Р Е Ш Е Н И Е
№ …..
гр. София, 27.08.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV - Д състав, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Боряна Петрова
при секретаря Поля
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 7297 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № І-31-335835/12.02.2018
г. по гр. д. № 36295/2016 г. на СРС, 31 с - в, е признато за установено, по предявените от
„Т.С." ЕАД, ЕИК ********искове
с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
А.З. М.-Б., ЕГН **********, и М.И.Б., ЕГН ********** дължат солидарно сумата от 2 172, 13 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м. 12.2012 г. -
м. 04.2014 г. за имот, находящ се в гр. София, ул. „********, ет. 1, аб. № 328667,
ведно със законна лихва върху нея за периода от 18.09.2015 г. (подаване на
заявлението) до изплащане на вземането, сумата от 475, 53
лв. лихва
за забава върху главницата за ТЕ за периода 31.01.2013 г. - 04.09.2015 г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.09.2015 г. по
гр.д. № 56646/2015 г., СРС, 31- ви с-в. Иска за главницата е отхвърлен над
размер от 2 172, 13 лв. до претендирания размер от 2 417, 58 лв.
С
решението изцяло са отхвърлени исковете за признаване за установено, че
ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 77, 52 лв. - сума за дялово разпределение през периода м. 12.2012 г. -
м.04.2014 г., както и сумата от 12, 40 лв. лихва за забава върху нея за
периода 31.01.2013 г. - 04.09.2015 г. Ответниците са осъдени за заплащане на
разноски в исковото и заповедното производства.
Решението се обжалва от ищеца „Т.С.”
ЕАД само в частите, в които исковете за сумите за ТЕ са отхвърлени до пълните
предявени размери, както и в частта, в
която изцяло са отхвърлени исковете за такса дялово разпределение и лихва за
забава върху нея, с доводи за неправилност и необоснованост и допуснати нарушения
на материалния закон при постановяването му. Жалбоподателите поддържат, че ФДР
е извършвала дялово разпределение на ТЕ в имота на база договор с ищеца и въз
основа на реалния отчет на уредите в имота, след края на отоплителния сезон. За
имота за издадени изравнителни сметки. Съгласно чл. 22, ал. 2 от ОУ на
договора, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение“ извършена от избраната от тях ФДР. Сумата за услугата е включена
в общата дължима сума за периода, като върху нея е начислена и съответната
лихва за забава. Неоснователно СРС е приел, че сумата не се дължи от
потребителите. Моли да се отмени решението в оспорените части и исковете да се
уважат изцяло. Претендират се разноски, в това число за юрисконсултско
възнаграждение. Прави евентуално възражение по разноските на ответника за
адвокат.
Въззиваемите страни, ответниците А.З. М.-Б. и М.И.Б., оспорват жалбата в писмен
отговор по реда на чл. 263 ГПК. Поддържат, че ищецът не е доказал оспорените
вземания пълно и главно, както и че СРС правилно приема, че ответниците не
дължат търсените суми. Сочат се, че индивидуалните уреди за измерване не са
„средство за измерване“ съгласно ЗИ, поради което неоснователно се дава
възможност на ФДР да използват такива разпределители за отчитане на ТЕ и
начисляване на дължимите суми. Твърдят, че не е установено в периода да е
налице договор между ЕС и „Т.с.“ ЕООД, понеже представения по делото договор от
05.09.2002 г. е със срок 1 година, който е изтекъл. Според ответниците,
договора е недействителен, тъй като не е подписан от всички ЕС. Молят да се
отхвърли жалбата. Претендират разноски, като оспорват искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД не е взело
становище по жалбата.
Настоящият
състав намира за установено следното :
СРС се е произнесъл по обективно
кумулативно съединени искове, предявени по
реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК и във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Обжалваното
решение е валидно. Производството
се развива след постъпване на възражения от длъжниците по реда на чл. 414 ГПК
против заповед за изпълнение в полза на „Т.С.” ЕАД, поради което се явява
процесуално допустимо.
Решението се оспорва само в частите, в които исковете за сумите за ТЕ са
отхвърлени до пълните предявени размери,
както и в частта, в която изцяло са отхвърлени исковете за такса дялово
разпределение и лихва за забава върху нея, поради което въззивният съд дължи
произнасяне по законосъобразността му само в тези части. В неоспорените от
страните части, решението е влязло в сила.
В първоинстанционното производство е
установено, че страните са обвързани от валиден договор за продажба
на топлоенергия при ОУ - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ. Договорното отношение между тях е възникнало от
качеството им на собственици на имота, находящ се гр. София, ул. „********,
ет. 1, аб. № 328667. Ответниците не са оспорила факта,
че са собственици на имота, който е закупен при условията на СИО и че отговарят
солидарно за възникналите задължения за ТЕ за имота.
Сградата е
етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през
периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. Измерването на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД. Неоснователно е
възражението на ответниците, че не е налице договор с ФДР през периода, тъй
като в чл. 2. 5. от договора между ЕС и „Т.с.“ ЕООД е предвидено, че той се
продължава автоматично, след изтичане на календарната година, ако никоя от
страните не го прекрати изрично. Няма данни договорът да е прекратен в
процесния период.
Спорните въпроси
във въззивното производство са свързани с дължимия размер на претендираните
главни вземания, както и с дължимостта на сумите за извършеното от ФДР услугата за дялово разпределение и лихвата за
забава върху нея. В тази
връзка настоящият съдебен състав приема следното:
Въз основа на
съвкупната преценка на писмените доказателства - индивидуални справки за
отопление и топла вода, заключенията на вещите лица по допуснатите и изслушани в
първоинстанционното производство съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводна
експертиза, които съдът кредитира при преценката им по чл.
202 ГПК, въззивният съд
приема за доказано, че делът на ответниците за отопление на имота и за битово горещо водоснабдяване е изчислен
в съответствие с
правилата на действащата нормативна уредба.
По отношение размера на задълженията
за периода м. 12.2012 г. - м. 04.2014 г. СРС основателно е съобразил
заключението на СТЕ. Според него, дължимата сума за доставена в имота ТЕ, без
стари задължения извън периода, без лихви и междинни погасявания, е в размер на
общо 2 172, 13 лв., за която сума исковете основателно са уважени от СРС.
Във връзка с дължимостта
на сумата за дялово разпределение в размер на 77, 52 лв. за процесния период - м. 12.2012 г. - м. 04.2014 г. и като
съобрази възраженията в жалбата, настоящият състав намира следното :
Според чл. 139, ал. 2 ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.) отговорността за извършването на дялово разпределение
на топлинна енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане
на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139 а ЗЕ.
Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на
топлинната енергия“ е определен в ЗЕ - съгласно чл. 139 в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на
топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139 а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139 б (при ОУ), в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към
топлопреносното предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към
търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия.
В случая не е спорно, че на 01.11.2007 г. ищецът е сключил договор при ОУ с ФДР „Т.с.“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ за сградата, в която се
намира процесния имот.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 1 от ОУ
на договора за доставка на ТЕ от 2008 г., както и чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1
и 2 от ОУ от 2014 г., потребителите (клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и
сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване
на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото,
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално
осъществена
за имота на ответниците. Претенцията за заплащането й е установена в своето основание. Стойността на услугата за процесния период,
съгласно заключението на ССчЕ е в размер на 77, 52 лв., за който искът се явява
основателен и следва да се уважи.
В частта по исковете за установяване дължимост на лихви
за забава - по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД СРС върху таксата за
дялово разпределение, въззивният съд намира следното :
Съгласно
ОУ на ищеца, купувачът е длъжен да заплати месечните суми, дължими към
продавача, в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Съгласно ОУ, в сила от 12.03.2014 г. клиентите следва да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от ОУ. Доколкото страните по правоотношението
не са определили
срок за изпълнение на задължението за заплащане на
услугата за дялово разпределение, следва да се приема, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора - чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В
производството не са
ангажирани доказателства, че ответникът е поставен в забава плащането
на задълженията за
предоставената услуга дялово разпределение през процесния период,
поради което въззивният
съд намира претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за лихви за
забава върху тези суми за неоснователни, както е приел и първоинстанционният съд,
макар и по различни от изложените от СРС съображения.
В заключение въззивният
състав намира, че решението в частта, в която иска за сумата за такса дялово разпределение е
отхвърлен, е постановено в противоречие с материалния закон и следва да се
отмени, като вместо това искът за сумата от 77, 52 лв., за услугата дялово разпределение за периода м. 12.2012 г. - м. 04.2014 г., се уважи. В
частта, в която искът за лихви върху задълженията за услуга дялово
разпределение е отхвърлен, решението следва да се потвърди.
По разноските пред СРС :
Предвид
частична промяна на крайният резултат от спора, в полза на ищеца, чл. 78, ал.
1, ГПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, следва да се присъдят още общо 20 лв. от
разноските заплатени в исковото производство пред СРС и 10 лв. от тези платени
в заповедното производство.
По разноските
пред СГС :
С оглед
изхода от спора - исковете са частично уважени, разноски за настоящата
инстанция се дължат само на въззивника - ищец. На основание чл. 78, ал. 1, вр.
с ал. 8 ГПК, в негова полза следва да се присъдят разноски за СГС в размер на
общо 69 лв. - част от държавната такса и от разноските за юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № І - 31 - 335835/12.02.2018 г. по гр. д. № 36295/2016
г. на СРС, 31 с - в, в частта, която е отхвърлен иска на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, с правно основание чл.
415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че
А.З. М.-Б., ЕГН ********** и М.И.Б., ЕГН ********** дължат солидарно сумата 77, 52
лв. - такса
за услугата дялово разпределение за периода м. 12.2012 г. - м. 04.2014 г. за
имот, находящ се в гр. София, ул. „********, ет. 1, аб. № 328667, ведно със
законна лихва върху нея за периода от 18.09.2015 г. (подаване на заявлението)
до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 25.09.2015 г. по гр. д. № 56646/2015 г., СРС, 31- ви с-в и вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по искове с правно основание чл. 415 ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, че А.З.
М.-Б., ЕГН ********** и М.И.Б., ЕГН **********, дължат солидарно на Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********сумата
77, 52 лв. - такса за услугата дялово разпределение през периода
м. 12.2012 г. - м.04.2014 г., за имот, находящ се в гр. София, ул. „********,
ет. 1, аб. № 328667, ведно със законна лихва върху нея за периода от 18.09.2015
г. (подаване на заявлението) до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.09.2015 г. по гр. д. №
56646/2015 г., СРС, 31- ви с-в.
ПОТВЪРЖДАВА решение № І - 31 - 335835/12.02.2018 г. по гр.
д. № 36295/2016 г. на СРС, 31 с - в, в частите, в които иска по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 150 ЗЕ - за сума за
ползвана ТЕ за периода м. 12.2012 г. - м. 04.2014 г. е отхвърлен над размер от 2 172, 13 лв. до претендирания размер от 2 417, 58
лв., както и в частта, в която изцяло е отхвърлен иска
по чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК за сумата от 12, 40 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода
31.01.2013 г. - 04.09.2015 г.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата уважителна и
отхвърлителна части, в които не е оспорено от страните.
ОСЪЖДА А.З.М., ЕГН **********, и М.И.Б., ЕГН ********** и двамата със съдебен
адрес *** а, чрез адв. М.Б. да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес ***
Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски, както следва : пред СРС - още 20
лв. за исковото производство и още 10 лв. за заповедното производство, а за СГС
- общо 69 лв., част от държавната такса и от разноските за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.с.”
ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.