Р Е Ш Е Н И
Е
№1117
гр. Пловдив,
14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети
април през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Румяна Агаларева, като разгледа докладвано
от председателя административно дело № 521/2023г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 186 ал. 4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба на ЕТ „Р.М.-ФРЕШ”, ЕИК:***, със седалище гр.Перущица, обл.Пловдив, представлявано от Р.С.М., против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-59-0114484/01.02.2023г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС принудителна административна
мярка „запечатване на търговски обект – магазин, находящ
се в ***и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“. В
жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на атакуваната заповед.
Редовно
призован в съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява и
не излага допълнителни съображения по същество на спора.
Ответната
страна – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП чрез
процесуалния си представител юрк.К., счита жалбата за
неоснователна. Претендира се присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Съдът, като съобрази становищата на страните и
съобразно събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От органите
по приходите при отдел Оперативни дейности –Пловдив в ЦУ на НАП е извършена проверка
на 26.01.2023г. в 14:07 часа на търговски обект „магазин“, намиращ се на адрес
***, стопанисван от ЕТ „Р.М.-ФРЕШ”. Резултатите от нея са обективирани
в Протокол серия АА № 0114484/26.01.2023г.. като е констатирано, жалбоподателят
в качеството му на лице по чл.З от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ не е регистрирало
и отчитало всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство. В тази връзка е посочено, че
при осъществена контролна покупка на 2 броя фреш на
стойност 5,00 лв., платени в брой от Здравка Михайлова – инспектор по
приходите, преди легитимацията, не е издаден в момента на извършване на
плащането фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство модел DAYSY COMPAKT M с ИН на ФП
№ 36674844 или от кочан с ръчни касови
бележки, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Изведен
е КЛЕН за 26.01.2023г. от наличното в обекта фискално устройство, от който е
видно, че няма издаден фискален бон на обща стойност 5,00 /пет/ лева. При
проверката била установената касова разлика между наличните в касата пари и
тези маркирани във ФУ в размер на 5,00 лева. На
01.02.2023г. била издадена и процесната Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-59-0114484/01.02.2023г на Началник
отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, с която на основание чл. 186, ал. 1, т.
1, б. „а“ от ЗДДС е наложена мярка „запечатване на търговският обект и забрана
за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“. Описаните в съставения ПИП
от 26.01.2023г. факти и обстоятелства са изцяло възприети от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив и възпроизведени от него. Изложени са
съображения относно продължителността на срока на действие на мярката, като е
посочено, че при конкретното му определяне от административния орган са взети
предвид тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото. Посочено е,
че издаването на съответен документ за всяка една извършена продажба, заплатена
в брой, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи или
управляващи търговски обекти,което следва да се изпълнява при съответните
предпоставки, като това неотчитане на приходите препятства контролната дейност
и не позволява да се установи фактически реализирания оборот от проверявания
търговец. Преценени са местоположението на търговския и характера на
предлаганите стоки, основно плодове и зеленчуци. Посочено е, че всички изложени
обстоятелства в своята съвкупност сочат, че с това свое поведение проверяваното
лице накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на
държавата, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби
и като последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци. Изложени
са мотиви, че издаването на касова бележка за всяка извършена продажба,
наличието на регистрирано и работещо ФУ,съхраняването на изискуемите по закон
документи в търговския обект, издавани от или във връзка с ФУ, както и
предаване на данни по чл. 118 ЗДДС, са все нормативно установени задължения на
субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти, като се счита, че
неизпълнението на задълженията показва поведение на лицето, насочено срещу
установената фискална дисциплина, както и показва организация в търговския
обект, която няма за цел спазване на данъчното законодателство. Прието е от
административният орган, че с мярката ще се пресече възможността да бъде извършено
ново нарушение от същият вид. Затова е направен извод, че от това ще настъпят
значителни и труднопоправими вреди за бюджета. Посочено
е, че е съобразен принципа за съразмерност, както и необходимостта на търсената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики на търговеца в
обекта.
При така установената фактическа обстановка, като прецини събраните доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице – адресат на акта, за който същия е
неблагоприятен, в рамките на законоустановения 14 - дневен срок пред
компетентния съд, поради което е процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните за това съображения:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен орган съобразно чл.186 ал.3 от ЗДДС, вр. чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП и съобразно правомощията му,
предоставени със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 и Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020
година на изпълнителния директор на НАП.
Същата е издадена в писмена форма и съдържа задължителните законови реквизити:
наименование на органа, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на
ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган. Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС, принудителната
административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази
правна норма следва изводът, че заповедта като индивидуален административен акт
отговаря на всички законови изисквания по чл.59 от АПК и съдържа фактическите и
правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в заповедта, поради
което не са налице основания за нейната нищожност.
По
отношение на съответствието на заповедта от 01.02.2023г. с материалноправните
предпоставки за налагане на ПАМ, съдът съобрази следното:
Неспазване
реда или начина за издаване на съответен документ за доставка/продажба, е
предвидена в закона предпоставка за налагане на принудителната административна
мярка по чл.186 от ЗДДС. Тя се прилага след установяване на конкретно
осъществено нарушение на подробно изброени в нормативния текст материални
правила за поведение. Преценката за
съответствие на принудителната мярка с целта на закона, следва да се извършва в
съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.186 ал.1 от ЗДДС.
По отношение хипотезата в чл.186 ал.1, т.1 б.”а” от ЗДДС, мярката запечатване
на търговски обект има превантивно действие, а именно да се предотврати
извършването на друго противоправно поведение от
страна на нарушителя. Във всички случаи изводът, че съществува такава
възможност трябва да е мотивиран и фактически обоснован от конкретни обективни
обстоятелства, от които може да се изведе обоснована констатация, че
нарушителят може да извърши следващо, друго административно нарушение. В тази
насока, съобразно разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 АПК в мотивите на оспореният административен
акт се съдържат фактическите и правните основания за издаването му и целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обект.
Същевременно нормата на чл. 186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС предвижда, че
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до тридесет
дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага по
отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба (фискална касова бележка
от ФУ или касова бележка от ИАСУТД), отпечатан и издаден по установения
ред за доставка/продажба.
Безспорно
в случаят е установено, че жалбоподателят не е спазил изискванията на чл.118
ал.1 от ЗДДС да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално
устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ. В изпълнение на
тази законова разпоредба е издаден подзаконов нормативен акт- наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на Министъра
на финансите. Съгласно чл.3, ал.1 от нея, всяко лице е длъжно да регистрира и
отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод,
извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез
пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските
услуги. Нормата кореспондира с правилото на чл.25, ал.1, т.1 от Наредбата,
което предвижда, че независимо от документирането с първичен счетоводен
документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Съответно
изключенията от посоченото правило са
визирани в разпоредбите на чл.4 т.1-10 и чл.5 от Наредбата, като в настоящия
случай не се твърди и не се установява от данните по делото да е налице някоя
от хипотезите, визирани в посочените норми.
От така цитираните
разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред
неспазване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба,
административният орган, при условията на обвързана компетентност законосъобразно
е наложил на жалбоподателят съответната ПАМ по запечатване на обект и забрана
за достъп до него. Органът е съобразил продължителността на срока на мярката с
оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т.е. при определяне
на продължителността на срока органът, действащ при условията на оперативна
самостоятелност съобразно чл.186, ал. 1 ЗДДС, законосъобразно и целесъобразно е
определил такава за срок до 30 дни. В настоящия случай нарушението на
разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредбата е установено от органите по приходите
при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в Протокол № 0114484/26.01.2023г.,
който съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на
правомощията им, се ползва съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства. Само по себе си
установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да
наложи ПАМ, но в конкретният случай, като не е регистрирал и отчел всяка
извършена продажба на стоки, чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство в процесния търговски обект, жалбоподателят е извършил
вмененото му административно нарушение. То е достатъчен правопораждащ
юридически факт за налагане на ПАМ, още повече, че по делото не са представени
доказателства от страна на жалбоподателя, че не е извършено процесното
нарушение. Ето защо оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена в
съответствие с целта на закона, да бъде предотвратено и преустановено
извършването на административни нарушения от същия вид. Издадената заповед цели
именно такава превенция, с оглед защита интересите на държавния бюджет от
коректното отчитане на оборотите от извършените продажби и определяне размера
на публичните задължения.
Продължителността
на срока на наложената принудителна мярка също е обоснован с конкретни
фактически основания, наложили именно определения от органа срок на действие на
ПАМ -запечатване на процесния обект и забрана на достъпа до него за четиринадесет дни, който срок е съобразен с
естеството на извършеното нарушение, характерът на обекта, избягване на нови
нарушения от същият вид и защита на интересите на обществените интереси по
охрана на фиска, както и постигане на целите на
генералната и индивидуална превенция за поправяне на нарушителя. В случая
определеният срок за налагане на ПАМ от четиринадесет дни е в рамките на
законоустановения срок, като в обжалвания акт са изложени подробни мотиви,
позволяващи да се извърши преценка за съответствие с целта на закона. Процесната ПАМ е наложена именно с превантивна цел -
преустановяването на поведение, водещо до нерегистриране и неотчитане на
извършените продажби,чрез издаване на касова бележка, като от друга страна с
оглед на срока на налагането ѝ, предвид характера на нарушението, вида,
местоположението и капацитета на търговския обект, поради което конкретният
определен срок на наложената принудителна мярка се явява пропорционален на
извършеното нарушение. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането на ПАМ да е налице
стабилизиран административнонаказателен акт, с който
се установява административно нарушение и се налага съответното наказание. Изрично
в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че принудителна административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага независимо от предвидените
глоби или имуществени санкции. Предвид изложеното, настоящия съдебен състав намира,
че атакуваната Заповед за налагане на принудителна административна мярка №ФК-59-0114484/01.02.2023г.
на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП е законосъобразна,
а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на
възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Същото на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл.37 ЗПрП следва да бъде определено по реда на чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева, за което да се осъди
жалбоподателят.
По
изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ЕТ „Р.М.-ФРЕШ”,
ЕИК***, със седалище гр.Перущица, обл.Пловдив,
представлявано от Р.С.М., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-59-0114484/01.02.2023г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал.
1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект магазин, находящ се в
***и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“.
ОСЪЖДА „ЕТ „Р.М.-ФРЕШ”,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр.Перущица, обл.Пловдив,
да заплати в полза на Национална агенция за приходите, сумата от 100 (сто) лева
разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14
-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМ. СЪДИЯ: