№ 2751
гр. София , 15.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503878 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на О. Г. Д. и Т. Д. Д., чрез процесуален
представител против определение № 262528 от 16.10.2020 год. на СГС, 1-ви
състав, постановено по гр.д.№ 10597/20 год. с което е оставена без
разглеждане подадената частна жалба срещу определение № 195374 от
10.09.2020 год. по гр.д.1980/20 год. по описа на СРС, с която е оставена без
уважение молба, обективираща искане на ищците по чл.228, ал.3 от ГПК за
конституиране на нови ответници.
Жалбоподателите релевират доводи за неправилност на постановения съдебен
акт, като твърдят, че жалбата е процесуално допустима, тъй като има
преграждащ характер до колкото се касае до искане за конституиране на
задължителни необходими другари по предявен срещу съсобствениците иск
за собственост.
Софийски апелативен съд, след като обсъди оплакванията, изложени в
частната жалба във връзка с обжалвания съдебен акт, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274,
ал.2 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване,
1
частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба на
О. Г. Д. и Т. Д. Д. против определение № 195374 от 10.09.2020 г. по гр.д. №
1980/2020 г. на СРС, 173 състав, в частта с която е оставена без уважение
молба, обективираща искане на ищците по чл.228, ал.3 от ГПК.
С обжалваното определение съдът е приел, че жалбата е недопустима,
като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт и я е оставил без
разглеждане.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 274, ал.1 от ГПК на обжалване пред по-горен съд
подлежат само две групи съдебни актове - тези, които преграждат по-
нататъшното развитие на делото и тези, за които законът изрично предвижда,
че подлежат на обжалване. Определението на съда с което се допуска или
отказва замяна на ответника, не е от категорията на посочените в чл. 274, ал.1
от ГПК и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол.
В настоящия случай изобщо не може да става въпрос за замяна на
ответник, тъй като сочения такъв С. Я. Г., към момента на предявяване на
иска е бил починал. Т.е. исковата претенция е било изначало предявена срещу
неправосубектен ответник. Разпоредбата на чл.228, ал.3 от ГПК визира само
случай, в което се касае за замяна на съществуваща страна в процеса, без
съгласието на заменяната страна, а висящността на процеса продължава.
Правилно е прието, че съгласно трайната практика на ВКС преграждащ
характер би имало само определение, с което се отказва конституиране на
задължителни другари, в който случай съдът е длъжен да разгледа иска
срещу всички другари и това е предпоставка за допустимост на исковата
претенция. B настоящия случай обаче с оглед основанието на предявената
искова претенция, съсобствениците на недвижим имот в производство по
чл.54, ал.2 от ЗКИР не са задължителни другари. Щом това е така, то
определението на съда с което се отказва конституирането на необходими, но
не задължителни другари не подлежи на обжалване.
2
Поради съвпадение на изводите на настоящият състав с тези на
въззивния съд, то обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Въз основа на изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 262528 от 16.10.2020 год. на СГС, 1-ви
състав, постановено по гр.д.№ 10597/20 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3