О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 418
гр.Стара Загора, 13.08.2021г
Старозагорският административен съд в закрито заседание на тринадесети
август през две хиляди двадесет и първа година, първи състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА
ТАБАКОВА
при участието на
секретаря......................................................, като разгледа докладваното
от съдия Б. ТАБАКОВА адм.д. № 476 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, наименована „молба“, уточнена с молба вх.№ 4735/
13.08.2021г, от К.И.Ш., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора
Стара Загора, против мълчалив отказ на началника на Затвора Стара Загора да се
произнесе по молбата му от 27.04.2021г за промяна на режима на изтърпяване на
наказанието. Направено е искане съдът да задължи ответника да се произнесе с
мотивирана заповед по чл.66, ал.2 от ЗИНЗС.
Оспорването на тази
заповед е процесуално недопустимо по
следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.66, ал.2 от ЗИНЗС (изм. ДВ, бр.13/2017г., в сила от
07.02.2017г.), първоначалният режим на изтъпряване на наказанието „лишанате от
свобода“ може да бъде заменен със следващия по-лек от началника на затвора след
изтърпяване, включително със зачитане на работните дни на една четвърт, но не
по-малко от 6 месеца от наложеното или намаленото с помилване наказание, ако лишеният
от свобода има добро поведение и покаже, че се поправя. Видно от редакцията на
разпоредбата, в правомощията на началника на затвора и изцяло по негова
преценка е замяната на режима на изтърпяване на наказанието на конкретно лишено
от свобода лице с по-лек такъв. Следователно по подадената молба от 27.04.2021г
на К.Ш. *** не дължи произнасяне, доколкото замяната на режима в по-лек може да
се извърши само по негова преценка и без наличието на сезиране. В случая не се
формира мълчалив отказ за замяна на режима, тъй като за началника на Затвора не
е налице задължение за произнасяне.
Според разпоредбата
на чл.66, ал.1 от ЗИНЗС първоначалният режим може да бъде заменен със следващия
по-лек от началника на затвора след изтърпяване, включително със зачитане на
работните дни, на една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното или
намаленото с помилване наказание, ако лишеният от свобода има добро поведение и
покаже, че се поправя. В ал.2 на този законов текст е предвидено, че Началникът
на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становището на
ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на
заместник-началника по режимно-охранителната дейност или на началника на съответното
затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време на изтърпяване
на наказанието. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се
изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието.
Заповедта подлежи на оспорване с протест по реда на Административнопроцесуалния
кодекс в 14-дневен срок от връчването й пред административния съд по
местоизпълнение на наказанието. Решението на съда е окончателно.
В конкретния случай
няма издаден административен акт по чл.66, ал.2 от ЗИНЗС и Началникът на
Затвора – Стара Загора не се е произнесъл със заповед, която да подлежи на
оспорване по реда на АПК, на основание чл.66, ал.2, изр.3 от ЗИНЗС.
Систематичното
логическо тълкуване на нормите на чл.66, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС води до извод, че
законът предвижда възможност за съдебно оспорване само на заповедта за замяна
на режима в по-лек от конкретно определен правен субект в лицето на прокурора.
В текстовете на нормите липсва предвидена възможност за оспорване на заповедите
за отказ за замяна на първоначалния режим от страна на осъденото лице. Нормите
са специални и дерогират общото правило на чл.147, ал.1 от АПК. Препращането
към АПК е само относно реда за разглеждане на протеста, но е и относно
легитимираните за оспорването лица. ЗИНЗС, като специален закон, не създава
задължение за произнасяне с изричен акт по подадено от лишен от свобода искане
за замяна на режима на изтърпяване на наказанието с по-лек. По такова искане не
може да се формира нито изричен, нито мълчалив отказ, който да представлява
подлежащ на обжалване индивидуален административен акт (в този смисъл
Опр.№2954/28.02.2019г. по адм.дело №1160/2019г. на ВАС, I отд.;
Опр.№1750/04.02.2020г. по адм.дело №477/2020г. на ВАС, III отд.;
Опр.№14541/24.11.2020г. по адм.дело №12188/2020г. на ВАС, III отд.).
Във връзка с така
изложеното административният съд няма компетентност да задължи началника на
затвора при подадена молба от лишен от свобода за замяна на режима на
изтърпяване на наказанието да се произнесе с изричен акт по чл.66, ал.2 от
ЗИНС, каквото е искането на жалбоподателя.
По тези съображения
съдът намира, че жалбата на Констатин И.Ш. като недопустима поради липса на
годен за оспорване акт следва да се остави без разглеждане, а образуваното
производство по делото – да се прекрати.
Водим от тези мотиви и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на К.И.Ш. ***, против мълчалив отказ на началника на Затвора Стара Загора да се
произнесе по молбата му от 27.04.2021г за промяна на режима на изтърпяване на
наказанието.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.д. № 476/ 2021г по описа на Административен съд Стара
Загора.
Определението подлежи на обжалване
пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: