№ 185
гр. гр.Велинград, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ Г. Т.
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. Д.А
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. Т. Гражданско дело №
20225210100796 по описа за 2022 година
Предявени са от Д. С. Ц., ЕГН:**********, с адрес г*************,
съдебен адрес: гр.*************, адв.М., против П. Г. М., ЕГН:********** и
Г. И. М., с ЕГН **********, и двамата с адрес: гр.Велинград, бул. "С. "№ 7
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД, с
който се иска да бъдат осъдени ответниците да му заплатят, всеки по 6 422,50
лв. /шест хиляди четиристотин двадесет и два лева и петдесет стотинки/
представляващи разликата между договорената квадратура от 70 кв.м. и
изпълнена такава -51,65 кв.м. или за 18,35 кв.м., по пазарна цена към датата на
въвеждане в експлоатация на обекта - 2006 год., в размер на 700 лв. за
квадратен метър; по 2000/две хиляди/ лева за непостроеното мазе от 20 кв.м.
по пазарна цена към датата на въвеждане в експлоатация - 2006 год. по 200 лв.
за кв.м. и стойността на довършителни работи описани в исковата молба - за
всеки по 1580 /хиляда петстотин и осемдесет/ лева, ведно с лихвата от датата
на подаване на исковата молба- 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на
претендирА.та сума.
С исковата молба ищецът Ц. излага, че на 24.09.1993 год. родителите му
И. Д.а Ц.а и С.М. Ц.- сега покойни, сключили договор за покупко-продажба с
нот.акт № 84, том 2, дело № 812/93 год. на Велинградски районен съд с
ответниците П. Г. М. и Г. И. М., по силата на който продали следният
1
недвижим имот, а именно: дворно място от 346 кв.м., със застроена върху него
къща от 100 кв.м., състояща се от приземие и етаж, находяща се в град
Велинград при съседи: от изток- общински имот, от запад и юг-улица, от север
имот пл.№ 3718, като си запазили правото на строеж на един апартамент със
застроена площ от 65-70 кв.м с югоизточно или югозападно изложение и
избено помещение със застроена площ от 15-20 кв.м. от жилищната сграда,
която купувачите - ответници се задължили по одобрен архитектурен и
строителен проект да построят върху имота със свои средства и завършат най-
късно до 1997 год.. На същата дата страните по нотариалния акт сключили и
Договор, с който уточняват степента на завършеност на договореният
апартамент и мазе. Излага, че на 05.09.2006 год. новопострената сграда е
въведена в експлоатация. Твърди, че ответниците не са изпълнили
задължението си за снабдяването на наследодателите му с нотариален акт и не
са ги въвели във владение, поради което сезирали съда с иск по чл. 108 от ЗС.
Сочи, че с Решение по гр.д. 35/2009 год., по описа на Велинградски районен
съд е прието за установено, по отношение на ответниците П. Г. М. и Г. И. М.,
че наследодателите му И. Д.а Ц.а и С.М. Ц. са собственици на АПАРТАМЕНТ
с площ/светла площ/ от 51,65 кв.м. със самостоятелен достъп откъм
стълбищна клетка и състоящ се от коридор, баня, кухня, дневна със спалня и
общо помещение в югоизточната част на първи етаж от сградата цялата с
площ от 274 кв.м. застроена в УПИ XV -3718 в кв. 130 по плА. на град
Велинград при граници и съседи на УПИ: от две страни улица, ПИ № 3720,
ПИ № 3719 и ПИ 3717 с адрес: гр.Велинград, ул.“ Св.Св.Кирил и Методий“,
ведно със съответните идеални части от сградата и правото на строеж, като
иска за договореното мазе 20 кв.м. е отхвърлен, като в мотивите на Решението
е обоснован иска по отношение на мазето липса на такова, тъй като мазето не
е построено. Това решение било потвърдено с Решение постановено по гр.д.
680/11 год., с което било отменено Решението на Пазарджишкия окръжен съд
и било постановено ново, с което ответниците били осъдени да предадат
владението на имота описан по-горе, като по време висящността на делата
наследодателите на ищеца починали и той се легитимира като единствен техен
наследник. Сочи, че въз основа на влязлото в сила Решение се снабдил с
изпълнителен лист и образувал при Държавен съдебен изпълнител при PC
Велинград, изпълнително дело № 203/13 год. с искане за въвод във владение,
като за периода от 2013 год. до 2018 год. държавният съдебен изпълнител при
2
PC Велинград не успял да го въведе във владение, което го мотивирало да
прехвърли по съответният ред изпълнителното дело при ЧСИ Самарджиев.
Излага, че на 27.09.2019 год. бил въведен във владение в процесният
недвижим имот, като ответниците направили възражение, че в диспозитива на
Решението постановено по гр.д. 35/09 год. по описа на Велинградски районен
съд е записано първи етаж от процесната сграда, а имотът се намира на втори
етаж, като с решение била допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в диспозитива на решение, постановено по гр.д.35/09 год, което било
обжалвано и отменено с Решение постановено по гр.д. 73/20 год., по описа на
Окръжен съд Пазарджик като молбата на ищеца за поправка на очевидна
фактическа грешка била отхвърлена. Последното било обжалвано и с
Решение, постановено на 07.02.2022 год. по гр.д. 680/2011 год., по описа на
ВКС, съдът отменил Решението на Пазарджишки окръжен съд и допусна
поправка на очевидна фактическа грешка. Твърди се, че е налице разлика
между договорената квадратура, с която ответниците се задължили да
изградят процесния недвижим имот и построеното в действителност, която е в
размер на 18, 35 кв.м., като към датата на въвеждането в експлоатация на
процесната сграда - месец септември 2006 год. стойността на един кв.м. за
същият район в гр.Велинград е 700/седемстотин/ лева, а отделно от това не
било изградено и договореното мазе, като към момента на въвеждане в
експлоатация на процесната сграда, стойността на мазе е в размер на
200/двеста/ лева за кв.м.. Отделно от изложеното се твърди, че процесният
апартамент не е предаден във вид годен за обитаване, като в санитарният
възел няма поставени санитарни уреди-мивка, тоалетна чиния, душ-батерия;
ВиК е на тапа; електроинсталацията е без поставени ключове и контакти; в
кухнята няма мивка и смесител; няма подови настилки, стените са мръсни,
поради което се твърди, че ответниците дължат стойността на
довършителните работи, както следва: Мивка за банята- 190 лв; Тоалетна
чиния-350 лв; Душ батерия 119 лв; мивка за кухнята-204 лв.; смесител -58 лв.;
труд за монтаж - 500 лв.; Подови настилки за двете спални и коридор- за
стаята с квадратура 31,2 кв.м. - 873,60 лв. при ламинат – 29 лв. кв.м.; за стаята
с квадратура - 11,5 кв.м. 333,50 лв. при ламинат 29 лв. и за коридор с
квадратура 5,4 кв.м. 156,60 лв. при ламинват 29лв. за кв.м.; Латекс на стените -
общо труд и материали 376 лв., като общо претенцията му възлиза на сумата
от 3160 лв.. Предвид изложеното моли искът му да бъде уважен. Ангажира
3
доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Г. М., с
който изразява становище, че исковете са неоснователни и недоказани, а при
условие на евентуалност погасени по давност. Признава се, че е сключен
процесния договор за суперфиция, но се твърди, че в началото на 1994 г., С.
Ц., заедно с инж. П. А., бил в домът им и Ц. заявил, че вече не се нуждаел от
апартамента и избата, в бъдещата сграда, защото имал належаща нужда да
закупи втори жилищен апартамент в София за задоволяване на жилищните
нужди на ищеца и поискал да му дадат сумата от 100 000 лв., която по цени
към началото на 1994 г., според него била пазарната стойност на апартамента
и избата, които се били задължили да му построят. Излага, че тъй като
разполагали със сумата в брой, който пари били приготвили за да заплатят
проектите още същия ден ги предали на С. Ц. в присъствието на А., както и на
М.П.М. и Г. П. М., а той казал, че още на другия ден ще доведе съпругата си за
да подпишат съответния договор, че се отказват възмездно от договореното
обезщетение. Твърди, че на уговорената дата нито С. Ц., нито съпругата му И.
Ц.а пристигнали във Велинград, за да подпишат Предварителния договор, с
който да се откажат от договореното в нот.акт. След това под най-различни
претексти, най-вече „здравословни”, съпрузите-продавачи не се срещнали
повече с тях, за да оформят по надлежния ред и в предписА.та от законодателя
форма /писмена - за Предварителния договор, нотариална - за изменението на
Договора в Нот.акт № 84/24.11.1993г. за покупко-продажба/. Поддържа, че
заради отказът на продавачите от договореното в Нот.акт от 1993г. имотно
обезщетение, впоследствие не бил сключен и конкретен договор на основание
одобрените строителни планове, с който да се конкретизира технически
процесният жилищен апартамент, като местоположение, изложение,
разгърната застроена площ, етажност, съдържание на помещенията, тераси,
обслужващи го общи части, които са неразделна част от този имот, както и
проектирА. изба. Твърди, че въобще възложили проектиране на изба на
сутеренно ниво с площ от 20 кв.м.. Излага, че сградата е построена в груб вид
- до покрив още през 1994г.. Поддържа се, че при липсата на каквито и да било
конкретни договорености по отношение на завършеността на обектите в
Договора, то са приложими общоприетите условия за довършеност на
жилищните апартаменти, прилагани по СПН и БДС към 1993 г., както от
държавните и общинските строителни предприятия, така и от
4
новосъздадените към 1993г. частни строителни фирми. Сочи се, че към 1993 г.
държавните и общински строителни предприятия предавали на собствениците
жилищни апартаменти с Акт. Обр.16 /Разрешение за ползване/ в
общоприетото състояние на довършеност - вътрешни и външни дограми,
стенни мазилки без шпакловка, подови замазки без подови настилки,
санитарни възли без санитарен фаянс. Поддържа се, че става въпрос за
облигационни претенции на ищеца погасени с изтичане на законовата 5-
годишна давност по чл.110 от ЗЗД, които не се основават на никакъв конкретен
договор. Оспорва се твърдението, че процесния апартамент е с площ само от
51.65 кв.м., като се навежда, че терасата на апартамента е с дължина от около
4 линейни метра и площ от около 5 кв.м, която съгласно ЗУТ и Наредба №7, е
неразделна площ от този апартамент. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът П. Г. М., с
който изразява становище, че исковата молба е нередовна, тъй като не се
посочва, при какви условия предявява претенцията си спрямо двамата
ответници солидарно или разделно и, ако е при разделност, каква е
претенцията срещу всеки ответник. Оспорва исковете по основание и размер.
Релевира възражение за давност, считано от 05.09.2006 г., когато сградата, в
която се намира процесният апартамент е въведена в експлоатация. Сочи се,
че в мотивите на решение № 202/13.07.2012 г. по гр.д. № 680/2011 г. на ВКС,
Първо ГО, с което е уважен искът на И. Д.а Ц.а и Д. С. Ц. по чл. 108 ЗС,
изрично е посочено, че страните са постигнали съгласие кое от множеството
жилища в новопостроената сграда е предмет на договора и това съгласие е
изразено чрез конклудентни действия, чрез първоначалното предаване на
въпросното жилище на ищците - обстоятелство, установено със свидетелски
показания. Поддържа се, че тези конклудентни действия следва да се тълкуват
в смисъл, че тогавашните правоимащи - наследодатели на настоящия ищец, са
изразили съгласие с това, което получават - апартамент с площ от 51, 65 кв.м.,
и са го приели без рекламации /арг. от чл.264, ал.2 ЗЗД/. Излага се, че тъй като
се касае за обезщетение по неизпълнен договор, давността е тригодишна
съгласно разпоредбата на чл.111, б."б" ЗЗД, но дори да е общата петгодишна
давност, същата е изтекла предвид момента на възникване на претендираното
от ищеца право и датата на предявяване на иска. На следващо място искът се
оспорва, тай като наследодателите на ищеца са приели изработеното по
5
договора, сключен с нотариален акт № 84, том II, дело № 812/1993 г. с
конклудентни действия на основание чл. 264, ал.3 ЗЗД. Поддържа се, че
уговорката на страните по договора била за изграждане на апартамент на 65 -
70 кв.м., т.е. здължението е поето в момент, когато не са били изработени и
одобрени архитектурни проекти за сградата и наследодетели на ищеца са
сключили сделката на свой риск в проектите, които ще се одобрят
впоследствие, да няма жилище, което да е с площ 70 кв.м. и да отговаря на
другите поставени в нотариалния акт условия. Твърди се, че искът за
собственост на мазето е отхвърлен с решение № 409/28.09.2010 г. по гр.д. №
266/2010 г. на Окръжен съд - Пазарджик, потвърдено с решение №
202/13.07.2012 г. по гр.д. № 680/2011 г. на ВКС, Първо ГО, като дори да се
приеме, че влизането в сила на решението е датата, от която е имало
основание да се предяви искът за обезщетение за непостроеното мазе, то
давността е изтекла през 2017 г.. Поддържа се, че жилището първоначално е
предадено на наследодателите на ищеца още преди завеждането на гр.д. №
35/2009 г. на Велинградския районен съд и от този момент най-късно те са
могли да предявяват претенциите си за състоянието, в което изградено
жилището, като в този смисъл без значение е кога е извършен въвод във
владение по влязлото в сила решение по гр.д. № 680/2011 г. на ВКС, Първо
ГО, тъй като очевидно съдът е приел, че жилището е предадено и прието по-
рано. Присъединява се към изложеното в отговора на исковата молба на
ответницата Г. И. М. досежно това, че собственият на ищеца, респ. на неговите
наследодатели апартамент, е бил изграден в годен за обитаване вид - с
шпакловани и боядисани с латекс стени, довършени със санитарен фаянс
сервизни помещения, изградени инсталации и подови замазки. Твърди се, че
ако се приеме, че въводът във владение на апартамента, извършен на
27.09.2019 г. от ЧСИ Г. Самарджиев по изп.д. № 20188850400770 има някакво
отношение към правния спор, то е единствено относно това, че към момента
на въвода ищецът не е направил възражение за неточно изпълнение по
отношение на довършителните работи спрямо длъжниците по
изпълнителното дело, които са такива и по договора за изработка от
29.09.1993 г., а е бил длъжен да направи такова веднага съгласно разпоредбата
на чл.264, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл работата на изпълнителите по договора за
изработка се счита приета по чл.264, ал. 3 ЗЗД. Предвид изложеното се моли
исковете да бъдат отхвърлени.
6
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна стрА. следното:
За уважаване на предявения иск ищецът е следвало да докаже в
условията на пълно и главно доказване, че в резултат на виновното
неизпълнение на договорното задължение на ответника съгласно нот.акт №
84, том 2, дело № 812/93 год. на Велинградски районен съд и сключения на
29.09.1993 г. договор, с който са уговорени степента на завършеност на
процесния апартамент и мазе е претърпял имуществени вреди в
претендирания размер, които са били предвидими при пораждане на
задължението и се намират в причинна връзка с неизпълнението. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си по договора, както и
обстоятелствата, които водят до отпадане или намаляване отговорността му.
По делото е прието за безспорно, че между наследодателите на ищеца-
И. Д.а Ц.а и С.М. Ц. и ответниците е сключен договор за покупко-продажба,
съгласно нот.акт № 84, том 2, дело № 812/93 год. на Велинградски районен
съд, по силата на който първите продали следният недвижим имот, а именно:
дворно място от 346 кв.м., със застроена върху него къща от 100 кв.м.,
състояща се от приземие и етаж, находяща се в град Велинград при съседи: от
изток- общински имот, от запад и юг-улица, от север - имот пл.№ 3718, като си
запазили правото на строеж на един апартамент със застроена площ от 65-70
кв.м. с югоизточно или югозападно изложение и избено помещение със
застроена площ от 15-20 кв.м. от жилищната сграда, която купувачите
ответници се задължили по одобрен архитектурен и строителен проект да
построят върху имота със свои средства и да завършат най-късно до 1997 год..
На 29.09.1993 г. е сключен договор, с който са уговорени степента на
завършеност на процесния апартамент и мазе. Изложеното се установява от
приетия по делото като писмено доказателство- нот.акт № 84, том 2, дело №
812/93 год. на Велинградски районен съд и Договор от 29.09.1993 г..
От Договор от 29.09.1993 г. се установява, че наследодателите на ищеца
и ответниците се договори, последните да изградят апартамента и избеното
помещение в имота продаден им с нот.акт № 84, том 2, дело № 812/93 год. на
Велинградски районен съд, както следва: за етажа и избеното помещение да се
направят отделни от техните водопроводна и кА.лизационна мрежа и
7
електрическа инсталация и монтират за тях отделни водомер и електромер;
строителното изпълнение на апартамента и избеното помещение да не се
различава от това в остА.лата част на сградата.
От Протокол за въвод във владение от 27.09.2019 г. на ЧСИ Г.
Самарджиев, се установява, че на посочената дата е извършен въвод във
владение в полза на Д. Ц. на недвижим имот, апартамент със застроена площ
от 51,65 кв.м., подробно описан в протокола. В протокола е описано подробно
и състоянието и степента на довършеност на апартамента, а именно: подова
настилка- циментова замазка; стени и тавани- на етап гипсова шпакловка;
входна и вътрешни врати- от масивно дърво; дограма-дървена, двуслойна;
санитарно помещение-подова настилка-теракот, стени облицовани с фаянс;
ВиК-до тапа.
От Удостоверение № 62 от 05.09.2006 г. за въвеждане в експлатация на
строеж и Удостоверение№ 61 от 05.09.2006 г. за въвеждане в експлатация на
строеж се установява, че процесното жилище е въведено в експлоатация на
05.09.2006 г..
От представената и приета по делото съдебно-оценителна експертиза се
установи, че индикативна пазарна стойност на квадратен метър на апартамент
на процесният недвижим имот към датата на въвеждане в експлоатация на
2
имота – 05.09.2006 год. е 995.40 лв.м2., индикативна пазарна стойност на 1 м
2
на мазе е в размер на 458.32 лв/м, а индикативната пазарна стойност на мазе
2
с площ 18.00 ме 8 250.00 лв.. В заключението си вещото лице е изложило, че
ориентировъчната пазарна стойност на необходимите довършителни работи с
оглед нормалното му използване и мин. 6 500.00 лв.към датата на изготвяне
на експертизата. Посочено е, че в резултат на извършените замервания е
установено, че разгърната застроена площ на апартамента е в размер на 59.75
2
м .
По делото е представена и приета повторна комплексна съдебна
експертиза, от която се установи, че пазарната стойност на квадратен
метър на апартамент с идентификатор 10450.502.671.1.2, към дата
31.12.1997 г., е 253.95 лв./м2, а пазарната стойност на квадратен метър на
апартамент с идентификатор 10450.502.671.1.2, към датата на въвеждане в
експлоатация на обекта - 05.09.2006 г., е 573.00 лв. / м2. Посочено е, че
8
пазарната стойност на квадратен метър на мазе към апартамент с
идентификатор 10450.502.671.1.2, към дата 31.12.1997 г., е 76.19 лв./м2, а
пазарната стойност на квадратен метър на мазе към апартамент с
идентификатор 10450.502.671.1.2, към датата на въвеждане в експлоатация на
обекта - 05.09.2006 г., е 172.00 лв. / м2. В заключението си вещото лице е
изложило, че пазарна стойност на необходими довършителни работи на
апартамент с идентификатор 10450.502.671.1.2, с оглед нормалното му
обитаване, е 1224 лв.. Също така е посочено, че действителната застроена
площ на процесен обект с идентификатор 10450.502.671.1.2, без площта на
прилежащите му идеални части, е 65.50 кв. м., а действителната застроена
площ на прилежащите към процесен обект с идентификатор 10450.502.671.1.2
общи части, е 10.15 кв. м..
На първо място съдът намира, че за правилното решаване на спора
следва да се даде квалификация на вида на сключените между страните
договори. Както е посочено в приложеното по делото Решение № 202 от
13.07.2012 по гр.д. № 680/2011 г. на ВКС, при тълкуването на договорите
следва да се съблюдава правилото на чл. 20 ЗЗД, като при изясняване на
действителната обща вола на страните може да се излиза и извън текста на
самия договор и да се изследват обстоятелствата, при които той е сключен,
поведението на страните преди и след сключването му, разменената
кореспонденция във връзка с начина на изпълнение на договора,
действителната характеристика на обектите, предмет на договора, както и
други обстоятелства, които са от значение за установяване на действителната
воля.
В настоящия случай, тълкувайки договора обективиран в нот.акт № 84,
том 2, дело № 812/93 год. на Велинградски районен съд, съдът намира, че
същия е със смесен характер като по отношение на процесните задължения
има характеристика на договор за изработка. Сключеният на 29.09.1993 г.
Договор от своя стрА., представлява Анекс към предходния посочен по-горе
договор и също има характеристиката на договор за изработка. Ето защо и за
двата договора да се приложат разпоредбите на чл. 258-269 ЗЗД.
При съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, а именно
заключението по приетата повторна комплексна съдебна експертиза и
представените писмени доказателства, а именно договора обективиран в
9
нот.акт № 84, том 2, дело № 812/93 год. на Велинградски районен съд, съдът
намира, че не е налице виновно неизпълнение от стрА. на ответниците по
отношение на иска за заплащане на сумата от по 6 422,50 лв. /шест хиляди
четиристотин двадесет и два лева и петдесет стотинки/ представляващи
разликата между договорената квадратура от 70 кв.м. и изпълнена такава -
51,65 кв.м. или за 18,35 кв.м., по пазарна цена към датата на въвеждане в
експлоатация на обекта - 2006 год.. От данните по делото безспорно се
установи, че действителната застроена площ на процесен обект с
идентификатор 10450.502.671.1.2, без площта на прилежащите му идеални
части, е 65.50 кв. м., а действителната застроена площ на прилежащите към
процесен обект с идентификатор 10450.502.671.1.2 общи части, е 10.15 кв. м.
или общо 75,65 кв.м.. Предвид поетото от ответниците с договора
обективиран в нот.акт № 84, том 2, дело № 812/93 год. на Велинградски
районен съд, задължение за построяването на апартамент с площ от 65-70
кв.м., и с оглед изложеното по-горе, съдът намира исковете за неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на иска за сумата от по 2000 /две хиляди/ лева за
непостроеното мазе от 20 кв.м. по пазарна цена към датата на въвеждане в
експлоатация - 2006 год. по 200 лв. за кв.м., безспорно е установено по делото,
че задължението, произтичащо от договора, обективиран в нот. акт № 84, том
2, дело № 812/93 год. на Велинградски районен съд, не е изпълнено от
ответниците. Следователно същите дължат обезщетение за вредите, които са
причинили с виновното си неизпълнение на ищеца. При съобразяване
заключението на вещите лица по комплексната експертиза, която съдът
кредитира изцяло по изложените по- горе съображения и договорките между
страните следва да се определи обезщетение в общ размер на 3440 лв. или
всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати по 1720 лв. на ищеца,
доколкото между страните не е спорно, че задължението е разделно.
При това положение следва да се обсъди направеното от стрА. на
ответниците възражение за погасяването му по давност. В случая за начало на
давностния срок следва да се приеме датата на предаване на имота, чрез
извършения въвод във владение на 27.09.2019 г.. Като се съобрази
разпоредбата на чл. 111, ал. 1, бук. „б“ от ЗЗД и датата на подаване на исковата
молба в съда, а именно-18.08.2022 г., то съдът намира възражението на
ответниците за погасяване на предявените искове по давност за
10
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По отношение на иска за присъждане стойността на довършителни
работи описани в исковата молба, съдът приема, че в сключения между
наследодателите на ищеца и ответниците договор от 29.09.1993 г., където е
посочено, че предаването на апартамента и избеното помещение ще стане
след окончателното им завършване- годни за нормално обитаване, се съдържа
задължението на последните за степента на завършеност на процесния
апартамент. Използвания израз „годни за нормално обитаване“, въвежда
презумцията, процесния обект да съдържа посочените Мивка за банята- 190
лв; Тоалетна чиния-350 лв; Душ батерия 119 лв; мивка за кухнята-204 лв.;
смесител -58 лв.; труд за монтаж - 500 лв.; Подови настилки за двете спални и
коридор- за стаята с квадратура 31,2 кв.м. - 873,60 лв. при ламинат – 29 лв.
кв.м.; за стаята с квадратура - 11,5 кв.м. 333,50 лв. при ламинат 29 лв. и за
коридор с квадратура 5,4 кв.м. 156,60 лв. при ламинват 29лв. за кв.м.; Латекс
на стените - общо труд и материали 376 лв., за които ищецът претендира
обезщетение.
След като се установи, че е налице поето от ответниците задължение за
поставянето на посочените в исковата молба довършителни работи то следва
да се установи дали ответниците са в неизпълнение на поетите от тях
задължения и осъществил ли е ищеца приемане на предаденото без
възражение.
От представения протокол за въвод във владение от 27.09.2019 г. се
установява състоянието на предадения апартамент, а именно: подова
настилка- циментова замазка; стени и тавани- на етап гипсова шпакловка;
входна и вътрешни врати- от масивно дърво; дограма-дървена, двуслойна;
санитарно помещение-подова настилка-теракот, стени облицовани с фаянс;
ВиК-до тапа. След А.лиз на описаното безспорно съдът приема, че
предадения във владение апартамент не отговаря на поетото от ответниците
задължение да е в състояние- годно за нормално обитаване. Ето защо съдът
приема, че ответниците са в неизпълнение на поетите от тях в Договор от
29.09.1993 г. задължения.
Въпреки изложеното за да бъде ангажирА. отговорността им, то
съгласно чл. 264 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената
съгласно договора работа. При приемането той трябва да прегледа работата и
11
да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае
за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин
на приемане или се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият
трябва да извести изпълнителя веднага след открИ.ето им. Това не е
необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците. Ако не направи такива
възражения, работата се счита приета.
Според решение № 231 по т. д. № 1056/2009 г. на II т. о. на ВКС:
Приемането на извършената работа обхваща както едно фактическо действие -
разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му
получаване от възложителя, така и едно правно действие - признание, че то
напълно съответства на възложеното, което всъщност е израз на одобряването
му. Следователно, релевантно за приемането по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е
или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо предаването на
готовия резултат, че счита същия съобразен с договора, или онези
конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на
изработеното от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено
одобрение. Простото разместване на фактическата власт върху работата, без
съпровождащо го изрично или мълчаливо изразено изявление на поръчващия,
че възприема същата за съобразена с договора, не съставлява приемане по
смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
Съдът приема, че след като от стрА. на ищеца не са направени
възражение за наличието на неправилно изпълнение от стрА. на ответниците
относно състоянието на апаратамента при осъществяването на въвода във
владение или по-късно, то са налице конклудентни действие по силата на
които следва да се приеме, че предадената работа е приета. Визираните от
ищеца недостатаци са от такъв характер, който изключва хипотезата на,
такива които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно, поради което ищецът е следвало да изложи своите
възражения в протокола за въвод във владение или по-късно. В настоящия
случай това е сторено едва с исковата молба.
Предвид изложеното съдът намира предявения иск за неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските
Предвид изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се
12
дължат сторените от него разноски в производството съразмерно с уважената
част от исковете и представения списък по чл. 80 ГПК или ответниците следва
да му заплати сумата в размер на по 271лв., всеки.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците се дължат сторените в
производството разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете и
представените списъци по чл. 80 ГПК или ищецът следва да заплати на
ответника П. Г. М., сумата в размер на 916,92 лв., а на ответника Г. И. М.
сумата в размер на 2602,24 лв..
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. С. Ц., ЕГН:**********, с адрес
г*************, съдебен адрес: гр.*************, адв.М., против П. Г. М.,
ЕГН:********** и Г. И. М., с ЕГН **********, и двамата с адрес:
гр.Велинград, бул. "С. "№ 7 осъдителни искове с правно основание по чл. 79,
ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 82 ЗЗД, с който се иска да бъдат осъдени ответниците да
му заплатят, всеки по 6 422,50 лв. /шест хиляди четиристотин двадесет и два
лева и петдесет стотинки/ представляващи разликата между договорената
квадратура от 70 кв.м. и изпълнена такава -51,65 кв.м. или за 18,35 кв.м., по
пазарна цена към датата на въвеждане в експлоатация на обекта - 2006 год., в
размер на 700 лв. за квадратен метър и стойността на довършителни работи
описани в исковата молба - за всеки по 1580 /хиляда петстотин и осемдесет/
лева, ведно с лихвата от датата на подаване на исковата молба- 18.08.2022 г. до
окончателното изплащане на претендирА.та сума.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД П. Г. М.,
ЕГН:********** и адрес: гр.Велинград, бул. "С. "№ 7 ДА ЗАПЛАТИ на Д. С.
Ц., ЕГН:**********, с адрес г*************, сумата в размер на 1720 лв., за
непостроеното мазе от 20 кв.м., ведно с лихвата от датата на подаване на
исковата молба- 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на претендирА.та
сума, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 2000 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. с чл. 82 ЗЗД Г. И. М., с
ЕГН ********** и адрес: гр.Велинград, бул. "С. "№ 7 ДА ЗАПЛАТИ на Д. С.
Ц., ЕГН:**********, с адрес г*************, сумата в размер на 1720 лв., за
13
непостроеното мазе от 20 кв.м., ведно с лихвата от датата на подаване на
исковата молба- 18.08.2022 г. до окончателното изплащане на претендирА.та
сума, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 2000 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. Г. М., ЕГН:********** и
адрес: гр.Велинград, бул. "С. "№ 7 ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Ц.,
ЕГН:**********, с адрес г*************, сумата в размер на 271 лв.,
разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. И. М., с ЕГН ********** и
адрес: гр.Велинград, бул. "С. "№ 7 ДА ЗАПЛАТИ на Д. С. Ц.,
ЕГН:**********, с адрес г*************, сумата в размер на 271 лв.,
разноски.
ОСЪЖДА Д. С. Ц., ЕГН:**********, с адрес г*************, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на П. Г. М., ЕГН:********** и
адрес: гр.Велинград, бул. "С. "№ 7, сумата от 916,92 лв., разноски.
ОСЪЖДА Д. С. Ц., ЕГН:**********, с адрес г*************, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Г. И. М., с ЕГН ********** и
адрес: гр.Велинград, бул. "С. "№ 7, сумата от 2602,24 лв;, разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
14