Решение по дело №3122/2008 на Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………. от  09.03.2009 г., В. Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Иск с правно основание чл. 99  СК.

Ищецът твърди в исковата си молба, че с ответницата са сключили граждански брак на 24.04.1988 г. – първи и за двамата.  От брака си те имат едно навършило пълнолетие дете – Милен Емилов С.. От началото брачните им отношения били добри. През 1998 г. се преместили да живеят в с. Леденик, в дома на майката на ответницата. Ответницата започнала всяка вечер да ходи по кръчми. Имала и извънбрачна връзка. Отношенията им станали трудно поносими. Между тях често възниквали конфликти продиктувани изцяло от ответницата. Тя не полагала грижи за семейството, докато през м. декември 1999 г. ответницата и майка й изгонили ищеца от жилището. От тогава и до настоящия момент страните са в трайна фактическа раздяла. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака с развод като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата.  След развода ответницата да носи предбрачното си фамилно име, същият няма претенция за издръжка.

В съдебно заседание на 11.02.2009 г., на основание чл.321, ал. 5 ГПК, поради постигането на споразумение между съпрузите, е допуснато преминаване към производство за развод по взаимно съгласие, молба с правно основание чл. 100 от  СК, без произнасяне на съда по въпроса за вината.

             Съдът като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:

Страните са сключили граждански брак на 24.04.1988 г. в с. Масларево, община Полски Тръмбеш,  за което е издаден акт за граждански брак № 5/24.04.1988 г. на кметство с. Масларево. От брака си те имат родено едно дете Милен Емилов С., родена на 29.05.1990 г., понастоящем пълнолетен.

             При тази фактическа обстановка съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Неподдържането на връзки между тях не създава нормално брачно съжителство, каквито изискват традицията и законът. Бракът е изчерпан от съдържание и не може да бъде заздравен, поради което искът за развод се явява основателен и доказан.

             Съдът не следва да се произнася по въпроса за вината, тъй като страните са постигнали споразумение, уреждащо личните и имуществените им отношения, което излагат в съдебно заседание. Споразумението е потвърдено от страните лично в съдебно заседание. Същото е пълно, не противоречи на закона и морала и следва да бъде утвърдено.

      При този изход на делото съдът определя окончателна ДТ в размер на 40 лв., като   след приспадане на първоначално внесената ДТ остава дължима такса в размер на 15 лв. съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК тя следва да бъде заплатена от ответницата, с оглед на това, че първоначалната такса е платена от ищеца. 

             Водим от горното и на основание чл.100 СК съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

             ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Е.В.С., ЕГН********** *** и съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. Цанко Церковски №39, адв. С.К. и А.Т.С., ЕГН ********** *** Търново, сключен на 24.04.1988 г. в с. Масларево, община Полски Тръмбеш, с акт № 5/24.04.1988 г. на кметство с. Масларево, поради дълбоко и непоправимо разстройство.

             УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение по чл.100 СК, а именно:

            СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се  в с. Леденик, общ. В. Търново, собственост на родителите на ответницата, се предоставя за ползване на жената.

            Съпрузите нямат претенции за издръжка един към друг.

            Съпрузите заявяват, че по време на брака си не са придобили недвижим имот и вещи на значителна стойност, като в тази част отношенията им са уредени и в бъдеще няма да имат претенции един към друг.

            Съпрузите заявяват, че по отношение на движимите вещи, които са на незначителна стойност са уредели отношенията си и в бъдеще няма да имат претенции един към друг.

            След прекратяване на брака жената да носи брачното си фамилно име С..

            ОСЪЖДА А.Т.С., ЕГН ********** ***, да заплати допълнителна държавна такса в полза на ВТРС в размер на 15 /петнадесет/ лева.

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                                                    Районен съдия: