Решение по дело №1107/2019 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260241
Дата: 26 ноември 2021 г. (в сила от 11 май 2022 г.)
Съдия: Марина Трифонова Цветкова
Дело: 20191870101107
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 248

 

гр.С., 26.11.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         С.ският районен съд, втори състав ,в публично заседание на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                               

                                                                

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиева ,като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1107/2019 год. по описа на С.ски районен съд ,за да се произнесе взе предвид следното :

        

         Производството е образувано по подадена жалба от В.Й.П. и Г.Й.П. на основание чл.19,ал.8 от ППЗСПЗЗ срещу решение № 64Ш823.10.2019 год. на ОС„З.“-С. за определяне на право на обезщетение на собствениците.Сочи се ,че решението е незаконосъобразно в частта му по отношение на определяне на стойността на дължимото обезщетение. Поддържа се ,че определянето на стойността на обезщетението следва да бъде съобразено с изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи и с изготвената експертна оценка ,направена от независим лицензиран оценител ,приложена по делото.

         В с.з. жалбоподателят В.Й.П. поддържа жалбата.Жалбоподателят Г.Й. П. не се явява и не се представлява и не изразява становище.

         В писмено становище по делото ответникът ОС„З.“-С. оспорва жалбата.

         В хода на производството по делото е починал жалбоподателят В.Й.П.. С определение в з.з. на 18.03.2021 год. е конституирана като страна в производството по делото Й.С.П. наследник на В.Й.П. ,негова съпруга.

С.ският районен съд,като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,намери за установено следното:

         С решение № 64Ш от 02.03.1994 год. на Поземлена комисия-С. е възстановено правото на собственост на наследниците на М.И.К. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на земеделски имоти ливади ,находящи се в землището на с.Ш.д.,община С..

         С решение № 64Ш от 23.10.2019 год. на ОС„З.“- С. е възстановено правото на собственост на наследниците на М.И.К.в съществуващи /възстановими/стари реални граници на следните имоти, находящи се в землището на с.Ш.д., община С.: ливада с площ от 4.000 дка, находяща се в местността „Букев лаг“ и ливада с площ от 5.300 дка, находяща се в местността „Горна воденица“.С решението ОС„З.“-С. е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на поземлен имот ливада с площ от 3.000 дка ,находящ се в землището на с.Ш.д., в местността „Ебички ливади“

         С решение № 64Ш от 23.10.2019 год. на ОС„З.“- С. е определено на наследниците на М.И.К.,б.ж. на гр.С. правото на обезщетение за признато ,но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи ,както следва: ливада 3.000 дка ,седма категория ,за обезщетяване със земя и /или поименни компенсационни бонове –обезщетение на стойност 1014 лева.В решението е отразено ,че обезщетяването със земя  и/или компенсационни бонове ще се извърши въз основа на постъпилите писмени искания на собствениците ,издадени във връзка с уведомленията по чл.18д,ал.3 и чл.19б, ал.3 от ППЗСПЗЗ в случаите по чл.10б  и чл.10в от ЗСПЗЗ.

         По делото са представени:Заявление с вх.№ ВС-31-212/30.05.2019 год.;Скица –баланс № С-1284/23.10.2019 год.;Заповед № ОА-114/22.04.2019 год. на Областния управител на С.ска обл.,с която са одобрени плановете на новообразуваните имоти на земи по параграф 4к,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за територии в землището на с.Ш.д.,община С.;План на новообразуваните имоти на териториите по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в землището на с.Ш.д. ,община С. ,в м. „Татарски брод“ ;Удостоверение изх.№ У-244/23.10.2019 год. на Община С.;Удостоверение за наследници на М.И.К. от община С.;Експертна оценка вх.№ инд. 1900917/25.10.2019 год. на консултантска къща „Амрита“ ООД

         По делото е извършена съдебно-техническа експертиза със задача вещото лице да даде заключение за стойността на предоставения в обезщетение имот ,описан в Решение № 64Ш от 23.10.2019 год. на ОС„З.“-С.  по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи.Видно от заключението текущата пазарна цена на имота е 913 лева.Изчислението на стойността на обезщетението на имота е направено по регламентираните способи за изчисляване на пазарните цени на земеделските земи ,посочени в Наредбата и няма друга нормативна регламентация за определяне на текущата пазарна цена на земеделската земя ,извън предвидената в посочената наредба. 

            Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът намира, че разгледана по същество жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е материално и процесуално законосъобразно, постановено от компетентен орган в нужната формата и при спазване целта на закона.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
          Когато с решение на ОСЗ е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи (възстановими) на терена стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване, законът и правилникът регламентират ред, уреждащ специално обезщетително производство. Същото преминава през няколко етапа, с постановяване на отделни решения от компетентния орган-ОСЗ.Това производство започва с решение за оценка на признатата за възстановяване земя по реда на 
чл.19, ал.8 ППЗСПЗЗ.Следващият етап е решението по чл.19,ал.17 от Правилника, с което се определя видът и начинът на обезщетението в съответствие с размера, оценката, определена с решението по чл. 19, ал. 8 отПравилника.
          В настоящия случай оспореното решение е такова по 
чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ.С него се определя единствено размерът на обезщетението и единствено той може да бъде предмет на проверка. В решението само е посочено, че предвид разпоредбата на чл. 19а, ал. 9 ЗСПЗЗ обезщетението е възможно с компенсационни бонове и/или земя.Това записване обаче не означава, че административният акт определя и вида на обезщетението, тъй като, за да е налице такова определяне, следва да се посочи и конкретният брой на компенсаторните бонове,какъвто липсва.При преценката си съдът съобрази и разпоредбата на чл.19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, съгласно която на основание влязлото в сила решение по чл.19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, ОС„З.“ постановява решение за стойността на обезщетението: т. 1) със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение- с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент от общината по ал. 16 ) с поименни компенсационни бонове- в случаите, когато лицата са поискали дължимото обезщетение да бъде извършено чрез поименни компенсационни бонове, както и в случаите по чл. 19а, ал. 9 ЗСПЗЗ
.Предвид горното едва след постановяване на решение,с което се определя стойността на обезщетението и влизането му в сила, ще може да бъде проверявано наличието на предпоставките на чл. 19а, ал. 9 от ЗСПЗЗ. (Решение № 2857 от 4.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10156/2009 г., IV о.) Актът по чл. 19, ал.8 ППЗСПЗЗ предхожда и е основание за издаване на последващ административен акт по реда на чл.19, ал.17 ППЗСПЗЗ.Поради тази причина, влязлото в сила решение по чл.19,  ал. 8 ППЗСПЗЗ е в пряка връзка с решение по чл.19,ал.17 от ППЗСПЗЗ.
          Решението по 
чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, се постановява на основание влезлите в сила решения по чл. 18ж, ал. 1 и ал. 2 ППЗСПЗЗ. За процесната земеделска земя е приложима нормата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, съгласно която, когато имотите попадат в границите на урбанизираните територии, или са извън тях, но са застроени, или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват реалното им връщане, собствениците, респективно техните наследници, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове.

          Определянето на стойността на дължимото обезщетение се извършва съгласно издадената на основание чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ Наредба за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи, приета с ПМС № 118 от 26.05.1998 г., обн. в ДВ, бр. 64/1998 г., с последващи изменения и допълнения, включително и в заглавието й- Наредба за реда за определяне на цени на земеделските земи- ДВ, бр. 75/2006 г.В тази наредба са нормативно регламентирани критериите и условията, които са водещи при определяне размера на обезщетението за земеделските земи, включително и по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, включително и за тези, включени в урбанизираната територия, тъй като при определяне стойността на обезщетението се взема предвид характера на земята към момента на внасянето й в ТКЗС, при хипотезата на чл. 10б от ЗСПЗЗ и всяка друга промяна в характера и предназначението й са неотносими.
Затова и при извършването на съдебния контрол върху административния акт, какъвто по същността си е решението на колективния орган по поземлената собственост, съдът следва да прецени само дали ОСЗ е спазила законодателно регламентираните коефициенти и другите изисквания при определяне стойността на дължимото обезщетение- 
чл. 19, ал.8 ППЗСПЗЗ. За да се отговори на този въпрос, за който са нужни специални познания от областта на оценяването, по делото бе изслушана и приета експертиза.Същата е изготвена от вещото лице след запознаване с материалите по делото, приложената административна преписка и при съобразяването на предвидените в Наредбата изисквания за оценка, поставени в зависимост от началните цени на земеделските имоти, диференцирани според техния статут, местоположение и други икономически фактори. С оглед на това, настоящия съдебен състав намира, че заключението на вещото лице К.Д. е компетентно изготвено и обосновано, поради което следва да бъде кредитирано. Възраженията на жалбоподателката в тази насока не могат да бъдат възприети, тъй като не се посочват конкретни пороци в изводите на вещото лице, а такива не се констатираха и при извършената служебна проверка. Няма ангажирани и доказателства за неправилното определяне от страна на ОСЗ-С. на категорията на земята, за която се дължи обезщетение, а същата отговаря на категорията посочена в издаденото решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ.

           Искането определянето на обезщетението да се съобрази с експертната оценка на независим оценител относно пазарната стойност по пазарни цени, макар и много по-справедливо и единствено адекватно на съвременните разбирания за неприкосновеност на правото на собственост като разрешение, няма как да бъде уважено, тъй като определянето на стойността е нормативно регламентирана дейност, която следва да се извършва, без да се допускат нарушения на правилата на наредбата. В този смисъл е и трайната съдебна практика.Обезщетението се определя по реда на наредба, приета от Министерския съвет, следователно не е предвидено обезщетение по средни пазарни цени.Макар в редакцията да се говори за текущи пазарни цени, то същите не представляват средна пазарна цена, определена от търсенето и предлагането на земи от типа на процесната, а отново се касае за цени, определени по методиката на нарочна наредба, именно Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи /приета с ПМС № 118/98 г., обн. ДВ, бр. 64/98 г./.Наличието на акт, определящ специален режим за обезщетяване при конкретни случаи, превръща определянето на обезщетения по Наредбата в единствения метод за това, като изключва приложението на средните пазарни цени.

           Приетата по делото експертиза установява с категоричност, че при определянето стойността на обезщетението административният орган е спазил законовите изисквания, доколкото размерът на обезщетението, посочен в заключението, е по-малък от този в самия административен акт.
От страна на жалбоподателя не са ангажирани, нито посочени други доказателства, въз основа на които да се направи извод, че при постановяване на оспорвания административен акт и определяне на размера на дължимото обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху процесната земя, органът по поземлена собственост е допуснал нарушение на материалноправните и процесуални норми, установени в ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и 
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи.

Поради изложените причини съдът намира, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
          Относно разноските:

Предвид изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски.

Мотивиран от горното, съдът

Р  Е  Ш  И :


           ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.С.П. и
Г.Й.П. срещу решение № 64Ш823.10.2019 год. на ОС„З.“-С. по чл.19,ал.8 от ППЗСПЗЗ,с което се определя стойността за обезщетението на наследниците на М.И.К.като неоснователна.

 Решението може да бъде обжалвано пред АС –С. обл. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: