№ 12522
гр. София, 18.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110100969 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 вр. чл. 119 , ал. 4 вр. чл. 19 ГПК.
Производството е образувано по предявени от „...“ ЕООД ЕИК ... срещу „...“ ЕООД
ЕИК ... искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 978,50
лева - мораторна неустойка за периода 30.08.202 0г. – 23.09.2020 г. , дължима на основание
чл. 11.1, б. „а“ от Договор за закупуване и сервиз на техническо оборудване
№СО10016/20.08.2020 г.ведно със законна лихва от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането
и сумата 73,93 лева – обезщетение за периода 23.09.2020 г. до 21.06.2021 г., за които суми е
издадена заповед №7524 за изпълнение на парично задължение от 03.08.2021 г. по ч.гр.д.
№36869/2021 г. по описа на СРС, 168 състав.
В срока за отговор ответникът е направил възражение за неподведомственост на
делото пред настоящия съд с оглед наличието на арбитражна клауза (чл. 43.5) в
приложимите към подписания между страните Договор за закупуване и сервиз на
техническо оборудване №СО10016/20.08.2020 г общи условия в сила от 16.04.2021 г.
След преценка на приложените и от двете страни доказателствата, съдът намира
следното:
По силата на чл. 15, ал.1 ГПК съдът следи служебно дали заведеното дело е
подведомствено на съда Повдигнатият изрично от ответника въпрос за неподведомственост
на спора е направен в законоустановения за това срок. Видно от представените Общи
условия на ответника към Договор за закупуване и сервиз на техническо оборудване
№СО10016/20.08.2020 г., подписани от ищеца при сключването на договора, същите в чл.
43.5съдържат арбитражна клауза, която на основание чл. 20а, ал. 1 ЗЗД има силата на закон
между страните и доколкото не се твърди да е нищожна, то тя валидно обвързва страните
при един бъдещ спор. Следва да се отбележи, че предмет на делото е имуществен спор,
който не касае вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по
трудово правоотношение, предвидени като случаи в закона, при които спорът не може да се
отнася пред арбитражен съд., Доколкото настоящият случай не попада сред хипотезите в чл.
19 ГПК, няма законово основание направеното своевременно възражение за наличие на
валидна арбитражна клауза да не бъде уважено.
Обстоятелството, че искът е предявен по реда на чл. 422 ГПК вследствие на направено
от длъжника възражение по чл. 414 ГПК и е продължение на законосъобразно проведено
заповедно производство, не е основание да се приеме неприложимост на разпоредбата на чл.
8, ал. 1 ЗМТА, тъй като същата има императивен характер. Щом длъжникът е подал
възражение в срока по чл. 414 ГПК, това означава, че между страните възниква спор, който
подлежи на разглеждане от посочения от страните арбитражен съд. Това тълкуване
1
съответства и на волята на страните по двустранната търговска сделка, като страните
изрично и недвусмислено са предвидили, че споровете им ще бъдат решавани от арбитраж,
което е напълно достатъчно за валидността на клаузата и нейната изпълняемост е
гарантирана. Следва да се посочи, че заповедното производство е факултативно на исковото,
поради което не следва това да води до отпадане действието на арбитражната клауза.
Действително налице е съдебна практика (Определение № 585 от 21.07.2011 г. по ч. т.
д. № 457/2011 г. на ВКС, I т. о. и Определение № 938 от 25.11.2011 г. по ч. т. д. № 874/2011
г. на ВКС, II т. о.), според която по иск по чл. 422 ГПК не следва да се уважава възражение
за неподведомственост, но тези съдебни актове касаят по – различна фактическа обстановка
от настоящата. Същите се отнасят за предявен иск по чл. 422 ГПК за вземане, произтичащо
от запис на заповед, при което направеното възражение за неподведомственост се основава
на арбитражна клауза, съдържаща се договора, отнасящ се по каузалното правоотношение, т.
е. вземането по исковата претенция произтича от запис на заповед, а арбитражната клауза
произтича от друг източник (договора по каузалното правоотношение). В настоящия случай
вземанията за неустойка и лихва произтичат от същия договор подписан при общи условия,
чиито клаузи се приемат за неразделна част от съдържанието му съгласно чл. 1 и в които е
уговорена арбитражната клауза, което води до извод за основателност на възражението за
неподведомственост.
Съгласно чл. 8, ал.1 ЗМТА, приложим и за арбитражни споразумения между страни със
седалище в Република България (пар.3 ПЗР на ЗМТА), съдът, пред който е предявен спор,
предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото, ако страната се позове
на него в срока за отговор на исковата молба, какъвто е и настоящият случай. С
прекратяване на производството по делото се заличават с обратна сила последиците, които
законът свързва с предявяването на иска по чл. 422 ГПК. В този смисъл заповедта за
изпълнение не може да влезе в сила и по аргумент на чл. 415 ал. 2 ГПК следва да бъде
обезсилена - т. 13, предл. 2 от ТР № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно задължителната практика на ВКС - Определение № 561 от 08.07.2014 г. ч. т.
д. № 1784/2014г., I т.о, ВКС при прекратяване на делото поради наличие на отвод за
арбитражна клауза съдът няма правомощие да изпраща делото на арбитражния съд.
Така мотивиран , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 969/2022 г. по описа на СРС, 168 състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед №7524 за изпълнение на парично задължение от 03.08.2021 г.
по ч.гр.д. №36869/2021 г. по описа на СРС, 168 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на определението препис от същото да се приложи по ч.гр.д.
№36869/2021 г. по описа на СРС, 168 състав
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2