№ 1493
гр. Велико Търново, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110103588 по описа за 2024 година
Производството е образувано по молба на Т. М. Г., П. А. И., В. М. Г. и М.
К. А. срещу Н. И. К. и Д. Л. Д., с която се иска 1/ прогласяване нищожността
на договор за аренда на земеделски земи от 17.10.2014 г., сключен между
ответниците, 2/ да се приемане за установено по отношение на ответниците,
че ищците са собственици на общо 44/48 ид.ч. от земеделски земи, находящи
се в землището на с. С., Община Полски Тръмбеш, както и 3/ ответникът Н. И.
К. да бъде осъден да заплати на ищците, както следва: на Т. М. Г. сумата от
1 576.88 лева, представляваща пропусната полза, изразяваща се в сбора от
средните пазарни арендни цени за стопанските години от 2021/2022,
2022/2023 и 2023/2024; на П. А. И. сумата от 945.00 лева, представляваща
пропусната полза, изразяваща се в сбора от средните пазарни арендни цени за
стопанските години от 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024; на В. М. Г. сумата от
709.20 лева, представляваща пропусната полза, изразяваща се в сбора от
средните пазарни арендни цени за стопанските години от 2021/2022,
2022/2023 и 2023/2024; и на М. К. А. сумата от 235.80 лева, представляваща
пропусната полза, изразяваща се в сбора от средните пазарни арендни цени за
стопанските години от 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.
1
Ищците твърдят, че в качеството си на законни наследници на Т. Станев
И. и Кина Маринова И. са съсобственици недвижими имоти, находящи се в
землището на с. С., Община Полски Тръмбеш, a именно: 1/ поземлен имот с
идентификатор 69732.109.7 по КККР на с. С., находящ се местност Кочка, с
площ от 12 318 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 3, номер пo предходен
плaн: 109007; 2/ пoзeмлен имoт с идентификатор 69732.93.1 по КККР на с. С.,
находящ се в местност Червенка, с плoщ от 8704 кв.м., трайно предназначение
на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 4, номер пo предходен план: 093001. Заявяват, че с постановление за
възлагане нa недвижими имоти от 10.7.2014 г. пo изп. дело № 157/2013 г. на
ЧСИ С. Косева за купувач на 1/12 идеална част от гореописаните имоти е
обявен ответникът Н. И. К., който с договор за аренда на земеделски земи от
17.10.2014 г. е предоставя на ответника Д. Л. Д. за временно и възмездно
ползване гореописаните земеделски земи. Считат, че така извършената сделка
е нищожна поради накърняване на добрите нрави и поради противоречие и
заобикаляне на закона. Сочат, че договорът, макар и допустим, съдържа
условия, кoитo явно нарушават целта на закона, противоречат на добрите
нрави и целят фактическото лишаване oт правата им на съсобственици на
земеделски земи. В тази връзка заявяват, че пазарната стойност на ниви под
аренда или наем в областта е около 80 лв. на декар или четири пъти пo-високо
oт уговорената в договора, още повече, че дoгoвopът е сключен за 25 години,
без да е уговорено, че наемното плащане ще cе увеличава за всяка стопанска
година. Считат, че така определеният срок е несправедливо и неоправдано
дълъг, тъй като за същия те са лишени от възможността да упражнява правото
си на собственост в пълен обем. Сочат, че е нарушена чл. 3, ал. 4 от Закона за
арендата в земеделието, тъй като договорът е сключен от собственик само на
1/12 ид. части от арендованата земя, а уговорката в т. 5, aл. 1 е нищожна, тъй
като както на добрите нрави, така и на закона. Считат, че гореизложените
основания за нищожност на процесния договор влекат нищожност на цялата
сделка, тъй като не биха могли да бъдат санирани пo смисъла на чл. 26, aл. 4 от
33Д. Сочат, че сключвайки договора, ответникът Н. И. К. на практика оспорва
собствеността им в гореописаните имoти. Заявяват, че от момента на
сключването на договора не могат да сключат договор и да отдадат под аренда
или наем земите, защото вписания договор отблъсква желаещите
2
арендатори/наематели, поради което ca пропуснали ползи, изразяващи се в
средната пазарна цена за стопанските 2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024
година.
Ответникът Н. И. К. оспорва предявените искове. Счита за недопустим
установителния иск за собственост при твърдението, че между него и ищците
липсва спор относно правото на собственост на последните. В тази връзка
заявява, че от 2014 г. до 2023 г. чрез техен пълномощник и по негова банкова
сметка е изплащал припадащата им се част от рентата, с което е признал
правото им на собственост. Счита, че сключването на договор за аренда от
негова страна е действие по управление, а не на разпореждане, за да се
приеме, че оспорва правото на собственост на ищците. Заявява, че
собственически иск е недопустим и на друго основание – доколкото на
страната на ищците не участват всички съсобственици на имотите. Сочи, че
сключеният от него договор за аренда не е нищожен, като обръща внимание,
че същият действа от 10 години и до предявяването на иска ищците са
приемали неговите условия, включително относно размера на уговорената
рента. Твърди, че проблемът със заплащането на рентата на ищците е
възникнал пред м. януари 2022 г., когато пълномощникът на последните му е
заявил, че е променил банковата си сметка, впоследствие той му е поискал
ново пълномощно, но такова не му е представено. Заявява, че не оспорва
задължението си да преведе на ищците дължимата им рента за стопанската
2021/2022 г. и за стопанската 2022/2023 г. веднага след като последните му
посочат тяхна банкова сметка.
Ответникът Д. Л. Д. оспорва иска за прогласяване нищожността на
договора за аренда на земеделски земи. Заявява, че договорът е
законосъобразен и е в действие от 2014 г., като до момента ищците и техните
праводатели не са го информирали, че не са съгласни с условията по същия
или че не са получавали дължимата им рента. Сочи, че от сключването на
договора рентата по същия се изплаща на ответника Н. К. и че доколкото му е
известно той е превеждал рентата за ищците по банкова сметка на сина на
ищцата П. И..
В проведените открити заседания процесуалният представител на ищците
поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.
Ответникът Н. И. К. и неговият процесуален представител поддържат
3
заявеното оспорване и молят за отхвърляне на исковете.
Ответникът Д. Л. Д., редовно призован, не се явява и не заема
допълнително становище по исковете.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, активно
субективно съединени установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и
осъдителни искове по чл. 59 ЗЗД.
В случая по делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че ищците са наследници на Т. Станев И. и Кина Маринова И.
/Кина Т.ова Станева/, на които е възстановено правото на собственост върху
недвижими имоти, находящи се в землището на с. С., Община Полски
Тръмбеш, a именно: 1/ нива с площ от 12.318 дка, трета категория,
представляваща имот № 109007, находяща се местност „Кочка“, понастоящем
представляваща поземлен имот с идентификатор 69732.109.7 по КККР на с.
С., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 3, номер пo предходен плaн: 109007; и 2/
нива с площ от 8.703 дка, четвърта категория, представляваща имот № 093001,
находяща се местност „Червенка“, понастоящем представляваща пoзeмлен
имoт с идентификатор 69732.93.1 по КККР на с. С., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 4, номер пo предходен план: 093001.
Установява се също, че за задължение на един от наследниците – Пенчо М.
Г. с постановление за възлагане от 10.7.2014 г. на ЧСИ С. Косева за собственик
на 1/12 ид.ч. /2/24 ид.ч./ от въпросните имоти е обявен на ответникът Н. И. К..
Не се спори и се установява също, че на 17.10.2014 г. между Н. И. К.,
арендодател, от една страна, и Д. Л. Д.м, арендатор, от друга страна, е сключен
договор за аренда на земеделска земя, предмет на който са нива с площ от
12.318 дка, трета категория, представляваща имот № 109007, находяща се
местност „Кочка“ и нива с площ от 8.703 дка, четвърта категория,
представляваща имот № 093001, находяща се местност „Червенка“.
Уговореният срок на договора е 25 стопански години, считано от 1.10.2015 г., а
размерът на арендното плащане е 20.00 лева за декар, като е посочено, че
4
размерът на арендното плащане е договорен въз основа на средната пазарна
поземлена рента. В чл. 5, ал. 3 е посочено, че Н. И. К. ще заплаща полагащата
се част от рентата на останалите съсобственици в съответствие с идеалните
части, които притежават, след представяне на документ за собственост и/или
удостоверение за наследници, а в чл. 17 – че при трайно изменение на
обстоятелствата, довели до очевидно несъответствие между поетите
задължения, всяка от страните може да поиска изменение на договора, което
изменение обаче не може да засяга уговорения срок.
По делото е прието заключение по допусната оценъчна експертиза, според
което средната арендна цена за процесните недвижими имоти към датата
сключване на договора за аренда - 17.10.2014 г. е била 55.00 лева за декар.
По иска с правно основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че когато в обстоятелствената част на
исковата молба ищецът е обосновал правния си интерес от предявения иск за
нищожност на договор за аренда на земеделска земя с това, че е съсобственик,
а със сключения между ответниците договор друг участник в съсобствеността
е отдал под аренда общата земя, и твърди, че договорът не произвежда правно
действие както според формалното си съдържание, така и според онези
съпътстващи сключването му обстоятелства, чиято обща преценка води до
извод, че неговият краен резултат и последици са несъвместими с
общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност, искът за
прогласяване нищожността на договора е един, а неговото правно основание
/квалификация/ е по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД /така Решение № 521 от 7.08.2024 г.
на ВКС по гр. д. № 3273/2023 г., IV г. о./.
Предмет на иска за обявяване на нищожността на правна сделка е
установяването със сила на присъдено нещо, че същата е засегната от сочения
в исковата молба порок – накърняване на добрите нрави, което обуславя
несъществуването на правоотношение между страните по сделката.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД/.
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а
съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от тях е
принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения
5
изисква да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското
право интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на
отделните правни субекти.
В процесния случай, за да бъде налице соченото основание за нищожност
е необходимо да бъде установено, че уговореният срок на договора и
уговореното арендно плащане, заедно и поотделно, водят до извод за
нарушение на добрите нрави. В тази връзка следва да бъдат съобразени също
и разясненията, дадени с ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСTK на
ВКС, както и съдебната практика, съгласно която не всяка нееквивалентност
представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а
само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е
толкова незначителна, че има практически нулева стойност. Следва да се има
предвид също, че преценката дали една сделка е недействителна, поради
нарушение на добрите нрави не се ограничава единствено до сравняването на
насрещните престации, а обхваща и всички останали обстоятелства,
установени по делото във всеки един конкретен случай, които са от значение
за изясняване на действителните отношения между страните.
Съгласно § 1 от ДР на ЗАЗ, за неуредените в този закон въпроси за
арендното правоотношение се прилагат разпоредбите на гражданското
законодателство, т.е. ЗЗД. Следователно за отговора има значение практиката
на Върховния касационен съд по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като същата приема,
че договорът е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, когато
противоречи на основните морални принципи и ценности, върху които се
консолидира обществото и които са в основата на обществения ред.
Противоречието трябва да е в степен договорът да ги отрича. Така законът
придава значение на неписаните, но общозначими морални правила, и свързва
порока по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с най-тежката гражданско-правна санкция –
договор, който ги накърнява, е нищожен. В чл. 9 ЗЗД е другото придадено в
закона правно значение на неписаните морални правила. Те са единият
ограничител на свободата на договаряне, равностоен с другия й ограничител -
повелителните норми на закона. Поради това в установяване на основанието
по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД съдът не се ограничава до формалното съдържание
на договора, а е длъжен да прецени всички негови характеристики и когато те
създават съмнение да е нищожен на това основание - да ги обсъди комплексно
с всички обстоятелства, съпътстващи сключването му.
6
В случая по делото е установено чрез допуснатата оценъчна експертиза,
че уговореното в договора арендно плащане е в размер, който е значително по-
нисък от този на средните арендни плащания за земеделски земи в същия
район, изплащани през 2014 г., когато е сключен договорът – при средно
арендно плащане от 55.00 лева за декар е уговорено такова от 20.00 лева на
декар. Разликата обаче не е дотолкова съществена, за да се приеме, че
паричната престация /арендното плащане/ е напълно нееквивалентна на
насрещната такава и да се приравни на липса на престация. В ЗАЗ е посочено
въз основа на какви показатели се договаря арендното плащане, но няма
ограничение или лимитиране на размера му /чл. 8, ал. 2/, с оглед на което и
предвид свободата на договаряне /съгласно чл. 9 ЗЗД/ уговореното в арендния
договор плащане, само по себе си, не обосновава извод за накърняване на
принципа за добросъвестност, което да води до нищожност.
Независимо от това, в случая са налице други обстоятелства, които
преценени съвкупно с по-ниския размер на арендното плащане, аргументират
извод за съществен порок при сключване на договора за аренда, който може да
бъде характеризиран като нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
На първо място, в случая ответниците са уговорили 25-годишен срок на
договора, който в значителна степен накърнява интересите на ищците като
съсобственици на голямата част от отдадените под аренда имоти.
Действително, в ЗАЗ е предвиден само минимален срок на арендните
договори от 5 години, но не и максимален такъв. В случая обаче договорът за
аренда е сключен от първия ответник като съсобственик на имотите, каквато
възможност предвижда чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ, а ищците са обвързани от
условията му, доколкото са приели плащания по него, без да могат да
променят тези условия, при това в продължение на 25 години. Ищците не са
страна по договора и не могат да искат изменение на размера на арендното
плащане при настъпване на обстоятелствата по чл. 16, ал. 1 ЗАЗ. Отделно от
това, срокът на договора не може да бъде променян съгласно чл. 18, ал. 1 от
същия и чл. 16, ал. 1, изр. второ от ЗАЗ. Извън хипотезите на чл. 17 и чл. 20 от
договора, същият не може да бъде и прекратен, като единствената възможност
за изменение и прекратяване на договора е по волята на страните по него.
Или иначе казано, като съсобственици на имотите ищците са обвързани от
7
договор за аренда за дълъг срок, при повече от двойно /и дори тройно/ по-
ниско от средното за годината и за района арендно плащане, без правна
възможност за изменение на условията или за прекратяването му. Чрез
действията на ответниците по сключване на договора интересите на ищците са
били накърнени съществено, което е в отклонение от принципа за
добросъвестност и справедливост. В тази връзка, следва да се прави разлика
между хипотезата, при която дадена сделката засяга само правата на
сключилите я лица и хипотезата, при която сделката засяга правата и
интересите на лица, които не са участвали при сключването й. Т.е. когато
действията на единия съсобственик ще рефлектират върху правната сфера на
другия съсобственик/съсобственици, то първият трябва да не уврежда
интересите на втория/вторите, като това произтича от принципа за
добросъвестност в гражданските отношения, който принцип е част от добрите
нрави.
С оглед на изложеното, като преценява в съвкупност всички обстоятелства
при сключване на договора за аренда – уговорените дълъг срок на договора,
нисък размер на арендното плащане и липсата на възможност за ищците да
искат изменение на условията по договора и неговото прекратяване, съдът
приема, че договорът е нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. трето от
ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
По иска по чл. 59 ЗЗД.
С оглед извода на съда за основателност на иска по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
доказан по своето основание се явява и обусловеният иск по чл. 59 ЗЗД. В
случая ищците претендират обезщетения в размер на средната арендна цена за
стопанските 2021-2022 г., 2022-2023 г. и 2023-2024 г. години от 60.00 лева за
декар съобразно притежаваната от всеки от тях идеална част, като от
заключението по оценъчната експертиза се установява, че средната арендна
цена за стопанската 2021-2022 г. е 65.00 лева за декар, за стопанската 2022-
2023 г. е 70.00 лева за декар и за стопанската 2023-2024г. е 100.00 лева за
декар. Сочените в исковата молба идеални части на ищците от собствеността
обаче, не отговарят на представените писмени доказателства, като съдът
приема, че действително притежаваните от ищците идеални части са следните:
8/24 ид.ч. за Т. М. Г., 6/24 ид.ч. за П. А. И. и по 3/24 ид.ч. за всяка от В. М. Г. и
М. К. А.. Останалите 4/24 ид.ч. от имотите са били собственост на Пенчо М.
8
Г., който е придобил тази част по наследство от своята майка Райна Т.ова
Ганчева, от чието наследство няма данни същият да се е отказал. Част от тези
4/24 ид.ч. части /по точно 2/24 ид.ч./ е придобил ответникът Н. И. К.. От своя
страна, дяловете на ищците В. М. Г. и М. К. А. са равни и възлизат на по 3/24
ид.ч.
Така след извършване на нужните пресмятания, съдът установява, че за
всяка от посочените стопански години на ищеца Т. М. Г. се дължат по 420.42
лева или общо 1 261.26 лева за трите стопански години, за която сума следва
да се уважи искът; на ищцата П. А. И. се дължат по 315.00 лева на година или
общо 945.00 лева за трите стопански години, поради което искът й следва да
бъде уважен в пълен размер; а на всяка от ищците В. М. Г. и М. К. А. се
дължат по 157.80 лева или общо по 473.40 лева за трите стопански години,
поради което искът на В. М. Г. следва да се уважи за тази сума, а искът на М.
К. А. следва да се уважи за пълния предявен размер от 235.80 лева.
По исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че такса предявените искове са недопустими, тъй като по
делото няма никакви данни, че ответниците някога са оспорвали и че
понастоящем оспорват собствеността на ищците върху процесните земеделски
земи, като такива данни не могат да се извлекат и от показанията на св. Л. И.,
според които в разговор отпреди около 10 години ответникът е заявил на един
от наследниците на земите нещо от рода на „Аз от къде да знам, че ти си
собственик?!“.
По тази причина производството в тази му част следва да бъде
прекратено.
По разноските.
Доколкото в представените от страните договори за правна защита и
съдействие не е посочено каква сума е заплатена за всеки от исковете, съдът
приема, че сумите са заплатени по равно за всеки от исковете, както и че всеки
от ищците е направил по ¼ от разноските за допуснатата оценъчна
експертиза, т.е. по 125.00 лева. Съдът приема също, че доколкото
заключението по въпросната експертиза ползва ищците както и по иска по чл.
26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, така и по иска по чл. 59 ЗЗД, то заплатената от всеки от
ищците сума следва да се раздели на две – по 62.50 лева за всеки от двата
посочени иска.
9
Така, при заплатен от ищеца Т. М. Г. адвокатски хонорар в общ размер от
900.00 лева, на същия се дължат 300.00 лева адвокатски хонорар, 62.50 лева
депозит за вещо лице и 12.50 лева за държавна такса за иска по чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД, както и по съразмерност 341.13 лева – част от заплатените държавна
такса, адвокатски хонорар и депозит за вещо лице за иска по чл. 59 ЗЗД.
При заплатен от ищцата П. А. И. адвокатски хонорар в общ размер от
900.00 лева, на същата се дължат 300.00 лева за адвокатски хонорар, 62.50
лева за депозит за вещо лице и 12.50 лева за държавна такса за иска по чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и 300.00 лева за адвокатски хонорар, 62.50 лева за
депозит за вещо лице и 50.00 лева за държавна такса за иска по чл. 59 ЗЗД.
При заплатен от ищцата В. М. Г. адвокатски хонорар в общ размер от
900.00 лева, на същата се дължат 300.00 лева за адвокатски хонорар, 62.50
лева за депозит за вещо лице и 12.50 лева за държавна такса за иска по чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и по съразмерност 275.35 лева – част от заплатените
адвокатски хонорар, депозит за вещо лице и държавна такса за иска по чл. 59
ЗЗД.
При заплатен от ищцата М. К. А. адвокатски хонорар в общ размер от
900.00 лева, на същата се дължат 300.00 лева за адвокатски хонорар, 62.50
лева за депозит за вещо лице и 12.50 лева за държавна такса за иска по чл. 26,
ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и 300.00 лева за адвокатски хонорар, 62.50 лева за
депозит за вещо лице и 50.00 лева за държавна такса за иска по чл. 59 ЗЗД за
иска по чл. 59 ЗЗД.
Ответникът Н. И. К. също има право на разноски – за недопустимите
искове по чл. 124 ГПК и по съразмерност за отхвърлената част от исковете по
чл. 59 ЗЗД на Т. М. Г. и на В. М. Г..
От страна на ищците е направено възражение за прекомерност на
уговорения и заплатен адвокатски хонорар, което съдът намира за
основателно, тъй като фактическа обстановка по делото не сочи на неговата
сложност от фактическа и правна страна, поради което на основание чл. 78, ал.
5 ГПК възнаграждението за адвоката следва да бъде намалено до сумата от
лева 2 400.00 лева – общо за всички искове. Сумите за пътни разходи не
следва да се включват в така определеното възнаграждение, доколкото тези
суми изначално би следвало да са предвидени и включени в договореното
адвокатско възнаграждение.
10
Тъй като в представените от ответника Н. И. К. договори за правна защита
и съдействие не е посочено каква сума е заплатена за всеки от исковете, съдът
приема, че сумите са заплатени по равно, т.е. по 800.00 лева за всеки иск.
Съдът приема също, че доколкото разпитът на допуснатия при условията на
призоваване свидетел ползва ответника и по трите предявени иска, то
заплатения от него депозит в размер от 50.00 лева следва да се раздели на три
– по 16.67 лева за всеки иск.
Така, при адвокатски хонорар в общ размер от 2 400.00 лева, на ответника
Н. И. К. се дължат 800.00 лева адвокатски хонорар и 16.67 лева депозит за
призоваване на свидетел за исковете по чл. 124 ГПК, както и по съразмерност
196.99 лева – част от заплатените адвокатски хонорар и депозит за
призоваване на свидетел за отхвърлената част от исковете по чл. 59 ЗЗД на Т.
М. Г. и на В. М. Г..
Ответникът Д. Л. Д. не е претендирал разноски и не е представил
доказателства за извършени такива.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Великотърновският
районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен договор за аренда на земеделски земи от
17.10.2014 г., сключен между Н. И. К., ЕГН ********** и Д. Л. Д., ЕГН
**********, вписан в Служба по вписванията, гр. Русе с вх. рег. № 7816, акт
№ 158, том VI, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – като накърняващ
добрите нрави.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН ********** да заплати на Т. М. Г., ЕГН
********** сумата от 1 261.26 лева, представляваща пропусната полза,
изразяваща се в сбора от средните пазарни арендни цени за стопанските
2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024 години за следните недвижими имоти,
находящи се в землището на с. С., Община Полски Тръмбеш, а именно:
поземлен имот с идентификатор 69732.109.7 по КККР на с. С., находящ се
местност Кочка, с площ от 12 318 кв.м. и пoзeмлен имoт с идентификатор
69732.93.1 по КККР на с. С., находящ се в местност Червенка, с плoщ от 8 704
кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 18.11.2024 г.
11
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над
1 261.26 лева до пълния предявен размер от 1 576.88 лева.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН ********** да заплати на П. А. И., ЕГН
********** сумата от 945.00 лева, представляваща пропусната полза,
изразяваща се в сбора от средните пазарни арендни цени за стопанските
2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024 години за следните недвижими имоти,
находящи се в землището на с. С., Община Полски Тръмбеш, а именно:
поземлен имот с идентификатор 69732.109.7 по КККР на с. С., находящ се
местност Кочка, с площ от 12 318 кв.м. и пoзeмлен имoт с идентификатор
69732.93.1 по КККР на с. С., находящ се в местност Червенка, с плoщ от 8 704
кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 18.11.2024 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН ********** да заплати на В. М. Г., ЕГН
********** сумата от 473.40 лева, представляваща пропусната полза,
изразяваща се в сбора от средните пазарни арендни цени за стопанските
2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024 години за следните недвижими имоти,
находящи се в землището на с. С., Община Полски Тръмбеш, а именно:
поземлен имот с идентификатор 69732.109.7 по КККР на с. С., находящ се
местност Кочка, с площ от 12 318 кв.м. и пoзeмлен имoт с идентификатор
69732.93.1 по КККР на с. С., находящ се в местност Червенка, с плoщ от 8 704
кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 18.11.2024 г.
до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над
473.40 лева до пълния предявен размер от 709.20 лева.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН ********** да заплати на М. К. А., ЕГН
********** сумата от 235.80 лева, представляваща пропусната полза,
изразяваща се в сбора от средните пазарни арендни цени за стопанските
2021/2022, 2022/2023 и 2023/2024 години за следните недвижими имоти,
находящи се в землището на с. С., Община Полски Тръмбеш, а именно:
поземлен имот с идентификатор 69732.109.7 по КККР на с. С., находящ се
местност Кочка, с площ от 12 318 кв.м. и пoзeмлен имoт с идентификатор
69732.93.1 по КККР на с. С., находящ се в местност Червенка, с плoщ от 8 704
кв.м., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 18.11.2024 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковете на Т. М. Г., ЕГН **********, П.
12
А. И., ЕГН **********, В. М. Г., ЕГН ********** и М. К. А., ЕГН **********
срещу Н. И. К., ЕГН ********** и Д. Л. Д., ЕГН **********, с които се иска
да се приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на общо 44/48 ид.ч. от земеделски земи, находящи се в
землището на с. С., Община Полски Тръмбеш, а именно: на поземлен имот с
идентификатор 69732.109.7 по КККР на с. С., находящ се местност Кочка, с
площ от 12 318 кв.м. и на пoзeмлен имoт с идентификатор 69732.93.1 по КККР
на с. С., находящ се в местност Червенка, с плoщ от 8 704 кв.м., като
прекратява производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН ********** и Д. Л. Д., ЕГН ********** да
заплатят на Т. М. Г., ЕГН ********** сумата от 375.00 лева – разноски за
производството по иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН ********** и Д. Л. Д., ЕГН ********** да
заплатят на П. А. И., ЕГН ********** сумата от 375.00 лева – разноски за
производството по иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН ********** и Д. Л. Д., ЕГН ********** да
заплатят на В. М. Г., ЕГН ********** сумата от 375.00 лева – разноски за
производството по иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН ********** и Д. Л. Д., ЕГН ********** да
заплатят на М. К. А., ЕГН ********** сумата от 375.00 лева – разноски за
производството по иска по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН ********** да заплати на Т. М. Г., ЕГН
********** сумата от 341.13 лева – разноски за производството по иска по чл.
59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН ********** да заплати на П. А. И., ЕГН
********** сумата от 412.50 лева – разноски за производството по иска по чл.
59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН ********** да заплати на В. М. Г., ЕГН
********** сумата от 275.35 лева – разноски за производството по иска по чл.
59 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н. И. К., ЕГН ********** да заплати на М. К. А., ЕГН
********** сумата от 412.50 лева – разноски за производството по иска по чл.
59 ЗЗД.
13
ОСЪЖДА Т. М. Г., ЕГН **********, П. А. И., ЕГН **********, В. М. Г.,
ЕГН ********** и М. К. А., ЕГН ********** да заплатят на Н. И. К., ЕГН
********** сумата от 816.67 лева – разноски за производството по исковете
по чл. 124 ГПК.
ОСЪЖДА Т. М. Г., ЕГН ********** и В. М. Г., ЕГН ********** да
заплатят на Н. И. К., ЕГН ********** сумата от 196.99 лева – разноски за
производството за отхвърлената част от исковете по чл. 59 ЗЗД.
Решението в прекратителната му част има характер на определение
и подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните, а в останалата си част -
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
14