№ 289
гр. Пловдив, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радка Д. Чолакова
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20255001000071 по описа за 2025 година
С решение № 325/15.10.24 г., постановено по т.д. № 13/24 г. на
ОС Стара Загора, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Д. И. С.
ЕГН ********** сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на лявата ключица във
външния й край, и счупване на лявата лъчева кост, което е причинило трайно
затруднение на движението на горния ляв крайник и причинените му стрес,
страх и негативни емоции в резултат на претърпяното от него ПТП на
08.07.2022 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано от
19.07.2022 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата.
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати на адв. М. И. З. адвокатско
възнаграждение в размер на 3750 лв. без ДДС за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищеца / съобразно определение № 987 от 19.11.24 г.,
постановено по реда на чл. 248 от ГПК/, а в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт - държавна такса в размер на 1600 лв. и 500 лв. - разноски
/възнаграждения за експертизи, изплатени от бюджета на съдебната власт/.
Въззивна жалба против горното решение е подадена от
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
1
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД като същото се обжалва в частта, с която е уважен
искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до
присъдения размер от 40 000 лв., ведно със законна лихва от 19.07.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата. Оспорва се като незаконосъобразен и
необоснован извода на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от
страна на пострадалото лице, като се поддържа теза, че е налице
съпричиняване в размер на 50 %, представляващо основание за намаляване на
определения размер на обезщетението до 20 000 лв. Иска се решението в
обжалваната му част да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с
което предявения срещу застрахователното дружество иск да бъде отхвърлен
за разликата над 20 000 лв. до 40 000 лв.. Претендират се разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Д. И. С. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли се решението в обжалваната част да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на адвокатско
възнаграждение в полза на процесуалния му представител за оказана
безплатна правна помощ пред въззивна инстанция.
.
Пловдивски апелативен съд, като прецени събраните по делото
доказателства във връзка с наведените от страните оплаквания и доводи,
намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с иск по чл.432 от КЗ, предявен от Д. И. С.
против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания като резултат от претърпени
травми от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 08.07.2022 г.,
виновно причинено от Ж. М. М. като водач на л.а. „Мерцедес“, мод. „Е 350“ с
рег. № ** **** ** за който автомобил е била налице сключена с ответното
застрахователно дружество валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С първоинстанционното решение е прието, че в случая са налице
условията за ангажиране застрахователната отговорност на ответното
застрахователно дружество предвид наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на увреждащия автомобил, както и на
виновно и противоправно поведение на неговия водач, като в тази връзка е
зачетена и задължителната сила на одобрено споразумение, с което Ж. М. М. е
призната за виновна за това, че на 08.07.2022 г., в гр. Стара Загора, при
управление на МПС л.а. „Мерцедес“, мод. „Е 350“ с рег. № ** **** **, е
2
нарушила правилата за движение:
- чл. 25, ал.1 от ЗДвП: „Водач на пътно превозно средство, който
ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно
превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да
влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението,
които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение“;
-чл. 25, ал. 2 от ЗДвП: „При извършване на маневра, която е
свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея “;
и по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на Д.
И. С., в изразяваща се в счупване на лявата ключица във външния й край, и
счупване на лявата лъчева кост, което е причинило трайно затруднение на
движението на горния ляв крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б“,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК и чл. 375а, ал.2 от
НПК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено
административно наказание.
При преценка на относитимите обстоятелства относно
характера на увреждането, тежестта на травмите, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, възрастта на пострадалия,
неудобствата в личен, битов и социален план, първоинстанционният съд е
приел, че справедливият размер на обезщетение е сумата от 40 000 лв.
Горните изводи не се оспорват пред въззивната инстанция,
включително и по отношение справедливия размер на дължимото
обезщетение.
Спорът пред въззивната инстанция се концентрира единствено
върху въпроса за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия като
основание за редуциране на дължимото обезщетение на основание чл. 51, ал.2
от ЗЗД.
Отрицателният отговор на този въпрос е мотивиран от
първоинстанционния съд на база заключение на КСМАТЕ, което е било
оспорено от ответното застрахователно дружество с конкретно изложени
аргументи по отношение направени изчисления на скорости, време за реакция,
опасна зона и т.н. В тази връзка и на основание чл. 200, ал.3 от ГПК във
въззивното производство е назначена повторна САТЕ, чието заключение се
възприема от настоящия съдебен състав като компетентно изготвено,
3
аргументирано, подробно, разглеждащо в детайли възможността за реакция
на участниците в ПТП с оглед конкретни скорости и начален момент на
възникване на опасността. Заключението на повторната експертиза не е
оспорено и от страните. Поради това именно повторното заключение ще бъде
обект на коментар и в настоящето решение с оглед решаване на спорния по
делото въпрос за наличие на съпричиняване.
Установен е следният механизъм на настъпване на процесното
ПТП:
ПТП е настъпило на 08.07.2022 г около 09:00 ч, между
индивидуално електрическо превозно средство „Зеро 8Х” (ИЕПС),
управлявано от Д. С., което се е движело по бул. „Цар Симеон Велики“ в гр.
Стара Загора, в посока от изток на запад, и л.а. Мерцедес Е 350Д с рег. № **
**** **, управляван от Ж. М., която е предприела потегляне, включвайки се в
движението от обособен паркинг на пътното платно на същия булевард пред
ИЕПС. Участъкът в района на ПТП е прав и хоризонтален, с две платна за
движение. Било е светлата част на денонощието. Видимостта е била
нормална. Пътната настилка е била суха, без дупки и неравности.
Л.а. Мерцедес е потеглил от място, ускорил е и е достигнал до
мястото на удара с от 3 до 5 км/ч. От потеглянето на автомобила до достигане
мястото на удара автомобилът е изминал около 2.45 м, а от навлизане в лявата
пътна летна до мястото на удара - около 1.25 м.
Изчислено от вещото лице е времето от момента на потегляне
до момента на удара, както и от момента на навлизане в лявата пътна лента до
момента на удара, при скорост на автомобила съответно от 3, 4 и 5 км/ч.
Скоростта на ИЕПС след удара е около 21.34 км/ч, а към
момента на настъпване на удара - около 30.46 км/ч, като последната скорост е
приета за такава и преди настъпване на удара поради липса на обективни
данни за промяна на скоростта на ИЕПС. Изследвано е и движение със
скорост от 25 км/ч, каквото е законовото ограничение за максимална скорост
за този вид ПС.
Мотивиран е извод, че от техническа гледна точка причината за
ПТП е, че водачът на лекия автомобил Мерцедес е управлявал автомобила по
начин, който не е бил безопасен - включил се е в движението, навлизайки в
лявата за него пътна лента, без да пропусне движещото се по нея ИЕПС.
По отношение възможността на водача на ИЕПС да предотврати
удара от техническа гледна точка са мотивирани следните изводи:
- ако водачът на ИЕПС бе започнал да реагира за екстрено
4
безопасно спиране от момента на потегляне на л.а. Мерцедес от 0 км/ч при
всички варианти на скорост в удара от 3 до 5 км/ч, същият е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара и по този начин да предотврати
произшествието - този извод важи при скорост за ИЕПС както от 25 км/ч, така
и при изчислената от вещото лице действителна скорост на движение - 30.46
км/ч.;
- ако водачът на ИЕПС бе започнал да реагира за екстрено
безопасно спиране от момента на навлизане на л.а. Мерцедес в лява пътна
лента:
същият е нямал техническа възможност да спре преди мястото
на удара и да предотврати ПТП при всички варианти на скорост на
автомобила при удара от 3 до 5 км/ч;
при движение със скорост от 25 км/ч за ИЕПС водачът на
същото би имал техническа възможност с екстрено безопасно спинане да
спре преди мястото на удара и така да предотврати ПТП само във вариант на
скорост за автомобила от 3 км/ч; при варианти на скорост на автомобила от 4 и
5 км/ч същият е нямал такава възможност за предотвратяване на ПТП.
Същевременно вещото лице посочва, че скорост от 3 км/ч за
автомобила към момента на удара е твърде ниска и практическа почти
невъзможна, недостижима и за най-опитни водачи, тъй като същата изисква
много ниско и трудно постижимо, почти невъзможно ускорение от 0.14
2.
м/сек.В този смисъл са и устните му обяснения, дадени в открито съдебно
заседание.
Аналогични са изводите по отношение възможността на водача
на ИЕПС за предотвратяване на ПТП чрез промяна на траекторията и
осигуряване на безопасно странично разстояние между ИЕПС и л.а.
Мерцедес. Направени са конкретните изчисления при различни варианти на
скорост на лекия автомобил, при което са мотивирани изводи, че водачът на
ИЕПС е имал техническа възможност да осигури странична дистанция между
лекия автомобил Мерцедес, така че да не настъпи удар, ако реагира от
момента на потегляне на лекия автомобил, но е нямал такава техническа
възможност, ако реагира от момента на навлизане на лекия автомобил в лява
пътна лента.
В заключението се съдържат и изводи във вариант " ако се
приеме, че местопроизшествието е запазено" във връзка с наличието на
паркиран лек автомобил зад л.а. Мерцедес, успоредно и в близост до тротоара,
какъвто е виден от снимковия материал към фотоалбума на
местопроизшествието. Но и самото вещо лице посочва, че не може
еднозначно и категорично да бъде установено дали към момента на ПТП е
5
имало паркиран автомобил зад л.а. "Мерцедес" и дали това е именно
автомобилът от снимковия материал /Toyota Aygo ІІ, рег.№ ********/. В
случая местопроизшествието не е запазено, което е видно и от протокола за
оглед на ПТП /приложен в ДП № ****-**-***/22 г. по описа на ОД на МВР
Стара Загора - изрично е отразено, че местопроизшествието е нарушено. При
това положение изводите за посочения вариант са хипотетични и направените
изчисления от вещото лице не могат да бъдат възприети като основа за
фактически и правни изводи, поради което няма да бъдат коментирани в
детайли в настоящето решение.
При така събраните доказателства настоящият въззивен състав
на ПАС намира жалбата за основателна по отношение доводите за наличие на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Л.а. „Мерцедес“ е
представлявал опасност за движението на ИЕПС още момента, в който
водачът му е предприел потегляне; в който момент водачът на ИЕПС от своя
страна е имал техническата възможност да го възприеме и да реагира както с
екстрено безопасно спиране, така и с промяна на траекторията с цел
осигуряване безопасно странично разстояние между ИЕПС и л.а. Мерцедес,
като по този начин да предотврати настъпването на удар между двете
превозни средства.
Не се възприема тезата, че автомобилът е станал опасност за
движението на ИЕПС едва в момента на навлизането му в лявата пътна лента,
в която се е движело ИЕПС. Като водач на ППС пострадалото лице е било
длъжно да следи конкретната пътна обстановка, като потеглянето на лекия
автомобил от мястото му на паркиране, косо в посока към лявата пътна лента,
сочи на опасност от пресичане на траекториите на двете превозни средства,
която вероятност би могла да бъде предвидена от водача на ИЕПС, респ.
последният е бил длъжен да съобрази поведението си със създалата си
ситуация, като е могъл да предотврати удара както чрез екстрено спиране, така
и чрез промяна на траекторията с цел осигуряване на безопасно странично
разстояние между ИЕПС и автомобила. Липсата на такава реакция
представлява бездействие, намиращо се в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, поради което е налице съпричиняване по смисъла на чл.
51, ал.2 от ЗЗД, представляващо основание за намаляване на дължимото
обезщетение.
Не се споделят обаче доводите във въззивната жалба по
отношение размера на съпричиняването. Няма основание да се приеме такова
в размер на 50 %, в какъвто смисъл е искането на жалбоподателя, тъй като
това би означавало прекомерно да се омаловажи неправомерното поведение
на водача на л.а. Мерцедес, което е основната причина в случая за възникване
на опасност за движението и за настъпването на самото ПТП. Съобразно
установената конкретика относно механизма на настъпване на ПТП,
осъществените нарушения от страна на водача на лекия автомобил и тяхната
6
тежест, съотнесени към поведението на водача на ИЕПС, въззивният съд
счита, че съпричиняването на последния следва да бъде определено в размер
на 20 %, което обуславя редуциране на дължимото обезщетение до размер на
32 000 лв.
Горното обуславя извод, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в частта, с която е присъдено обезщетение за разликата над 20 000
лв. до 32 000 лв., съответно да бъде отменено в частта, в която искът е уважен
за разликата над 32 000 лв. до 40 000 лв., ведно със законната лихва от
19.07.2022 г. до окончателното изплащане.
Съобразно този изход на въззивната инстанция
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която
застрахователното дружество е осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт ДТ за разликата над 1280 лв. до 1600 лв., както и в частта, с
която е осъдено да заплати на адв. М. З. адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ за разликата над 3210 лв. до 3750 лв.
По отношение заплатеното адвокатско възнаграждение в полза
на процесуалния представител на жалбоподателя е направено възражение за
прекомерност, което съдът приема за неоснователно. Заплатеният адвокатски
хонорар е в размер на 2200 лв. + 440 лв. ДДС, като същият съответства на
размера по чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.7.04 г. за възнагражденията за
адвокатската работа, както и с действителната фактическа и правна сложност
на делото. Не са налице основания за неговото редуциране поради
прекомерност.
Съразмерно на уважената част на въззивната жалба в полза на
застрахователното дружество следва да се присъдят разноски за втора
инстанция в размер на 1056 лв. – адвокатско възнаграждение + 160 лв. – ДТ, +
748 лв. за възнаграждение за вещо лице, или общо в размер на 1964 лв.
Съответно на отхвърлената част на въззивната жалба в полза на
процесуалния представител на въззиваемата страна следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на
1480 лв.
Предвид посоченото ПАС
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 325/15.10.24 г., постановено по
т.д. № 13/24 г. на ОС Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* е осъдено да заплати на Д. И. С. ЕГН
********** обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване
на лявата ключица във външния й край, и счупване на лявата лъчева кост,
което е причинило трайно затруднение на движението на горния ляв крайник
и причинените му стрес, страх и негативни емоции в резултат на
претърпяното от него ПТП на 08.07.2022 г., за разликата над 20 000 лв. до
32 000 лв. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.07.2022 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 325/15.10.24 г., постановено по т.д. №
13/24 г. на ОС Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* е
осъдено да заплати на Д. И. С. ЕГН ********** обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на лявата ключица във
външния й край, и счупване на лявата лъчева кост, което е причинило трайно
затруднение на движението на горния ляв крайник и причинените му стрес,
страх и негативни емоции в резултат на претърпяното от него ПТП на
08.07.2022 г., за разликата над 32 000 лв. до 40 000 лв., , ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 19.07.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата,
КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска, предявен от Д. И.
С. ЕГН ********** против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в счупване на лявата
ключица във външния й край, и счупване на лявата лъчева кост, което е
причинило трайно затруднение на движението на горния ляв крайник и
причинените му стрес, страх и негативни емоции в резултат на претърпяното
от него ПТП на 08.07.2022 г., за разликата над 32 000 лв. до 40 000 лв., ,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.07.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 325/15.10.24 г., изменено в частта му за
разноските с определение № 987/19.11.24 г.,, и двете постановени по т.д. №
13/24 г. на ОС Стара Загора, В ЧАСТТА МУ, с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* е
осъдено да заплати:
8
в полза на бюджета на съдебната власт ДТ за разликата над
1280 лв. до 1600 лв.,
в полза на адв. М. З. адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ за разликата над 3210 лв. до 3750 лв .
В необжалваната си част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. И. С. ЕГН ********** да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* сумата 1964 лв. – разноски за втора
инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД ЕИК ********* да заплати на
адв. М. З. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред
втора инстанция в размер на 1480 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9