Р Е Ш Е Н И Е
№
07.06.2018
г. гр.А.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд А. граждански състав
На седемнадесети МАЙ две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Дучева
при секретаря : Яна Петкова
като разгледа докладваното от съдията Дучева гражданско дело №897 по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Ф. Г. Х. с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, а.Р.С., против С.М.Е. с ЕГН ********** ***, като се предявява иск с правно основание по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на дворно място с площ от 1135 кв. метра, урегулирано в УПИ V-64 в квартал 27 пo плана на село С., община А..
Поддържа се в молбата, че страните са собственици на процесния имот. Поддържа се, че въпреки предходни писмени договорки страните не успявали доброволно да уредят отношенията cu по nовод ползването нa съсобствения недвижим имoт, като ответницата създава системни пречки no nовод ползването на идеалната част oт имота от ищцата. Ищцата предложила на ответницата разделянето на две УПИ, като за целта възложила изготвянето нa проект /приложен към ИМ/ за разпределение нa ползването нa съсобствения ни имот. Предложението не било прието от ответницата. Това определило и правния интерес на ищцата да се обърна към съда с искане да бъде постановено решение, регламентиращо начина на ползване на съсобствения имoт, като всяка една oт съсобственичките получи правото да ползва реално обособена част oт имота, съответстваща както на правата нa собственост, така и на съществуващите подобрения и постройки.. Представят се писмени доказателства и се прави искане за допускане на СТЕ.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответната страна С.М.Е., в който сочи иска за недопустим и на това основание моли делото да бъде прекратено. В случай че съдът приеме иска за допустим твърди , че същия е неоснователен , т.к. между страните има сключено през 1997г споразумение за ползване на имота и на това основание иска следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеният по делото НА № 17, том 1, дело №27/1982г М.Д.П. дарил на дъщеря си С.М.Е. 755 кв.м. от дворно място находящо се в с.С., обл.Бургас.
С НА №10, том 1, дело №26/1982г дарява на внучката си Ф.Г.Х. 333 кв.м. от имот пл.№ 64, кв.12 по плана на с.С., който имот е част от парцел VII-65,64 , който имот е целия с площ от 805 кв.м.
С НА №68, то. 1, дело № 143/1982г С.М.Е. дарява на сестра си Д. М.Х. 150/ 755 ид.ч. от имот V- 64 по плана за с.С..
С нотариално заверен Договор от 09.09.1997г С.М.Е., Д. М.Х. и Ф.Г. К. уреждат помежду си ползването на процесния имот в съответните ид.ч.
С НА № 36, том 2, рег.№1276, дело 250/2000г на Б.Д. , Д. М.Х. прехвърля на Ф.Г. К. срещу задължение за издръжка и гледане 150/1125 ид.ч.от имот V- 64 в кв.27 по плана за с.С..
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответницата, че исковата претенция е недопустима, тъй като за ищеца липсвал правен интерес от предявяване на иска, както и поради липсата на промяна в обстоятелствата, при които е бил решен въпроса относно разпределението на ползването на имота доброволно от страните с нотариално заверен договор от 09.09.1997г. С оглед задължителните за съдилищата разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 13/2012 г., ОСГК, съдът намира предявения от ищеца иск по чл.32, ал.2 от ЗС за допустим, поради което следва да се разгледа по същество. Следва да се отбележи, че допустимостта на иска по чл.32, ал.2 от ЗС е свързана с несъгласието на единия от съсобствениците с установения до момента начин на ползване на общия имот, което обуславя необходимост от съдебна намеса за разрешаване на възникналия спор, докато наличието или не на настъпила промяна на обстоятелствата, при които е бил решен предходния спор за разпределение на реалното ползване е въпрос по основателност на материалноправния спор, а не по допустимост на иска по чл.32, ал.2 от ЗС.
Не е спорно между страните, че между същите по силата на доброволна спогодба е постигнато разпределение на дворното място. Двете части са разделени чрез ограда, като всяка от тчх разполагат с подход за достъп към улица (макар към момента достъпът на ищцата да преминава отчасти през съседния имот ). От данните по приложените дела се установява, че така постигнатото неформално разпределение, съответно фактическо ползване на имота съществува от 09.09.1997г.
По делото са изготвени заключения на съдебно-техническата експертиза – основно и допълнително, от които е видно, че са предложени няколко варианта на разпределение. Установено е, че в дворното място са изградени две масивни жилищни сгради. В северозападния ъгъл на парцела по протежение на имотната граница има изградени 2 масивни сгради ползвани от ответницата С.Е.. В съдебно заседание на 07.12.2017г г. вещото лице пояснява, че предвид съществуващото застрояване в имота и по специално двете масивни сгради , използвани за отглеждане на добитък не е възможен вариант на разпределение, при който да бъдат съобразени квотите между страните. Единствената възможност за такова ново разпределение е отразена във Вариант 2 на основното експертно заключение, според който пътеката , по която ще преминава ищцата разделя на половина отредения за ответницата имот , като по този начин жилищвата сграда остава от едната страна на подхода към улицата, а прилежащите постройки от другата страна. Поради разположението на подхода във вариант 2 ответницата е възразила срещу прилагането му и е поискано допълнително експертно заключение което да предвиди подход на ищцата към улица, което да предвижда разрушаване на съществуващите на място 2 масивни сгради. Вещото лице е изготвило скица съобразно поставената от страните допълнителна задача и в о.с.з. на 17.05.2018г е потвърдило , че няма друга възможност за ново разпределение на ползването на имота без преди това да бъдат разрушени съществуващите на място постройки, ползвани от ответницата Е.. В същото време ВЛ потвърждава, че ищцата според фактическото положение на място към момента в края на подхода си към улицата преминава през съседния имот (IV-63), т.к. между двата имота към момента не е приложена дворищната регулация, приета с регулационен план от 1997г. неподходящ за обсъждане посред ВЛ е вариантът, при който подходът минава по южната граница на имота покрай изградената и ползвана от ответницата Е. външна тоалетна, т.к. в този случай пътеката става много дълга и тясна , а от там и неудобна.
Разпределението на ползването трябва да се извърши, като се вземе предвид максимално най-удобния, подходящ и целесъобразен вариант, включително и отношенията между съсобствениците, ако се установи, че те са влошени. По тази причина производството по чл.32 ал.2 от ЗС не се определя като спорно и исково производство. В това производство съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор. Разпределението на ползването на съсобствената вещ е акт на обикновено управление, поради което производството се определя, като съдебна администрация на едно гражданко правоотношение, в което съдът оказва съдействие на страните за определяне начина на ползване на общата вещ. По тази причина в производството по чл.32 ал.2 от ЗС съдът няма правомощието да постановява, разпорежда и предписва преустройство (пристрояване и надстрояване) на съществуващи сгради, премахване на незакони строежи и въобще всякакви действия, които ще предизвикат накърняване субстанцията на вещта или ще изменят нейното предназначение.
При съобразяване на гореизложеното разпоредбата на чл.32 ал.2 от ЗС е приложима само, ако реалното ползване е възможно. Ако техническото състояние на имота (площ, застрояване и други технически параметри на имота) не позволяват да се разпредели за реално ползване искането следва да се отхвърли от съда като неоснователно. От събраните по делото доказателства се установи, че не са налице нови обстоятелства, които да налагат обосноваване на извод за промяна на обстоятелствата. Положението на имота, застрояването и квотите в съсобствеността са същите както към момента на подписване от страните на спогодбата за разпределение на ползването на 09.09.1997г. При разпределяне на ползването съдът съобразява фактическото положение на имота, като от събраните по делото доказателства се установява, че съсобствениците доброволно с нотариално заверена спогодба са разпределили ползването на дворното място. С изключение на вариант 2 по основното заключение останалите варианти са свързани с разрушаване на съществуващи на място постройки , а вариант 2 би разделил жилищната сграда, ползвана от ответницата Е. и прилежащите й сервизни помещения и помещение за отглеждане на добитък.
Ответницата не е съгласна да разруши изградените от нея масивни постройки. В същото време разделянето на жилищната сграда от сервизните помещения чрез ограда и пътека, по която да преминава ищцата, също не е удобна. Следователно е невъзможно реално разпределение на дворното място, което да отчита съществуващото фактическо положение на застрояването в имота при съобразяване на квотите на страните в съсобствеността, поради което искането за извършване на разпределението по реда на чл.32, ал.2 от ЗС следва да се отхвърли като неоснователно.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените съдебно деловодни разноски в общ размер на 300 лева – за заплатени адвокатско възнаграждение и 150 лева за възнаграждение на вещото лице.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф. Г. Х. с ЕГН **********,*** против С.М.Е. с ЕГН ********** ***, иск с правно основание по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на дворно място с площ от 1135 кв. метра, урегулирано в УПИ V-64 в квартал 27 пo плана на село С., община А..
ОСЪЖДА Ф. Г. Х. с ЕГН **********,***, да заплати на С.М.Е. с ЕГН ********** ***, сумата от 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляващи направени по делото съдебно деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му.
Районен
съдия…………………