Определение по дело №368/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 301
Дата: 2 август 2021 г.
Съдия: Маринела Ганчева Дончева
Дело: 20213000500368
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 301
гр. Варна , 30.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
тридесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Маринела Г. Дончева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500368 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Образувано е по подадена частна жалба от БР. Д. Л., чрез адв. Д.Д.,
срещу определение № 260194/14.06.2021 год., постановено по гр. д. №
605/2020 год. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, с което е оставена без
уважение молбата на БР. Д. Л. по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на
постановеното по делото решение № 260711/30.12.2020 год. в частта за
разноските. По съображения за неправилност и необоснованост на
определението, частният жалбоподател моли за неговата отмяна и
постановяване на друго, с което да бъде уважена молбата за изменение на
решението в частта за разноските.
В постъпилия отговор от И.Г. В-К., чрез адв. С.Л., е изразено
становище за неоснователност на искането. Претендират се разноски за
настоящото производство.
Съставът на Апелативен съд – гр. Варна намира, че частната жалба е
подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:
1
Пред Окръжен съд – гр. Варна са били предявени обективно евентуално
съединени искове от И.Г. В-К. срещу БР. Д. Л. по чл. 42, б. „б“ от ЗН вр. чл.
25, ал. 1 от ЗН, чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН и чл. 42, б. „в“ от ЗН.
Съдът е постановил решение № 260711/30.12.2020 г., с което е
отхвърлил главния иск с правно основание чл. 42, б. „б“ от ЗН, вр. с чл. 25, ал.
1 от ЗН за прогласяване на нищожността на саморъчно завещание от
12.08.2016 г. на Весела Иванова Атанасова, починала на 07.12.2019 год., като
същото е обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание от
06.01.2020 год. на нотариус Веселин Петров, рег. № 205 на НК, с район на
действие Районен съд – Варна, с което последната е завещала на БР. Д. Л.
собствеността върху цялото движимо и недвижимо имущество, което ще
остане след смъртта , поради неспазване на изискуемата от закона форма.
Съдът е уважил предявеният в условията на евентуалност иск по чл. 43, ал. 1,
б. „а“ от ЗН за унищожаване на процесното саморъчно завещание. С оглед
изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК са присъдени разноски в
общ размер на 3 862 лв. изцяло в полза на ищцата И.Г. В-К., съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за направата им.
Окръжният съд е правилно е преценил, че не следва да се редуцира
определеният размер на разноските, тъй като е налице изцяло уважен иск,
предявен от ищцата, макар и предявен в условията на евентуалност.
Правните последици от гледна точка на правото на ищеца на разноски при
отхвърляне на главния иск и разглеждане на предявения в условията на
евентуалност са едни - отговорността за разноски следва да бъде преценена с
оглед основателността на разгледания иск. При наличието на такава хипотеза
съдът се счита сезиран с евентуално съединения иск. Следователно
отговорността за разноски по делото се определя от изхода на делото по
евентуалния иск. В този смисъл касационната инстанция приема, че когато
между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени
искове дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение
/Определение № 284 от 6.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 238/2012 г., IV г. о.,
ГК; Определение № 70 от 5.02.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 257/2018 г., I т. о.,
ТК/.
Съдът намира, че в настоящото производство не следва да се присъждат
2
разноски отделно, тъй като посредством това определение не се слага край на
делото. Тези разноски следва да се вземат предвид при приключване на спора
с решение или прекратително определение.
Предвид гореиложеното, обжалваното определение е правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260194/14.06.2021 год. по гр. д. №
605/2021 год. на Окръжен съд – гр. Варна, с което е оставена без уважение
молбата на БР. Д. Л. по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на постановеното
по делото решение № 260711/30.12.2020 год. в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщението при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3