Решение по НАХД №4816/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3234
Дата: 25 август 2025 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20251110204816
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 април 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3234
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ИЛИЯНА ИЛ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20251110204816 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от К. Х. Х. – *** на район „П.“,
Столична община, против наказателно постановление №14/18.02.2025 г.,
издадено от Директор на РИОСВ-София, с което на основание чл.151, ал.2, т.6,
пр.1 от ЗУО, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000
лева, за нарушение на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна.
Позовава се на допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство, които са довели до
нарушаване правото му на защита, изразяващи се в следното: в съставения
АУАН не е посочен акта, въз основа на който актосъставителя е надлежно
оправомощен от директора на РИОСВ-София да съставя актове; в АУАН и НП
не са посочени личните данни на нарушителя – ЕГН, възраст, адрес по
местоживеене и месторабота, а като адрес е отразен служебния такъв на
ръководената от него административна структура – Столична община, район
1
„Подуяне“; в АУАН е посочен само служебен адрес на свидетелите – адрес по
месторабота, а не техен постоянен или настоящ адрес; не е надлежно поканен
за съставяне на АУАН на постояннния или настоящия си адрес, доколкото
поканата е връчена на лице, на което не е посочено длъжностното качество, и
което не е надлежно оправомощено да го представлява в това производство; в
процесното НП е посочено, че не са постъпвали писмени възражения по реда
и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, въпреки, че такива са депозирани с
деловоден номер по описа на Столична община – район „П.“ от 25.09.2024 г.,
съответно същите въобще не са били разгледани от АНО; процесното НП не е
редовно връчено на нарушителя, доколкото не му е връчено лично и срещу
негов подпис, а на служител на Столична община, район „П.“, но без АНО да
събере данни за длъжностното качество на това лице и дали е бил натоварен
да получава книжа.
Оспорва да е извършил вмененото му нарушение в качеството си на
**** на район „П.“, доколкото нарушената разпоредба предвижда *** на
общината, а не на района, да отговаря за предотвратяване на изхвърлянето на
отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни
сметища.
а не на *** на Столична община. В тази връзка счита, че неправилно е
определен като задължен субект по чл.19, ал.3 от ЗУО, съответно като
нарушител.
Оспорва установената в санкционния акт фактическа обстановка, която
счита за неизяснена. В този смисъл сочи, че засегнатите от замърсяването
общо пет на брой имота с обща площ 60 дка са разположени на територията на
три района – Подуяне, Сердика и Кремиковци, което предполага сложна
координация между тях, с оглед прилагане на мерки за недопускане на
повторно замърсяване и почистване на вече натрупаните отпадъци. Твърди, че
АНО не е съобразил, че районите са второстепенни бюджетни разпоредители
е не разполагат със собствен бюджет, за да приложат мерките по пресичане и
ликвидиране на замърсяването. Освен това с предписанието, АНО е дал
изключително кратък срок за извършване на действия, които от една страна
изискват финансиране, с каквото Столична община, район „Подуяне“ не
разполага, а от друга изискват координация с други два района на територията
на Столична община.
2
Отделно от горното сочи, че е извършил всиички необходими действия
в рамките на делигираните му правомощия, във връзка с премахването на
незаконните сметища, включително изискване на необходимото финансиране
още в началото на 2024 г., но доколкото финансиране не е отпуснато,
Столична община, район „Подуяне“, като второстепенен бюджетен
разпоредител, не може да извърши необходимите действия.
При условията на алтернативност навежда доводи, че ако е
осъществено административно нарушение, то същото представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк.К. З., след приключване на съдебното следствие, моли
съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания. Прави
изрично изявление, че не претендира присъждане на разноски.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Директор на РИОСВ-
София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.С. П.-
Д., след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови
решение, с което да потвърди процесното НП, като правилно и
законосъобразно. Оспорва релевираните в жалбата възражения. Счита, че
непосочването на визираните обстоятелства в АУАН, не водят до неговото
опорочаване, доколкото нарушителя и свидетелите са надлежно
индивидуализирани, а по делото е приложена заповед за оправомощаване на
актосъставителя да съставя актове за нарушения по специалния закон.
Навежда доводи и за спазване на законовия ред за връчване на АУАН и НП.
Прави изрично изявление, че не претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП.
НП е връчено на длъжностно лице от администрацията на Столична община,
район „П.“ на 24.02.2025 г., видно от известието за доставяне, а жалбата
против него е подадена по електронен път на 10.03.2025 г., видно от
отразената дата на приложената разпечатка от ССЕВ, т.е. в законоустановения
3
преклузивен 14-дневен срок, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Във връзка с постъпил сигнал от МОСВ за незаконно сметище,
находящо се на ул.“Чепинско шосе“, кв.“Малашевци“, район „П.“, на
03.07.2024 г. е извършена проверка от длъжностни лица при РИОСВ-София,
чрез посещение на място и обход на пет поземлени имота, в хода на която
контролните органи установили на имотите купове със земни маси,
строителни и битови отпадъци, както и че подходите към тях са свободни за
достъп.
Така направените констатации, контролните органи отразили в съставен
Констативен протокол №ККФОС-ИМ-53/03.07.2024 г., въз основа на който е
издадено Предписание №104/08.07.2024 г., с което на инж.К. Х. – *** на район
„П.“, е дадено предписание да предприеме действия по почистване на
констатираните отпадъци на описаните поземлени имоти, находящи на
територията на район „П.“, за което писмено да уведоми РИОСВ-София, със
срок за изпълнение до 04.08.2024 г., както и да предприеме мерки по
недопускане на повторно замърсяване с отпадъци и предотвратяване на
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на
незаконни сметища, със срок за изпълнение постоянен.
Тъй като не контролния орган не бил уведомен за изпълнение на
даденото предписание, на жалбоподателя, в качеството на *** на Столична
община, район „П.“ и адресат на дадените предписания, е изпратена покана за
съставяне наа АУАН, надлежно връчена на 04.09.2024 г. на длъжностно лице
от администрацията на Столична община, район „Подуяне“, съгласно
известието за доставяне.
Въз основа на направените в хода на извършената проверка констатации,
компетентно длъжностно лице: И. Д. М., заемаща длъжността: ***** в отдел
„ККФОС“, Дирекция „КПД“, при РИОСВ-София, надлежно упълномощена
със Заповед №РД-17/07.02.2022 г., издадена от директора на РИОСВ-София,
да съставя АУАН по съответните разпоредби от ЗУО, включително и по
4
чл.151, ал.1-4 от ЗУО, съставила в присъствието на двама свидетели, също
длъжностни лица при РИОСВ-София, единият от тях присъствал при
констатиране на нарушението и съставяне на акта, а другият само при
съставяне на акта, АУАН №86 на 19.09.2024 г., против ***а на район „П.“,
Столична община – инж.К. Х. Х., за това, че не е предотвратил изхвърлянето
на земни маси, строителни и битови отпадъци на неразрешени за това места,
представляващи терени /подробно описани пет поземлени имота/, находящи се
на територията на район „П.“, Столична община, с което е нарушил
изискванията на чл.19, ал.3, т.15, пр.1, във вр; с чл.151, ал.2, т.6, пр.1 от ЗУО.
Процесният АУАН е надлежно предявен и връчен лично на
жалбоподателя на датата на неговото съставяне, срещу подпис и саморъчно
отбелязване, че ще бъдат представени писмени възражения в
законоустановения срок. Жалбоподателят представил писмени възражения
пред АНО в законоустановения 7-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които
изложил аргументи, аналогични на тези в жалбата и приложил писмени
доказателства.
Въз основа на направените констатации в АУАН, и без да вземе предвид
постъпилото писмено възражение против направените констатации в акта,
компетентно длъжностно лице – Директор на РИОСВ-София, издал
процесното НП, в което след като възпроизвела описаната в АУАН фактическа
обстановка, констатирал, че не е допусната нередовност в акта, посочил като
дата и място на извършване на нарушението – 03.07.2024 г., кв.“Малашевци“,
район „П.“, Столична община, както и че няма основания за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, наложил на на К. Х. Х.– **** на район
„Подуяне“, Столична община, административно наказание глоба в размер на
3000 лева на основание чл.151, ал.2, т.6, пр.1 от ЗУО, за нарушение на чл.19,
ал.3, т.15, пр.1 от ЗУО.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз
основа на приобщените по делото писмени доказателства и събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетеля М., които съдът
кредитира с доверие, като изхождащи от лице, участвало в длъжностно
качество при извършената проверка на място и подкрепящи направените
констатации в приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
5
събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Съдът намира, че процесните АУАН и НП са издадени от материално и
териториално компетентни органи, в съответствие с делегираните им
правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона
ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Компетентността на АНО
следва от разпоредбата на чл.157, ал.4, във вр. с чл.151, ал.2 от ЗУО, а за
актосъставителя е представена Заповед №РД-17/07.02.2022 г. на Директора на
РИОСВ-София, видно от която е че същият е надлежно упълномощен да
съставя АУАН по ЗУО, включително и по чл.151, ал.1-4 от ЗУО.
Неоснователни са релевираните в жалбата възражения, че в АУАН не фигурира
заповедта за изрично оправомощаване на актосъставителя да го състави,
защото липсата на тези данни в акта не съставлява пречка за съда да извърши
служебна проверка за наличие на компетентност на съответния орган в хода на
осъществявания съдебен контрол за законосъобразност на санкционния актв
съдебната фаза на процеса.
Не се споделят от съда и релевираните възражения от жалбоподателя за
допуснати съществени по тежест процесуални нарушения на разпоредбите на
чл.42, ал.1, т.6, т.7, съответно чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, както и на чл.40, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН. Посочените лични данни на нарушителя и на свидетелите в
АУАН и НП са напълно достатъчни, за да могат същите да бъдат ясно и
недвусмислено индивидиуализирани, установени и призовани в случай на
необходимост, каквато всъщност е преследваната цел от законодателя.
Жалбоподателят е санкциониран в качеството си на ***** на район „П.“,
Столична община, и тези данни са напълно достатъчни да бъде безспорно
установена неговата самоличност в хода на административнонаказателното
производство. Липсата на негов личен адрес и ЕГН очевидно не са
възпрепятствали водената кореспонденция между страните, не са
възпрепятствали и осъществяване в пълен обем правото на защита от
жалбоподателя, доколкото същият се е явил лично за съставяне на АУАН,
подал е писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, както и в
законоустановения срок е депозирал жалбата си против процесното НП, макар
всички книжата да са му връчени на служебния адрес.
Относно наличие на извършено админитративно нарушение по смисъла
6
на чл.6, ал.1 от ЗАНН, съдът намира следното. Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1,
пр.1 от ЗУО възлага в отговорност на ***а на общината предотвратяването на
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. От събраните по
делото писмените и гласни доказателства се установява, че на датата на
нарушението 03.07.2024 г. на терени – пет поземлени имота, находящи се на
територията на район „П.“, Столична община, местност „СГУРООТВАЛА“, са
разположени купове със земна маса, строителни и битови отпадъци.
Обстоятелството, че описаните пет имота са неразрешено място за изхвърляне
на отпадъци, не е спорно по делото. Тези данни са включени в съдържанието
на съставения констативен протокол от извършената проверка на място на
03.07.2024 г., който като официален писмен документ не е оспорен от
жалбоподателя и е годно доказателствено средство за вписаните в него факти
и обстоятелства. Данните в протокола са потвърдени и от приобщените гласни
доказателства по делото. Надлежното изпълнение на вмененото законово
задължение предполага организиране на човешки и технически ресурс, който
да провежда постоянно почистване на отпадъците от процесните имоти, а
събраните доказателства установяват неефективна дейност на общинската
администрация за предотвратяване изхвърлянето на отпадъците.
Назначаването на комисия за проверка, сезирането на отдела по строителство
към общината и на дружеството, с което последната е сключила договор за
събиране и извозване на строителните отпадъци, не освобождават ***а на
общината от отговорност, тъй като визираните действия не са довели до
изпълнение на законовото задължение. Отделно от това, законът не предвижда
освобождаване от отговорност на ***а на ***а при възлагане на
правомощията на други длъжностни лица. Предвид горното, съдът намира, че
е доказано неизпълнение на задължението по чл.19, ал.3, т.15, пр.1 от ЗУО, с
което е осъществен състава на нарушението по чл.151, ал.2, т.6, пр.1 от ЗУО.
Нарушението е извършено чрез бездействие, изразяващо се в непредприемане
на мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за
това места. Основателни, обаче, се явяват релевираните възражения в жалбата,
касащи субекта на нарушението. Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15, пр.1 от ЗУО
възлага отговорността за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места на ***а на общината. Санкционната разпоредба на
чл.151, ал.2 от ЗУО предвижда да се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лева
*** на община и/или длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание.
7
По делото няма данни ***а на Столична община да е делегирал правомощията
си по изпълнение разпоредбите на ЗУО на ***овете по райони или на други
длъжностни лица от общинската администрация, поради което няма как да се
приеме, че именно жалбоподателят, в качеството си на *** на район „П.“ към
Столична община, е бил длъжен да предотврати изхвърлянето на земни маси,
строителни и битови отпадъци върху процесните поземлени имоти, поради
което същият се явява неправилно санкциониран за непредприето от друг
правен субект активно поведение. Наред с горното, остава неизяснено на коя
точно територия на Столична община попадат визираните имоти, и ако само
два от тях са на територията на район „П.“, на какво основание е
санкциониран само ***а на този район, но не и ***овете на останалите такива.
С оглед на гореизложеното, обжалваното НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно и неправилно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски в
настоящото производство по реда на АПК. В настоящия случай и двете страни
правят изрично изявление, че нямат претенции за присъждане на разноски,
поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр. с
чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №14/18.02.2025
г., издадено от Директор на РИОСВ-София, с което на К. Х. Х. – *** на район
„П.“, Столична община, на основание чл.151, ал.2, т.6, пр.1 от ЗУО е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лева, за нарушение на
чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.

8

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от К. Х. Х. – *** на район „П.“,
Столична община, против наказателно постановление №14/18.02.2025 г.,
издадено от Директор на РИОСВ-София, с което на основание чл.151, ал.2, т.6,
пр.1 от ЗУО, е наложено административно наказание глоба в размер на 3000
лева, за нарушение на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, поради което иска неговата отмяна.
Позовава се на допуснати съществени процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство, които са довели до
нарушаване правото му на защита, изразяващи се в следното: в съставения
АУАН не е посочен акта, въз основа на който актосъставителя е надлежно
оправомощен от директора на РИОСВ-София да съставя актове; в АУАН и НП
не са посочени личните данни на нарушителя – ЕГН, възраст, адрес по
местоживеене и месторабота, а като адрес е отразен служебния такъв на
ръководената от него административна структура – Столична община, район
„П.“; в АУАН е посочен само служебен адрес на свидетелите – адрес по
месторабота, а не техен постоянен или настоящ адрес; не е надлежно поканен
за съставяне на АУАН на постояннния или настоящия си адрес, доколкото
поканата е връчена на лице, на което не е посочено длъжностното качество, и
което не е надлежно оправомощено да го представлява в това производство; в
процесното НП е посочено, че не са постъпвали писмени възражения по реда
и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, въпреки, че такива са депозирани с
деловоден номер по описа на Столична община – район „П.“ от 25.09.2024 г.,
съответно същите въобще не са били разгледани от АНО; процесното НП не е
редовно връчено на нарушителя, доколкото не му е връчено лично и срещу
негов подпис, а на служител на Столична община, район „П.“, но без АНО да
събере данни за длъжностното качество на това лице и дали е бил натоварен
да получава книжа.
Оспорва да е извършил вмененото му нарушение в качеството си на
*** на район „П.“, доколкото нарушената разпоредба предвижда ***а на
общината, а не на района, да отговаря за предотвратяване на изхвърлянето на
отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни
сметища.
а не на ***а на Столична община. В тази връзка счита, че неправилно е
определен като задължен субект по чл.19, ал.3 от ЗУО, съответно като
нарушител.
Оспорва установената в санкционния акт фактическа обстановка, която
счита за неизяснена. В този смисъл сочи, че засегнатите от замърсяването
общо пет на брой имота с обща площ 60 дка са разположени на територията на
три района – П., Сердика и Кремиковци, което предполага сложна
1
координация между тях, с оглед прилагане на мерки за недопускане на
повторно замърсяване и почистване на вече натрупаните отпадъци. Твърди, че
АНО не е съобразил, че районите са второстепенни бюджетни разпоредители
е не разполагат със собствен бюджет, за да приложат мерките по пресичане и
ликвидиране на замърсяването. Освен това с предписанието, АНО е дал
изключително кратък срок за извършване на действия, които от една страна
изискват финансиране, с каквото Столична община, район „П.“ не разполага,
а от друга изискват координация с други два района на територията на
Столична община.
Отделно от горното сочи, че е извършил всиички необходими действия
в рамките на делигираните му правомощия, във връзка с премахването на
незаконните сметища, включително изискване на необходимото финансиране
още в началото на 2024 г., но доколкото финансиране не е отпуснато,
Столична община, район „П.“, като второстепенен бюджетен разпоредител, не
може да извърши необходимите действия.
При условията на алтернативност навежда доводи, че ако е
осъществено административно нарушение, то същото представлява
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител – юрк.К. З., след приключване на съдебното следствие, моли
съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания. Прави
изрично изявление, че не претендира присъждане на разноски.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – Директор на РИОСВ-
София, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.С. П.-
Д., след приключване на съдебното следствие, моли съда да постанови
решение, с което да потвърди процесното НП, като правилно и
законосъобразно. Оспорва релевираните в жалбата възражения. Счита, че
непосочването на визираните обстоятелства в АУАН, не водят до неговото
опорочаване, доколкото нарушителя и свидетелите са надлежно
индивидуализирани, а по делото е приложена заповед за оправомощаване на
актосъставителя да съставя актове за нарушения по специалния закон.
Навежда доводи и за спазване на законовия ред за връчване на АУАН и НП.
Прави изрично изявление, че не претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва процесното НП.
НП е връчено на длъжностно лице от администрацията на Столична община,
район „П.“ на 24.02.2025 г., видно от известието за доставяне, а жалбата
против него е подадена по електронен път на 10.03.2025 г., видно от
2
отразената дата на приложената разпечатка от ССЕВ, т.е. в законоустановения
преклузивен 14-дневен срок, поради което се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Във връзка с постъпил сигнал от МОСВ за незаконно сметище,
находящо се на ул.“Чепинско шосе“, кв.“Малашевци“, район „П.“, на
03.07.2024 г. е извършена проверка от длъжностни лица при РИОСВ-София,
чрез посещение на място и обход на пет поземлени имота, в хода на която
контролните органи установили на имотите купове със земни маси,
строителни и битови отпадъци, както и че подходите към тях са свободни за
достъп.
Така направените констатации, контролните органи отразили в съставен
Констативен протокол №ККФОС-ИМ-53/03.07.2024 г., въз основа на който е
издадено Предписание №104/08.07.2024 г., с което на инж.К. Х. – *** на район
„П.“, е дадено предписание да предприеме действия по почистване на
констатираните отпадъци на описаните поземлени имоти, находящи на
територията на район „П.“, за което писмено да уведоми РИОСВ-София, със
срок за изпълнение до 04.08.2024 г., както и да предприеме мерки по
недопускане на повторно замърсяване с отпадъци и предотвратяване на
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на
незаконни сметища, със срок за изпълнение постоянен.
Тъй като не контролния орган не бил уведомен за изпълнение на
даденото предписание, на жалбоподателя, в качеството на *** на Столична
община, район „П.“ и адресат на дадените предписания, е изпратена покана за
съставяне наа АУАН, надлежно връчена на 04.09.2024 г. на длъжностно лице
от администрацията на Столична община, район „П.“, съгласно известието за
доставяне.
Въз основа на направените в хода на извършената проверка констатации,
компетентно длъжностно лице: И. Д. М., заемаща длъжността: **** в отдел
„ККФОС“, Дирекция „КПД“, при РИОСВ-София, надлежно упълномощена
със Заповед №РД-17/07.02.2022 г., издадена от директора на РИОСВ-София,
да съставя АУАН по съответните разпоредби от ЗУО, включително и по
чл.151, ал.1-4 от ЗУО, съставила в присъствието на двама свидетели, също
длъжностни лица при РИОСВ-София, единият от тях присъствал при
констатиране на нарушението и съставяне на акта, а другият само при
съставяне на акта, АУАН №86 на 19.09.2024 г., против ***а на район „П.“,
Столична община – инж.К.Х.Х., за това, че не е предотвратил изхвърлянето на
земни маси, строителни и битови отпадъци на неразрешени за това места,
представляващи терени /подробно описани пет поземлени имота/, находящи се
на територията на район „П.“, Столична община, с което е нарушил
3
изискванията на чл.19, ал.3, т.15, пр.1, във вр; с чл.151, ал.2, т.6, пр.1 от ЗУО.
Процесният АУАН е надлежно предявен и връчен лично на
жалбоподателя на датата на неговото съставяне, срещу подпис и саморъчно
отбелязване, че ще бъдат представени писмени възражения в
законоустановения срок. Жалбоподателят представил писмени възражения
пред АНО в законоустановения 7-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, в които
изложил аргументи, аналогични на тези в жалбата и приложил писмени
доказателства.
Въз основа на направените констатации в АУАН, и без да вземе предвид
постъпилото писмено възражение против направените констатации в акта,
компетентно длъжностно лице – Директор на РИОСВ-София, издал
процесното НП, в което след като възпроизвела описаната в АУАН фактическа
обстановка, констатирал, че не е допусната нередовност в акта, посочил като
дата и място на извършване на нарушението – 03.07.2024 г., кв.“Малашевци“,
район „П.“, Столична община, както и че няма основания за прилагане на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, наложил на на К.Х.Х. – *** на район „П.“,
Столична община, административно наказание глоба в размер на 3000 лева на
основание чл.151, ал.2, т.6, пр.1 от ЗУО, за нарушение на чл.19, ал.3, т.15, пр.1
от ЗУО.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз
основа на приобщените по делото писмени доказателства и събраните по
делото гласни доказателства – показанията на свидетеля М., които съдът
кредитира с доверие, като изхождащи от лице, участвало в длъжностно
качество при извършената проверка на място и подкрепящи направените
констатации в приложените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Съдът намира, че процесните АУАН и НП са издадени от материално и
териториално компетентни органи, в съответствие с делегираните им
правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона
ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Компетентността на АНО
следва от разпоредбата на чл.157, ал.4, във вр. с чл.151, ал.2 от ЗУО, а за
актосъставителя е представена Заповед №РД-17/07.02.2022 г. на Директора на
РИОСВ-София, видно от която е че същият е надлежно упълномощен да
съставя АУАН по ЗУО, включително и по чл.151, ал.1-4 от ЗУО.
Неоснователни са релевираните в жалбата възражения, че в АУАН не фигурира
заповедта за изрично оправомощаване на актосъставителя да го състави,
защото липсата на тези данни в акта не съставлява пречка за съда да извърши
служебна проверка за наличие на компетентност на съответния орган в хода на
осъществявания съдебен контрол за законосъобразност на санкционния актв
съдебната фаза на процеса.
4
Не се споделят от съда и релевираните възражения от жалбоподателя за
допуснати съществени по тежест процесуални нарушения на разпоредбите на
чл.42, ал.1, т.6, т.7, съответно чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, както и на чл.40, ал.1 и
ал.2 от ЗАНН. Посочените лични данни на нарушителя и на свидетелите в
АУАН и НП са напълно достатъчни, за да могат същите да бъдат ясно и
недвусмислено индивидиуализирани, установени и призовани в случай на
необходимост, каквато всъщност е преследваната цел от законодателя.
Жалбоподателят е санкциониран в качеството си на *** на район „П.“,
Столична община, и тези данни са напълно достатъчни да бъде безспорно
установена неговата самоличност в хода на административнонаказателното
производство. Липсата на негов личен адрес и ЕГН очевидно не са
възпрепятствали водената кореспонденция между страните, не са
възпрепятствали и осъществяване в пълен обем правото на защита от
жалбоподателя, доколкото същият се е явил лично за съставяне на АУАН,
подал е писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН, както и в
законоустановения срок е депозирал жалбата си против процесното НП, макар
всички книжата да са му връчени на служебния адрес.
Относно наличие на извършено админитративно нарушение по смисъла
на чл.6, ал.1 от ЗАНН, съдът намира следното. Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1,
пр.1 от ЗУО възлага в отговорност на ***а на общината предотвратяването на
изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места. От събраните по
делото писмените и гласни доказателства се установява, че на датата на
нарушението 03.07.2024 г. на терени – пет поземлени имота, находящи се на
територията на район „П.“, Столична община, местност „СГУРООТВАЛА“, са
разположени купове със земна маса, строителни и битови отпадъци.
Обстоятелството, че описаните пет имота са неразрешено място за изхвърляне
на отпадъци, не е спорно по делото. Тези данни са включени в съдържанието
на съставения констативен протокол от извършената проверка на място на
03.07.2024 г., който като официален писмен документ не е оспорен от
жалбоподателя и е годно доказателствено средство за вписаните в него факти
и обстоятелства. Данните в протокола са потвърдени и от приобщените гласни
доказателства по делото. Надлежното изпълнение на вмененото законово
задължение предполага организиране на човешки и технически ресурс, който
да провежда постоянно почистване на отпадъците от процесните имоти, а
събраните доказателства установяват неефективна дейност на общинската
администрация за предотвратяване изхвърлянето на отпадъците.
Назначаването на комисия за проверка, сезирането на отдела по строителство
към общината и на дружеството, с което последната е сключила договор за
събиране и извозване на строителните отпадъци, не освобождават ***а на
общината от отговорност, тъй като визираните действия не са довели до
изпълнение на законовото задължение. Отделно от това, законът не предвижда
освобождаване от отговорност на ***а на ***а при възлагане на
правомощията на други длъжностни лица. Предвид горното, съдът намира, че
е доказано неизпълнение на задължението по чл.19, ал.3, т.15, пр.1 от ЗУО, с
5
което е осъществен състава на нарушението по чл.151, ал.2, т.6, пр.1 от ЗУО.
Нарушението е извършено чрез бездействие, изразяващо се в непредприемане
на мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за
това места. Основателни, обаче, се явяват релевираните възражения в жалбата,
касащи субекта на нарушението. Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15, пр.1 от ЗУО
възлага отговорността за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на
неразрешени за това места на ***а на общината. Санкционната разпоредба на
чл.151, ал.2 от ЗУО предвижда да се наказва с глоба от 3000 до 10 000 лева
*** на община и/или длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание.
По делото няма данни ***а на Столична община да е делегирал правомощията
си по изпълнение разпоредбите на ЗУО на ***овете по райони или на други
длъжностни лица от общинската администрация, поради което няма как да се
приеме, че именно жалбоподателят, в качеството си на *** на район „П.“ към
Столична община, е бил длъжен да предотврати изхвърлянето на земни маси,
строителни и битови отпадъци върху процесните поземлени имоти, поради
което същият се явява неправилно санкциониран за непредприето от друг
правен субект активно поведение. Наред с горното, остава неизяснено на коя
точно територия на Столична община попадат визираните имоти, и ако само
два от тях са на територията на район „П.“, на какво основание е
санкциониран само ***а на този район, но не и ***овете на останалите такива.
С оглед на гореизложеното, обжалваното НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно и неправилно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски в
настоящото производство по реда на АПК. В настоящия случай и двете страни
правят изрично изявление, че нямат претенции за присъждане на разноски,
поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
6