№ 1022
гр. Варна, 14.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно
гражданско дело № 20233100501016 по описа за 2023 година.
На именното по***ване в 09:42 часа се явиха:
Въззивната страна М. М. В., редовно и своевременно призована, явява
се лично и се представлява от адв. Б. Ж., редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Въззиваемата страна „К. И.“ ЕООД, редовно и своевременно
призовано, представлява се от адв. Р. М., редовно упълномощена и приета от
съда от преди. Явява се и управителят В. К..
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е образувано по въззивна жалба на М. М. В. срещу
Решение № 610/24.02.2023 г., постановено по гр.д.№ 16279/2021 г. по описа
на Районен съд - Варна, ХIV състав, с което е отхвърлен искът й с правно
основание чл. 76 от ЗС за възстановяване на отнетото владение върху ПИ с
идентификатор *** по КК на гр.Варна, с площ 201 кв.м., при граници: ПИ с
1
№№ ***.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага
се, че атакуваното решение е постановено при нарушения на материалния
закон, като не е съобразено и постановеното решение на ВОС по жалба с
правно основание чл. 435, ал. 5 от ГПК. Иска се отмяна на решението на ВРС
и вместо него да бъде постановено друго, с което да се възстанови владението
върху ПИ № *** по КК на гр.Варна. Претендират се разноски.
Въззиваемият „К. И.“ ЕООД, гр. Варна в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
депозира отговор на подадената въззивна жалба, с който се оспорва същата и
се отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Прави
се искане за събиране на следните доказателства: приемане на удостоверение,
издадено от АГГК – Варна на 24.01.2023 г. и разрешение за строеж №
12/24.03.1986 г., допускане на допълнителна задача към СТЕ и разпит на
двама души свидетели за опровергаване твърденията на ищцата, че е владяла
процесния имот преди 30.06.2021 г. и че владението й е отнето по скрит или
насилствен начин. Претендират се разноски.
АДВ. Ж.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната въззивна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. М.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам
въззивната жалба, поддържам отговора. Желаехме да разпитаме свидетели,
чиито показания сме ползвали по друго дело, те живеят в същата сграда.
Ползвали сме ги по в.гр.д. № 2073/2021г. между същите страни. За краткото
време, с което разполагахме, се свързахме се с тях, и те категорично отказаха
по лични причини. Срещу една от тях има прокурорска преписка за
лъжесвидетелстване и не желае повече да се подлага на това. Втората съвсем
непосредствено си е продала имота в сградата на В. и също отказва да се
ангажира повече с това дело. Това се случи предната седмица. Подавам
молба. Искаме да ползваме техните показания, дадени пред този съд, но по
друго дело. Водим една свидетелка и бихме желали, за да не отлагаме
процеса, да ползваме показанията и на предходно изслушаната В. М..
АДВ. Ж.: Противопоставям се, не са налице основания да се ползват
показания на свидетели от други производства. Свидетелските показания в
2
първа инстанция не са събрани по наша вина или по вина на съда.
Определението, с което са допуснати въобще, беше по реда на чл. 253 от
ГПК. Няма хипотеза, в която страната да е положила усилия да се съберат
някакви доказателства в първата инстанция и това да е отказано от
първоинстанционния съд, за да се допускат тези същите доказателства във
въззивната инстанция.
АДВ. М.: Представям протокола от разпита на свидетелите. Представям
и нотариалния акт на едната свидетелка, че си е продала имота, който
притежава на ***. Свидетелите са разпитани по делото за действията на
съдебния изпълнител за същите факти и обстоятелства, няма разлика. Водим
и един свидетел.
АДВ. Ж.: Нотариалният акт формално е ново доказателство, но няма
никакво отношение към предмета на спора. Недопустими са тези искания. По
отношение на нотариалния акт, който се представя, че свидетелката е продала
имота, това не е основание дали да свидетелства или не.
УПРАВИТЕЛЯТ К.: Звънях на свидетелките, и двете твърдо ми
отказват. Едната свидетелка, срещу която В. пусна прокурорска преписка - В.
М., беше 3 часа и половина на разпит в полицейското управление. Разпитът
беше в I РУ, откъдето са и свидетелите на В.. Тази жена ми се обади по
телефона, и каза: „К., аз съм със 120/200 кръвно, моля, не ми го причинявайте
повече.“ Това са нейните обяснения и напълно ги разбирам, защото и срещу
мен същият полицай свидетелства и направи наказателно дело, което беше с
цел да ме сплаши.
АДВ. М.: Няма да направим искане за призоваване на свидетелите, като
се съобразяваме със здравословното им състояние и личните им причини. Ще
ползваме свидетеля, който водим.
СЪДЪТ намира, че следва да остави без уважение искането на адв. Р.
М. за приемане на Протокол № 274/17.02.2022г. по в.гр.д. 2073/2021г. по
описа на Окръжен съд - Варна, доколкото ползването на свидетелски
показания, дадени по друго дело, е недопустимо съобразно нормите на ГПК.
Същото така СЪДЪТ намира, че следва да приеме представения днес
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 10.04.2023г., както
и да допусне до разпит водения от въззиваемата страна свидетел, с оглед на
което
3
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Р. М. за приемане на
Протокол № 274/17.02.2022г. по в.гр.д. 2073/2021г. по описа на Окръжен съд
– Варна, и ПРИЛАГА същия към корицата на делото.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото
представения от въззиваемия в днешно съдебно заседание Нотариален акт №
***, том I, рег. № 1391, дело № 164 от 2023г.
ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание един свидетел, воден
от въззиваемата страна.
ПРИСТЪПВА към разпит в днешното съдебно заседание на
допуснатия свидетел, като поканва свидетеля да влезе в съдебната зала.
СЪДЪТ, на основание чл. 170 от ГПК, преди разпит на свидетеля
пристъпва към снемане на неговата самоличност, изяснява данните за
евентуалната му заинтересованост и му напомня за отговорността, която носи
пред закона в случай на лъжесвидетелстване:
Свидетелят П. В. В., 47г., българка, българска гражданка, неосъждана,
без родство и дела със страните по спора, предупредена за наказателната
отговорност по чл. 290 от НК.
Обещавам да говоря истината.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на съда: Знам дружеството „К. И.“
ЕООД във връзка с проведено общо събрание на дружеството, на което беше
взето решение за извършване на замяна на два имота между двете дружества
– „В.В.“ и „К. И.“. Аз съм служител на „В.В.“, старши юрисконсулт съм. Беше
проведено общо събрание на съдружниците на „В.В.“ за вземане на решение
за извършване на замяна между два имота. „В.В.“ щеше да предостави
собствения си имот, находящ се в ***, срещу който щеше да получи от „К.
И.“ апартамент, но не се сещам на кой адрес. През 2020г. беше събранието, не
помня месец. Виждала съм управителя на „К. И.“ по-късно. Имотът на *** е
на „В.В.“ от 1999г., когато дружеството го е закупило от физическо лице.
4
Представлява празно дворно място на административен адрес *** с площ
от 201 кв.м. Ограден е имотът откъм *** с висока плътна метална ограда с
поставена табела, когато беше собственост на дружеството, с надпис „В.В.“
ООД и емблема на дружеството. От двете страни има съседи - други два
имота със сгради, а в дъното не мога да се сетя. Към имота на *** има ограда,
а откъм *** нямаше ограда. Не съм се запознавала с М. В., виждала съм я
веднъж през 2021г. Тогава не беше с очила, възможно е да е дамата, която е в
залата. Не съм водила К. на този имот. Аз участвах само в общото събрание,
след което през 2021г. получихме съобщение, че е насрочен въвод в имота на
К. срещу „***“. Имаше сделка, има обективиран нотариален акт. Не съм
участвала в сделката, само в решението на общото събрание, когато взехме
решението. Получихме съобщение за въвод, не знам защо се е стигнало до
този въвод. Присъствах на въвода. Беше през един горещ летен ден на 2021г.,
много горещ ден. Аз бях сама, отидох до имота на ***. Носих ключ за
катинар, който е на оградата. Дойде К. - представителят, и още един мъж,
когото не познавам, не знам на кого беше представител, на никой не беше
познат, и ЧСИ Д.. Нямаше други. Влязохме през входа на съседния имот –
***. Този вход представлява малка портичка да влезе физическо лице, докато
достъпът до *** се осъществява чрез портална врата с две крила. Не
отключихме тази врата, минахме и тогава отключихме отвътре и влязохме,
дадох ключовете на К.. След като това беше направено, Д. започва да изготвя
протокола. Няколко минути след това от сградата на *** от най-високия етаж
се показа една дама, която започна на висок глас да пита кои сме и какво
правим в имота. След това слезе въпросната В.. Аз лично бях обиждана, бях
нагрубявана и бях заплашвана, не знам защо. Тя заяви претенции към имота
вече на К.. Не каза откога са претенциите. Каза, че този имот е неин, нямаме
право да сме там, кои сме, какви сме. Беше на висок тон, афектирана беше от
нашето присъствие. Тя искаше да не сме там. На мен лично не са ми
показвани документи, на ЧСИ бяха показани някакви документи, листи в
обикновена папка с прозрачно лице. Имаше автомобил в дъното на парцела,
дворното място. Като се влезе през входа на ***, дъното е към вътрешната
част. „В.В.“ е с 51 процента държавно участие. Нямаше друго в дворното
място. Имаше растения, някакви цветя, цъфнали градински цветя. Госпожа Д.
разпореди да бъде изведен автомобилът, имаше яростен отпор от В., след
което тя размисли и той беше изведен. Ако не греша, автомобилът беше
5
изведен от млад господин, не се е представял кой е, той беше от по-
настъпателните присъстващи, той се появи впоследствие и изведе
автомобила. От един момент насетне присъстваха полицаи. Не знам кой ги е
из***ал, не бях аз, доколкото ми е известно, не беше и К.. Не знам кой е
из***ал полицията. Като дойдоха, събраха ни личните карти, после ни ги
върнаха. Не съм подписвала друго освен протокола на ЧСИ. Това продължи
доста дълго, тъй като заради претенциите на В. на няколко пъти бяха спирани
действията и пак възобновявани, освен това тя много държеше да бъдат
вписани определени нейни твърдения в протокола, които бяха отразени. Беше
доста дълго – часове. Запечатала ми се е жегата. Преди това „В.В.“ не е имало
никакви спорове с В.. Не е оспорвана никога собствеността. Бяхме уведомени
като дружество за нейни действия, че възпрепятства паркирането на
автомобили в нашия имот на нейни съседи от нейната сграда, междусъседски
проблем. Те бяха много разстроени, били са доста изострени
междусъседските отношения. Живущите от *** имаха ключове за достъп през
порталната врата, за да ползват дворното място. Бяха предоставени
ключовете от ръководството. Три дами имаха ключове, виждала съм ги в
дружеството. Знам, че те бяха в дружеството по повод този имот на „В.В.“ и
знам от ръководството, че им е позволено да използват това празно дворно
място. Преди 4-5-6 години беше това, отдавна. Нямаме спорове за
собственост с тях, никога не сме имали спорове под никаква форма. Никога
не сме имали оспорване на собствеността. Табелата е там години наред,
излизаше в Google Maps снимка с табелата, много голяма и видна табела е,
може би над метър. На табелата има наименование на дружеството с адрес, с
емблема на „***“, тя си беше на порталната врата.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. М.: Тъй като съм запозната с
досието на имота в дружеството, ми е известно, че освен декларирането след
придобиването му пред данъчните власти, са правени периодични проверки.
Виждала съм констативни протоколи от колеги, които са посещавали имота,
за да видят състоянието му как е. Дружеството разполага с изключително
много недвижими имоти на територията на цяла Варна. Ръководството е
изключително стриктно в опазването и грижата за всички тези имоти.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на съда: На 14.05. не ми е известно да е
имало проблем с имота.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. Ж.: През 2018г. съм била
6
юрисконсулт на „***“. Разбира се, че тогава „***“ е разполагало с ключове за
имота.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на съда: През 1999г. „***“ е придобило
имота от физическо лице.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. Ж.: Имотът е празно дворно
място, не съм посещавала имота освен на въвода, но мястото представлява
празно дворно място.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на съда: Видях как беше трасирана
границата и как бяха поставени колчета и ограда, това беше лятото по време
на въвода, геодезистът беше мъж. На мен ми направи изключително голямо
впечатление, че тази граница премина през портичката, която осигурява
достъп на живущите от ***. Половината порта, която е голяма колкото да
влезе физическо лице, попада в границите на имота на № 12. К. направи жест
към живущите да не отнема входа на съседния имот и им позволи. Някой
имаше и малко дете и трябваше да влиза и детска количка. Това е
единственият вход за № 14. Докато я няма оградата, някой може да влиза и
през нашата врата, но тогава те си имаха малка метална порта, кола не може
да влезе.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. Ж.: През 2018г. В. В. е бил
управител на „***“. В един момент установихме, че патронът е сменен през
2018г., но това беше за кратко. Спор нямахме за собственост. Установихме,
че не можем да влезем през нашата врата, не съм присъствала, когато са
установени тези факти. Някой е сменил патрона, при което си осигурихме
достъп. Сменен беше патронът, вероятно служители на „***“ са го сменили,
не съм свидетел.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на съда: Дело никога е нямало, писани
са жалби, цялата документация изхожда от управителя на „***“, до
полицията, прокуратурата. Не сме установили кой е сменил патрона. В.
никога не е идвала до „***“ да се легитимира. Не знаехме кой го е направил.
Просто живущите на № 14 са го извършили това, няма кой друг да има
интерес чисто логически. Беше за съвсем кратък период това, след това са им
дали ключовете на трите дами, аз не съм присъствала на предаването и не е
имало никакъв проблем.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на адв. Ж.: Не мога да кажа какво е
наложило ЧСИ да направи въвод. Не ми е известно К. да е идвал. Не съм
7
присъствала на сделката. Не ми е известно кое наложи изпълнителното
производство. Лятото тогава вече пред ЧСИ предадох владението. През
цялото време бях там. Ток беше поискан, за да се включи машината, която да
направи дупки в земята за слагане на колчетата. Имаше разклонител от
първия етаж, но това беше вече при слагане на оградата, след трасиране.
Катинар не е рязан. Катинарът беше от вътрешната страна. Живущите от
съседния имот влизаха през тяхната портичка, отключват си и паркират. Не е
висял отвън катинар. Нямаме ключ от малката порта.
СВИДЕТЕЛЯТ В. на въпроси на съда: Не мога да кажа дали винаги е
била отключена малката порта. Когато ние отидохме, излезе човек от нея и
ние по този начин влязохме в двора. Отвън не можем да влезем, ако е
заключена малката порта. Ключът, който носех, пасна на катинара.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ освободи от съдебната зала свидетеля.
АДВ. Ж.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с
разноски.
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния
представител на въззивната страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и
доказателствата за извършването им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Ж.: Моля да бъде постановено решение, с което да отмените
обжалваното решение на първоинстанционния съд и да постановите
8
осъдително решение, а именно ответното дружество да предаде владението на
имота на моя доверител с присъждане на разноските за две инстанции.
На първо място, константа е практиката на ВКС, че издаден
изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК, т.е. заповед за изпълнение,
издадена въз основа на договор, въобще не може да се изпълнява срещу трети
лица, независимо от това дали са налице основанията на чл. 523-524 от ГПК.
За това има едно съвършено просто съображение. Действието на договорите е
различно от действието на съдебното решение. Договорите са задължителни
само за страните, които са ги сключили, и когато едната страна не изпълни
свое задължение, произтичащо от договор, за да се избегнат съдебни спорове,
е допустимо да се издаде изпълнителен лист на изправната страна срещу
неизправната. Дава се възможност при оспорване да се води установителен
иск срещу тях, но изпълнителна сила на този изпълнителен лист, когато става
въпрос за предаване на владение върху вещи, се простира само и единствено
срещу другата страна, която е посочена като длъжник в изпълнителния лист.
Изключението е по отношение на наследници и то ако наследственото
правоприемство е настъпило след образуване на производството за издаване
на изпълнителен лист. Цитирал съм практиката в тази насока.
Първият въпрос, на който трябва да се отговори, е при постановено
отнемане на имота със съдействие на ЧСИ, т.е. упражняване на държавна
принуда въз основа на заповед за изпълнение спрямо трето лице, което е
заварено в имота, как трябва да прецени съдът в иска по чл. 75-76 ЗС
действията на този ЧСИ. По дефиниция е незаконосъобразно, защото
държавната принуда е срещу лице, спрямо което този изпълнителен лист няма
никаква сила. При съдебните решения нещата се поставят съвършено
различно и това е, защото се предполага, има една презумпция, че съдът е
проверил пасивната легитимация на ответника по един иск за собственост.
Единствено надлежни с достоверна дата доказателства на трето лице,
заварено в имота, за установено владение от преди завеждане на делото, дава
основание и задължава ЧСИ да откаже да извърши такъв въвод, защото той
установява така на място, че има привидна несъобразена със закона
легитимация по това дело. Искът е трябвало да бъде насочен срещу друго
лице. Всички тези съображения, по които е постановено и тълкувателното
решение по въпроса за приложението на чл. 523-525 от ГПК, нямат никакво
отношение по въпросите за изпълнителната сила и субективните предели на
9
изпълнителния лист, издаден на договорно основание.
На 14.05. К. се мъчи да си влезе в имота с нотариалния акт. Отказва му
се и когато беше отказан този достъп, и му беше посочен пътят - тук или в
Районния съд според цената на иска, да дойде да реши първо въпроса за
собствеността и след това да иска да му се предава владението, решиха много
просто заедно с юристите на „***“ и неговите юристи „Дайте ще осъдим
„***“ и ще влезем с ЧСИ, така ще решим простичко въпроса, най-вече бързо.“
Издава се заповед за изпълнение, длъжникът не възразява, идва ЧСИ,
прегазва всички закони и готово. Така се действа в днешно време. На това
бяхме подложени. След това, разбира се, този въвод беше обжалван и той бе
отменен по реда на ГПК от Окръжен съд - Варна. Какво е значението на това
решение за преценката за законосъобразността на действията на ЧСИ? По
дефиниция тези действия трябва да се приемат за незаконосъобразни, защото
това решение има конститутивно действие. При отмяната на въвода остава
след него да седи само упражненото насилие без основание от страна на лице,
което може да упражнява принуда по закон. Когато обаче основанието за тази
принуда липсва, а това е доказано и установено с решението за отмяна на
въвода, остава само насилието. Преценката за незаконосъобразност на
действията на този ЧСИ влече придобиване и на още един предмет към този -
дали е действала законосъобразно към датата на въвода 30.06., а то е дали не е
отказал незаконосъобразно извършването на обратния въвод на 05.08.2022г.
Понеже беше факт, който се случи по време на висящо производство пред
първата инстанция, този факт бе доказан, бе посочена изключително
категоричната практика на ВКС, че обратният въвод, благодарение на
конститутивното решение за отмяна на въвода, ЧСИ е длъжен да извърши
незабавно, дори без да има молба от лицето, което е отстранено от имота, без
да изчаква никакви срокове за този въвод, трябва да го извърши веднага,
незабавно, защото това означава да се подчини на силата на съдебното
решение, с което въводът е отменен. В замяна получихме прекратяване на
производството и отказ да се извърши обратния въвод. Единствено това
обстоятелство поддържа правния интерес на ищцата да продължи
производството по иска по чл. 75 от ЗС. Това беше изтъкнато на първата
инстанция и за всички тези събития не само няма дума, няма запетая, няма
намек изобщо да се разгледат. Сега това действие, включително отказът да се
заличат неблагоприятните последици, противозаконните последици на един
10
незаконен въвод, също е в обсега на преценката за законосъобразност на
действията на ЧСИ в този конкретен случай. Във всеки случай на датата, на
която ЧСИ отказа да извърши този обратен въвод, съдът в първа инстанция се
върна от отпуск, за да свърши нещо много важно - да спре изпълнението по
това производство, докато приключи производството по обжалване на въвода,
което вече беше приключило 20 дена преди това с влязло в сила решение,
което не подлежи на обжалване, без да извърши проверка, очевидно, дали
това производство е приключило. След което 2 месеца ние не можем да
постигнем възобновяване на това производство и в случая това координирано
от невидима сила поведение води до това, че ответникът върши сделка след
сделка, за да създава бъдещи препятствия – мини, за осъществяване на
правата на ищцата по делото. Ипотекира имота, дава го под наем на
спокойствие понеже няма дело, понеже решението на първата инстанция тук
подлежи на незабавно изпълнение, то трябва да се забави максимално.
Трети въпрос, който е изключително важен, събра се по иск за отнемане
на владение, което се установява по 3-4 прости факта, заключение на вещо
лице, за да е ясно на съда за какво въпрос и аз мога да прочета и да се
запознаете, въпреки че няма пряко отношение към законосъобразността на
въвода. Два малки имота през 1910г., обединени с план още през 1950 и някоя
година за средно застрояване. Имотът е застроен, ищцата купува имот,
учредява и се право на строеж и нейното жилище, законно построено с
́
разрешение за ползване, и неговото колони, както виждате, стоят в мястото,
което и е отнето, жилището и се намира вътре. То там се подпира, ако реши
́́
К., ще отреже колоните и жилището заминава, затова са тези неудобства.
Регулационната линия минава през сградата в имота. Вещите лица казаха, че
този имот никога до 2008г. не е бил отразен в кадастрален план. През 1999г. с
контактите и връзките на „***“ може да се извърши сделка с такъв имот.
Издава се някаква скица, въпреки че го няма в кадастъра, извършва се
някаква продажба, но никога откакто В. е построила жилището си през 1993г.
и си паркира колата там и има плочки, „***“ не е влизало във владение на
този имот. Свидетелските показания, събрани тук, са неверни. Имам
подозрения, че са умишлено неверни. Когато питах изрично има ли ключ,
свидетелят пропусна да отрази, че нещо е имало там през 2018г., че „***“
нямало ключ. Не е запозната, изглежда, с обстоятелството, че още с исковата
молба, имайки предвид всичко това, съм представил акт на прокуратурата в
11
гр. Варна, постановен по жалба на В., който се жалва точно от това, че имат
имот, пък нямат ключ от него и не са във владение на имота. През 2014г. това
се потвърждава, К. също не може да влезе в имота. Пита се коя е тази
неустановена дата и кои са тези неустановени обстоятелства, където по
средата „***“ си е върнало владението, пък ние не сме разбрали. Не сме
разбрали, защото при въвода автомобилът на В., с всички подробни показания
на свидетелите, разпитани пред първа инстанция, стои вътре, плочките,
цветята, абсолютно всичко. Извадена е от там с указания и насилие от
съдебния изпълнител и с полиция. Кога преди това „***“ придоби владението
и защо логически и житейски не го предаде на купувача на следващата дата
след сделката и всичко да е мирно и тихо? Няма обяснение свидетелят,
защото това не е било възможно. Това владение няма как да се предаде, след
като не се притежава, не се упражнява, затова се налага с ЧСИ да бъдат
въведени. Пропускат, че не може със заповед за изпълнение срещу трети лица
и т.н. Въводът го правят в 17 часа вечерта. Искът беше отхвърлен в първа
инстанция. При всички тези доказателства според първоинстанционния съд
незаконосъобразно ще е действието на ЧСИ, само ако се извърши нощем, по
тайна доба без да бъде разбрано. Ако присъстваш и той дойде при теб, и го
извършва на светло, всичко е наред, няма незаконосъобразни действия. Има
едни граници, в които нещата са поносими, оттам нататък те стават морално и
нравствено непоносими, включително и в съдебната дейност, когато по този
начин се извращават доказателства, когато по този начин се пренебрегват
доказателства, нещата не са поносими. Такова едно решение губи основата си
да е акт, към който да се отнасяш с уважение, защото той е преднамерен,
защото там нещата се извращават до неузнаваемост. Като вземете предвид и
нещата и експертизата, че всъщност не само В. се е противила, представила
си е нотариалния акт. Границите на имота по нейния нотариален акт
включват това място и вещите лица го казаха. По стария ЗПИНМ и след това
ЗТСУ, когато два парцела бъдат обедини в един имот за средно етажно
застрояване в градската част, то става едно място. Не може да има реални
части, нито разпореждане с идеални части, нито нищо. Застрояването на този
имот е предвидено, границите на сградата, отстоянията като за сграда,
разположена в един цялостен имот. Всъщност дворът, където си паркират
колите собствениците, това е празната обща част на сградата, затова и
колоните на жилището са вътре. Всички подробности, че катинарът е от
12
вътрешната страна, пък някой отвън го владее и си отключва… Друга лъжа,
рязаха катинара, затова искаха ток, но това прецених, че ще го оставя да го
установяват органите, които могат да преценяват тези обстоятелства. Моля да
ми бъде предоставен срок за представяне на писмени бележки.
АДВ. М.: Моля да отхвърлите жалбата като неоснователна. Моля да ми
бъде предоставен подходящ срок за представяне на писмени бележки.
УПРАВИТЕЛЯТ К.: На 14.05. си влязох в имота. Имахме уговорка 10
дни по-рано с В. по телефона. Знаех, че „***“ са разрешили на всички съседи
да си спират колите. Имахме уговорка да дойде. Обадих се на кварталния
полицай, въпреки че бях предупреден, че имат много близка връзка, каква не
мога да кажа. Същият квартален полицай - Г. Г., после свидетелства в полза
на В. в Окръжния съд, и същият квартален полицай по същия начин, както
господин Г., обяснява, че трябва да има прокурорски преписки. Бях подведен
под съдебна отговорност за клевета срещу полицая. На 14.05. имах уговорка с
В. да дойда. Като добър съсед даже мислех да ги оставя да си спират колите,
но там се получи един страхотен сценарий, господин Ж. беше там, започнаха
да крещят, затвориха вратата, не могат да влязат геодезистите. Аз взех
геодезисти, за да си трасирам само границата. В същия момент звъня на тел.
112 и за мое учудване вместо да дойде полиция, пристига кварталния
полицай с кола, на която няма надпис „Полиция“. Същият квартален полицай
по делото в Окръжния съд, където клеветяха и госпожа Г., свидетелства, че
ме е извадил от празното място на ***. Той не знаел с 22 години стаж кое е №
12 и № 14, след което състави протокол и ме разкара от имота ми. Хората,
които дойдоха да свидетелстват и казаха истината, че също са си спирали
колите, са били тормозени. Моята молба е да се приобщи делото от
Окръжния съд, дори съдия И.С. в особеното мнение казва за мен обективната
истина. Аз наистина вярвам, че ще излезе обективната истина и всички
мотиви ще възтържествуват, вярвам в безпристрастието на съда.
СЪДЪТ дава възможност на въззивната страна в петдневен срок, а на
въззиваемата страна в едноседмичен срок, считано от датата на съдебното
заседание, да представят писмени бележки.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в
13
10:38 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14