№ 186
гр. Варна, 16.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20253110112732 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното
насилие.
Образувано е по молба, подадена от М. Д. М., ЕГН **********, адрес:
град В., ул. П.“ № **, ет.**, ап.** действаща лично и като майка на А. М. Ж.,
ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: град В., бул. „В. В.“ № **, ет.**,
офис ** срещу М. Ж. Ж., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., бл.**,
вх.**, ет.**, ап.**, с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.
В депозираната молба се излагат твърдения, че с ответника са се
намирали във фактическо съжителство, по време на което е родено детето им
А. М. Ж.. След раздялата им родителските права са предоставени на майката,
с влязло в сила решение, а на бащата е определен режим на лични отношения.
Твърди, че са осъществени спрямо детето актове на насилие на датите
31.10.2025 г., 26.11.2025 г. и 28.11.2025 г. На датата 31.10.2025, чрез вайбър,
бащата изпраща съобщения на детето, със следното съдържание - „Стой при
оная курва майка си тогава и забрави за мен.." „Баща ти умря... "Аз повече не
желая да ми звъните в такъв случай пускам си издръжка до 18г и кой откъде е
майка ти да го духа...", както и заплаха, че ще „обърне дебелия край...". На
датата 26.11.2028 г., в Тик Ток, отново го заплашва, че ще „....обърне дебелия
край". На 28.11.2025г. двамата разговарят лично по телефон и чрез съобщения
по вайбър, като отправя към детето по телефон думи от рода: „Бъди лайно!“
„отричам се от теб" „....майка ти да си ебе майката“, „...повече няма да и
виждам тъпата мутра...", ще разбереш майка ти какъв долен боклук е...", а на
вайбър изпраща съобщение с обидно обръщение „Неблагодарно лайно...". На
28.11.2025 г., чрез вайбър, отправя и към майката агресивни обиди, а именно:
„карабатак долен“, „курва долна“, „боклук“, както и заплахи за саморазправа,
1
които в повечето случаи „са облечени“ в нецензурни думи от типа: „ще ти еба
майката“, „ще ти го върна, кълна се“ и т.н. Моли за уважаване на молбата за
защита и налагане на мерки за максимално предведения срок.
В съдебно заседание, ответникът заявява, че не оспорва фактите и
обстоятелствата на молбата, която е депозирана от страна на молителите.
От събраните по делото доказателства, съдът установява следната
фактическа обстановка:
Приета като писмено доказателство по делото е декларация, по реда на
чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която молителката М. Д. М. лично и като майка и законен
представител на детето А. М. Ж. подробно описва всеки един от актовете на
насилие, изложени и в молбата за защита.
От удостоверение за раждане, издадено от Община Варна въз основа на
Акт за раждане № ***/25.10.2016 г. е видно, че родители на А. М. Ж. са М. Д.
М. и М. Ж. Ж..
Като писмено доказателство е прието решение № ****/20.03.2018 г. по
гр.д. № 18998/2017 г. по описа на Районен съд – град Варна, от което се
установява, че упражняването на родителските права е предоставено на
майката М. Д. М., а на бащата М. Ж. Ж. е определен режим на лични
отношения с детето.
От служебно извършената справка във входящия регистър на Районен
съд – град Варна е видно, че между страните няма други образувани
производства по реда на ЗЗДН.
От справка за съдимост на М. Ж. Ж. се установява, че същото не е
осъждано за извършено престъпление по реда на Наказателния кодекс.
Като писмено доказателство е приета справка от УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД – Варна от 12.12.2025 г., от която се установява, че М. Ж. Ж. не
е настаняван за лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД.
Приет по делото е социален доклад, изготвен от ДСП – Варна, от който
се установява, че контактите с бащата са преустановени от средата на месец
октомври 2025 г. по инициатива на детето като при обсъждане на теми
относно бащата се наблюдава у А. емоционално напрежение. Посочено е, че
детето е било нееднократно свидетел на конфликтни ситуации в дома на
бащата, което е довело до формиране на страхови преживявания и
психологически дискомфорт. Това се дължи на преживян страх, тревожност и
липса на емоционална ангажираност, внимание и удовлетворяване на
потребностите на детето по време на престоя му при бащата. Заканите и
обидите за прекратяване на отношенията с детето и към майката
допълнително засилват негативните емоционални преживявания в момчето.
Това родителско поведение, представлява риск за неблагоприятно влияние
върху емоционалното развитие и психическо благополучие на детето в
дългосрочен план. Налице са ясно изразени страхови преживявания и
2
тревожност, свързани конкретно с фигурата на бащата и преживяното
напрежение в неговата среда. В социалния доклад е отразено, че същият
съжалява за изпратените обидни съобщения до детето и искрено съжалява и
се разкайва като обича сина си и желае да осъществява редовни срещи с него.
Представена и приета по делото е кореспондеция между бащата М. Ж. и
детето, за процесните дати, от която се установява настоятелното поведение
на бащата към детето да му отговори кога ще се видят както и заявеното от
него, че „ще обърна дебелия край а не ми се занимава с това“. Видно е и
множеството изтрити съобщения, а също и отправените съобщения,
съдържащи изразите „Стой при оная курва майка си тогава и забрави за мен.."
„Баща ти умря... "Аз повече не желая да ми звъните в такъв случай пускам си
издръжка до 18г и кой откъде е майка ти да го духа...", „Неблагодарно
лайно...". Установява се, че изпраща и на майката съобщения, съдържащи
изразите: „карабатак долен“, „курва долна“, „боклук“, както и заплахи за
саморазправа, а също и нецензурни думи от типа: „ще ти еба майката“, „ще ти
го върна, кълна се“ и т.н. Ответникът не оспорва, че това е водената между
страните кореспонденция и пояснява, че е изтрил съобщенията не защото е
искал да ги прикрие, а просто защото е бил афектиран.
С оглед събраните по делото доказателства и при съблюдаване на
относимите правни норми, съдът намира от правна страна следното:
По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се
установява, че молбата е подадена от легитимирани по закон лица срещу лице,
легитимирано да отговоря, аргумент от чл.8, т.2 ЗЗДН и чл. 3, т.2 и т.3 ЗЗДН
Същата е депозирана в предвидения в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН преклузивен срок.
Съобразно легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на
физическо, емоционално и психическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които са или са били в семейна
връзка, съставлява домашно насилие.
Като домашно насилие следва да се квалифицира всеки едностранен акт
на непредизвикана агресия във всичките й гореописани проявни форми. В
тази връзка следва да се има предвид, че целта на ЗЗДН е да осигури защита
на лица пострадали от насилие.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и с оглед
признанието на ответника, че не оспорва фактите и обстоятелствата, изложени
в молбата, съдът приема за доказано наличието на реализирано психическо
насилие над молителите чрез изречените обидни думи и изрази, а също и
закани и заплахи на датите 28.11 спрямо двамата молители, а на 26.11 и 31.10
спрямо детето. Съдът цени изцяло признанието на ответника М. Ж., което е в
унисон и с представения от ДСП – Варна социален доклад, в който е отразено,
че същият съжалява за изпратените обидни съобщения до детето. От него е
видно, че у детето са формирани страхови преживявания и тревожност,
свързани с фигурата на бащата, като отправените заплахи, обиди и закани към
3
него и майката допълнително са засилили негативните преживявания в
момчето. Социалният доклад следва да бъде ценен като компетентно
изготвен, а и в съвкупност с представените писмени доказателства и предвид
липсата на оспорване, от страна на ответника на фактите и обстоятелствата, в
депозираната молба и като съобрази и липсата на проведено насрещно
доказване от страна на М. Ж., съдът приема за доказан факта на осъществено
психическо насилие чрез изречените обидни думи и изрази, а също и закани и
заплахи на датите 28.11 спрямо двамата молители, а на 26.11 и 31.10 спрямо
детето.
С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че депозираната молба
за защита се явява основателна и следва да се уважи като спрямо ответника се
наложи мярка за защита в полза и на двамата молители по реда на чл.5, т.1
ЗЗДН. Съдът намира, че следва да наложи единствено тази мярка, доколкото
всяка друга няма да е в интерес на детето, тъй като ще препятства общуването
му с бащата, а изконно право на всяко дете и родител е да се радват на
взаимната си обич и присъствие в живота си. Предвид факта, че молителката и
ответника са родители на детето, същите следва да общуват в името на детето,
тъй като противното, би го поставило в дисфункционална среда, поради което
съдът намира, че това обосновава и основателността от налагане единствено
на първата мярка за защита. Според практиката на ЕСПЧ, обективирана в
решението по делото П. срещу България по жалба №77818/12, възможността
на родител и дете да се радват на взаимната си компания представлява
основен елемент от семейния живот и е защитен по силата на чл. 8 от
Конвенцията. В този смисъл са и решенията Monory v. Romania and Hungary,
№***99/01, § 70, 05 април 2005г.; Iosub Caras v. Romania, № 7198/04, §§ 28-29,
27 юли 2006г., Karrer v. Romania, № 16965/10, § 37, 21 февруари 2012 г. и
Bianchi v. Switzerland, № 7548/04/. Следователно налагането на първата мярка,
ще има възпиращо за ответника въздействие и ще стимулира поправянето му
при осъществяване на режима на лични отношения и общуването с него.
Същата ще оказва и възпиращо въздействие и при общуването, с бившата му
партньорка и майка на детето му. С оглед гореизложените мотиви, съдът
намира, че именно първата мярка е единствено подходящата в случая, с която
в първа степен ще се защитят интересите на молителите.
По отношение на разноските:
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН и при съобразяване на действащите
разпоредби на чл. 4 и чл. 14 от Закона за въвеждане на еврото в Република
България, М. Ж. следва да бъде осъден да заплати по сметка на Варненски
районен съд дължимата за производството държавна такса в размер на 12,78
евро /25,00 лв./, както и сторените разноски, от страна на молителите, но в
размер на 255,65 евро /500 лева/, доколкото такова е и отправеното искане от
страна на молителите.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за
защита.
4
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА М. Ж. Ж., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В.,
бл.**, вх.**, ет.**, ап.** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие по отношение на М. Д. М., ЕГН **********, адрес: град В., ул. П.“ №
**, ет.**, ап.** и детето А. М. Ж., ЕГН **********, двамата със съдебен
адрес: град В., бул. „В. В.“ № **, ет.**, офис **
ОСЪЖДА М. Ж. Ж., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., бл.**,
вх.**, ет.**, ап.** да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – град Варна държавна такса в размер на 12,78 евро /25 лева/,
на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН
ОСЪЖДА М. Ж. Ж., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., бл.**,
вх.**, ет.**, ап.** да заплати в полза на М. Д. М., ЕГН **********, адрес: град
В., ул. П.“ № **, ет.**, ап.** действаща лично и като майка на А. М. Ж., ЕГН
**********, двамата със съдебен адрес: град В., бул. „В. В.“ № **, ет.**, офис
** сумата от 255,65 евро /500 лева/, представляваща сторени в
производството разноски, на основание чл.11, ал.2 ЗЗДН
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от 16.01.2026 г.
/датата на постановяването му/ пред Варненски окръжен съд, на
основание чл. 17, ал.1, предл.2 във връзка с чл. 15, ал.7, изр.2 ЗЗДН
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5