№ 8536
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20221110103014 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявени от ищеца М. ПЛ. В. срещу ответника .........
обективно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
недължимост на следните суми: сумата от 2681.88 лева – главница по договор за заем
от 25.09.2012г.; сумата от 1241.68 лева – възнаградителна лихва за периода от
05.06.2013г. до 03.10.2014г.; сумата от 301.45 лева – мораторна лихва за периода от
05.07.2013г. до 26.09.2014г. и сумата от 384.50 лева – разноски, за които суми срещу
ищеца е издаден изпълнителен лист от 17.02.2015г. по гр. д. № 56854/2014г. по описа
на СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ......... по описа на ЧСИ
..........
В ИМ се твърди, че процесните суми са погасени по давност, поради
изтичането на петгодишен давностен срок. Прилага писмени доказателства, които като
относими към предмета на делото следва да бъдат приети.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения за оспорване
основателността на предявените искове. Излага съображения, че поради неизпълнение
на задължения на ищеца по сключения договор за банков кредит с № ИП
........./25.09.2012г. срещу същия е издаден ИЛ. Твърди, че приложимата давност не е
изтекла, тъй като същата e била прекъсвана многократно в хода на образуваните две
изпълнителни дела: с № ........./2015г. и с № ......... по описа на ЧСИ ......... . С оглед
изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с
правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищцата се позовава на изтекла
погасителна давност за паричното задължение по изпълнителния лист от 17.02.2015г.
по гр. д. № 56854/2014г. по описа на СРС, 64 с-в /л. 2 от изп. дело № ........./2015г. по
описа на ЧСИ ........./.
С изпълнителния лист от 17.02.2015г. ищцата е осъдена да заплати на .........
следните суми: сумата от 2681.88 лева – главница по договор за заем от 25.09.2012г.;
сумата от 1241.68 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.06.2013г. до
03.10.2014г.; сумата от 301.45 лева – мораторна лихва за периода от 05.07.2013г. до
26.09.2014г. и сумата от 384.50 лева – разноски.
Предмет на така предявените искове е установяване със сила на пресъдено
нещо между страните, че не съществува задължението на ищцата да заплати на .........
следните суми: сумата от 2681.88 лева – главница по договор за заем от 25.09.2012г.;
сумата от 1241.68 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.06.2013г. до
03.10.2014г.; сумата от 301.45 лева – мораторна лихва за периода от 05.07.2013г. до
26.09.2014г. и сумата от 384.50 лева – разноски, за които суми срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист от 17.02.2015г. по гр. д. № 56854/2014г. по описа на СРС, 64 с-в, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № ......... по описа на ЧСИ ..........
В тежест на ищцата, съобразно твърденията й е да докаже факта на
погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установи
началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за
който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да
докаже спирането или прекъсването на давността.
Във връзка с така разпределената доказателствена тежест следва да се вземат
предвид следните съображения, свързани със специфичния характер на
производството по чл. 439 ГПК:
Защитата на длъжника в заповедното производство срещу издадена срещу него
заповед за изпълнение се осъществява чрез възражението по чл.414, ал.1 ГПК. След
подаване на възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по чл. 422 ГПК. Ако възражение не бъде подадено в
предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното решение, с което
установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение влиза в сила. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и следователно
изпълнителното основание се ползва със стабилитет. Оспорването на вземането след
влизане в сила на заповедта за изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по
чл.424 ГПК: при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до
изтичане на срока за подаване на възражението по чл.414 ГПК или с които не е могъл
да се снабди в същия срок. Това производство има характеристиките на извънредния
способ за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Длъжникът
оспорва вземането по влязлата в сила заповед за изпълнение, а не съдебно решение,
ползващо се със сила на пресъдено нещо, поради което и производството е специално.
Разпоредбата на чл.439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Нормата на чл.439, ал.1 ГПК следва да се тълкува
във връзка с хипотезите по чл.439, ал.2 ГПК, т.е. фактите следва да са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
2
изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила за разликата от несъдебните
изпълнителни основания по чл.237 ГПК /отм./. Затова разпоредбата на чл.439, ал.2
ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение, когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно
дирене не се провежда.
При всички положения обаче неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на
вземането дават стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и
обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл.424 ГПК или чл.439
ГПК /в този смисъл е и Определение № 956 от 22.12.2010г. по т. д. № 886/2010г., т.
к., І т. о. на ВКС/.
В случая ищцата твърди, че процесните суми, предмет на издадения
изпълнителен лист са били погасени по давност преди образуваното изпълнително
дело. В тази връзка следва да се посочи, че между страните е безспорно установено
обстоятелството досежно липсата на депозирано от наследодателя на ищците
възражение по реда на чл. 414 ГПК.
Настоящата инстанция счета, че следва да обсъди единствено възражението на
ищеца, че процесните вземания са погасени по давност в хода на образуване на
изпълнителното дело /този аргумент представлява новонастъпил факт след влизане в
сила на заповедта за изпълнение/, доколкото възражения за погасяването на вземанията
преди влизане в сила на заповедта за изпълнение са недопустими в производството по
чл. 439, ал. 1 ГПК. Така или иначе длъжникът е следвало да положи дължимата грижа
за водене на процеса, като не могат да черпят права от процесуалните си пропуски и
проявена пасивност.
В тази връзка следва да се вземе предвид следното:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
услугите, като му е било начислено съответното задължение.
В настоящия случай вземанията са установени с разпореждане, постановено по
реда на чл. 410 ГПК, а чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение само в случаите, в които
вземането е установено със съдебно решение, от което следва, че вземанията на
ответника се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок /в този смисъл е и
Решение № 223 от 12.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 124/2010 г., ТК, II ТО/.
Във връзка с изложеното следва да се съобрази и следното:
Доколкото не са ангажирани доказателства кога издадената заповед по чл. 410
ГПК е влязла в сила, то следва да се приеме, че давността започва да тече от
17.02.2015г. – датата на издаване на изпълнителния лист.
В настоящия случай е налице следното специфично обстоятелство, което се
установява от представените по делото писмени доказателства – въз основа на
издадения процесен изпълнителен лист са образувани 2 изпълнителни дела – от 2015г.
и от 2021г.
Видно от приложеното към настоящото дело изпълнително дело № ........./2015г.
по описа на ЧСИ ......... се установява, че на 16.03.2015г. ......... е депозирал молба за
3
образуване на изпълнително дело /л. 1/ като в самата молба не е посочен конкретен
изпълнителен способ, който се иска да бъде приложен спрямо длъжника.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК, давността се прекъсва едва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1
ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. В тази връзка следва да се посочи, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.
Съгласно чл. 116, б. “в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните
постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено
по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. В ТР изрично е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
В настоящия случай видно от представеното запорно съобщение от
31.03.2015г. /л. 22 от изпълнително дело № ........./2015г. по описа на ЧСИ ........./ се
установява, че на 31.03.2015г. е наложен запор върху банковите сметки на ищцата.
Изпратени са и запорни съобщения от 01.04.2015г. /л. 23 от изпълнително дело №
........./2015г. по описа на ЧСИ ........./; 29.04.2015г. /л. 34 от изпълнително дело №
........./2015г. по описа на ЧСИ ........./. Представена е и молба от ответника от
12.02.2018г. /л. 39 от изп. дело/, с която същият заявява, че на 20.12.2017г. между
ответника и първоначалният взискател ......... е сключен договор за цесия, по силата на
който процесните вземания са прехвърлени на ответника като с посочената молба
ответникът иска да бъде конституиран като взискател. С молбата е поискано
насрочване на опис на движими вещи. По делото е представена и молба от ответника
4
от 14.10.2020г. /л. 50 от изп. дело/ с искане за пристъпване към принудително
изпълнение, чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
Представено е и постановление от 18.01.2021г. /л. 55 от изп. дело/, с което на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изп. дело е прекратено.
Към настоящото дело е приложено и изп. д. № ......... по описа на ЧСИ ..........
Видно от представената по изп. дело молба от ответника от 16.12.2021г. /л. 1/ се
установява, че на посочената дата ответникът е поискал да се образува ново изп. дело и
да се насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на починалия
наследодател на ищцата.
С оглед изложените съображения настоящият състав следва да прецени дали
вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност. В тази връзка 3-
годишната давност досежно процесните вземания е започнала да тече считано от
17.02.2015г. /датата на издаване на изпълнителния лист/ като по двете изпълнителни
дела, образувани въз основа на процесния изпълнителен лист са предприети следните
изпълнителни действия: на 31.03.2015г. и 29.04.2015г. са наложени запори върху
банковите сметки и дружествените дялове на ищцата; постъпила е молба от ответника
за конституирането му като взискател от 12.02.2018г. и е поискано насрочване на опис
на движими вещи; молба от ответника от 14.10.2020г. /л. 50 от изп. дело/ с искане за
пристъпване към принудително изпълнение, чрез налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата; молба от ответника от 16.12.2021г. /л. 1/ се установява, че
на посочената дата ответникът е поискал да се образува ново изп. дело и да се насрочи
дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на починалия наследодател на
ищцата. Посочените действия представляват изпълнителни действия по смисъла на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК,
водещи до прекъсване на давността.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че предявените искове
са неоснователни, доколкото по делото се установи, че процесните вземания не са
погасени по давност.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, следва да се
присъдят разноски в полза на ответника. На същия следва да се присъдят разноски в
общ размер от 100.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП.
Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. ПЛ. В., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
......... против ........., с ЕИК ........., с адрес: ......... обективно съединени искове с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи
следните суми: сумата от 2681.88 лева – главница по договор за заем от 25.09.2012г.;
сумата от 1241.68 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.06.2013г. до
03.10.2014г.; сумата от 301.45 лева – мораторна лихва за периода от 05.07.2013г. до
5
26.09.2014г. и сумата от 384.50 лева – разноски, за които суми срещу ищеца е издаден
изпълнителен лист от 17.02.2015г. по гр. д. № 56854/2014г. по описа на СРС, 64 с-в, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № ......... по описа на ЧСИ ..........
ОСЪЖДА М. ПЛ. В., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ......... да заплати
на ........., с ЕИК ........., с адрес: ........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100.00
лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6