№ 71
гр. Елхово, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Доротея П. Янкова
при участието на секретаря Т А В
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело №
20202310100397 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.178, ал.1,
т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.
действала по време на процесния период/ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И.Т. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.Елхово, ул.„А С" №20, общ.Елхово,
обл.Ямбол, действащ чрез процесуален пълномощник адвокат Димитър С. от АК –
Хасково, в исковата си молба предявена против Главна дирекция „Гранична полиция” към
МВР София и направеното по нея уточнение, излага, че в периода от 02.07.2017г. до
02.07.2020г. е полагал труд на длъжност „старши инспектор“, началник - група в 04 група
„Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление - Елхово при
Регионална Дирекция"Гранична полиция" - Елхово към Главна Дирекция "Гранична
полиция"- София и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със
статут на държавен служител.
Сочи, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения, а съгласно чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното
време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица и се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8 – 12 - или 24 - часови смени - сумирано за
тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен
период, съответно по силата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
1
извънреден труд.
Излага, че според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители, се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи, като в процесния период са действали последователно Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-36 от 07.01.2020 г., издавани от министъра на
вътрешните работи, като в идентични разпоредби от всяка от горните две наредби е
предвидено, че „при работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между
22.00 ч. и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24
часов период“. В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч.
и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143, докато в следващите наредби изрична
регламентация за преобразуване на часовете нощен труд липсва. Според ищецът липсата
на изрична норма, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота
в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи и при наличие на такава непълнота в специалната уредба, субсидиарно е
приложима общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ
бр. от 26.01.2007г.) в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Ищецът излага, че в периода от 02.07.2017г.до 02.07.2020г. е работил на смени, всяка
с продължителност по 12 часа, при режим: дневна, нощна и два дни почивка. В посочения
период е положил 1800 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на
2057 часа. Преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд от 257
часа, които работодателят – ответник не му е заплатил и му се дължи. При изчисляване на
база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР,
всеки извънреден час следва да бъде компенсиран с 6.47 лв., поради което и ответникът
дължи на ищеца за целия период сумата 1662.00 лв.
Сочи, че предвид допуснатата забава ответникът му дължи и сумата 200 лв. законна
лихва върху незаплатеното допълнително възнаграждение за периода от 02.07.2017г. до
02.07.2020г. възлизащо на 1662 лв., считано от настъпване изискуемостта на всяко вземане
до датата на подаване на исковата молба – 02.07.2020 г.
С горните доводи се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата 1662.00 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 257 часа за периода от 02.07.2017г.до 02.07.2020г., ведно със
2
законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба –
02.07.2020г. до окончателното й изплащане; и сумата от 200 лв., представляваща лихва за
забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд в периода от 02.07.2017г.до 02.07.2020г., считано от момента в
който са станали изискуеми - 31.10.2017г. до 02.07.2020 година - датата на подаване на
иска.
С молбата са заявени доказателствени искания, претендират се и направени в
производството разноски.
Ответникът ГД "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР, в дадени му срок не е представил
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуалния си пълномощник адв. Д.С. от АК – Хасково който поддържа предявените
искове по основание, по отношение размера има процесуалния представител на ищеца на
основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК прави изменение в размера на исковете, а именно
увеличаване размера на главния иск от 1662 лв. на 2261.89 лева и увеличаване размера на
акцесорния иск от 200 лева на 281.97лева, допуснато от съда с протоколно определение от
20.04.2022 година.
Желае се предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани.
Представят се писмени бележки. Претендират се и направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован изпраща представител
юрисконсулт Т.. Исковете се оспорват, иска се тяхното отхвърляне като неоснователни и
недоказани, претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Юрисконсулт Т. депозира и
писмени бележки, в които излага съображения за неоснователност на исковете, с довод, че
не са налице основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент
1.143. В случай, че съдът уважи предявените искове се прави възражение по чл. 78, ал.5 от
ГПК за редуциране размера на претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско
възнаграждение до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото не се спори от страните, че ищецът И.Т. Т. през процесния период от
02.07.2017г. до 02.07.2020г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил
със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР –
„старши инспектор“, началник - група в 04 група „Охрана на държавната граница“ от
Гранично полицейско управление - Елхово при Регионална Дирекция"Гранична полиция" -
Елхово към Главна Дирекция "Гранична полиция"- София, като последната е на структурно
подчинение към ГД „ГП”- МВР.
По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от
3
заключението на вещото лице АНГ. Т., основано на отчетните протоколи за положен труд,
нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени
на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 02.07.2017г. до 02.07.2020г. ищецът е
полагал труд на 12 – часови смени – дневни и нощни, съгласно месечни графици,
включително и през времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1440 часа
/подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към
заключението/. От заключението по ССЕ се установява и че положеният от ищеца нощен
труд от общо 1440 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 1645,92
часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата
между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за
процесния период е общо в размер на 205,92 часа, която разлика не е начислена и не е
изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от вещото лице при
ответника през м. април 2022г. След извършени изчисления експертът е установил, че
допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период
възлиза на сумата от 2261.89 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от
ЗМВР, ред. 2016г. Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за
забава до датата на подаване на исковата молба - 02.07.2020 година, изчислен върху
падежиралите вземания за положен извънреден труд по тримесечия за процесния период, с
натрупване, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение, е 281.97 лева.
Върху извънредния труд положен в периода от 01.04.2020г. до 30.06.2020г. възлизащ на
295,81 лв. и за периода 01.07.2020г. – 02.07.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/,
възлизащ на 12,84 лв. вещото лице не е начислило лихва за забава, тъй като към датата на
подаване на исковата молба, посочените суми не са били изискуеми.
Така изготвеното заключение по назначената експертиза, поддържано от вещото
лице в с.з., не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и
компетентно дадено.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявени са в условията на обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове
с правно основание както следва: иск с правно основание по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187,
ал. 5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал към процесния период/ - за
сумата от 2261.89 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд за
времето от 02.07.2017г. до 02.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на предявяване на исковата молба /02.07.2020г./ до окончателното й изплащане и
акцесорен иск с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД – за сумата от 281.97 лева,
представляваща законна лихва върху дължимите от работодателя суми, явяващи се
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 02.07.2017г. до
02.07.2020г., считано от момента, когато сумите по тримесечия са станали изискуеми -
31.10.2017г. до датата на подаване на исковата молба – 02.07.2020г.
Исковете са допустими, ищецът е активно легитимиран и има интерес да ги предяви,
налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател на ищеца, за когото се твърди
4
в исковата молба, че е останал задължен към последния за неизплатено възнаграждение за
положен извънреден труд за процесния период от време.
Разгледани по същество исковете са основателни по следните съображения:
І. По отношение на иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от
ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действала по време на процесния период/:
В настоящият случай не се спори между страните, че отношенията между тях се
регулират от специалния ЗМВР, чийто разпоредби регламентират възмездността на
предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от ЗМВР/, продължителността на
работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на
чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия Закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ „извънреден” е трудът, който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от
работника, извън установеното от него работно време.
Разпоредбата на чл.187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм. на
ДВ бр.60/2020г., а сега ал.6/, действаща към момента, за който се претендира вземането на
ищеца.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал
труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа - дневни и нощни, като е
полагал труд и през нощта (между 22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това
следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно
разпоредбите на чл.187, ал.5 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.
действала по време на процесния период/, предвиждащи компенсиране на работата извън
редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.
Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр. 60/2020г., от
07.07.2020г. /, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
5
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период
от време по силата на изричната законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от ЗМВР /ред.
преди изм. ДВ бр.60/2020г./, са действали Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г. /за периода
от 02.07.2017г. до 10.01.2020 г./ и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г./ за периода от
10.01.2020 г. до 02.07.2020г./, издадени от Министъра на вътрешните работи, които уреждат
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г. респ. на
чл.3, ал.2 от Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. /идентични по съдържание/, за държавните
служители в МВР при работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между
22.00 часа и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на
всеки 24 часов период.
В действаща по-рано Наредба № 8174з-407 от 11.08.2014г. – в чл. 31, ал.2, изрично е
било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, а
полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период /или с
коефициент 1.143/. Тази Наредба е била отменена с Наредба № 8174з-592 от 2015г., като
последната е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.дело №
5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародване /ДВ, бр. 59 от
2016 г., в сила от 29.07.2016 г./. В действащите през процесен период наредби - Наредба №
8174з-776/2016г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. няма норма, аналогична на
цитирания чл.31, ал.2 от Наредба № 8174з-407 от 2014г. за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143.
Съдът приема, че в рамките на процесния исков период за времето от 02.07.2017г. до
02.07.2020г., през който са действали Наредба № 8174з-776 от 29.07.2016г. и Наредба №
8121з-36 от 07.01.2020 г. при липсата на специално правило, въвеждащо метод за
превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на
работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице нормативна
празнота, като в тази насока ищецът правилно се позовава на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/, предвиждаща преизчисляване на положения
нощен труд. Съдът споделя тези доводи, тъй като липсата на изрична норма не означава
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове нощен труд в
дневен, още повече че такава забрана би била и противоконституционна, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, която следва
да се преодолее чрез субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ. С цитираната
разпоредба от НСОРЗ е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
6
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143,
който се получава като нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност на работното
време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В действащата в предходен период от
време цитирана по-горе Наредба № 8174з-407/11.08.2014 г. също се възприема този
коефициент – 1.143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия
резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд
между 22.00ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143 и полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Видно е, че в посочената
Наредба издателят й е възприел подхода, установен в Кодекса на труда и в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Разпоредбите на НСОРЗ са приложими
по аналогия и по отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение на социалната
държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация.
Основният Закон гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд.
За периода от 01.01.2018г. до края на процесния период – 02.07.2020г. приложение
намират разпоредбите на Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО),
като съгласно чл.9а (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от
2018 г.) от същата Наредба при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от
КТ, работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумираното изчисляване, които се изготвят така, че сборът от работните часове
по графика на работника или служителя за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното време,
определена по чл.9б (чл.9а, ал.1 вр.с ал. 3 от НРВПО). Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41
от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО, когато се полага нощен труд, сборът от
работните часове по графика на работника или служителя се изчислява след превръщане на
нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд с коефициента по
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно правилото на чл.9г (нов - ДВ, бр. 41/2017г., в сила от 01.01.2018 г.) от
НРВПО, отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който
е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл.9б, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по
труда без превръщане на нощните часове в дневни. По силата на § 3 от Постановление на
Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за изменение и допълнение на Наредбата за
работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г., в сила от
17.07.2018 г.) в чл. 9г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ са заличени,
7
считано от 17.07.2018г. От това изменение е видно, че волята на законодателя е да признае
за извънреден труд часовете, получени след преобразуване на нощните часове в дневни
съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Като съобрази двете редакции на разпоредбата, съдът намира,
че с промяната се прецизира единствено начинът на отчитане на извънреден труд пред
Инспекцията по труда, с оглед уеднаквяване на практиката при отчитане на извънредния
труд пред различните институции, но това не води до извода, че преди 17.07.2018г.
получените в резултат на преизчисляването на положения нощен труд часове над нормата
не следва да се заплащат като извънреден труд. По отношение на периода от 01.01.2018г. до
17.07.2018г. и при липсата на изрично действащо законово правило, което да уреди въпроса
дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл.9,
ал.2 от НСОРЗ, приложение следва да намери прогласеният в чл.5 от ГПК принцип за
законност, съгласно който съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на
законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум, като
при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и
морала. През целия процесен период от 02.07.2017г. до 02.07.2020г. е действало правилото
на чл.18, ал.3 от НСОРЗ, че при сумирано изчисляване на работното време броят на
отработените дни се установява като отработените часове през месеца след превръщането на
нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време,
установена за работното място при подневно отчитане на работното време. От това следва,
че винаги часовете, надвишаващи нормалната продължителност на работното време за
съответния период, представляват извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 от КТ. В
подкрепа на това е и възведеното в чл.9, ал.5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия
стаж правило на пресмятане на трудовия стаж, което се извършва, като изработените часове
по графика за периода на сумирането, след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с повече от 4 нощни часа, се разделят на установената за тях нормална
продължителност на дневното работно време. Въз основа на тези разпоредби, вкл. и с оглед
на цитираният по–горе чл. 5 от ГПК, съдът приема, че общият разум на Закона, е да признае
нощните часове, преизчислените в дневни с коефициент 1.143, както за целите на
изчисляване на отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на
извънредния труд. В този смисъл е и новата редакция на чл.9г от НРВПО. В подкрепа на
гореизложеното е и факта, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР държавните
служителите, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда и това препращане също предпоставя извод за
субсидиарното прилагане на НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни. Не
случайно и с изменение на ЗМВР /публ. в ДВ бр. 60 от 2020г./ е изменена разпоредбата на
чл. 187 като е приета нова ал.4 съгласно която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност
на работното време през нощта по ал. 1, т.е. вече законово е уреден въпроса с
преизчисляването на нощните часове в дневни със сочения коефициент.
Ето защо с оглед на гореизложените съображения, съдът намира, че при липса на
8
законово определение за преобразуване на нощния труд в дневен, то нощния труд,
преизчислен в дневен с коефициент 1.143 по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, следва да се
вземе предвид при решаването на въпроса, дали е положен извънреден труд. В този смисъл е
и даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело С-2152/20 г.
/до приключването на което производството по настоящото дело бе спряно/ - че не се налага
приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня, но при всички случаи в полза на такива работници трябва да се вземат други мерки за
защита, които да компенсират особената тежест на полагания от тях нощен труд - под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки. В горепосоченото решение /т.79/, СЕС е посочил също, че ако не е основана на
обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни
категории работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право във
възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от
последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и
да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел /решение от
06.10.2021г., Sumal, C 882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната съдебна практика/. Предвид
изложеното съдът счита, че в случая при липса на други приложени мерки, именно
уважаването на претенцията за заплащане на положения извънреден труд през нощта дава
тази компенсация за тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Следователно за ищеца се поражда право да претендира допълнително
възнаграждение за извънреден труд при наличие на положен такъв, което се доказа по
несъмнен начин по делото съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, което както се посочи по-горе, не се оспори от страните и съдът възприема като
изготвено обективно от компетентно вещо лице и съобразно поставената задача. Видно от
данните от експертното заключение налице е положен от ищеца И.Т. Т. извънреден труд за
процесния период от 02.07.2017г. до 02.07.2020г. общо 205,92 часа като неизплатеното
възнаграждение за този труд е в размер на 2261.89 лева, в какъвто размер е и заявената
претенция по този иск след направеното изменение по реда на чл. 214 ГПК.
Положеният от ищеца извънреден труд за периода от 02.07.2017г. до 31.03.2020г.
вкл., в размер на 2 068,51 лв. е следвало да бъде изплатен до 30.04.2020г., т.е. преди
подаване на исковата молба.
Положеният от ищеца извънреден труд за периода от 01.04.2020г. до 30.06.2020г.
вкл., е следвало да бъде изплатен до 31.07.2020г., а положеният от ищеца извънреден труд за
м. юли 2020г. е следвало да бъде заплатен до 31.10.2020г., т.е. след датата на подаване на
исковата молба. Съобразно Приложение № 1 към неоспореното заключение на вещото лице
9
Т. по назначената съдебно-счетоводна експертиза за периода от 01.04.2020г. до 30.06.2020г.
ищецът е положил общо 160 часа нощен труд, които след приравняването им на дневни с
коефициент 1,143 възлизат на 182,88 часа. Разликата между приравнен и нощен труд в
часове от 22,88 часа за периода от 01.04.2020г. до 30.06.2020г. не е начислена, съответно не
е изплатено по платежни бележки възнаграждение в размер на 295,81 лева към момента на
проверката при ответника от вещото лице – м. април 2022г., при положение, че падежът на
плащането е настъпил на 31.07.2020г. Съдът приема, че е реализиран юридическият факт,
пораждащ правото на ищеца да претендира в производството и сумата от 295,81 лева, като
неплащането й след настъпване на падежа, установено безспорно от вещото лице и при
липса на твърдение от ответника за извършено такова и липсата на доказателства за
извършено плащане, следва да бъде съобразено и взето предвид от съда при произнасянето
му по исковата претенция, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. С подобен
аргумент се явява основателна и исковата претенция за сумата от 12,84 лева,
представляваща възнаграждение за положеният от ищеца извънреден труд през м. юли
2020г., който е следвало да бъде заплатен от ответника до 31.10.2020г. По делото не се
твърди от страна на процесуалният представител на ответника, не се представят и
доказателства за заплащане на сумата от 12,84 лева на ищеца, поради което неплащането на
тази част от исковата претенция следва да бъде съобразено и взето предвид от съда при
произнасянето му, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК.
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на ищеца на
дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия период извънреден труд
в установения от експертизата размер. Предвид това и с оглед гореизложените съображения
исковата претенция по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 02.07.2017г. до
02.07.2020г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен и
отчитането му като извънреден, е основателна и следва да се уважи в предявения размер от
2261.89 лева.
Вземанията за всички главници са лихвоносни, а исковата молба има характер на
покана, поради което претенцията за заплащане на законна лихва върху дължимото се
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 02.07.2017г. до 31.03.2020г. в
размер на 1953,24 лева, следва да бъде уважена, считано от датата на подаване на исковата
молба - 02.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата от 1 953,24 лева.
Върху сумата от 295,81 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд за периода от 01.04.2020г. до 30.06.2020г. вкл., с падеж на плащане
31.07.2020г., лихвата за забава следва да бъде присъдена не от датата на подаване на
исковата молба - 02.07.2020г., а от дата, на която ответникът е изпаднал в забава по
отношение на тази сума - 01.08.2020г. до окончателното й изплащане.
Върху сумата от 12,84 лева, представляваща възнаграждение за положен от ищеца
извънреден труд за м. юли 2020г. с падеж на плащане 31.10.2020г., лихвата за забава следва
да бъде присъдена не от датата на подаване на исковата молба - 02.07.2020г., а от дата, на
10
която ответникът е изпаднал в забава по отношение на тази сума - 01.11.2020г. до
окончателното й изплащане.
Досежно искът с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД:
Предвид акцесорния характер на претенцията за мораторна лихва, с оглед
уважаването на главния, обуславящ иск, основателна се явява исковата претенцията за
присъждане на мораторна лихва - обезщетение за забавено изпълнение на главното парично
задължение. Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок - при тримесечно сумарно отчитане на
работното време по смисъла на приложимата в случая разпоредба на чл.187, ал.3 от ЗМВР.
По делото не се доказа ответникът да е престирал точно и платил на ищеца дължимото се
допълнително възнаграждение за извънреден труд в законоустановените срокове, поставящи
го в забава. Размерът на мораторната лихва, със съответното натрупване, според
заключението по експертизата възлиза на общата сума от 281.97 лв., изчислена върху
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 02.07.2017 година до 02.07.2020г. /съгласно формулирания петитум/, считано от
последно число на месеца следващ последния месец на тримесечието, за което се дължи
заплащане на извънреден труд до датата на завеждане на иска – 02.07.2020г. Искът се явява
основателен и доказан в предявения му размер и съгласно направеното изменение. За
положеният от ищеца извънреден труд за периода от 01.04.2020г. до 30.06.2020г. ответникът
е изпаднал в забава от 01.08.2020 година, а за положеният от ищеца извънреден труд през м.
юли 2020г. ответникът е изпаднал в забава от 01.11.2020г., т.е. след датата на подаване на
исковата молба, поради което върху сумата от 295,81 лева и върху сумата от 12,84 лева не
следва да се начислява лихва за забава до датата на завеждане на исковата молба, в каквато
насока е и заключението на вещото лице.
По отношение на разноските:
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените пред първата инстанция разноски. В писмените си бележки процесуалният
представител на ответника е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна. При възражение за прекомерност, в
контекста на приложното поле на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали
размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените процесуални
действия. Институтът на чл.78, ал.5 от ГПК е насочен към установяване на социална
справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуално право. В случая, съобразно
цената на предявените и уважени по делото искове, минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г., възлиза на
408,07лева. Ищецът доказва и претендира направени разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 350.00 лв. Разноските в посочения размер са под минимума
установен в Наредбата, поради което адвокатското възнаграждение не се явява прекомерно.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция - уважаване на главния иск и на
акцесорния иск, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените
11
от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лв.
С оглед изхода на спора на ответника не се дължат разноски.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК вр. с т.23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово
дължимата държавна такса върху уважените искове в размер на 101,75 лева, както и
направените по делото разноски във връзка с назначената по делото ССЕ в размер на 200.00
лева, както и държавна такса в размер на 5.00 лева при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Воден от гореизложеното, ЕЛХОВСКИЯТ районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР -гр.София, със
седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза” 46,
представлявана от Директора Гл.комисар Д М, да заплати на ИВ. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр.Елхово, ул.„А С" №20, общ.Елхово, обл.Ямбол, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с
чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г./ сумата от
2261.89 лева /две хиляди двеста шейсет и един лева и осемдесет и девет стотинки/,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 02.07.2017г. до 02.07.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положен
нощен труд в дневен, ведно със законната лихва както следва: върху сумата от 1953,24
лева - считано от датата на подаване на исковата молба - 02.07.2020г. до окончателното й
изплащане; върху сумата от 295,81 лева - считано от 01.08.2020г. до окончателното й
изплащане и върху сумата от 12,84 лева - считано от 01.11.2020г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР -гр.София, със
седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза” 46,
представлявана от Директора Гл.комисар Д М, да заплати на ИВ. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр.Елхово, ул.„А С" №20, общ.Елхово, обл.Ямбол, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
сумата от 281.97 лева /двеста осемдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата /дължима за периода от 02.07.2017г. до
31.03.2020г. вкл./, начислена за периода на забавата - от датата на падежа на всяко плащане
до датата на подаване на исковата молба – 02.07.2020г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР -гр.София, със
седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза” 46,
представлявана от Директора Гл.комисар Д М, да заплати на ИВ. Т. Т., ЕГН **********, с
адрес: гр.Елхово, ул.„А С" №20, общ.Елхово, обл.Ямбол, на основание чл.78, ал.1 и ал.5 от
ГПК разноски в съдебното производство в размер на 350.00 лева /триста и петдесет
лева/.
12
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ” МВР -гр.София, със
седалище и адрес на управление – 1202 София, бул.”Княгиня Мария Луиза” 46,
представлявана от Директора Гл.комисар Д М, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Елхово 101,75 лева /сто и един лева
и седемдесет и пет стотинки/ - държавна такса върху уважените искове и 200.00 /двеста/
лева - разноски по делото за експертиза, изплатени от бюджета на съда, както и в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист - 5.00 /пет/ лева държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез
Елховски районен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Елхово: _______________________
13