№ 10175
гр. Варна, 25.08.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110104471 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. Х. срещу Община
Аксаково.
В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, удовлетворяващ формалните и съдържателни изисквания за
редовност.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ГПК, след като провери редовността и допустимостта на
предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася
с определение по всички предварителни въпроси.
В конкретния случай е сезиран родово и местно компетентен съд, но не е налице
една от абсолютните положителни процесуални педпоставки за възникването на правото на
иск, в частност не е налице правен интерес от завеждане на настоящото производство, което
обуславя прекратяването му на основание чл. 130 от ГПК, по следните съображения:
Производството по гр. д. № 4471/2023 г. по описа на РС-Варна, ГО, 9-ти състав е
образувано по предявен от М. А. Х. срещу Община Аксаково иск с правно основание по чл.
124, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е
собственик на недвижим имот, представляващ имот пл. № 135 по КРП от 1990 г. на
местност Перчемлията, землището на с. Осеново, с площ от 660 кв. м., при граници на
имота: на север - имот № 136, на юг – имот № 131, на запад – имот № 33 и на изток – път.
Ищецът твърди да е собственик на процесния имот въз основа на осъществяна фактическа
власт от пролетта на 2005 г. до момента на подаване на исковата молба в съда – 10.04.2023
г. в трайно установените му граници, непрекъснато и необезспокоявано, поради което и го е
придобил по давност. Ищецът сочи, че няма титул за собственост, а ответникът оспорва
правото му, като е съставил АЧОС № 6973/28.04.2021 г. и така е препятствал възможността
му да бъде признато правото му собственост по реда на обстоятелствена проверка. Оспорва
правата на ответната община.
1
Посочва, че имотът попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но за него няма влязъл в
сила ПНИ. Затова и доколкото не е приключило реституционното производство, оспорва
възможността ответната община да е придобила права на посоченото в АЧОС основание -
чл. 25 от ЗСПЗЗ. С тази колизия на права обосновава и правния си интерес от търсената
защита. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил иска като недопустим, евентуално
неоснователен.
По недопустимостта му излага следните съображения: Не оспорва твърдението на
ищеца, че имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, за който понастоящем няма одобрен
ПНИ. Излага обаче, че ищецът не спада към кръга на лицата, чиито права биват установени
с ПНИ - ползвател, реститут и лица със съществуваща собственост, който факт не се оспорва
и от ищеца в самата искова молба. Твърди, че законът регламентира реда за придобиване
права по отношение на имотите, попадащи в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което изключва
възможността правото му да бъде установено чрез предявяване на отрицателен
установителен иск. Посочва, че е изначално изключена възможността да бъде придобит по
давност имот, попадащ в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ преди да е приключила
реституционната процедура, доколкото индивидуализацията на имота до него момент е
изключена. Твърди, че съгласно проекта на ПНИ за процесния имот са отредени два
новообразувани имота, а планът от 1990 г. не е бил одобрен. Оспорва възможността за
придобиване имота по давност, което изключва правния интерес на ищеца от завеждане на
настоящото дело.
Настоящият съдебен състав напълно споделя възраженията на ответника.
Съгласно постановките на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на
ВКС, правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или друго
вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от
спорното, право върху същия обект, чието съществуване би било отречено или
пораждането, респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната
претенция на насрещната страна в спора. Всяка страна, независимо от процесуалното си
качество, следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания
или възражения. При отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права
ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да
установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже
фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще бъде освободен от това да
доказва каквото и да било претендирано от него право върху вещта. Единствено ответникът
ще е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или
друго вещно право, докато ищецът ще се задоволи само с възраженията си, че такова право
не е възниквало или е било погасено. Ако по волята на ищеца началото на процеса бъде
поставено при условия, изискващи активност при доказването единствено от страна на
ответника по отрицателния установителен иск, това би означавало да се защитава право,
което изобщо може и да не съществува. Ако ищецът не докаже твърденията, с които
2
обосновава правния си интерес, производството се прекратява. Въпросът за евентуалното
наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на
съда за правния интерес от установяването, т.е. за допустимостта на иска като абсолютна
процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията.
Несъмнено, ищецът би могъл да предяви съдебно своето право, ако иска да получи защита
чрез установяването му със сила на пресъдено нещо, но тогава би се стигнало до
предявяване и на положителен установителен иск, т.е. до обективно съединяване на искове.
Наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения,
наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от
които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с
предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото. Когато
констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото,
без да се произнася по основателността на претенцията - дали ответникът притежава или не
претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.
В настоящия случай още в исковата молба са наведени твърдения, че процесният
имот попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като земеделската реституция не е
приключила поради липса на одобрен и влязъл в сила ПНИ /друг е въпросът дали
реституционната процедура приключва с влизане в сила на ПНИ или заповед на кмета по §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ/. При тези данни, следва да се приеме, че ищецът не е доказал
твърденията, на които основава правния си интерес от предявяване на отрицателния
установителен иск за собственост, доколкото след като попада в територия по § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ и при липса на одобрен ПНИ, реституционната процедура не се счита завършена и
давност не може да тече. Основният принцип в обективното частно гражданско право е, че
давност не тече срещу лице, което не може да се брани със съответния иск, доколкото
имотът му не е индивидуализиран. В този смисъл е и приетото в решение № 4 от 11.03.1998
г. по конституционно дело № 16 от 1997 г. на Конституционния съд на РБ, че разпоредбата
на чл. 5, ал. 2 от ЗВСВОНИ не е противоконституционна, тъй като тя е проявление на
горепосочения принцип и тъй като целта на тази разпоредба е да се препятства
възможността трети лица да придобият по давност собствеността върху земеделски земи,
преди те да са възстановени на техните собственици с решение на поземлена комисия /сега
ОСЗ/ и преди бившите собственици да могат да защитят правата си чрез предявяване на иск
за собственост. Обосновката на института на давността, позволяващ едно лице да изгуби
правото да защитава вземането си или друго субективно право или да изгуби вещно право,
поради придобиването му от друг чрез владение, е свързана с бездействие на
кредитора/собственика в определен от закона период от време. Затова ако за
кредитора/собственика съществува обективна пречка да предприеме действие в защита на
правото си, срещу него давност не тече.
В случая обстоятелствата, които е навел ищецът, за да оспори правото на собственост
на ответника, отричат правната възможност и той самият да се легитимира като собственик
на основание изтекла придобивна давност. В този смисъл е налице и каузална практика на
3
ВКС, обективирана в решение № 194/8.12.2017 г. по гр. д. № 1016/2017 г., І г. о. и
цитираните в него други решения на ВКС.
На основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 4 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 лева.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА исковата молба на ищеца М. А. Х., ЕГН **********, като ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 4471 по описа за 2023 г. на РС-Варна, ГО, 9-ти съдебен състав,
на основание чл. 130 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Варна в
едноседмичен срок от съобщението.
ОСЪДЖА, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 4 от ГПК, М. А. Х., ЕГН ********** да
заплати в полза на Община Аксаково, БУЛСТАТ ********** сумата в размер от 100.00
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис от определението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4