№ 10928
гр. София, 24.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110133086 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 24.06.2023 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Белослава Пейчева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
1
гражданско дело номер 33086 по описа за 2021 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „....” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. ”Ястребец” № 23 Б, с ЕИК ... представлявано от изпълнителния
директор ...., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против К. Г. Б., с ЕГН **********, от гр. ..... Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че на 05.11.2020 г. дружеството е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Райна Кирилова Асенова, Боян
Георгиев Боянов и К. Г. Б. за разделно заплащане при квоти: 4/6 за Райна Кирилова Асенова
и по 1/6 за Боян Георгиев Боянов и К. Г. Б., от следните суми: сумата от общо 922,65 лв., от
която: сумата от 835,27 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 65,48 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г., сумата
от 18,39 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец октомври
2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 3,51 лв. – лихва за забава върху главницата за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г., както и за
присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на заявлението
до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото разноски.
Предявеното от ищеца вземане е било уважено и е била издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. По повод на дадени от съда указания, ищецът предявява настоящата
искова претенция срещу ответницата. Твърди, че ответницата е потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент № 14, находящ се в гр. София,
ж.к. „Дружба-2“, бл. 510, вх. Б, с абонатен № 158061, за периода от месец май 2017 г. до
месец април 2019 г., но не е заплащала дължимата цена за посочения период, като
задължението възлиза на общо 153,78 лева. Излага твърдения, че етажната собственост е
сключила договор с „Бруната” ООД за извършване услугата топлинно счетоводство. В
исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране на дължимата
от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали през процесния
период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на задължението си за
заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради което дължал и лихва
за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на К. Г. Б., че същата дължи на „....” ЕАД – гр.София сумата от общо 153,78 лв.,
от която: сумата от 139,21 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 10,91
лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 27.10.2020 г.,
сумата от 3,07 лв. – главница за разпределение на топлинна енергия за периода от месец
октомври 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 0,59 лв. – лихва за забава върху
2
главницата за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 27.10.2020
г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, а също и на направените по делото
разноски. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, моли съда да
уважи исковите претенции, претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответницата К. Г. Б..
В съдебно заседание ответницата оспорва исковите претенции. Заявява, че не дължи
претендираните суми, тъй като не ползва топлинна енергия, а от 2012 г. е с демонтирани
радиатори. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
С определение от 15.12.2021 г. „Бруната” ООД е конституирано като трето лице –
помагач на страната на ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Бруната” ООД, редовно призовано, не
изпраща представител. По делото е депозирано становище.
С протоколно определение от 22.03.2022 г. съдът е прекратил производството по
отношение на „Бруната” ООД.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направено е искане по
реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 54449/2020 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
14.12.2020 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по силата на която Райна Кирилова Асенова, К. Г. Б. и Боян Георгиев Боянов са осъдени да
заплатят разделно на „....” ЕАД следните идеални части, както следва: Райна Кирилова
Асенова – 4/6 идеални части, К. Г. Б. – 1/6 идеална част и Боян Георгиев Боянов – 1/6
идеална част от следните суми: сумата от 835,27 лв. – главница, представляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж.к. „Дружба“,
бл. 510, вх. Б, ет. 4, ап. 14, абонатен № 303195, за периода от месец май 2017 г. до месец
април 2019 г., сумата от 65,48 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 27.10.2020 г., сумата от 18,39 лв. – главница за разпределение на топлинна
енергия, сумата от 3,51 лв. – лихва за забава върху главницата за разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г., както и законната лихва върху
главницата, считано от 05.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, а също и
сумата от 75 лв. – направени по делото разноски, от които: сумата от 25 лв. – платена
държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. По повод на подадено
възражение от длъжника К. Г. Б. и дадени от съда указания в предвидения едномесечен срок
3
заявителят “....” ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск, като
срещу останалите двама ответници в полза на заявителя е бил издаден изпълнителен лист.
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “....” ЕАД на потребители в гр.София, приети с решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на СД на „....” АД и одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на ДКВЕР на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетия като доказателство по делото договор от 20.05.2015 г., сключен
между ищеца и „МХ Елвеко” ООД, се установява, че последното се е задължило да
извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради
етажна собственост, а “....” ЕАД се е задължило да приема предоставените данни и въз
основа на тях да определя и събира дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото договор № 1719 от 27.11.2001
г., сключен между „Техем Сървисис” ЕООД и Етажната собственост на сграда, находяща се
в гр. София, ж.к. „Дружба-2“, бл. 510, вх. Б, е видно, че страните са се договорили
дружеството да извърши доставка и монтаж на индивидуални разпределители и термостатни
вентили и извършване на индивидуално разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сградата етажна собственост, съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е
подписан от представителите за собствениците в сградата – етажна собственост от лице,
избрано на проведено Общо събрание на собствениците.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на наредбата за
държавните имоти от 23.01.1992 г., се установява, че Георги Боянов Асенов и Райна
Кирилова Асенова са придобили чрез покупко-продажба собствеността върху недвижим
имот, представляващ апартамент № 14, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Дружба-2“, бл.
510, вх. Б, ет. 4. От изисканата справка от НБД „Население“ се установява, че Георги Боянов
Асенов е починал на 17.11.2014 г. и е оставил за свои наследници съпругата си Райна
Кирилова Асенова и децата си К. Г. Б. и Боян Георгиев Боянов.
От изготвеното съобщение към фактура № ********** от 31.07.2019 г. се установява,
че задължението за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. възлиза на 407,60 лв., а от
изготвеното съобщение към фактура № ********** от 31.07.2018 г. се установява, че
задължението за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. възлиза на 474,76 лв. Видно от
представената справка за абонатния номер задълженията за периода от месец октомври 2017
г. до месец април 2019 г. са в общ размер на 922,65 лв., от които: сумата от 853,66 лв. за
главница с включено дялово разпределение и сумата от 68,99 лв. за лихва.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “....” ЕАД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на
топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности,
обслужващи основните дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на
4
топлинна енергия, като доставя такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се
намира процесния отопляван недвижим имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к.
„Дружба-2“, бл. 510, вх. Б, ет. 4, ап. 14, на който адрес е открита партида на абонатен №
303195. Не се спори, че ответницата е собственик на 1/6 идеална част по наследство от
процесния отопляван недвижим имот, спори се за размера на дължимата сума за топлинна
енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, ответникът се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и през исковия
период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а впоследствие
– на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на Закона за
енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката. Съгласно
чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при
публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за
допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
ответника, както и стойността на топлинната енергия. Видно от представената и приета като
5
доказателство по делото справка и два броя общи фактури за процесния отопляван имот е
потребена топлинна енергия в размер на 835,27 лв.
Съдът приема, че исковата претенция е основателна и доказана за размера от 835,27
лв., като ответницата с оглед на притежаваната от нея 1/6 идеална част дължи сумата от
139,21 лв. Доколкото по делото не са представени доказателства за извършено плащане,
исковата претенция като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
За пълнота следва да се посочи, че ответницата не доказа твърденията си, съобразно с
разпределената от съда доказателствена тежест по реда на чл. 154 от ГПК.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава, съдът намира
следното: С оглед основателността на главния иск, основателен се явява и предявения
акцесорен иск. На основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна програма съдът
определя размера на лихвата за забава върху главницата от 427,67 лв. за процесния период
на 84,46 лв. и върху сумата от 407,60 лв. – на 39,17 лв., или върху сумата от общо 835,27 лв.
на 123,63 лв. доколкото се претендира лихва за забава в размер на 65,48 лв., то исковата
претенция се явява доказана, а ответницата с оглед на притежаваната от нея 1/6 идеална част
дължи сумата от 10,91 лв.
Относно претендираната главница в размер на 18,39 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец октомври 2017 г. до месец април 2019 г. за целия
отопляван недвижим имот или 3,07 лв. за частта на ответницата, съдът намира, че същата
сума не следва да се присъжда, тъй като се дължи за извършената услуга дялово
разпределение, предоставена от третото лице помагач „Бруната” ООД. Липсват
доказателства за възлагане събирането на тази сума от „Бруната” ООД в полза на ищеца.
Само за пълнота следва да се посочи, че първоначално ищецът е изложил твърдения за
осъществяване на услугата топлинно счетоводство от „Бруната” ООД, което не е
извършвало такава услуга видно от събраните по делото доказателства, а от събраните по
делото доказателства се установява, че за различни периоди от време услугата е била
извършвана от „Техем Сървисис” ЕООД и от „МХ Елвеко” ООД, за които дружества в
обстоятелствената част на исковата молба липсват наведени твърдения . Ето защо съдът
намира, че исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенцията за заплащане на лихва за забава в размер на сумата от
3,51 лв. върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 27.10.2020
г. за целия отопляван недвижим имот или сумата от 0,59 лв. за частта на ответницата, съдът
намира следното: С оглед неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
предявения акцесорен иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Искането за присъждане на законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на заявлението – 05.11.2020 г. до окончателното изплащане на задължението
съдът намира за неоснователно, с оглед на извършено плащане преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
По отношение на претенцията за установяване размера на дължимите в заповедното
6
производство разноски, съобразно с т. 12 от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, съобразно с изхода от спора и да разпредели отговорността за направените
разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски съразмерно с
уважената част от иска в размер на 12,20 лв. от дължимата от ответницата част от 12,50 лв.
от общо направените разноски в размер на 75 лв., от които: сумата от 25 лв. – платена
държавна такса и сумата от 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с уважената част от иска, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 191,17 лв. от общо направените разноски в размер на
195,83 лв., от които: сумата от 95,83 лв. – платена държавна такса и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искови претенции от „....” ЕАД, с ЕИК
... със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор
...., против К. Г. Б., с ЕГН **********, от гр. ...., с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 от ГПК и във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че К. Г. Б.
дължи на „....” ЕАД сумата от 139,21 лв. /сто тридесет и девет лева и двадесет и една
стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 10,91 лв. /десет лева и
деветдесет и една стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 27.10.2020 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
05.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за сумата от 3,07 лв. /три лева и седем стотинки/ – главница за разпределение на топлинна
енергия за периода от месец октомври 2017 г. до месец април 2019 г., сумата от 0,59 лв.
/петдесет и девет стотинки/ – лихва за забава върху главницата за разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г. до 27.10.2020 г.
ОСЪЖДА К. Г. Б., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК ...
със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор ....,
на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 12,20 лв. /дванадесет
лева и двадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски в производството
по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
14.12.2020 г. по гр.д. № 54449/200 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА К. Г. Б., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, с ЕИК ...
7
със седалище и адрес на управление: гр. ....., представлявано от изпълнителния директор ....,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 191,17 лв. /сто деветдесет и един лева и
седемнадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8