Р Е Ш Е Н И Е № 7
гр. Сливен, 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети януари, две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря Ваня Костова и на прокурора Христо
Куков, като разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 209 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.
С Решение № 260121 от
13.11.2020 год. постановено по АНД № 958/2020 год. по описа на Сливенски
районен съд е отменено НП № 497183-F538318/28.02.2020 г. на Началник на отдел
„Оперативни дейности” - Бургас в ЦУ на
НАП, с което на : ЕТ „Е. – Е. С.“, БУЛСТАТ ********, с адрес на управление гр.
С., ул. „С. С.“ № ., представлявано от Е. В. С., ЕГН **********, на основание
чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 26
ал.1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ, като
незаконосъобразно.
Недоволен от решението касаторът – НАП – гр. София го обжалва в срок. В
касационната жалба заявява, че съдът е постановил неправилно и
незаконосъобразно решение. Счита, че деянието няма признаци на маловажен
случай, поради което изводите на РС Сливен за приложението на чл.28 от ЗАНН
били неправилни. Навежда доводи, че при безспорно установено нарушение на чл.
26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год., правилно е наложена санкция по чл.
185, ал. 2, изр. 2 във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Моли
съда да отмени решението на РС - Сливен и потвърди наказателното постановление.
Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.
Представено е писмено становище от процесуален представител юрисконсулт Д. Ж.,
която поддържа жалбата.
В съдебно заседание ответникът по
касацията не се явява. Представлява се от адв. М.П.
надлежно упълномощен, който оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила
решението на РС – Сливен, като правилно. Депозира подробни писмени бележки.
Претендира разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Сливен счита жалбата за неоснователна. Дава становище за законосъобразност
и обоснованост на решението на първоинстанционния съд.
Налице били условия да бъде оставено в сила.
Касационната жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 13.02.2020 г. инспектори при ТД на НАП, извършили проверка на обект - м., находящ се в гр.
С., ул. Н.Б. № ., стопанисван и експлоатиран от ЕТ „Е. – Е. С.“. В 11:50 ч. преди
легитимация била извършена контролна
покупка, за която е издаден фискален касов бон с № 0000982/13.02.2020 г. от
монтирано и въведено в експлоатация, функциониращо към момента на проверката ФУ
модел: DATECS-DP-150 с Инд. № DT 762285 и ФП № 02762285. Покупката на 2 бр.
х. била на обща стойност 5 лв. С
покупката след легитимация на ОП, се установило, че ФКБ не съдържа наименование на закупената
стока/услуга, във ФКБ било изписано „ДП
01“, с което търговецът не изпълнил изискванията на Наредба Н-18/2006 г. на МФ,
а именно: Фискалната касова бележка от ФУ следва да бъде четима, да съответства
на образеца, съгласно приложение 1 и да съдържа задължително следните
реквизити: наименование на стоката/услугата, количество и стойност по видове
закупени стоки или услуги. Извършената проверка била обективирана
в ПИП сер. АА № 0346960/13.02.2020 г.
За констатираното нарушение бил
съставен АУАН № F538318/18.02.2020 г., с който нарушението било квалифицирано по
чл.26 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, вр. чл.118 ал.4 от ЗДДС. Въз основа на
съставения АУАН е издадено процесното НП.
За да отмени НП първоинстанционният съд е приел, че правната квалификация на административното нарушение в НП, е неправилно определена, а в АУАН актосъставителят въобще не е посочил нарушената норма, което нарушение е съществено, тъй като влияе на правото на защита на жалбоподателя, който следва да е наясно в какво деяние е обвинен, за да може ефективно да организира защитата си. Приел, че макар и да е извършено описаното в АУАН нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, се касае за маловажен случай на административно нарушение и наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН. При тези мотиви съдът е приел, че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на закона и го отменил.
Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.
Като е стигнал до изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, районният съд е постановил правилен – обоснован и законосъобразен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви относно незаконосъобразността на наказателното постановление. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните гласни и писмени доказателства по делото.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени законосъобразни изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от РС - Сливен се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да бъдат повтаряни.
Правилно първоинстонционният съд е посочил, че в случая се касае за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 Наредба № Н-18/13.12.2006 г., а не на чл.26, ал.1, т.2, както е посочено в НП. Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, описаното деяние в акта и НП следва да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. В настоящия случай както в АУАН, така и в НП е извършено словесно описание на едно административно нарушение, а като правна квалификация се претендира друго изпълнително деяние. Това ограничава възможността на наказаното лице да разбере какво точно нарушение е извършило и съгласно коя разпоредба се квалифицира то. Това е съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от възможността да разбере конкретно какво нарушение се твърди, че е извършил.
С оглед доводите на касатора, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се посочи следното: Действително, в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", но предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК (доколкото разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв, като данните по делото налагат несъмнения извод, че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен м., вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, тъй като макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При преценка на обществената опасност на деянието и дееца, несъмнено следва да се съобразят безспорно установените от решаващия съд обстоятелства, а именно, че нарушението се явява първо за търговеца, че няма по делото доказателства за друго извършено от страна на същото лице нарушение на изискванията на ЗДДС или друг нормативен акт по неговото прилагане, липсват доказателства по делото за настъпил друг противоправен резултат или каквито и да било вредни последици, които да са резултат от това нарушение, че с издаването на процесната фискална касова бележка не се е стигнало до неотразяване на приходи (същата е на реалната и заплатена от купувача стойност, а самата пък продажна стойност е много ниска – 5.00 лв.), че липсват каквито и да е отегчаващи административнонаказателната отговорност обстоятелства. В този смисъл, настоящият състав намира, че действително случаят разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., във вр. чл. 118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС, при което положение, налагането на санкция, макар и в минимално предвидения в закона размер, се явява несъразмерно тежка санкция спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.
При наличието на описаните по-горе факти, административнонаказващия орган е следвало да извърши преценка за наличие на маловажен случай на административно нарушение. С разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН несъмнено е дадена възможност на административнонаказващия орган да освобождава от административнонаказателна отговорност, когато приеме, че случаят е маловажен. Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, и когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност /ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК - ВКС/.
Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен м. са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Процесният случай, с оглед посочените по-горе обстоятелства, разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с другите такива нарушения от този вид, и несъмнено е маловажен случай на административно нарушение. Като не го е квалифицирал като такова, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон, тъй като са били налице всички предпоставки за прилагането на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, и като е отменил наказателното постановление, като е съобразил наличието на предпоставките за квалификация на деянието като маловажен случай, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие със закона.
По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесното НП, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски
е основателна и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на
ответника по касационната жалба направените от него по делото разноски в размер
на 200 лева –платено адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от
АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260121/13.11.2020 г., постановено по АНД №
958/2020 г. по описа на Сливенски районен съд.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите гр. София да заплати на ЕТ
„Е. – Е. С.“, БУЛСТАТ ********, с адрес на управление гр. С., ул. „С. С.“ № .,
представлявано от Е. В. С., ЕГН ********** сумата от 200 /двеста / лева,
представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: