Решение по дело №1197/2018 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,05.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 04.10.2018 г.,в състав:

 

Районен съдия:ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1197 по описа за 2018 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 20.03.2018 г. от ”Чез Електро България”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Младост бул.”Цариградско шосе”№159 бл.Бенч Марк Бизнес център, законни представители К.С.С. и Ярослав Бергер,чрез адв.Р.Д. ***,против Х.Д.В. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че бил доставил на ответницата ел. енергия за периода 10.11.2016 г.-10.05.2017 г. и на адрес гр.Враца *****ИТН 300230072910,която ел. енергия ответницата не била заплатила.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до ВРС,ищецът бил поискал издаване на заповед за задълженията,като по образуваното ч.гр. дело №5356/2017 г. на ВРС му било указано да предяви иск /доколкото заповедта била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК/,което определяло интереса му да иска установяване със съдебен акт на вземанията.

Иска да бъде признато за установено по отношение на ответницата,че му дължи сумите по заповедта за изпълнение : 347.45 лв. главница,представляваща ползвана ел.енергия за периода от 10.11.2016 г. до 10.05.2017 г.;21.73 лв. лихва за периода от 10.01.2017 г. до 02.11.2017 г.; законната лихва върху главницата,считано от 16.11.2017 г. до изплащането на главницата.

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от назначения на основание чл.47 от ГПК особен представител на ответницата адв.М.Л. *** е постъпил отговор,с който оспорва иска,като неоснователен.Ищецът не бил доказал,че ответницата била потребител,в т.ч. собственик или ползвател на имота.Както и редовното отчитане на консумацията,вкл. изправността на средството за търговско измерване/преминаването през метрологична проверка/.Както и реалното доставяне на ел. енергия/правело впечатление,че през отделните месеци отчетените количества били със сериозни отклонения/. Представените справки и фактури били частни свидетелстващи документи,удостоверяващи изгодни за съставилия ги ищец факти,поради което нямали доказателствена стойност.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 16.11.2017 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответницата за : 347.45 лв. главница, представляваща ползвана ел.енергия за периода от 10.11.2016 г. до 10.05.2017 г.;21.73 лв. лихва за периода от 10.01.2017 г. до 02.11.2017 г.;законната лихва върху главницата,считано от 16.11.2017 г. до изплащането на главницата;разноските по делото-25 лв. държавна такса и 58 лв. адвокатско възнаграждение.На 17.11.2017 г., исканата заповед/№3664/ е била издадена.Заповедта е била връчена на ответницата при приложение на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен на 21.02.2018 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №5356/ 2017 г. по описа на ВРС.

В исковото производство,ищецът е представил фактурите,на които почиват претенциите му:

1.фактура №*********/16.12.2016 г. за 19.16 лв. за периода 10.11.-10.12.2016 г.,

2.фактура №*********/18.01.2017 г. за 65.71 лв. за периода 11.12.2016 г.-10.01.2017 г.,

3.фактура №*********/16.02.2017 г. за 95.92 лв. за периода 11.01.-09.02.2017 г.,

4.фактура №*********/17.03.2017 г. за 157.49 лв. за периода 10.02.-12.03.2017 г.,

5.фактура №*********/14.04.2017 г. за 5.47 лв. за периода 13.03.-10.04.2017 г. и

6.фактура №*********/18.05.2017 г. за 3.70 лв. за периода 11.04.-10.05.2017 г..

Ищецът е представил и 4 бр. заявления за разсрочване на задължения и 2 бр. споразумителни протоколи/до 06.07.2016 г./,които позволяват изводите,че е доставял ел. енергия на ответницата в имота и че същата е допускала просрочия на плащания.

По делото е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,видно от която счетоводството на ищеца е водено редовно,процесните фактури са отразени като задължение за плащане,няма отразено извършено плащане и има открита партида за снабдяване с ел. енергия на ответницата.Задълженията на ответницата вещото лице е изчислило на 347.45 лв. главница и 20.05 лв. лихва.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същият е частично основателен.

Съдът е докладвал делото,като е указал на ищецът,че е следвало да докаже твърденията си за наличие на договорно отношение с ответницата,в качеството й на собственик или ползувател с вещно право на ползуване,както и на потребление за визирания период,правилно остойностено. Също и основанието и размера на лихвата за забава.Съдът е приел,че ищецът не е доказал фактите.

При представените допълнително писмени доказателства и с оглед заключението на вещото лице,Съдът намира,че може да се приеме,че страните са били в облигационни отношения за доставка на ел. енергия и че ответницата е допуснала претендираните неиздължения.

Съдът приема вкл.,че фактурите могат да послужат като доказателство за наличието и размера на задълженията на ответницата,при констатираното редовно водено счетоводство на ищеца.

Съгласно обвързващи страните Общи условия/чл.19/, сумите по фактурите следва да бъдат платени в 10 дн. срок от издаването им,като неполучаването на съобщение за задължението не освобождава потребителят от забава.

Съответно,исковете следва да бъдат уважени,за главницата-изцяло,за лихвата-до изчисления от вещото лице размер,който Съдът приема за меродавен.

При този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските по двете дела, съразмерно уважената част от претенциите му.По заповедното,разноските са 25 лв. държавна такса и 58 лв. адвокатско възнаграждение,по настоящето-75 лв. държавна такса,87 лв. адвокатско възнаграждение,300 лв. възнаграждение на особен представител и 200 лв. възнаграждение на вещо лице.Съответно,ответницата следва да бъде осъдена да заплати 82.62 лв. и 658.99 лв..

Водим от горното,Съдът

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.Д.В. с ЕГН ********** ***,че дължи на ”Чез Електро България”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Младост бул.”Цариградско шосе”№159 бл.Бенч Марк Бизнес център,законни представители К.С.С. и Ярослав Бергер, част от сумите по издадената по ч.гр. дело №5356/2017 г. на ВРС заповед за изпълнение №3664/17.11.2017 г.,а именно : 347.45 лв. главница,представляваща ползвана ел.енергия за периода от 10.11.2016 г. до 10.05.2017 г.;20.05 лв. лихва за периода от 10.01.2017 г. до 02.11.2017 г.; законната лихва върху главницата,считано от 16.11.2017 г. до изплащането на главницата.

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.

 

 

ОСЪЖДА Х.Д.В. с ЕГН ********** *** да заплати на ”Чез Електро България”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София район Младост бул.”Цариградско шосе”№159 бл.Бенч Марк Бизнес център, законни представители К.С.С. и Ярослав Бергер,82.62 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №5356/ 2017 г. на ВРС,както и 658.99 лв.-деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :