с
решението и неговите последици може да бъде постигнато единствено при стриктно
спазване на законовите правила, ето защо всяко действие по отношение свикването и
провеждането на общото събрание следва да е предприето в съответствие с предписанията
на закона рамки и надлежно документирано.
Въз основа на събраните по делото доказателства въззивната инстанция изцяло
споделя изводите в обжалваното решение, че предявените четири обективно съединени
иска, че не се дължат суми за управление и поддръжка на общите части на сградата,
формирани както следва: сумата от 3949лв. за 2010г.; сумата от 3949лв. за 2011г.; сумата от
3949лв. за 2017г. и сумата от 3273,60лв. за 2018г., са основателни, поради което същото
следва да бъде изцяло потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК въззиваемият
има право да му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски, като
съобразно представен списък и договор за правна помощ са сторени такива в размер на
960лв. с ДДС за заплатено адв.възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в тежест на
въззивника.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, решението не подлежи на касационно
обжалване, поради което е окончателно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 63/05.03.2020г. по гр.д. № 173/2019г. по описа на
Районен съд – Несебър.
ОСЪЖДА Етажна собственост /ЕС/ на ж.к.“Ливи Парадайс“, с администратвен
адрес: гр.Несебър, КК“Слънчев бряг, кв.Камелия № 173, представлявана от управителя
Драгомир Енев, да заплати на Е. А. А. с ЕГН-********** и Д. И. А. с ЕГН-**********,
двамата със съдебен адрес гр.Пловдив, ул.Цар Калоян № 8, ет.4, чрез адв.Георги Несторов от
АК-Пловдив сторените съдебни разноски пред настоящата инстанция в размер на
960лв./деветстотин и шестдесет/лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5