Р Е Ш Е Н И Е
№ ….…........./19.05.2020
г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
като разгледа гр.д. № 7589 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 247 и чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по молба
вх. № 23206/24.03.2020 г. от ответника „Енерго-Про Продажба“ АД, с която съдът
е сезиран с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 1101/04.03.2020
г. в частта за разноските присъдени на ищеца и ответника. Счита за прекомерно
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от 350,00 лв., което сочи че
съобразно фактическата и правна сложност на делото следва да му се присъди на
минимума от 300,00 лв., изчислен по реда на Наредба № 1/09.07.2019 г.
Ответникът
по молбата Ц.Д.Ц. изразява становище под формата на реторични
въпроси.
Молбата
е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока предвиден в разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ГПК.
За да се произнесе съдът намира
следното за установено от фактическа и правна страна:
На първо място съдът констатира, че в постановеното по делото Решение №
1101/04.03.2020 г. е допуснал ОФГ като в мотивите си е приел, че в тежест на
ответника следва да се присъдят разноски за държавна такса от 55,00 лв. и
адвокатско възнаграждение от 350,00 лв., или общо 405,00 лв. Същевременно, в
противоречие с изложените мотиви, с диспозитива на
решението съдът е присъдил на ищеца разноски от общо 375,00 лв. Така
констатираното несъответствие между формираната от съда воля и външното ѝ
изразяване в диспозитива на решението следва да се санира по реда на чл. 247 от ГПК.
По молбата с правно
основание чл. 248, ал.1 от ГПК съдът приема, че същата е основателна, доколкото
правната и фактическа сложност на делото, в рамките на което е проведено едно
о.с.з., събрани са единствено писмени доказателства и заключението на единична
СТЕ, кореспондира на минималното възнаграждение от 300,00 лв. определено по
реда на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (отм.).
Следва извод, че са налице
предпоставките за ревизиране на крайния съдебен акт постановен по настоящото
дело в частта за присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение чрез
намаляването му до минимума.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в Решение №
1101/04.03.2020 г., постановено по гр. д. № 7589/2019 г. по описа на ВРС, ХX
състав, като в диспозитива на решението досежно присъдените разноски вместо „сумата от 375,00
лв.“ ДА СЕ ЧЕТЕ „сумата от 405,00 лв.“, на основание
чл. 247, ал. 1 от ГПК.
Настоящото решение е
неразделна част от Решение № 1101/04.03.2020 г., постановена по гр. д. №
7589/2019 г. по описа на ВРС, ХX състав.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1, пр. 2 от ГПК Решение № 1101/04.03.2020 г., постановено по
гр. д. № 7589/2019
г. по описа на ВРС, ХХ състав, в частта му за
разноските, КАТО:
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на Ц.Д.Ц., ЕГН: **********,***, сумата 355,00 лв., представляваща
сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК.
Решението, в частта с
която е поправена очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Решението, в частта с характер
на определение по чл. 248 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: