№ 23475
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110116666 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, с която т е предявило срещу Л. И. А., искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1273,19
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, аб. № 221793,
ведно със законната лихва от 22.01.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 116,35 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г. върху вземането за главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, сумата в размер на 36,57 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 22.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 5,87 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 16.10.2021 г. до 11.01.2024 г. върху
вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
гр. д. № 3795/2024 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
1
процесния период на ответника, като той не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като в случая такава не била заплатена за исковия период.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който оспорва предявените искове. Оспорва наличието на твърдяното облигационно
правоотношение между него и ищеца. Оспорва и дължимостта на претендираните
суми за обезщетение за забава. В условията на евентуалност прави възражение за
погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:
Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи
претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия и за дялово
разпределение се обуславя от осъществяването в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2)
продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното
количество и на претендираната стойност на купувача и 3) изискуемост на
задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1
ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на
пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до
неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе
обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за
неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.
Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия
се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите
(ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния
правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за
доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един
2
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.
Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е
обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично
волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.
1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно
която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има
качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата
е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на
етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени
общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1
ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено,
че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна
енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна
енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно
са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В
тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
3
Като писмено доказателство за обосноваване качеството на ответника на
собственик на процесния недвижим имот от страна на ищеца е представен нотариален
акт за собственост върху недвижим имот в сграда ЖСК „е“ – ф.дело № 32/81 на СРС,
акт № 30, том. LXXXVII, н.д. № 27299, съставен на основание чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, от
съдържанието на който се установява на 23.06.2016 г. ответника Л. И. А. е придобила
правото на собственост върху следния недвижим имот – апартамент № 24, находящ се
в гр. София, район „Студентски“ на Столична община, д, на пети етаж над гаражите в
сграда на ЖСК „е“ – София, блок 43, вх. В. Представена е още извадка от окончателен
разпределителен протокол за окончателно разпределение на апартаменти, гаражи и
избени помещения в ЖСК, съставен 10.02.1992 г., видно от който в дял на ответника е
поставен горепосочения апартамент № 24.
Установено е по делото също така, че по отношение на притежавания от
ответника недвижим имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, е
налице и решение на етажната собственост за присъединяване на сградата към
топлопреносната мрежа. В случая обстоятелството е доказано от приложения по
делото договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ и протокол от
проведено Общо събрание на собствениците на ЕС, с което етажните собственици са
взели решение да се сключи договор с дружество, извършващо услугата дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. Въз
основа на взетото решение е сключен приложеният по делото договор между етажната
собственост и „Техем сървисис“ ЕООД. По делото е приложен и договор между
ищцовото дружество и третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕАД, като наличието
на договорно правоотношение между тези лица по отношение на сградата, в която се
намира процесният имот и за процесния период, се установява и от представените от
третото лице писмени доказателства – протоколи и изравнителни сметки.
Въз основа на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че по
отношение ответника е доказано, че между страните е възникнало правоотношение по
договор за покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия по отношение процесния обект.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че през исковия период в
процесния имот е доставена топлинна енергия в твърдените количества и на стойност
в претендирания размер, а именно – 1273,19 лева. Ответникът не твърди и не се доказа
по делото плащане на дължимата сума, което обуславя основателност на исковите
претенции за главница за доставена топлинна енергия.
По възражението за погасяване по давност:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане
4
на стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване
на падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия в
сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 Общите условия от 2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Задълженията за заплащане на месечните
начислени суми са установени като срочни, като същите са изпълними от издаване на
фактурата за периода на съответното задължение, и изискуеми след изтичане на
определен срок след това (45 дни след това).
Предвид характера на задължението като такова за периодично плащане,
съобразно обобщените в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
белези, приложим е специалният тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно чл. 116, б. "б", предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск,
а съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното
производство относно вземането. На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от
ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г. /
давността е спряна в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради
което, с оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита
предявен от 22.01.2024 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. При това положение, с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“
ЗЗД и чл. 116, б. „б“ ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната,
както е и спряна давността за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., като това се отнася
само до вземанията, които не са погасени по давност, доколкото спиране и прекъсване
на давността е възможно само преди тя да е изтекла. Предвид приложимост на
специалната 3-годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност
са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 22.01.2024 г., а
непогасени по давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след тази дата. В случая
погасени по давност са всички вземания за периода 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г., а
непогасени по давност са вземанията за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2023 г.
По делото е прието писмено доказателство – извлечение от кредитни известия
към фактури за прогнозно начислена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г., неоспорено от страните, от което съдът установява, че начислените суми
за топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г. са в размер на 163,46 лева,
за който размер и период исковата претенция за главница за доставена топлинна
енергия се явява неоснователна като погасена по давност.
Предвид гореизложените изводи, искът с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК,
5
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ следва да бъде уважен за сумата от 1109,73
лева и за периода 01.12.2020 г. – 30.04.2023 г., а за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 1273,19 лева и за периода от 01.05.2020 г. – 30.11.2020 г. искът
подлежи на отхвърляне.
По делото ищецът претендира и вземане за възнаграждение за дялово
разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 22.01.2024 г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
В случая, от събраните по делото доказателства се установява, че през процесния
период е бил сключен договор за дялово разпределение с лице, регистрирано по реда
на чл. 139а ЗЕ, и че тази услуга е извършвана от него. От приетите и неоспорени по
делото доказателства се установява, че начислената сума за услугата дялово
разпределение за периода 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. е в размер на 36,57 лева.
По делото не се твърди и не се установява посочените суми да са погасени чрез
плащане. Същите не са и погасена по давност. Предвид изложеното, искът за
заплащане на възнаграждение за дялово разпределение следва да се уважи изцяло за
пълния предявен размер.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
По отношение на претендираната мораторна лихва върху непогасената главница
за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г. съдът взе предвид, че в
този период са приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия т на
битови клиенти в гр. София, в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45 - дневен срок след
6
изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия е
предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.
2. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната
фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите
фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима
покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
На първо място на основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по
давност се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по
отношение на погасените по давност вземания за главница за доставена топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. ответниците не дължат мораторна
лихва на основание чл. 119 ЗЗД. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, мораторната лихва
за процесния период (15.09.2021 г. – 11.01.2024 г.) върху задълженията за периода от
01.12.2020 г. до 30.04.2023 г. в размер на 1109,73 лева възлиза на сумата от 288,61 лева.
Предвид изложеното съдът приема, че акцесорната претенция е основателна за
сумата от 288,61 лева, но с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът
е длъжен да даде защита на накърненото материално право само в рамките и по
начина поискани от ищеца, поради което искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи
за пълния претендиран размер от 116,35 лева.
Исковете за мораторна лихва върху възнаграждението за дялово разпределение,
следва да се отхвърлят като неоснователни по следните съображения:
Макар по делото да се установи наличието на главен дълг, не е доказана втората
предпоставка за уважаване на иска, а именно – моментът, от който ответникът е
изпаднал в забава в погасяването на процесната сума. Това е така, тъй като по делото
не са ангажирани от ищеца доказателства, от които да се установява какъв е бил
уговореният срок за плащане на услугата дялово разпределение, за да може да се
определи от кой момент ответникът е изпаднал в забава в погасяването на процесната
сума за дялово разпределение, респ. ако не е бил уговорен такъв срок, то не са
ангажирани от ищеца доказателства за отправена и получена покана от ответника (арг.
от чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
По изложените съображения, искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца мораторна лихва върху вземането за
главница за цена на извършена услугата „дялово разпределение“, изчислена за периода
16.10.2021 г. до 11.01.2024 г., следва да се отхвърли като неоснователен.
По искането по реда на чл. 241, ал. 1 ГПК:
С молба от 29.08.2024 г. от страна на ответника е направено искане за разсрочване
на изпълнението на задължението му, основано на чл. 241, ал. 1 ГПК. Искането е
процесуално допустимо. Макар, че исковете са предявени при условията на чл. 422, ал.
7
1 ГПК, т. е. са установителни, въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в
случай на уважаването му ще бъде издаден изпълнителен лист и ще се пристъпи към
изпълнение на съдебно признатото вземане.
От представената епикриза от УМБАЛ „с“, гр. София, се установява, че
ответницата страда от неинсулинозависим захарен диабет. От представената от
ответника декларация за материално и гражданско състояние се установява, че
ответникът е на 76 навършени години, неженен, с месечен доход в общ размер на
654,50 лева от пенсия и социални помощи, като има 200 лева месечни разходи във
връзка със заболяването, притежава едно жилище от 42,36 кв.м. в гр. София, в което
живее, изплаща задължения към т в размер на 40 лева месечно, не притежава дялове
или акции от дружества, нито парични влогове.
При така представената доказателствена съвкупност съдът намира искането за
основателно. При разполагаем месечен доход от 414,50 лева /след приспадане
разходите за лекарства и предходни задължения към т/, и като взе предвид обичайния
размер на разходите за препитание и за заплащане на другите ежедневни и ежемесечни
сметки, както и инфлационните процеси в страната, съдът намира, че месечна вноска
по процесните задължения в размер на 40 лева се явява адекватна на материалното
състояние на ответника, без същевременно да води до необосновано засягане интереса
на ищеца. При дълг от общо 1469,93 лева /присъдени главници, мораторна лихва и
разноски/, задължението следва да бъде разсрочено считано от влизане в сила на
настоящото решение, на общо 37 месечни вноски, от които 36 равни вноски от по 40
лева всяка и една окончателна вноска от 29,93 лева.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират
заплащането на деловодни разноски разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на разноски, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което с оглед уважената част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1,
във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му
бъде присъдена сумата от 207,28 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и първоинстанционното
производство.
Ответникът е направил своевременно искане за присъждане на разсноски, но не е
доказал, че реално е сторил такива, поради което не следва да му бъдат присъждани
разноски.
По делото са представени доказателства – договор за правна защита и съдействие
от 22.08.2022 г., видно от който процесуалният представител на ищеца - адв. И. д, САК,
е оказал безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв., поради което и с
8
оглед материалния интерес по делото, на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2, вр.
7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, съдът определя адвокастко възнаграждение в размер на 600 лева.
С оглед частичната неоснователност на исковете в полза на адв. д следва да се
присъдят разноски в общ размер на 70,95 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, предявени от т, ЕИК: ,, със седалище и
адрес на управление: ** срещу Л. И. А., ЕГН: **********, с адрес: **, че Л. И. А.
дължи на т сумата от 1109,73 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.12.2020 г. – 30.04.2023 г. в имот,
находящ се в **, аб. № 221793, ведно със законната лихва от 22.01.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 116,35 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 11.01.2024 г., както и
сумата от 36,57 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 22.01.2024 г. до изплащане на вземането, които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 3795/2024 г., по описа
на СРС, 74 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от т, ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: **
срещу Л. И. А., ЕГН: **********, с адрес: **, за признаване за установено, че Л. И. А.
дължи на т сумата над 1109,73 лева до пълния предявен размер от 1273,19 лева ,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.11.2020 г. в имот, находящ се в **, аб. № 221793, ведно
със законната лихва от 22.01.2024 г. до изплащане на вземането, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
3795/2024 г., по описа на СРС, 74 състав, като погасен по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД от т,
ЕИК: ,, със седалище и адрес на управление: ** срещу Л. И. А., ЕГН: **********, с
адрес: **, за признаване за установено, че Л. И. А. дължи на т сумата в размер на 5,87
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
16.10.2021 г. до 11.01.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 3795/2024 г., по описа на СРС, 74
състав, като неоснователен.
9
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК Л. И. А., ЕГН: **********, с
адрес: **, да заплати на т, с ЕИК , и със седалище и адрес на управление **, разноски
делото в размер на 207,28 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв вр. чл. 78, ал. 3 ГПК т, с ЕИК , и със
седалище и адрес на управление **, да заплати на адв. И. д, САК, в размер на 70,95
лева.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 ГПК изпълнението на задълженията на
Л. И. А., произтичащи от настоящото решение и заповедта за изпълнение за срок от 37
месеца, считано от датата на влизане на решението в сила, на равни месечни вноски от
по 40 лева за първите 36 месеца и окончателна вноска от 29,93 лева на 37-мия месец.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца - т.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10