№ 748
гр. Варна, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. П.
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100501065 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба вх. №4038/23.02.2022г. на СВ.
Б. П. срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело спрямо нея.
Жалбоподателката излага, че с молба вх.№ 00759 от 18.01.2022г. поискала от
ЧСИ делото да бъде прекратено поради пълното събиране на вземанията от
нея, като изложила факти и аргументи. Поради липсата на произнасяне от
съдебния изпълнител подадох следваща молба, която била заведена с вх.№
02835 от 10.02.2022г. Твърди, че до подаване на настоящата жалба не е
получила отговор на искането за прекратяване на изпълнителното дело
спрямо нея, поради което обжалвам отказа на съдебния изпълнител като
мълчалив акт. Излага, че отказът е незаконосъобразен, тъй като тя е
изплатила всички дължи суми на взискателя. Излага, че с влязло в тази част
решение № 262605 от 12.10.2021 г. на Районен съд - Варна е призната
недължимост от нея към взискателя на следните парични суми: 2545.44лв.,
представляваща неиздължена главница по Договор за кредит Експресо №
299932 от 03.04.2019г.; в размер на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК в съда - 21.07.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението 6133.50лв., представляваща договорна лихва за
периода от 08.12.2012г. до 20.07.2015г. включително и 316.99лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата след датата на
настъпване на изискуемост, за периода от 09.04.2019г. до 21.07.2020г.
Твърди, че съдебният спор между нея и взискателя продължава за дължимост
на следните суми към него: 5307.56лв., представляваща неиздължена
главница по Договор за кредит Експресо № 299932 от 03.04.2019г. в размер
на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда -
21.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението; 1144.74лв.,
1
представляваща договорна лихва за периода от 21.07.2015г. до 08.04.2019г.
включително; 387.91лв., представляваща обезщетение за забава върху
главницата до датата на настъпване на изискуемост, за периода от
21.07.2017г. до 08.04.2019г. и 692.99 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата след датата на настъпване на изискуемост, за
периода от 09.04.2019г. до 21.07.2020г. Поради отказа на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното дело спрямо нея, моли да бъде
допуснато провеждането на съдебна експертиза, която да отговори на
формулираните в жалбата въпроси. В заключение се моли след като се
установи основателност на настоящата жалба, да се отмени отказа на частен
съдебен изпълнител П.И., с рег.№ 883 от регистър на КЧСИ да прекрати
спрямо жалбоподателката П. изпълнително дело № 909 по описа за 2020г.
Чрез депозираното възражение, взискателят Банка ДСК изразява
становище за недопустимост на жалбата. Твърди, че е необходим изричен
отказ на ЧСИ да прекрати за да е допустима жалбата, тъй като по реда на чл.
435, ал.2, т.6 ГПК на съдебен контрол подлежи единствено изричният отказ на
ЧСИ. По изложените съображения, моли жалбата да бъде оставена без
разглеждане.
По делото са приложени писмените обяснения на съдебния изпълнител
във връзка с подадената жалба, в които се излагат доводи за нейната
неоснователност. ЧСИ счита, че не са налице предпоставките за
прекратяване, тъй като между страните има спор относно задължението по
издаденият изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело.
Съдът, след като взе предвид становището на страните, доказателствата
приложени по делото, както и писмените обяснения на съдия-изпълнител
приема за установено от фактическа и правна следното:
Изпълнително дело №20208830400909 е образувано пред ЧСИ П.И. по
молба на Банка ДСК ЕАД срещу солидарно задължени лица АТ. Н. АТ. и С.Б.
А.а и въз основа на приложен изпълнителен лист, издаден на 31.07.2020г. от
ВРС на основание Заповед за незабавно изпълнение (чл.417) по ЧГД
№8430/2020г. на ВРС.
По молба на взискателя, с постановление №1217/16.12.2021г., ЧСИ е
спрял изпълнителното дело, на осн. чл. 432, т.2 ГПК.
С разпореждане на ВРС от 10.11.2021г., постановено по гр.д.№843/20,
по описа на ВРС, 28-ми състав, изпълнителният лист срещу длъжника АТ. Н.
АТ. е обезсилен, с оглед на което, с постановление №1232 от 23.12.2021г.
ЧСИ е прекратил изпълнителното дело само по отношение на солидарния
длъжника АТ. Н. АТ. на осн. Чл. 433, ал.1, т.4. ГПК.
С молба вх.№759/18.01.2022г. длъжникът С.П. е поискала от ЧСИ да
2
прекрати производството по изп. Дело и спрямо нея поради пълното събиране
на вземането.
С разпореждане от 18.01.2022г./написано върху молбата/, ЧСИ е
постановил молбата да се изпрати на взискателя за становище, като е указал
на молителя, че по изп. Дело има задължение в размер на 1975. 76 лв., поради
което същото не може да се прекрати на осн. Чл. 433 ГПК поради изпълнение
на задължението.
На 23.02.2022г. е депозирана жалбата срещу мълчаливия отказ на ЧСИ
да прекрати производството, по която е образувано настоящото въззивно
дело.
За да се произнесе, по допустимостта на жалбата, съдът съобрази
следното:
Предмет на обжалване според изложеното в същата е мълчаливият
отказ на ЧСИ да прекрати изп. производство.
В тази връзка, съдът намира, че не е налице мълчалив отказ, а изричен
такъв, постановен от ЧСИ на 18.01.2022г. върху самата молба на длъжника
П..
На следващо място счита, че за този отказ жалбоподателката не е била
надлежно уведомена. Действително, на стр. 465 от изп. Дело, се намира копие
на разпечатка от и-мейл, от която обаче не става ясно до кого е адресирано ел.
съобщение /да банката –взискател, или до длъжника/, а в съдържанието на
същото липсва обективирана воля по искането за прекратяване, като е
посочено само, че делото е спряно, а депозираната от длъжника молба се
изпраща за становище /не ясно на кого/.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е допустима,
тъй като е насочена срещу изричния отказ на ЧСИ от 18.01.2022г. да прекрати
изп. производство, което е действие/акт, подлежащ на обжалване съобразно
разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК в редакцията, публикувана в ДВ бр.
86/2017г.
Освен това, са изпълнени и останалите изисквания за допустимост:
доколкото по изп. дело липсват доказателства за редовното съобщаване на
този отказ на С.П., съдът счита, че тя не е била надлежно уведомена, поради
което срокът по чл. 436 ГПК е спазен, като в същото време тя, в качеството си
3
на длъжник по изпълнението, е лице, имащо правен интерес.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав
съобрази следното:
В разпоредбата на чл. 433, ал.1 ГПК са изчерпателно са изброени
хипотезите, при наличието на които изп. производство се прекратява.
Самата жалбоподателка, както в молбата си, адресирана до ЧСИ, така
и в настоящата жалба посочва, че с Решение №262605 от 12.10.2021г. на ВРС
по гражданско дело №1179 по описа за 2021 г. е прието за установено спрямо
нея и взискателя дължимост само на част от паричните суми, за събиране на
които е било образувано изпълнителното дело, като посочва, че съдебният
спор между нея и взискателя продължава за дължимост от нея на следните
суми към него: 5307.56лв., представляваща неиздължена главница по Договор
за кредит Експресо № 299932 от 03.04.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в съда - 21.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението; 1144.74лв., представляваща
договорна лихва за периода от 21.07.2015г. до 08.04.2019г. включително;
387.91лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата до датата
на настъпване на изискуемост, за периода от 21.07.2017г. до 08.04.2019г. и
692.99 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата след
датата на настъпване на изискуемост, за периода от 09.04.2019г. до
21.07.2020г.
При наличието на спор относно дължимостта на сумите, за събирането
на които е образувано изп. Делото, настоящият състав намира, че не са
налице основания за прекратяване на изп. Производство, а само за неговото
спиране- в какъвто смисъл се е произнесъл и ЧСИ с постановление
№1217/16.12.2021г.
След приключване на спора за дължимостта на сумите по издадените
изп. Листи, с влязло в сила решение, и при благоприятен за жалбоподателката
резултат, последната ще може да депозира ново искане пред ЧСИ за
прекратяване на изп. Дело. Правата към настоящия момент не са нарушени,
тъй кат изп. дело е спряно, а наложените запори-по нареждане на ЧСИ, не се
изпълняват от банките.
4
По изложените съображения, съдът намира, че въззивната жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №4038/23.02.2022г. на СВ. Б. П.
срещу отказа на ЧСИ П.И., peг. №883 , обективиран в разпореждане от
18.01.2022г. да прекрати изпълнително дело №20108830400909 спрямо нея.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Копие от същото да се изпрати на ЧСИ П.И., peг. №883 по изп. дело
№20208830400909 за сведение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5